Р Е Ш Е Н И Е
№108
гр.Б., 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и трети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря
Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №92 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц.Х.Ц. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния
срок наказателно постановление №**-****-******
от 20.11.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Б.,
упълномощен със заповед № *****-*** от 14.05.2018г. на МВР, с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева. В жалбата си Ц. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението,
за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
В съдебно заседание Ц.Х.Ц., редовно
призован не се явява и не се представлява.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №1617 от **.**.****., заповед №*****-***
от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач Ц.Х.Ц.,
протокол за ПТП №******* от **.**.****., декларация от Ц.Х.Ц. от **.**.****. и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В.К.В. –
актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Б. и И.Н.Д., се установява следната фактическа
обстановка:
На **.**.****.
около 22.10ч. свидетелите В.К.В. и И.Н.Д. – полицейски служители при РУ – Б. били на
работа, нощна смяна и изпълнявали задълженията си като автопатрул. Тогава двамата
отишли в района на кръстовището на ул.”Ц. О.” и ул.”П. Е.” в гр.Б. във връзка с постъпил сигнал за осъществено
пътно-транспортно произшествие. При пристигането си, свидетелите К. и Д. и
установили, че там, в бордюра е самокатострофирал лек автомобил „Ф. С.” с рег.№** **** **, който се
намирал в покой, в пешеходната зона до ресторант „Н.”. В близост до автомобила
се намирал жалбоподателя - Ц.Х.Ц., който
заявил на полицейските служители, че в последният момент е видял бордюра, не е успял да
завие по ул.”П. Е.” с управляваното от него МПС и е реализирал ПТрП.
Тогава св.К. съставил срещу жалбоподателя
АУАН с
бланков № ******/**.**.****г. в присъствието на св.
Д., за това, че поради движение с несъобразена
скорост е самокатастрофирал и е реализирал ПТП с материални щети.
Актосъставителят квалифицирал
нарушението като такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съставения акт бил предявен
на Ц. за запознаване със съдържанието и
същият го подписал без възражение.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №**-****-****** от 20.11.2018г. от Началник група
към ОДМВР - София, РУ – гр.Б.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите В.К.В. и И.Н.Д., както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът намира, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението
на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция,
която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена
скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В
настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените
фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват
скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите,
с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното
от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е
съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на
пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори).
Предвид
изложеното, съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила
посочени по- горе, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Допуснатите в
случая процесуални нарушения са
съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП,
каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за
нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№**-****-****** от *.*.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ
– гр.Б., упълномощен със заповед № *****-*** от 14.05.2018г. на МВР против Ц.Х.Ц. с ЕГН**********,***, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :