Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
5.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Валентин Борисов
Нели Маринова
при участието на секретаря Надежда Масова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7827 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 13.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 25367/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 42 състав, е отхвърлен предявеният от В.В.В. /ЕГН **********/
срещу „Н.Ф.“ ООД- *** /ЕИК *******/ иск с правно основание чл.170 ЗЗД за
прогласяване недействителността на договор за учредяване на ипотека,
обективиран в Нотариален акт № 120, том XXXVIII, нот. дело № 60517/ 2017 г. на
нотариус с рег.№ 30 на НК и район на действие- СРС.
Постъпила
е въззивна жалба от В.В.В. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на иска по чл.170 ЗЗД, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Н.Ф.“ ООД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.170 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от В.В. иск по чл.170 ГПК за обявяване
недействителността на учредена в полза на ответника „Н.Ф.“ ООД договорна
ипотека, като неоснователен- чл.272 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.170 ЗЗД, учредяването на ипотека е недействително, ако било
в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в
акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на
кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на
обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
Съгласно чл.167 ЗЗД договорът за ипотека се сключва с нотариален
акт /ал.1/; в него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на
кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката
се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице-
точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката;
обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са
уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е
парично /ал.2/; ипотека може да се учреди само върху имоти, които при
сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява /ал.3/.
Ако някой от визираните в чл.167, ал.2 ЗЗД задължителни елементи
на договора за ипотека, изброени изчерпателно, липсва или е конкретизиран по
такъв начин, че да съществува неяснота относно личността на кредитора, на собственика
на имота или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или
за размера на сумата, за която се учредява ипотеката, законодателят предвижда
най- тежката гражданско- правна санкция- недействителност на ипотечното право
/чл.170 ЗЗД/.
В
случая според фактическите твърдения на ищцата В., обосноваващи твърдяната
недействителност, ответникът „Н.Ф.“ ООД е насочил изпълнение върху неин
недвижим имот с идентификатор 68134.2815.2857.7.52, находящ се в жк "В.-
2“- гр. София, със застроена площ от 59.69 кв.м., като при вписването на
договорната ипотека липсвало надлежно индивидуализирано вземане, обезпечено с
договора за ипотека, не било ясно за изпълнението на кои свои вземания
ответникът би могъл да насочи изпълнение към имота на ищцата. Освен това ищцата
се позовава на неравноправност на договорни клаузи в сключените между нея и
ответното дружество договори за заем, водещи до нарушаване правата й на
потребител и според нея- обосноваващи извод за недействителност на договора за
учредяване на ипотека. При условията на евентуалност поддържа, че
прекратяването на правоотношението по договора за заем водело до прекратяване и
на договорната ипотека.
Установява
се въз основа на представения като доказателство по делото Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 120, том XXXVIII, нот. дело № 60517/ 2017 г.
на нотариус с рег.№ 30 на НК и район на действие- СРС, сключен на 8.12.2017 г.
между страните по делото- В.В.В. и „Н.Ф.“ ООД- ***, представлявано от Б.К.П.чрез
пълномощник Д.М.Т., че ищцата В.В.- в качеството на заемополучател и ипотекарен
длъжник, учредила в полза на ответника „Н.Ф.“ ООД- заемодател и кредитор, ипотека
върху собствения си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 52 на ІV етаж в
бл*******“- гр. София, със застроена площ от 59.69 кв.м., ведно с
принадлежащите му избено помещение № 30 и 0.989 % идеални части от общите части
на сградата, подробно описан съобразно документ за собственост- Нот. акт за
дарение № 102/ 3.12.1997 г. на софийски нотариус /представен като доказателство
по делото/, и съобразно даденото в действащите кадастрална карта и кадастрални
регистри /КККР/ на гр. София обозначение- с идентификатор: 68134.2815.2857.7.52.
Посочено е в договора- т.3, че ипотеката се учредява „за обезпечаване в пълен
размер на всяко и всички вземания на заемодателя „Н.Ф.“ ООД по предоставените
заеми, в тяхната цялост- разноски, такси, лихви /в т.ч. наказателни лихви/ и
главница. В нотариалния акт са възпроизведени два сключени между страните
заемни договора- от 7.12.2017 г. и 8.12.2017 г., представляващи „предоставените
заеми“ по смисъла на цитираната по- горе т.3, първият от които- за
предоставянето на заем от 2 000 лв., вторият- със заемна сума от
53 000 лв., като са описани подробно клаузите на двата договора, вкл. срок
на договорите, приложимия по тях годишен лихвен процент /25 %/, начин на
изплащане на задълженията по заемите, неустойки и т.н. Според посоченото в
нотариалния акт данъчната оценка на ипотекирания имот към датата на сключването
му била в размер на 19 529.30 лева.
С
нотариална покана, връчена на ищцата В.В. на 28.05.2018 г., „Н.Ф.“ ООД
отправило изявление до същата за едностранно прекратяване действието на двата
заемни договора, посочени по- горе, поради допуснато неизпълнение на задължение
за внасяне на погасителни вноски по същите, като поканил длъжника да изпълни
задължението за плащане на сумата 104 102.80 лева общо.
Като
доказателства по делото са приети Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК от 25.07.2018 г. и изпълнителен лист от 25.07.2018 г., издадени
по ч. гр. дело № 43465/ 2018 г. на СРС, 31 състав, с които е разпоредено на
длъжника В.В.В. да заплати на кредитора „Н.Ф.“ ООД следните суми, дължими по
обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 120/
8.12.2017 г. на софийски нотариус два договора за заем, а именно: 1/ по договор
за заем от 7.12.2017 г.: сумите 2 000 лв.- главница, 172.22 лв.- договорна
лихва, 310 лв.- наказателна лихва, 1 200 лв.- неустойка, и 43.42 лв.-
лихва за забава, и 2/ по договор за заем от 8.12.2017 г.: сумите 53 000 лв.-
главница, 4 563.89 лв.- договорна лихва, 8 215 лв.- наказателна лихва, 31 800
лв.- неустойка, и 1 150.63 лв.- лихви за забава, а също и сумата
5 049.64 лв.- разноски за заповедното производство.
