Решение по дело №64/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20201730200064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 17.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 64 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № .г. началник РУ – Радомир е наложил на жалбоподателя Х.Л.Х. административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 184, ал. 5, вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното от фактическа страна:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По делото се установява, че на 26.10.2019 г. бил съставен акт № .за установяване на административно нарушение от свидетеля Д.Л.В. в присъствието на свидетеля И.П.И., срещу Х.Л.Х., за това, че на 26.10.2019 г., в 12,55 ч., на път III-623, с посока на движение към с. Л., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „П.“, с рег. № ., собственост на Я.М.Х., с ЕГН: **********, като на разклона за с. К. предприема и извършва маневра, за да завие на ляво, с цел да влезе в друг път, без да се убеди, че пътят е свободен и не пропуска минаващия покрай него лек автомобил „М.“, с рег. № ., с водач И.Р.Г., с ЕГН: **********, с което е реализирал ПТП с пострадали и материални щети. Водачът не е представил и контролен талон към СУМПС.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 184, ал. 5, вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По делото са разпитани актосъставителят Д.В. и свидетелят по акта И.И., от показанията на които се установява, че след подаден сигнал за ПТП били изпратени на място (пътя между с. Л. и с. К.), където установили настъпилото ПТП и след проведен разговор с водачите констатирали, че жалбоподателят, извършвайки маневра, за да завие на ляво към с. К., не е пропуснал минаващия покрай него лек автомобил и е реализирал ПТП с пострадали и материални щети, след което е откаран в МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник. Според свидетелите АУАН е съставен и предявен на жалбоподателя, след като последният се е върнал на място от лечебното заведение. Наред с това, от показанията на свидетеля И. се установява, че жалбоподателят, движейки се по пътя от с. И. към с. Л., е пропуснал първата отбивка за с. К. и след нея виждайки втора указателна табела, е предприел маневра, за да завие на ляво.

По искане на жалбоподателя по делото е разпитана и свидетелката М.Х., която е дъщеря на жалбоподателя и която е била на мястото на процесното ПТП, като се е возела в управлявания от жалбоподателя автомобил. Според свидетелката при процесния инцидент жалбоподателят се е движел с нормална, предвидена за маневра скорост, като е подал светлинен сигнал за завиване на ляво, след което били блъснати от друга кола. Вследствие на инцидента жалбоподателят получил наранявания и бил откаран в болница.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че обжалваното наказателно постановление № .г. следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В случая съдът намира, че в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и в частност изискването НП да съдържа точно описание на мястото, където е извършено нарушението. Налице е неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението, тъй като видно от показанията на свидетеля И. от път III-623 може да се завие за с. К. на две различни кръстовища, но нито в АУАН, нито в НП е посочено къде точно е извършено нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. В случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, което възпрепятства правото на защита на наказаното лице.

На следващо място, съдът констатира, че за нарушението на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 184, ал. 5, вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 184, ал. 5 ЗДвП гласи, че „когато в резултат на нарушения по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в размер 100 лева“, а според чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП „наказва се с глоба 30 лева водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата“.

Видно е, че процесното административно нарушение не е сред тези, които се санкционират на основание чл. 184, ал. 5, вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП и към които разпоредбата изрично препраща. Всъщност за извършеното от жалбоподателя деяние приложимата санкционна разпоредба е тази на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която „който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 (не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението) причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление“. В случая с прилагането на неотносима към казуса санкционна норма АНО е нарушил принципа за законоустановеност на административното наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо. Съгласно чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова деяние, което е обявено за наказуемо с административно наказание. От своя страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство от хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на приложимото наказание, то също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено това наказание. Без значение е причината за неправилно посочената санкционна разпоредба. Дори и да се касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на наказания – да разбере какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен обем защитата си. Административнонаказателното производство е строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а гаранция за законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е необходимо, тъй като при налагането на административно наказание държавата упражнява репресивната си функция, която дейност се осъществява при предварително определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната практика, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо извършеното административно нарушение санкционна норма, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Вместо това е допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, и наложената от АНО санкция. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да направи това предвиждане. Неправилното определяне на основанието за налагане на санкцията се цени от съда за съществено процесуално нарушение, което опорочава издаденото НП, влече неговата незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

За правна изчерпателност следва да се посочи, че дори да се приеме, че в хода на АНП не са допуснати горепосочените процесуални нарушения, при разглеждане на спора по същество съдът намира, че фактическата обстановка в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административнонаказващия орган гласни доказателствени средства не е установена и доказана по безспорен начин. Твърдението на административнонаказващия орган, че Х. е извършител на административното нарушение, описано в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е доказано по безспорен начин, тъй като фактическата обстановка по твърденията на актосъставителя и свидетеля по акта е установена на база заявеното от участниците в процесното ПТП, въпреки че жалбоподателят е бил откаран в лечебно заведение непосредствено след инцидента, а наред с това според показанията на единствения очевидец – свидетелката Х., преди да предприеме маневра за завиване на ляво жалбоподателят е намалил скоростта и е подал сигнал за завиване, след което управляваният от него лек автомобил е бил ударен в задната част от лек автомобил, марка „М.“. Наред с това в показанията си двамата свидетели не посочват изобщо да са проверили дали водачът носи у себе си и контролния талон към СУМПС.

Предвид на така ангажираните от административнонаказващия орган доказателства по делото, настоящият състав на решаващия съд намира, че не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят Х. е извършител на описаните в акта за административно нарушение и обжалваното наказателно постановление административни нарушения, за които му е наложено административно наказание. Липсват категорични доказателства в административнонаказателната преписка и такива, събрани в хода на съдебното следствие, установяващи и доказващи по безспорен начин извършените от жалбоподателя административни нарушения, описани в процесния АУАН и НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова деяние, което е извършено виновно, нарушаващо обществения ред на държавно управление, обявено е от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя административно наказание, което в случая е глоба, административнонаказващият орган следва да установи, че деянието е административно нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от доказателствата по делото административнонаказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че Х. е извършител на описаното в АУАН и в атакуваното НП административно нарушение.

Предвид горните съображения районният съд намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р        Е        Ш        И:

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № .г. на началник РУ – Радомир, с което на Х.Л.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 184, ал. 5, вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: