№ 2900
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217852 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. ХР. Н., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 523112-0332879/08.07.2020г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ - София в Централно управление
на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 7, ал.
1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
по съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
липсва състав на административно нарушение, поради факта, че “ххххххххх”
не е търговски обект и в него не се осъществяват търговски продажби.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, се явява
лично и с адв. М.М., която пледира за отмяна на наказателното
постановление по доводите, изложени в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
София, ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява се от юрк. Г.А., която
пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че
от събраните доказателства се установява с категоричност извършването на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционираното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59 ал.
2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката М. ХР. Н. към месец март 2020г. стопанисвала
обект "ххххххххх", находящ се в гр. София, бул. „ххххххххххх“ № 20.
Жалбоподателката Н. работела като дистрибутор към търговско дружество за
продукти за здравословен начин на живот - "Г.М." - София, като в
"ххххххххх" се поддържал каталог на предлаганите продукти, както и част от
тях били изложени, подредени на бюро и рафтове в обекта. В клуба се
провеждали и срещи и беседи на лица, интересуващи се от здравословен
начин на живот. В клуба не се предлагали за продажба продуктите на "Г.М." -
София, а в случай, че лице желаело да си закупи от тях, следвало да се
регистрира и да направи поръчка, която да получи в седалището на
дружеството. В клуба нямало монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство. "ххххххххх" не бил регистриран
като търговски обект в район "Възраждане" на Столична община, където не
било постъпвало и заявление за работно време на стационарен търговски
обект.
В ЦУ на НАП постъпил сигнал вх. № 94-И-881/02.12.2019г. с
твърдения, че от лицата, стопанисващи "ххххххххх", не се заплащат такси
към етажната собственост, че в помещението се извършва търговска дейност
в нарушение на финансовата политика и че предлаганите в клуба лекарствени
продукти могат да увредят здравето на гражданите. Извършването на
проверка по получения сигнал било възложено на свидетелката О.Т. -
инспектор по приходите.
На 04.03.2020г. около 14:10 часа свидетелката О.Т. влязла в
"ххххххххх", находящ се в гр. София, бул. "хххххххххх" № 20, където
заварила жалбоподателката Н.. В клуба имало каталог на продукти, свързани
със здравословен начин на живот, предлагани от "Г.М." - София, като част от
рекламираните продукти били изложени на маса, вдясно от входа.
Свидетелката Т. помолила жалбоподателката да й препоръча нещо за лечение
на рани и жалбоподателката Н. й предложила сребърна вода. За сребърната
вода свидетелката Т. заплатила сумата от 9, 00 лева, за което не бил издаден
касов бон нито бележка от кочан. След това свидетелката напуснала клуба и
малко след това се върнала заедно със свидетеля Ф.Р. - старши инспектор по
приходите. Двамата се легитимирали и започнали извършване на проверка в
обекта, като свидетелката върнала сребърната вода, която била взела преди
2
това, а жалбоподателката й върнала заплатената сума от 9, 00 лева.
Свидетелите Т. и Р. констатирали, че в обекта няма монтирано въведено в
експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство. За резултатите от
проверката бил съставен протокол за извършена проверка №
0037250/04.03.2020г., с който като доказателство бил иззет каталога на
промотираните в обекта продукти, както и саморъчни обяснения от
жалбоподателката.
Свидетелката Т. приела, че в обекта се извършва търговска дейност и
съставила АУАН № 0332879/04.03.2020г., с който повдигнала против
жалбоподателката Н. административнонаказателно обвинение затова, че
последната не е изпълнила изискването да монтира в обекта и регистрира
технически изправно и функциониращо фискално устройство, което
свидетелката квалифицирала като нарушение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателката и на свидетеля Р., като бил предявен на жалбоподателката
и й бил връчен препис. При съставяне на акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН
срещу него не били направени възражения.
Със Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С447-0037250/12.03.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, било разпоредено запечатване
на търговски обект – "ххххххххх" и бил забранен достъпът до него за срок от
14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, т.1, б. „б“ ЗДДС.
С Решение № 1525/11.03.2021г. на Административен съд София-град,
постановено по адм.дело № 6875/2020г., била отменена Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-С447-0037250/12.03.2020г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП. С Решение № 3213/ 05.04.2022г. на Върховния административен
съд по адм. дело № 7111/2021г. било оставено в сила Решение №
1525/11.03.2021г. на Административен съд София-град, постановено по адм.
дело № 6875/2020г.
Въз основа на съставения АУАН на 08.07.2020г. Л. Пенков - началник
на отдел "Оперативни дейности" - София в ЦУ на НАП издал обжалваното
НП № 523112-0332879, с което на основание чл. 185 ал. 2 ЗДДС на
жалбоподателката била наложена глоба в размер на 500, 00 /петстотин/ лева
за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката О.Т. - актосъставител,
показанията на свидетеля Ф.Р., показанията на свидетеля А.П., както и
писмените доказателства - протокол за извършена проверка №
0037250/04.03.2020г., решение № 3213/05.04.2022г. на Върховния
административен съд по адм. дело № 7111/2021г., НП № 523112-
0332879/08.07.2020г., АУАН № 0332879/04.03.2020г., обяснения от М.Н.,
3
заповед № ЗЦУ - ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП,
сигнал вх. № 94-И-881/02.12.2019г., каталог.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т. и Р., които са
логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си, както и
с писмените доказателства. От показанията на свидетелката Т. се установява,
че за сребърната вода, която й е била дадена от жалбоподателката Н.,
свидетелката е заплатила цена от 9, 00 лева. Съдът кредитира и показанията
на свидетеля Пеловски по отношение на дейностите, които се извършват в
"ххххххххх", като не ги възприе единствено в частта, че в обекта не се
съхраняват изложени част от дистрибутираните от Н. продукти, тъй като в
тази част показанията му се оборват от заявеното от свидетелите Р. и Т., като
и двамата свидетели дават показания, че в обекта освен каталог е имало и
изложени продукти. Ето защо в тази им част съдът не възприе показанията на
свидетеля Пеловски, като намери, че същите са насочени единствено към
постигане на благоприятен изход на производството по отношение на
жалбоподателката. Съдът кредитира и писмените доказателства като
съответни на гласните доказателствени средства. Въз основа на писмените
доказателства съдът изгради и изводите си за компетентността на наказващия
орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор
на НАП и при спазване на предвидените в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН
срокове.
Съдът не констатира при издаване на АУАН и НП да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати
нарушения в процедурата по съставяне, предявяване и връчване на АУАН. И
АУАН, и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, съдържат всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен се
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
както и посочване на нарушената разпоредба.
Независимо от извода, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
поради неправилно приложение на материалния закон. От събраните в
съдебното следствие доказателства не се доказа извършването на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на М. ХР. Н..
Жалбоподателката Н. е санкционираната за нарушение на чл. 7 ал. 1 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ, съгласно която разпоредба лицата
по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
4
обекта. Субекти на задължението са онези лица, които извършват продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект /чл. 3 ал. 1 от Наредбата/.
Употребата на множественото число показва, че е необходимо продажбата да
е повече от една – арг. чл.1, ал.1 ТЗ и чл.3, ал.1 и и 2 ЗДДС, както е прието и в
решение № 3213/05.04.2022г. по адм. дело № 7111/2021г. на ВАС, I - во
отделение. Според легалната дефиниция на §1, т. 41 ДР от ЗДДС „търговски
обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например:
офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот
(например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Т.е. отново
качеството "търговски обект" произтича от осъществявани повече от една
продажби на стоки или услуги. В случая не се доказа, че в стопанисвания от
жалбоподателката Н. търговски обект се извършват продажби на стоки или
услуги. Свидетелят Пеловски е категоричен, че в обекта не се извършва
продажба на стоки, като не са събрани доказателства, които да оборват
неговите показания. Аргумент за съда да кредитира показанията на този
свидетел в тази им част е и обстоятелството, че и двамата свидетели – Р. и Т.,
заявяват, че нямат спомен дали на стоките в обекта е имало поставено
означение за цена. Установен е единичен случай, при който
жалбоподателката Н. е предала на трето лице - свидетелката Т. продукт -
сребърна вода, и е получила заплащане, който обаче не е достатъчен, за да се
приеме, че стопанисваният от жалбоподателката клуб представлява
„търговски обект“ по см. на §1, т. 41 ДР от ЗДДС. Ето защо и доколкото
съдът намери, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че в обекта
са се извършвали продажби на стоки или услуги и че "ххххххххх"
представлява търговски обект, счете, че не се установява жалбоподателката
Н. да е имала задължение да монтира в обекта фискално устройство. Не може
да бъде споделено възражението на процесуалния представител на
наказващия орган, че не следва да се приема, че в обекта не се извършват
продажби на стоки или услуги, тъй като е установено само една продажба,
тъй като не можело да бъде доказано колко точно продажби са извършени. В
административнонаказателното производство тежестта да докаже
административното обвинение лежи върху наказващия орган, като в случаите,
когато извършването на административното нарушение не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, последицата е отмяна на наказателното
постановление. С оглед горното депозираната жалба се явява основателна и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Право на разноски има въззивникът, който претендира и доказва
извършването на разноски в размер на 300, 00 /триста/ лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
наказващия орган.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 523112-
0332879/08.07.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“
- София в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2
ЗДДС на М. ХР. Н., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г.
на МФ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 52, ДА ЗАПЛАТИ на М. ХР. Н., ЕГН **********, сумата от
300, 00 /триста/ лева - разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6