Анализът
на събраните в процеса доказателства обосновава извод на въззивния съд за липса
на основание за обявяване недействителността на процесната договорна ипотека по
чл.170 ЗЗД. В ипотечния договор, сключен с Нотариален акт № 120/ 8.12.2017 г.,
ясно е индивидуализиран кредиторът по обезпечените вземания, като са посочени
вписаните в Търговския регистър при АВп индивидуализиращи търговското
дружество- заемодател белези. Индивидуализиран е надлежно и длъжникът- физическо
лице, собственик на ипотекирания имот, като са посочени трите му имена и ЕГН. Налице
е и подробна индивидуализация на имота- предмет на обезпечението, като същият е
описан по документ за собственост и с идентификатор по КККР. Подробно описани
са и обезпечените вземания, които са определяеми, предвид обстоятелството, че в
нотариалния акт са възпроизведени подробно двата заемни договора, от които
същите произтичат. Спазена е изискуемата от закона форма за действителност-
нотариална, като ипотечният договор съдържа и изискуемата от чл.167, ал.2 ЗЗД
конкретизация на обезпечените вземания, като са
посочени падежите им и размерът на лихвите. Тъй като вземането /вземанията/ е
парично, според нормата на чл.167, ал.2, изр. последно ЗЗД посочването на
„сумата, за която се учредява ипотеката“, не представлява задължителен реквизит
на ипотечния договор. Ипотеката е учредена върху имот, който при сключването на
договора принадлежи на лицето, което я учредява- чл.167, ал.3 ЗЗД. Спазени са
следователно формалните изисквания на чл.167 ЗЗД, поради което и липсва
основание за обявяване недействителността на оспорената от ищцата В. договорна
ипотека.
Ирелевантни за извършваната от съда във връзка с основателността
на иска по чл.170 ЗЗД преценка са доводите на ищцата относно валидността на
двата заемни договора, обезпечени с процесната договорна ипотека, както и за
наличието на нищожни, вкл. неравноправни клаузи в тях, тъй като касаят факти и
обстоятелства, които са извън предмета на търсената по настоящото дело искова
защита.
Ирелевантен
за основателността на иска по чл.170 ЗЗД е и доводът на ищцата за прекратяване
на заемните договори, което според нея обосновава прекратяване и на ипотечния
договор. Прекратяването, респ. развалянето на заемните договори, не е
предпоставка за прекратяване и на ипотечния договор. То само влияе върху
размера на вземанията, които ипотеката обезпечава, и които могат да бъдат
събрани при реализиране правото на предпочтително удовлетворение на кредитора,
в чиято полза ипотеката е учредена.
Според
приложимата разпоредба на чл.174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, независимо
от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е
извършено вписването /ал.1/; ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя
обезпечава и лихвите за двете години, които предшестват годината на връчването
призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за
всички следващи, до деня на продажбата на имота /ал.2/; освен това ипотеката
обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за
подновяването ѝ, съдебните разноски и разноските по изпълнението /ал.3/.
Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се
удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост
и да се намира той- чл.173, ал.1 ЗЗД.
За да се удовлетвори предпочтително, обаче, ипотекарният кредитор следва
да разполага с издаден в негова полза изпълнителен лист, какъвто в случая е
издаден на ответника „Н.Ф.“ ООД след проведено заповедно производство по чл.417 ГПК.
Доколкото
вземането или вземанията, за които ответникът „Н.Ф.“ ООД е легитимиран като
кредитор, са съдебно признати с издадената по гр.д.№ 43465/ 2018 г. на СРС, 31
състав, заповед за изпълнение, относно чието връчване на длъжника В. са
представени доказателства по делото, реализацията на процесното ипотечно право
не е произволна, а е предпоставена от наличието на ползващ се с изпълнителна
сила съдебен акт и издаден въз основа на него изпълнителен лист. Проверката за
съществуването на вземанията, за валидността на договора, от който произтичат,
респ. за нищожност, вкл. неравноправност на включени в него договорни клаузи,
се извършва частично в заповедното производство /чл.411, ал.2, т.2 ГПК,
приложима в настоящия случай, и чл.411, ал.2, т.3 /нова- ДВ, бр.100 от 2019 г./
ГПК/ и в следващото го функционално свързано с него производство по чл.422 ГПК
/арг. чл.7, ал.3 /нова- ДВ, бр.100 от 2019 г./ ГПК, ако такова е било
инициирано от кредитора въз основа на подадено от длъжника възражение. Такава
проверка в производството по иска по чл.170 ЗЗД не се дължи от съда, тъй като
действителността на ипотечния договор и действителността на заемния договор,
обезпечен с ипотека, са предмет на различни искове, като действителността на
последния, с оглед изложеното по- горе, в настоящия случай не подлежи на
съдебна проверка, включително и по почин на съда /служебно/.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и
неоснователност на релевираните в жалбата на ищцата доводи обжалваното
първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи
да заплати на въззиваемото дружество сумата 1 000 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 25367/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 42
състав.
ОСЪЖДА В.В.В. /ЕГН **********/
да заплати на „Н.Ф.“ ООД- *** /ЕИК *******/
сумата 1 000 лв. /хиляда лева/-
разноски за въззивното производство,
на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.