№ 67
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Петя Кр. Георгиева
МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252100600195 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод
въззивна жалба от адв. Радослав Николов от АК - Бургас, упълномощен
защитник на Г. К. Н. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет. 1, ап. **, подсъдим по НОХД № 4353/2024 г. по
описа на Районен съд - Бургас, против Присъда № 198 от 05.12.2024 г.,
постановена по същото дело.
С присъдата подсъдимият Н. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от
НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца,
чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от
3 години и наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева. С присъдата на основание
чл. 189 ал. 3 от НПК районният съд осъдил подс. Н. да заплати сторените в
досъдебното производство разноски, както и държавна такса в размер на 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Най-накрая с присъдата
първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства,
като постановил да се унищожат по предвидения в ПАС ред.
С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда, в частта с
която Н. е признат за виновен за държането на наркотични вещества, условно
означени като Обект № 3 – 43,240 грама коноп, преквалифициране на
1
деянието по отношение на държането на останалите наркотични вещества,
като такова по чл. 354а, ал. 5 НК и освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а НК. В тази връзка се посочва, че по делото не са събрани категорични
доказателства, които да обвързват подсъдимия с държането на конопа,
намерен в общите части на избеното помещение, а изводите на първата
инстанция в обратната посока са формалистични и необосновани. С жалбата
не са отправени доказателствени искания.
В закрито заседание на 17.02.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
Пред въззивният съд производството протече в отсъствие на
подсъдимия, който, редовно призован, не се яви и не посочи уважителна
причина за неявяването си. В съдебното заседание въззивният съд е изложил
подробни мотиви, защо счита, че неявяването му не е пречка за разглеждане на
делото, поради което и счита за ненужно да преповтаря доводите си.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас
счита, че атакуваната присъда следва да се измени съобразно искането на
защита. В тази връзка застъпва, че протоколът за претърсване и изземване не е
надлежно одобрен, поради което и не може да се ползва като годно
доказателствено средство за отразените в него обстоятелства. Допълва, че
намерената марихуана в избеното помещение е със съдържание на активно
действащия компонент от 0,2 %, което сочи на липса на обществена опасност.
В заключение моли съда за изменение на първоинстанционната присъда и
налагане на наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Защитникът адв. Николова – БАК, преупълномощена от адв. Николов –
БАК, поддържа въззивната жалба, намирайки първоинстанционната присъда в
обжалваната част за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че неправилно
РС-Бургас е приел, че макар протоколът за претърсване и изземване да не е
одобрен, то резултатите от него могат да се ползват при постановяване на
присъдата. В тази връзка застъпва, че няма доказателства наркотичното
вещество, намерено в избените помещения, да е било държано от подсъдимия.
Иска отмяна на обжалваната присъда в частта, досежно държането на
наркотичното вещество, намерено в избените помещения, преквалифициране
на деянието като такова по чл. 354а, ал. 5 НК и налагане на наказание „Глоба“.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение,
поради следните съображения:
Производството пред РС – Бургас е протекло по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл. 371, т. 1 НПК подсъдимият и неговият
2
защитник са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите,
разпитани в хода на подготвителната фаза на процеса и изслушване на вещите
лица по изготвените експертизи, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за
разпит и експертни заключения от досъдебното производство. По реда на чл.
372, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е одобрил изразеното съгласие,
правилно намирайки, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда, предвидени в НПК. Първоинстанционният съд е
постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки
подробни мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи.
Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната
съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни
правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по
делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и
състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е
позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в
НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал,
достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната
присъда фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид
предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи
заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на корекции и/или
допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и
недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка,
включително и по отношение на изведените фактически констатации от
първата съдебна инстанция.
Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен
доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по
собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства,
настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не
се различава от тази на първата инстанция:
Подсъдимият Г. К. Н. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. Той е
***, *** гражданин, женен, *** образование,
*********************************** и има постоянен адрес в гр. Бургас,
ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, където живее заедно със *** си –
св. Г. Н..
Подс. Н. е неосъждан, но през 2010 г. и през 2023 г. бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а НК за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК.
На 23.04.2024 г., около 16:00 часа във 02 РУ на МВР - Бургас била
получена оперативна информация, че подсъдимият Г. Н. държи голямо
количество марихуана и малко метаамфетамин в жилището, което обитава на
3
горепосочения адрес. С цел проверка на информацията св. Д. Д., св. Т. У., св.
С. М. и св. В. Н. – и четиримата полицейски служители към 02 РУ на МВР-
Бургас решили да посетят адреса. На място заварили подс. Н., заедно със ***
си. Полицейските служители обяснили повода за посещението, като попитали
Н., дали държи забранени от закона вещества (наркотици). Той им отговорил,
че има малко метамфетамин, който държал в малка прозрачна кутийка с
диаметър 2.5 см., поставена в чантичка тип „паласка“, препасана през кръста
му, както и малко количество марихуана, която се намира в жилището му.
Подс. Н. изявил желание да предаде доброволно кутийката с метаамфетамина,
която се намирала в паласката му, за което бил съставен протокол за
доброволно предаване. В последствие предадената кутийка с веществото била
предмет на оглед на веществено доказателство, при който бил извършен
полеви тест на веществото, на който то реагирало с характерно оцветяване за
метаамфетамин.
Предвид информацията за евентуално наличие на марихуана в
апартамента на Н., полицейските служители помолили подсъдимия и *** му
да излязат на етажната площадка и да изчакат пристигането на дежурна група,
която да извърши претърсване и изземване в имота. След пристигането си,
дежурната група, в присъствието на поемни лица – св. К. К. и св. Х. П.,
пристъпила към претърсване на жилището, както и на прилежащото му
избено помещение.
В хода на претърсването в самия апартамент били намерени и иззети
следните вещи: в коридора на апартамента - свивка от прозрачен полиетилен,
съдържаща съцветия от зелена листна маса; от масата в кухнята - три
полиетиленови пликчета с кристалообразно вещество (с размери съответно
около: 3х3; 4х4 и 5х5 см.), като веществото в едното от тях реагирало на
метамфетамин; от шкаф на стената в кухнята - кутийка с бяло
кристалообразно вещество (около 3х3 см.), което реагирало на метамфетамин.
Претърсването и изземването продължило в прилежащото избено
помещение на апартамента, което било отключено от подс. Н. и в което била
намерена и иззета, разпръсната на рафт, зелена тревна маса, а на друг рафт -
бяла полиетиленова торба, съдържаща суха зелена тревна маса. И двете
реагирали на марихуана (коноп/канабис) при направен полеви тест.
За извършеното претърсване и изземване в условията на неотложност
бил съставен нарочен протокол, който в законоустановения 24-часов срок бил
представен пред БРС, но с Определение от 24.04.2024 г. по НЧД № 1709/2024
г. на РС-Бургас, било отказано одобряването му.
Иззетите вещества от апартамента и от избеното помещение били
предадени за физико-химичен анализ. От заключението на вещото лице по
изготвената експертиза се установило, че бялото, влажно кристалообразно
вещество, съдържащо се в представения за изследване обект № 1/1,
представляващ полиетиленов плик тип „клипс“ с размери 5/6,5 см., съдържащ
бяло, влажно кристалообразно вещество, има нетно тегло 1,045 грама, и в него
4
се доказва наличие на хранителна добавка „метилсулфонилметан“ и
метамфетамин, като съдържанието на метамфетамин е 25,20 %; сухата,
зелена, растителна маса, съдържаща се в представения за изследване обект №
2, представляващ кафяв, хартиен плик с размери 15/29,7 см., съдържащ
прозрачна, полиетиленова опаковка с неправилно форма, със следи от
затопяване, съдържаща суха, зелена растителна маса (връхчета), има нетно
тегло 1,240 грама и се определя като коноп със съдържание на
тетрахидроканабинол от 14,10 %.; сухата, зелена, растителна маса, съдържаща
се в представения за изследване обект № 3, представляващ кафяв, хартиен
плик с размери 15/29,7 см., запечатан и с описан и подписан стикер за ВД с №
Р3075, в който има част от бяла, полиетиленова торбичка с червени надписи
„Решение за всеки ден“, съдържаща суха, зелена растителна маса (стрита),
има нетно тегло 43,240 грама и се определя като коноп със съдържание на
тетрахидроканабинол от 0,20 %.
Била назначена и изготвена дактилоскопна експертиза, от заключението
по която се установявало, че по представените за изследване обекти, не се
откриват дактилоскопни следи.
Била назначена и ДНК експертиза, като от заключението на вещото лице
ставало ясно, че при изследването на 1 бр. разкъсана бяла полиетиленова
торба с червени надписи, съдържаща суха тревна маса, се доказва наличие на
минимално количество смес от биологичен материал в близко съотношение от
повече от две лица, поради което и не може да се определи ДНК профил.
Останалите предоставени за изследване обекти били негодни за изследване по
метода на ДНК профилирането, предвид съдържанието на същите (вкл. по
външната им повърхност) - химически вещества с деструктивно и
инхибиращо действие.
Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС-
Бургас, прие за безспорно установена на база на:
Гласните доказателствени средства – приобщените по реда на чл. 373,
вр. с чл. 372, ал. 3 НПК показанията на свидетелите - Т. У. (л. 18 от ДП); Д. Д.
(л. 19 от ДП); Г. Н. (л. 20 от ДП); В. Н. (л. 21 от ДП); С. М. (л. 22 от ДП); К.
К. (л. 23 от ДП); Х. П. (л. 24 от ДП) и частично от обясненията на подсъдимия
Г. Н. (л. 22 от първоинстанционното производство).
Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 19 от
първоинстанционното производство); протокол за доброволно предаване (л.
35 от ДП); разписка (л. 36 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 56 от ДП) и приемо-
предавателен протокол (л. 57 от ДП).
Писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум (л. 33-34 от ДП)
Експертизите: заключението на вещото лице Петко Жерков по
изготвената дактилоскопна експертиза (л. 40 от ДП); заключението на вещото
лице Златина Лекцовска - Бешева по изготвената химическа експертиза (л. 45
от ДП) и заключението на вещото лице Петя Минчева по изготвената ДНК
5
експертиза (л. 53 от ДП).
Веществените доказателства: наркотични вещества, предадени в ЦМУ.
Въпросните доказателствени източници са били надлежно анализирани
от първата инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност, като
съдът счита, че аналитична дейност на БРС не страда от едностранчивост,
противоречивост или неяснота.
Районният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които напълно
се подкрепят от въззивния съд, относно цененето на доказателствените
материали, като съвсем правилно е приел, че показанията на Т. У.; Д. Д.; В. Н.;
С. М.; К. К. и Х. П. са логични, последователни и непротиворечиви, поради
което и следва да се кредитират изцяло. Настоящата инстанция също не
съзира причини, които да дискредитират изложеното от свидетелите, поради
което им се доверява изцяло. Следва да се посочи, че по отношение на
полицейските служители – У., Д., Н. и М. не са налице основанията за
изключване на показанията им по реда на чл. 118, ал. 2 НПК, доколкото не се
установява те да са провеждали въобще разузнавателни беседи по смисъла на
ЗМВР с подсъдимия. Разговорите, които са провели с Н., касая единствено
преценката за необходимостта от провеждане на претърсване и изземване,
като не носят характеристиките на „разузнавателна беседа“, поради което и
няма пречка тези свидетели да бъдат разпитани в хода на производството, още
повече, що се касае за възприетите от тях лично факти и обстоятелства.
Правилно РС-Бургас се е доверил и на показанията на св. К. и св. П.
(участвали като поемни лица в извършеното претърсване и изземване),
разпитани на основание чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК. Тези двама свидетели
правдиво излагат възприятията си относно фактите, които те лично са
възприели, като показанията им са логични, взаимосвързани и подкрепени от
останалия доказателствен материал, поради което и правилно заявеното от тях
е кредитирано от РС-Бургас.
Не търпи критика и подходът на първостепенния съд да се довери на
изложеното от св. Г. Н. (*** на подсъдимия) досежно личните й възприятия,
доколкото, макар тя да е в близки отношения с Н., в случая заявеното
кореспондира с останалия доказателствен материал. Правилно съдът не е дал
вяра единствено на нейната субективна интерпретация относно собствеността
на намерените вещи и тяхното предназначение, доколкото в тези части
показанията не отразяват лични възприятия за факти, а представляват израз на
нейното вътрешно усещане.
С необходимата прецизност районният съд е анализирал и обясненията
на подсъдимия Н., отчитайки тяхната двойствена природа – на
доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото
на защита. Именно поради това те подлежат на внимателна проверка и
съпоставяне с всички останали доказателствени материали, както е сторил и
РС-Бургас. В конкретния случай Н. признава, че при проверката от
полицейските служители в дома му са били намерени наркотични вещества –
6
метаамфетамин и коноп (Обекти 1 и 2 по обвинението), които са били лично
негови. Потвърждава и че в последствие в избено помещение полицейските
служители са намерили още коноп (Обект 3 по обвинението). В тези им части
обясненията категорично се подкрепят и кореспондират с показанията на
всички останали свидетели, както и със заключението на СФХЕ, поради което
и въззивният съд, подобно на първата инстанция, счита, че няма пречка да
кредитира заявеното от подсъдимия. Не така стои положението обаче досежно
обясненията на Н., че марихуаната/конопът (Обект 3) се е намирала в общо
избено помещение, а не конкретно в неговото, както и че тя не е негова, а на
неизвестно лице. В тези им части обясненията се оборват по категоричен
начин от заявеното от всички разпитани свидетели, които са категорични, че в
действителност наркотично вещество е намерено в избеното помещение,
прилежащо към апартамента на Н., а не в общо помещение. В тази връзка
съдът отчита и че двете поемни лица живеят в същия вход, както и
подсъдимия, поради което и много добре са запознати с това, кое избено
помещение от кого се ползва. В случая и двамата са категорични, че мястото,
на което е била намерена марихуаната не е общо помещение, а прилежащо на
апартамента на подсъдимия: „…в избеното помещение на Г. и Г. намериха…“
(св. П.) и „…след това посетихме и избеното помещение, което е на
съседите ни Г. и Г., където на един дървен рафт на секция имаше…“ (св. К.).
При това положение съдът счита, че твърденията на Н. за точното
местоположение където е било намерено наркотичното вещество, не следва да
се кредитират, а следва да се окачествят като опит за изграждане на защитна
позиция, която обаче се оборва по категоричен начин от заявеното от
свидетелите и поради това не следва да се взима предвид. Отново като опит за
изграждане на защитна позиция следва да се окачестви и другото обяснение
на подсъдимия, че достъп до неговото собствено избено помещение са имали
трима-четирима негови приятели, както и назад във времето – майстори,
които са ремонтирали канализацията в блока. В случая самият подсъдим не
назовава кои са тези негови приятели, които евентуално разполагат с достъп
до избеното му помещение, нито излага убедителна причина, защо те биха
имали достъп до помещението му. Наред с това избеното помещение е било
заключено преди проверката и е било отключено именно от подсъдимия, което
означава, че дори и в предходен момент достъпът до него да е бил свободен, то
в един момент ползвателят е ограничил този достъп и го е заключил, поради
което и няма как някой да остави без неговото знание или съгласие
наркотични вещества вътре. При това положение – твърденията, че друго,
неизвестно и неустановено лице, което е имало достъп до прилежащото към
жилището на подсъдимия и ползвано от него избено помещение, се явява
притежател на намерените в това помещение наркотични вещества, които е
избрало да съхранява именно там, са крайно недостоверни, противоречащи на
всяка нормална житейска логика и категорично оборени от събрания
доказателствен материал, поради което и съвсем закономерно не са били
ценени от първата инстанция. При положение, че категорично се установява,
7
че наркотичните вещества са намерени в избеното помещение, ползвано
еднолично от подсъдимия (видно от показанията на св. Н. – тя не е слизала в
мазето от години); че това избено помещение е било заключено и достъпът до
него е бил ограничен, както и че самият подсъдим декларативно заявява, че
достъп са имали 3-4 негови приятели, които нито назовава поименно, нито
посочва причина, поради които те да имат достъп до него, то и тезата му, че
веществото не е негово, няма как да бъде споделена.
По отношение на останалите доказателствени материали, извън
гласните доказателствени средства, правилно БРС е отделил най-голямо
внимание на протокола за претърсване и изземване от 23.04.2024 г., като с
основание го е изключил от доказателствената съвкупност. Това е така,
доколкото действието е било извършено без предварително разрешение на
съдия от съответния първоинстанционен съд, а в последствие с Определение
от 24.04.2024 г. по НЧД № 1709/2024 г. на РС-Бургас, е било отказано
одобряването му по реда на чл. 162, ал. 2 НПК. Доколкото липсва последваща
съдебна санкция, то и съдът разглеждащ делото по същество, няма как да цени
неодобрения протокол, макар и въззивният съд напълно да споделя доводите
на първата инстанция, че по принцип действието е било извършено
законосъобразно и в условията на неотложност.
Практиката на ВКС – Решение № 162/07.04.2010 г. по н.д. № 7/2010 г.
на I н.о. на ВКС, Решение № 22/19.05.2020 г. по н.д. № 1207/2019 г. на II
н.о. и много други, е категорична, че когато протоколът от дадено действие се
изключва от доказателствената съвкупност, то това влияе върху
процесуалната годност на доказателственото средство и протоколът не може
да се ползва като доказателствено средство за отразените в него факти, но
няма никаква пречка съставомерните факти и обстоятелства да се установяват
с всички други допустими способи и средства на НПК. В конкретния случай
това е сторено, като чрез разпитите на поемните лица и на полицейските
служители – безпротиворечиво се установява какво е било намерено при
проверката. Нещо повече – самият подсъдим също потвърждава в обясненията
си, че полицаите са намери в дома му меттамфетамин и марихуана/коноп,
както и че са намерили в избено помещение още марихуана/коноп (единствено
отрича помещението да е прилежащо към неговия апартамент и марихуаната
да е негова). При това положение всички правнорелевантни факти, които са
отразени в протокола за претърсване и изземване и за които той не може да
бъде ползван, се установяват по категоричен начин от други годни
доказателствени материали, което както стана дума – е напълно допустимо в
хипотези, като настоящата.
По отношение на останалите доказателства и доказателствени средства,
то правилно същите са били ценени от РС-Бургас, като изготвени/приобщени
по надлежния ред и неоспорени от страните.
Същото важи и по отношение на приложените експертни заключение по
назначените експертизи, които са изготвен от утвърдени специалисти в
8
съответните области, отговарят пълно и изчерпателно на поставените въпроси
и против кредитирането им не са направени никакви възражения от страните.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РС-
Бургас е приложил материалните разпоредби на НК, като е приел, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК.
Както правилно е посочено в мотивите на проверявания
първоинстанционния акт - от обективна страна инкриминираната форма на
изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на Н., се
изразява в „държане” на наркотични вещества. В конкретния случай
поставянето на наркотичните вещества в дома и в избеното помещение на
подсъдимия, води до извод, че към момента на проверката именно той е
упражнявал фактическата власт над тях, което е напълно достатъчно да
обоснове извод, че с поведението си той е „държал” наркотичното вещество,
поради което и е осъществила горепосочената форма на изпълнителното
деяние. Следва да се отбележи, че както коректно е посочено в проверявания
акт - безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо
да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета
на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да
може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с
този предмет, както е в случая (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III
н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на
приобщената СФХЕ процесните вещества са - коноп/марихуана и
метаамфетамин. Тези вещества нямат легално производство и употреба и
подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите. Те са включени в Списък № I към Приложение № 1 на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на
ЗКНВП.
Подсъдимият Н. не е имал разрешително за държането на въпросните
вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП и именно поради това - поведението му се квалифицира като
престъпление.
Във връзка с възражението на прокурора от ОП-Бургас, че марихуаната,
намерена в избеното помещение на Н., е с процентно съдържание на
активното вещество 0.2 % и поради това липсва обществена опасност от
държането й, следва да се посочи, че материалноправните норми, по които е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, не поставят като
елемент от обективната страна на деянието концентрацията на активния
компонент на наркотичните вещества. Предмет на престъплението са
9
високорискови наркотични вещества, каквото без съмнение е и
марихуаната/канабисът/конопът, който, както стана ясно - е включен в
Приложение № 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични /Списък І/. Тяхното производство и държане без
съответно разрешително - лицензия е забранено, съгласно чл. 7 от ЗКНВП.
Изключение от правилото въвежда чл. 29, ал. 1 ЗКНВП, който дава
възможност за отглеждане, семепроизводство, внос и износ на растения и
семена от рода на конопа /канабис/ със съдържание под 0.2 тегловни процента
на тетрахидроканабинол, но само след съответно разрешение, издадено при
условията и по ред, определен с наредба на министъра на земеделието. В
конкретния случай – марихуаната, намерена в избеното помещение, не е със
съдържание под 0.2 тегловни процента, а точно с 0.2 тегловни процента, а
отделно от това - подсъдимият няма такова разрешение, поради което и това
наркотично вещество е годен предмет на престъплението, а предвид
количеството му – няма как да се приеме, че обществена опасност липсва или
е пренебрежимо ниска.
От субективна страна, както правилно е акцентирал районният съд,
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл“ по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Н. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и
е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
държейки в дома си и прилежащото избено помещение - той упражнява
фактическа власт върху високорискови наркотични вещества, без да има
разрешително за това, като от волева страна Н. е искал именно това
упражняване на фактическа власт.
Не могат да не бъдат споделени и доводите на РС-Бургас относно
неприложимостта на института на „маловажния случай“ към конкретния
казус. В тази връзка съвсем коректно е посочено, че в съдебната практика
трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се
решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание
на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда
преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и
другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение №
23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
10
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност
и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о.,
Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о. и др.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни критерии,
като никой от тях няма предварително установена тежест. Именно поради това
се наблюдават различия в съдебната практика, защото всякога, съобразно
конкретиката на отделния случай, съдът следва да отчете всички тези
критерии и да прецени на кой да даде по-голямо значение.
В настоящия случай общото количеството наркотично вещество не е
никак малко (общо 44,48 грама коноп и 1,045 грама метаамфетамин) и е на
обща стойност от 962,75 лева, която не може да се приеме за пренебрежимо
малка.
Количеството, характеристиките и стойността на предмета на деянието
несъмнено са съществени белези при преценката дали се касае за маловажност
на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти по делото,
свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от
значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е
обстоятелството, че се касае до държане на два отделни вида високорискови
наркотични вещества, както и че част от тях са държани на видно място в
жилището, където живее и *** дете на подсъдимия, както и че самият той е в
зряла възраст – ** години, при което извършеното не може да се разглежда
като резултат от недооценка на престъпния му характер и последиците от
извършването му. Не може да не се отчете и че към датата на деянието Н. вече
два пъти е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК за държане на наркотични вещества в маловажен случай, като последният
съдебен акт е влязъл в сила само около шест месеца преди процесното деяние.
Вярно е че марихуаната от избеното помещение е със сравнително нисък
процент на активния компонент, както и че подсъдимият е неосъждан и
трудово ангажиран, но всичко това са факти, които следва да се преценят при
индивидуализацията на наказанието и не са в състояние да обосноват
квалифициране на случая като „маловажен“, както правилно е приел и
районният съд.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с
деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост,
правилно са били преценени от РС-Бургас, че не сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния
вид, поради което и правилно деянието не е било преквалифицирано като
такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съвсем коректно РС-Бургас е приел, че се касае за престъпление,
за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до шест
години, както и „Глоба“ от две хиляди до десет хиляди лева. Отчитайки
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно РС-
11
Бургас е приел, че наказанието следва да се индивидуализира по реда на чл. 54
НК, предвид липсата на предпоставки за приложението на чл. 55 НК.
В негативен план за подсъдимия правилно районният съд е ценил това,
че около шест месеца преди деянието подсъдимият е бил санкциониран по
реда на чл. 78а НК за друго престъпно държане на наркотични вещества,
макар и в маловажен случай. Правилно са отчетени и стойността и
количеството на наркотичните вещества, както и фактът, че се касае за два
отделни вида наркотици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, правилно РС-Бургас е
оценил чистото съдебно минало на Н. и направеното самопризнание за част от
инкриминираните наркотични вещества. Към тези обстоятелства въззивният
съд може да добави и трудовата ангажираност на подсъдимия, без обаче това
да променя изводите за неприложимост на чл. 55 НК.
При това положение съвсем правилно РС-Бургас е индивидуализирал
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в
минималния предвиден размер, а именно - „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и „Глоба“ в размер на 2000 лева. По мнение и на въззивната
инстанция – този размер се явява адекватен и съобразен с обществената
опасност на извършеното и на дееца, поради което и наложеното наказание, в
неговата съвкупност, се явява справедливо и би могло да постигне целите на
чл. 36 НК, допринасяйки за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави. Същевременно това наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Правилно РС-Бургас е приел, че за постигане на горните цели и преди
всичко за поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. Н. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване
от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, правилно е било отложено за срок от три
години. С отлагането на изпълнението на наказанието ще се даде възможност
на подсъдимия да упражнява трудова функция и да се грижи за малолетното
си дете, като по този начин да бъде пълноправен член на обществото, като
същевременно опасността от евентуално превеждане в изпълнение на
наказанието при извършване на друго умишлено престъпление, ще му действа
възпиращо и мотивиращо към спазване на законите в един сравнително
продължителен период от време.
Съдът счита, че разноските по делото са възложени правилно на
подсъдимия, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК.
Няма нужда от намеса на въззивния съд и относно произнасянето с
веществените доказателства, които предвид характеристиките им, правилно е
12
било решено от районния съд, че следва да бъдат унищожени по предвидения
за това ред.
В заключение при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и първоинстанционната присъда следва
да се потвърди изцяло.
Водим от всичко изложено Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 198 от 05.12.2024 г., постановена
по НОХД № 4353/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178
НПК на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13