РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№2027
гр.Пловдив, 14 . 11
. 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на първи ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря В.Петкова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
879/2022г., за да се произнесе , взе предвид следното :
С.Д.Т., ЕГН **********, с пълномощник
адв. Е.Х. оспорва Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх.№
01-6500/2372#2
от 15.02.2022г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФ "Земеделие“, по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020, за Кампания 2019, с който ДФЗ-РА отказва финансова помощ и
прекратява поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита оспорения административен
акт за незаконосъобразен и необоснован, издаден в противоречие на
материално-правните разпоредби на българското и общностното право, вкл. при
неспазване предписанията на процесуалния закон /АПК/. Посочено е, че на
23.06.2015г. Ст.Т. подава заявление за подпомагане, с което става кандидат и по
мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство за
кампания 2015г. /описани са заявените по мярката парцели, всички в землище
Климент/, като ангажиментът по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР
2014-2020г. следва да продължи 5 последователни години. На 11.05.2021г.
оспорващото лице е получило писмо изх.№ 01-6500/2372#1 от ДФЗ за откриване на
производството по издаване на оспорения административен акт, в което е
посочено, че при административните проверки на основание чл.46 от Наредба №
4/24.02.2015г. е установено, че
кандидатът не е представил сертификат или писмено доказателство за съответствие
на произведените растителни продукти с правилата за биологичното производство
по мярка 11, който да отговаря на изискванията и е налице неизпълнение на
задълженията на кандидата вр. с чл.33 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба №
4/24.02.2015г. Към писмото е налично Приложение 1 – неразделна част от него и
според приложението – за кампания 2019г. е извършена проверка за спазване на
чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г., като е прието, че представеният от
жалбоподателя документ не отговаря на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4/2015г. –
всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината
на издаване на документа. ДФЗ не е идентифицирал сертификат с номер, дата на
издаване и констатации на контролиращото лице. В оспорения административен акт
липсва информация за конкретния случай и констатираните нарушения на ангажимента,
което затруднява защитата на жалбоподателя.
Поддържа се издаване на
административния акт от некомпетентен орган, тъй като отсъстват доказателства
за делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФЗ на Зам.
Изпълнителния директор. Актът за прекратяване на многогодишен ангажимент
безспорно засяга правата и интересите на жалбоподателя, но отсъствието в същия
на конкретни данни за установените нарушения не позволява изразяване на позиция
от оспорващото лице. Изтъкнато е, че в случая са били налице и форсмажорни
обстоятелства, за които ДФЗ е уведомен с писмо-възражение вх.№ 01-6500/2372#1 от 01.06.2021г. във вр. с полученото
уведомително писмо за откриване на производството по издаване на
административния акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания
2019. ДФЗ не е разгледал възражението – в оспорения акт отсъства произнасяне за
него, като според чл.15 ал.5 от наредбата тези случаи касаят само финансовата
помощ и не се претендира възстановяване – „в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ”. Твърди се, че за всички площи, с които е поет многогодишния
ангажимент – всяка година пред ДФЗ е представян сертификат за съответствие,
изискуем по см. на § 7 от ДР на Наредба № 4/2015г. със съответните реквизити,
ведно с количество произведена продукция. Заявено е, че в противоречие на чл.36
от Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008г., ДФЗ прави точно обратното заключение
в писмото. В тази вр. остава неясно двупосочно визираната разпоредба на
общностното право от страна на ДФЗ в издадения акт по отношение на две
направления : във вр. с цитираните в акта разпоредби, ДФЗ изисква от една
страна като достатъчно условие, за да се считат дадени растителни продукти за
биологични, обстоятелството те да са отглеждани върху площи м преходен период
най-малко две години преди сеитба, а от друга страна добавя „всички земеделски
площи да се преминали периода на преход и да е произведена продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи,
респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на
документа.”. В случая не е посочено за кои площи от заявените са относими
евентуални нарушения на цитираните в акта разпоредби и в какво се изразяват
нарушенията. Предвид изложените съображения се счита, че производството е
незаконосъобразно проведено и не съдържа проучване на конкретни факти и
задълбочена проверка на обстоятелствата по случая – допуснати са нарушения на
чл.35 и чл.36 АПК. В акта са визирани единствено разпоредби, но без обвръзка с
конкретни факти и обстоятелства, което не позволява да бъде определена волята
на административния орган. Обжалваният акт не съдържа фактическа и правна
аргументация, тъй като не са обсъдени индивидуалната ситуация във вр. с
приложимите норми. Липсата на мотиви и факти, които да обосновават акта, са
основание за неговата незаконосъобразност. Поискано е акта за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 да бъде отменен или обявен за нищожен.
В писмено становище, представено в
хода на делото /л.348 и сл./ се поддържа, че според ДФЗ приложимото национално
законодателство предвижда в сертификата да се посочва количество на
произведената земеделска продукция, което е безспорно, но безспорен е и
моментът на подаване на заявлението за подпомагане по мярката – 23.06.2015г.,
към който момент е следвало да бъде приложена правната уредба в производството
по прекратяване на ангажимента. Разпоредбите на Наредба № 5/03.09.2018г. са в
сила от 12.11.2018г. /конкретно чл.48 ал.9/ и нямат обратно действие, за да
бъдат нормативна основа за конкретното производство. Отбелязано е, че дори да
се приеме, че чл.48 ал.9 от наредбата е относим към поет ангажимент три години
преди влизане в сила на наредбата – е следвало да се цитира актуалната норма
към дата на издаване на административния акт. Приложеното от административният
орган изискване от чл.48 ал.9 от наредбата – в сила от 12.11.2018г. не е
съществувало при поемане на ангажимента на 23.06.2015г., в която вр. следва да
се отчита чл.6 ал.2 от Наредба № 4/2015г. Претендирано е присъждане на
направени разноски в размер на 1900лв. с прилагане на договор за правна помощ
/л.353/. В писмено становище /л.434 и сл./ адв.Х. се позовава на съдебна
практика по отношение отсъствието на мотиви в оспорения акт спрямо посочените
съображения в писмено становище на процесуалния представител на ответника, вкл.
изтъква, че ответникът не е доказал „пропадналите площи” от проливните дъждове
да са се самовъзстановили през годините на ангажимента и да са били годни за
засаждане.
В писмено становище по същество се
поддържат съображенията от жалбата и становищата в хода на делото с твърдение,
че според СТЕ във вр. с кампания 2019г. двата парцела /37229-419-3-1 и
37229-419-5-1/ за 2018г. и 2019г. са заявени като угари и приети от ДФЗ, а за
площи, заявени като угари не се изисква сертификат, тъй като парцелът е
биологичен, но няма засята култура. Включително е установено пълно препокриване
на двата парцела по площ и граници с тези от заявяването им към 2015г. и през
всички останали години на заявяване, както и 2019г. Във вр. с писмото от
24.08.2020г. и Протокол № 1/07.06.2016г. относно уведомяване от Т. за
преовлажняване на почвата в двата процесни парцела вследствие на проливни
дъждове се твърди, че ответникът не е доказал неизпълнение на задължения на
бенефициента по см. на чл.15 ал.3 т.3 и чл.33 ал.1 т.2,3,5 от наредба №
4/2015г. Посочено е, че становището на процесуалния представител на ответника
не може да санира съдържанието на издадения акт /Т.Р. № 16 от 1975г. на ОСГК на
ВС; Решение № 10580/2019г. по адм.д.№ 9900/2018г., ВАС; Решение № 2468/2022г.
по адм.д.№ 11948/2021г., ВАС/, вкл. и в становището не са изложени съображения
за приетото нарушение на чл.33 ал.1 т.2, т.3 от Наредба № 4/2015г.
- Ответникът Зам. Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие” се
представлява от ст.юрисконсулт П.М. и оспорва жалбата. Поддържа
законосъобразност на административния акт с искане за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрк. възнаграждение. В ход по същество бе посочено, че във вр. с
изпълнение на чл.33 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г. бенефициентът е
предоставил сертификати в ДФЗ. След администриране на представените документи е
установено, че същите не отговарят на изискванията на чл.33, тъй като за
парцели с № 37229-419-5-1 с площ 0,11ха и № 37229-419-3-1 с площ 0,11ха за
кампания 2019г., заявени с код култура 190 000 – площи с угар, не е доказана
произведена биологична продукция в изпълнение на поетия 5 – годишен ангажимент.
Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В писмено становище на процесуалния
представител на ответника /л.67, 68/ са описани представени от жалбоподателя
сертификати и е заявено, че след администриране на предоставените документи е
установено, че сертификатите не отговарят на изискванията на чл.33 ал.1 т.2,
т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие
от ПРСР 2014-2020, тъй като за парцел с № 37229-419-5-1 с площ 0,11 ха и парцел
№ 37229-419-3-1 с площ 0,11 ха за кампания 2019, заявени с код култура
190000-площи с угар, не е доказана произведена биологична продукция в
изпълнение на поетия пет годишен ангажимент /номерата на парцелите са от
кампания 2019, която се явява пета година от поетия ангажимент на кандидата/.
Посочено е, че представените обяснения от кандидата и протокол 1 от
07.06.2016г. в писмото от 24.08.2020г. – не са приети /във вр. с т.9 от ДР на
Наредба № 4/2015г. „форсмажорни или изключителни обстоятелства/. В писменото
становище, представено в съдебното производство са изложени съображения по
отношение протокол 1 от 07.06.2016г. /л.40/, каквито отсъстват в оспорения административен
акт : за пропадналите площи вследствие преовлажняване на почвата на парцели,
заявени по мярка 11 за кампания 2015г. е прието, че това събитие се е случило в
началото на поетия доброволен пет годишен ангажимент от бенефициента, като Т. е
имала възможност до края на изпълнението му да изпълни изискванията на чл.33
ал.1 т.2 и 3, за да докаже, че за всеки от одобрените парцели по мярката има
произведена биологична продукция. Отразено е, че документите за
вреда/пропаднали площи са приложени и администрирани през кампания 2016 във вр.
с изпълнението на чл.32 от Наредба № 4, но събитието се е случило кампания 2016
– в началото на ангажимента и земеделският стопанин е имал възможност в
следващи години да заяви култура – едногодишна или каквато прецени, за да може
да изпълни изискванията на чл.33 от Наредба № 4 и от тях да има добита
биологична продукция. Пропадането на култури се отнася за текущата година и в
следващите могат да продължат обработката на земите с култури съобразно
климатичните условия. Пояснено е, че в случая са представени два сертификата от
2019г. и от 2017г. и ДФЗ-РА съобразява въведените данни от контролиращото лице
и издадените от контролния орган документи, които са в Регистър „Сертификати за
биологично производство по мярка 11” и в таблица 2 – Данни за ниво парцел е
посочено за кои парцели земеделския стопанин не е доказал, че е добил продукция
– „трябва от всеки от одобрените парцели да бъде доказана продукция”.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
1. Обжалваният Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г.
за Кампания 2019г. изх.№ 01-6500/2372#2 от 15.02.2022г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФ
"Земеделие“ е съобщен на оспорващото лице на 01.03.2022г. /л.31/. Други
доказателства за дата на връчване на акта не са представени при доказателствена
тежест за ответника относно редовност на съобщаване на административния акт. Жалбата
е с вх.номер в ДФЗ от 15.03.2022г., л.4. Оспорването е осъществено в 14 – дн.
срок от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт, при което
допустимо.
2. Обжалваният акт е издаден от
Зам.Изпълнителния директор на ДФ Земеделие П.С.. Авторство не е оспорено. Със
Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г.
/л.44, 45/ на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2, 4, 5 предложение
първо във вр. с ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на
ДФЗ, Решение на Управителния съвет на ДФЗ по т.6.2 от протокол № 114 от
15.06.2017г. във вр. с оптимизиране дейността на ДФЗ като Разплащателна агенция
при издаването на актове по директните плащания, Изпълнителният директор на ДФ
земеделие е делегирал на П.С.– заместник, правомощия, в обхвата на които /т.5,
т.7/ - да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на
акт за прекратяване на ангажимент по мерки 214, 10 и мярка 11 „Биологично
земеделие“; да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка
214, 10 и 11 „Биологично земеделие“. Според действаща редакция на чл.20а ал.4
/Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп., бр. 2 от 2018 г., изм. и доп., бр. 51 от
2019 г., в сила от 28.06.2019г./ - Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Възможността
за делегиране на административни правомощия е ограничена в следните хипотези :
никой не може да делегира правомощия, които не
притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като
изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму /ТР № 4/2004 г. на ВАС/. Същите не
са нарушени в случая и компетентността на административния орган
е установена. Към дата на издаване на оспорения акт /15.02.2022г./, възможността
за делегиране на правомощия произтича от закона. Възраженията за нищожност на
оспорения административен акт не са основателни.
3. Проверката за законосъобразност на
административния акт /акт за прекратяване на биологичен ангажимент/ обхваща
правни и фактически основания за издаване с приоритет на второпосочените.
Съобразява се, че мотивите на административния акт могат да предхождат същия
като се съдържат в друг документ от административната преписка, към който е
направена препратка, но не е допустимо допълване на фактически основания в съдебната
фаза при оспорването му, вкл. в писмено становище на процесуален представител
на административния орган.
3.1. В обстоятелствената част на
оспорения акт /чл.30/ е посочено, че същия е издаден в резултат на извършени
административни проверки на основание чл.46 ал.1 от Наредба № 4 / 24.02.2015г.
за спазване на поет биологичен ангажимент, при които било установено основание
за прекратяване на биологичния ангажимент. Цитирана е разпоредбата на чл.6
ал.1, ал.2 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 /в редакция към дата на издаване на
оспорения административен акт/ : „Биологичните дейности от съответното
направление се изпълняват за период от пет последователни години. Срокът по ал.
1 и 4 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на
"Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване
е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на
срока по ал. 1 и 4 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за
плащане". След изтичане на петгодишния период на ангажимента кандидатите
могат да удължават ангажимента си ежегодно до изтичане на програмния период. Посочено
е, че ДФЗ е открил производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ поради неизпълнение на задълженията по чл.15
ал.3 т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., „а именно не са спазени изискванията
на чл.33 ал.1 т.2, 3 и 5“.
Преписката съдържа писмено уведомление
от Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ изх.№ 01-6500/2372 от 11.05.2021г. по
чл.26 АПК до С. Д. Т. /л.25-26/, в което са цитирани разпоредбите на чл.6,
чл.33, ал.1, т.2, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. /Наредба № 4/ и е посочено,
че представеният от Ст.Т. документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите
растителни продукти с правилата на биологичното производство не отговаря на
изискванията на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4 – всички парцели да са преминали
периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на издаването на
документа. В уведомлението по чл.26 ал.1 АПК е посочено още, че
административната проверка на основание чл.46 от Наредба № 4 се извършва „като
геометриите на парцелите от последната година се пресичат географски със слой
„Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат“. „Слоят включва
геометрията на всеки парцел, за който е представен сертификат, отговарящ на
изискванията“. Резултатите от административната проверка са изложени в
Приложение № 1 /л.27/ - неразделна част от уведомителното писмо, съдържащо
таблици 1 и 2. Предвид описаните данни, в писмото е посочено, че в съответствие
с чл.63 т.1 вр. с чл.77 т.4 б.“в“ от Регламент /ЕС/ № 1306 от 2013г. /„Ако се установи, че даден бенефициер
не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се
изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните
права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) No 1307/2013 не се
предоставят или се отменят.“; санкцията по т.4 б.“в“ от чл.77 е изключване от
правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане/ и на
основание чл.15 ал.3 т.3 и чл.46 ал.1 от Наредба № 4, ДФЗ предприел действия по
прекратяване на поетия ангажимент от Ст.Т. по мярка 11 „Биологично земеделие“ с
направление Биологично растениевъдство. При несъгласие с констатациите в писмото
е предоставена възможност за представяне на възражения и допълнителни
констатации в 7 дн.срок от получаването му. В приложение № 1 е пояснено
съдържанието на колоните от таблица 1 „Данни на ниво стопанство“ : декларирана
обща площ в хектари /ха/ от последната година – 8,04ха /к.1/; обединената площ
със сертификати /ха/ – обединена геометрия на парцелите с предоставен
сертификат - 7,82 ха /к.2/; в к.3 са отразени 7,82 ха – „Площ на пресичане ха“
– геометриите на парцелите от последната година се пресичат географски със слой
„Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат“; к.4 – Площ на
парцела, заявена само като угар в ха касае площ, която през всички години на
ангажимента е декларирана само като угар /с код култура : 190000-площи с угари/,
като за тези площи, които през целия ангажимент са декларирани само като угари
не се изисква сертификат и в таблицата е отразена площ в к.4 – 0,00 ха /тоест,
от таблицата следва, че не е заявявана площ само като угар/; к.5 е
„Предоставени ли са сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени
биологични растителни продукти“ и в тази колона е отразено „НЕ“, тъй като е
установена разлика между декларираната площ от последната година /к.1/ и площ
на пресичане /к.3/ - 8,04 ха спрямо 7,82 ха. Налице е и Таблица 2 – „Данни на
ниво парцели“ /л.27/ : к.1 – кампания 2019; к.2 – номера на два парцела -
37229-419-3-1 и 37229-419-5-1; к.3 – декларирана площ на всеки парцел : №
37229-419-3-1 – 0,11ха, № 37229-419-5-1 – 0,11 ха; к.4 – площ от парцела, за
която са предоставени сертификати /ха/ - за всеки парцел е отразено 0 ха /за
к.4 е пояснено, че за площта, за която са предоставени сертификати – за всеки
парцел се визуализира площ, която съответства на географското припокриване
между геометрията на деклариран парцел и обединената геометрия на парцелите, за
които са предоставени сертификати, отговарящи на изискванията на чл.33 ал.1 т.3
от Наредба № 4/; к.5 – площ от парцела, заявена само като угар /ха/ - за всеки
парцел е отразено 0; к.6 – площ на
парцела, за която не са предоставени сертификати – идентични са отразените
площи с декларираните : № 37229-419-3-1 – 0,11ха, № 37229-419-5-1 – 0,11 ха /за
к.5 е пояснено, че за всеки един от парцелите се визуализира площта, която през
всички години от ангажимента е декларирана само и единствено като угар с код
култура : 190000-площи с угари – за площите, които през целия ангажимент са
декларирани само като угари НЕ се изисква сертификат/.
Уведомлението по чл.26 ал.1 АПК е
връчено редовно на 26.05.2021г. и е представено възражение с вх.№ 01- 6500/2372
от 01.06.2021г. /л.32 и сл./, в което е заявено, че се оспорват проведените
административни проверки и направените въз основа на тях изводи. Посочено е, че
не са съобразени настъпили извънредни климатични – форсмажорни обстоятелства,
за които фондът е бил надлежно и своевременно уведомен. В тази вр. е отразено,
че предмет на отглеждане са трайни насаждения – лавандула, засадени през
пролетта на 2015г. и с писмо вх.№ 02-161-6500 / 24.08.2020г. /л.39, л.461 и
сл./ Т. е уведомила за това, че след проливни дъждове се стигнало до загуба на
насажденията за част от площите, за които обстоятелства е приложен и протокол
на ОДЗ-Пловдив, л.40. В протокол № 1/07.06.2016г. на ОДЗ Пловдив / ОбСЗ –
Карлово е отразено, че конкретни парцели от ИСАК са засадени с лавандула в
землището на с.Климент и вследствие на преовлажняване са изсъхнали 50% от
насажденията с лавандула от посочени парцели по ИСАК, а 30% от парцели са
пропаднали лавандулови растения /л.40/. Констатацията е основана на падналите
продължителни и проливни дъждове през месец май и месец юни. Четири от силно
наводнените имоти били засадени с рози поради влагоустойчивостта на тази
култура. „За имоти 37229-419-3-1 и 37229-419-5-1 с обща площ от 0,22 дка
направих опит за възстановяване на лавандулата, но всяка година културата
изсъхваше. Поради тази причина, след проведени разговори с експерти на Фонда по
телефона за консултация записахме двата имота като угар до приключване на
поетия ангажимент по мярка 11.”. Към възражението е приложено официално писмо
от сертифициращата организация Балкан Биосерт, с което декларира, че не
съставлява проблем промяна на културата от лавандула на угар вследствие на
преовлажняване на почвата /декларация, л.35/. Във възражението се подържа, че с
оглед създалата се форсмажорна ситуация - наводнение на почвите, за което е
уведомен ДФЗ изрично, не следва на Т. да бъде вменена във вина причина за
неизпълнение на съответните изисквания за мярката и да доведе до 100% санкция
относно субсидиите по поетия ангажимент. Изтъкнато е, че поради
преовлажняването на посочените площи от 0,22ха от двата имота – няма възможност
да вирее каквато и да е култура. Във възражението се поддържа, че всички площи
от ангажимента са включени в представените на ДФЗ сертификати от Балкан Биосерт
и в издадените сертификати за всеки имот са описани съответни количества на
произведената продукция , а за тези, от които няма добив ясно от
сертифициращата фирма е записана причината – млади насаждения или прогнозен
добив. Поддържано е, че за всички реализации на продукция в ДФЗ са представени
фактури, които се прилагат и към възражението. Счита се, че описаните
обстоятелства водят до извод, че няма умишлено нарушение на изискванията на
мярката. След възражението преписката съдържа една фактура от 14.07.2017г. за
стока – лавандулово масло /л.43/.
Описаната информация касае
уведомлението по чл.26 АПК и представената от жалбоподателя документация, която
не е обсъдена в оспорения акт.
В акта за прекратяване на биологичния
ангажимент е посочено още, че изискването на чл.33 ал.1 т.2 съществува от
приемането на Наредба № 4/24.02.2015г. и първоначалното й обнародване в ДВ
бр.16 от 27.02.2015г. и съгл. чл.33 ал.1 т.2 от наредбата : „до 30 октомври на
петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото
одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, подпомаганите
лица са длъжни най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът
следва да удостоверява наличие на биологична продукция” /без да е посочена
редакция на разпоредбата/. Цитиран е § 7 от ДР на Наредба № 4/2015г. в редакция
от 12.03.2021г. : "Сертификат" или "Писмено доказателство"
е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или
преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на
Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята
дейност. Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII
на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008. Вписан
е и текста на чл.36 от Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008 „За да се считат
растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за
производството, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен
период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури – поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражите, най-малко три години преди първата реколта от биологични
продукти“. Отразена е разпоредбата на чл.48 ал.9 /изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от
2018г., в сила от 12.11.2018г./ от Наредба № 5 от 03.09.2018г. за прилагане на
правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на
разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица :
„Контролиращото лице издава документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от
Регламент (EО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има
сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на
посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008,
както и да съдържа количество произведена продукция.”, като е посочено, че от
2018г. приложимото национално законодателство предвижда в документа да се
посочва количеството на произведената земеделска продукция и в съответствие с
изискванията на чл.29 от Регламент 834 от 2007г. – контролните органи, посочени
в чл.27, параграф 4, предоставят писмени доказателства на всеки оператор, който
е обект на техния контрол и който отговаря на изискванията по настоящия
регламент в областта на своята дейност.
Въз основа на посочените в акта
разпоредби и уведомлението за откриване на производството по прекратяване на
многогодишния ангажимент е прието, че изискването всички земеделски площи да са
преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при
възникване на многогодишния ангажимент доколкото
това задължение произтича от регламент, който е общо приложим акт, задължителен
е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки на ЕС.
Предвид изложеното, което представлява
посочените норми и цитирани разпоредби, вкл. позоваване на възражението против уведомлението
по чл.26 АПК, но без посочени аргументи за неприемането му, административният
орган счел, че предоставения от жалбоподателя документ – без да е наименуван конкретно
документ от представени сертификати и доклади, не отговаря на изброените в акта
условия, „всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и
да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на
подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в
годината на издаване на документа”.
На основание чл.15 ал.3 т.3 от Наредба
№ 4/24.02.2015г. /Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява
ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова
помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато
подпомаганите лица: 3. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила
от 12.03.2021 г., бр. 33 от 2021 г., в сила от 20.04.2021 г.) не са спазили
изискванията на чл. 33, ал.
1, т. 2, 3 и 5;/ и в съответствие с чл.63 т.1 вр. с чл.77 т.4 б.”в”
от Регламент /ЕС/ № 1306 от 17 декември 2013г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, е отказана финансова помощ и е прекратен поетия ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство”.
Относно възражението с вх.№
02-161-6500/2372 от 01.06.2021г. /л.32/ против откритото производство по
издаване на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020, е прието, че след
разглеждане на представената информация, не са приети възраженията и
доказателствата за основателни. Не са описани представените доказателства, нито
какви възражения са направени и отсъства аргументация за неприемането им.
3.2. Данни от преписката и
допълнително представени по делото писмени доказателства : Според съдържащо се
в преписката уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. за кампания
2015 изх.№ 02-160-6500/5748 от 10.07.2018г. /л.20 и сл./, е оторизирана
субсидия за 2015г. в размер на 9 515,37лв., като 2015г. е първа година от
поетия ангажимент по направлението и е отказано финансово подпомагане за част
от площите. Няма данни дали уведомителното писмо е обжалвано и това
обстоятелство не е поддържано в жалбата.
В сертификат №BG651А/2-19 от 27.09.2019г. /л.37; л.315 и л.372, т.2/ е посочено, че се издава на
основание чл.29 §1 от регламент /ЕО/ № 834/2007 и на регламент /ЕО/ № 889/2008
и датата на контрол е 14.05.2019г., като са удостоверени продукти : лавандула –
627 кг, качество – биологично; маслодайна роза – 10 299 кг., качество –
биологично; тикви – 4 940кг., качество – биологично; угар без количество. В
инспекторски контрол по отношение сертификата от 27.09.2019г. /л.38, л.315 гръб/
е отразено, че стопанството на жалбоподателя е спазило изискванията в ЕО
834/2007 и 889/2008 и продуктите могат да бъдат етикирани или продавани в
съответствие със сертификационния статус – описана е общо площ 8,05ха,
формирана от посочени парцели по БЗС с продукти от всеки парцел в съответно
количество с биологично качество, като за №№ 37229-419-3-1 и 37229-419-5-1
продукт е угар без количество. В сертификат № BG651А/1-17 от 16.05.2017г. /л.41;
л.318 т.2/ е посочено, че се издава на основание чл.29 §1 от регламент /ЕО/ №
834/2007 и на регламент /ЕО/ № 889/2008 и датата на контрол е 17.03.2017г.,
като са удостоверени продукти : лавандула – 1 000кг., биологично качество; угар
без количество; маслодайна роза – 1000кг. биологично качество; лавандула 1
250кг. – в преход 3-та година; маслодайна роза – 10 500кг. – в преход 3-та
година. В инспекторски контрол по отношение сертификата от 2017г. /л.42/ е
отразено, че стопанството на жалбоподателя е спазило изискванията в ЕО 834/2007
и 889/2008 и продуктите могат да бъдат етикирани или продавани в съответствие
със сертификационния статус - описана е общо площ 8,46ха, формирана от посочени
парцели по БЗС с продукти от всеки парцел в съответно количество, като за
маслодайна роза 1000кг. е отразено „прогнозен добив”, за лавандула 1000кг.
също; за угар с намерение за домати относно поле № 37229-134-9-1 по БЗС –
начало на преход 14.05.2015г.; за маслодайна роза 10 500кг „прогнозен добив” –
в преход 3-та година, начало на преход 14.05.2015г. и същото за лавандула 1
259кг прогнозен добив; за конкретни площи относно маслодайна роза – няма добив
/млади насаждения/.
Преписката е допълнена със заявлението
за подпомагане за кампания 2015г. с Таблица за използваните парцели 2014г.,
ведно с договор за контрол и сертификация на биологично производство от
20.07.2012г. с Балкан Биосерт ООД – контролен орган с анекс, вкл. договор от
15.05.2018г., карти на БЗС /л.70 и сл./; идентична информация за 2016г. /л.130
и сл./, както и за 2017г. /л.191 и сл./, за 2018г. /л.223 и сл./, вкл. за
2019г. /л.237 и сл./ - съобразени ведно с таблиците от уведомлението по чл.26 АПК при изготвяне на допуснатата СТЕ.
Приложени са снимки от системата за
въведени данни от контролиращото лице от 2015-2019г., ведно с информация от
регистър на сертификати, в който са обработени и съпоставени данните. Пояснено
е /л.68/, че от приложените снимки на регистъра се вижда в полето „прикачени
документи”, че са въведени два сертификата – за кампания 2016 и за 2019. Приети
по делото са и разпечатки на въведени данни в Системата за въвеждане на данни
от външни институции от контролиращото лице Балкан Биосерт ООД за кампания
2015, 2016, 2017 и 2018 /т.2/.
В хода на делото са изискани и
представени от Министерството на земеделието сертификати и сертификационни
решения от 07.07.2015г., 16.05.2016г., 16.05.2017г., 16.05.2018г.,
16.05.2019г., от 27.09.2019г., ведно с доклади от контрол – 22.06.2015г.,
04.04.2016г. с допълнителен доклад от 22.11.2016г., 17.03.2017г., 15.05.2018г.,
14.05.2019г. /опис на л.357 – предоставени от управителя на Балкан Биосерт
ООД/. В сертификат № 04943 / 07.07.2015г., изд. на основание чл.29 §1 от
регламент /ЕО/ № 834/2007 и регламент /ЕО/ № 899/2008 е удостоверено биологично
качество – в преход трета годна, в преход първа година, продукт – домати,
маслодайна роза, лавандула. В сертификат № BG651А/1-16 от 16.05.2016г., издаден
на идентично правно основание като горепосоченото е отразено : качество
биологично, в преход втора година; продукт- угар, маслодайна роза, лавандула /в
инспекторски доклад, л.362, т.2 е отразено прогнозно количество, вкл. отсъствие
на добив – млади насаждения за лавандула/. Съдържанието на сертификат № BG651А/1-17 от 16.05.2017г. бе
представено по-горе като част от съдържанието на административната преписка. В
сертификат № BG651А/1-18 от 16.05.2018г. е отразено : продукти лавандула,
маслодайна роза, угар; количество – 4 400кг, 15 600кг., за угар – няма данни;
качество – биологично. В инспекторския доклад е посочено, че количеството е
прогнозно. В сертификат № BG651А/1-19
от 16.05.2019г. /л.370 т.2/ са отразени продукти лавандула, маслодайна роза,
тикви, угар; количества; биологично качество. В инспекторския доклад
количеството от площ 8,05 ха е посочено като прогнозен добив с биологично
качество. Съдържанието на сертификат №BG651А/2-19 от 27.09.2019г. бе
представено по-горе като част от съдържанието на административната преписка.
В доклади от контрол растениевъдство
/л.374 и сл., т.2/ е отразена площ по години, количество /краен или прогнозен
добив/ - за 2015г. – 8,46ха,
прогнозно, няма добив млади насаждения, като за маслодайна роза и лавандула за
част от полетата по БЗС – биологично в преход с начало на прехода 20.07.2012г.,
за лавандула начало на преход 14.05.2015г. за част от полетата по БЗС; 2016г. – 8,43ха, прогнозно количество, както
и няма добив/млади насаждания, съответно – в 4-5 Изчисления на продуктопотока :
добито количество домати за 2015г. 12 000кг. и продадено количество 12 000кг.
за 2015г.; 2017г. – 8,46ха,
прогнозно, няма добив/младо насаждение, съответно в 4-5 Изчисления на
продуктопотока : маслодайна роза 2016г., добито количество био 2 215,8 и
продадено количество 2 215,8, вкл. маслодайна роза преход – добито количество 1
595,3 и продадено количество 1 595,3; домати 2016г – добито количество и
продадено количество – 15 500кг.; лавандула 2016г. – няма добив, млади
насаждания; 2018г. – 8,05ха,
прогнозно количество, съответно - в 4-5 Изчисления на продуктопотока :
маслодайна роза био за 2017г. – добито и продадено количество 1 300кг;
маслодайна роза за 2017г. – добито и продадено количество 7 184кг.; лавандула
добито и продадено количество 1 400кг.; 2019г. – 8,05ха, прогнозно количество, съответно 4-5 : маслодайна роза
цвят за 2019г. добито количество 8 640, продадено с фактура като биологичен.
4. В съдебното производство е прието СТЕ
/л.450 и сл./ : Посочено е във вр. с обжалвания административен акт, че за част
от заявените парцели не са представени сертификати, удостоверяващи количество
произведена биопродукция, описани в таблица № 2, л.27 : 37229-419-3-1 – землище
с.Климент – декларирана площ 0,11 ха, заявена култура – площи с угари;
37229-419-5-1 – землище с.Климент – декларирана площ 0,11 ха, заявена култура –
площи с угари. За кампания 2015г. общата площ, заявена по мяка 11 Биологично
земеделие, направление биологично растениевъдство е в размер на 8,46ха /с
техническа грешка в годината на л.451, вместо 2015г. е отразена 2017г./.
Парцели 37229-419-3-1 и 37229-419-5-1 са заявени за кампания 2015г. с разлика в
предпоследните цифри от номерата, с идентична декларирана площ за всеки – 0,11
ха, заявена култура и за двата – лавандула, вкл. е отразено от кои кадастрални
имоти от КВС са образувани земеделските парцели. За кампания 2015г. статуса на
парцелите е „в преход” – БРП 4 /биологично растениевъдство в преход – аромати и
медицински растения/. За 2016г. общата площ, заявена по мярка 11 е в размер на
8,46ха. Процесните парцели са заявени за кампания 2016г. с отразени в
заключението номера, с идентична площ като 2015г. – 0,11ха и идентична заявена
култура – лавандула. Статуса на парцелите за 2016г. е също „в преход”. За
2016г. по отношение Протокол № 1/07.06.2016г. на ОДЗ -Пловдив е посочено, че за
двата парцела е констатирано, че 30% от лавандуловите растения са изсъхнали
вследствие на проливни дъждове. За 2017г. общата площ, заявена по мярка 11 е в
размер на 8,38ха. Идентични като предходните две кампании са данните за
процесните парцели – площ 0,11ха, заявена култура – лавандула, статус – в преход.
За 2018г. общата площ, заявена по мярка 11 е в размер на 8,05ха. Процесните
парцели са с декларирана площ – 0,11ха за всеки, заявена култура – площи с
угар. За кампания 2018г. статуса на парцелите е БР 0 /биологично
растениевъдство – угар/. За 2019г. общата площ, заявена по мярка 11 е в размер
на 8,05ха /техническа грешка в годината – посочена 2018г., вместо 2019г./.
Процесните парцели са с декларирана площ – 0,11ха за всеки, заявена култура –
площи с угар. За кампания 2019г. статуса на парцелите е БР 0 /биологично
растениевъдство – угар/. Експертът е посочил, че в съответствие с регламент
/ЕО/ № 889/2008, процесните парцели за кампания 2015г., 2016г. и 2017г. са били
засети с лавандула, която е многогодишна земеделска култура, поради което
преходния период за преминаване към биологична продукция е три години преди
първата реколта.
Двата парцела са представени таблично
с информация за номер на парцел, площ, култура, статус на парцела /л.454/ -
площта е идентична за всяка година от пет годишния ангажимент – 0,11 ха за
всеки парцел; с уточнение при изслушване на заключението бе внесена корекция в
заявената култура – 2015, 2016 и 2017г. – лавандула, а 2018г. и 2019г. – угар;
номерата на парцелите са идентифицирани за всяка от годините от обхвата на
ангажимента.
Посочено е, че контролиращото лице
Балкан Биосерт ООД е издало сертификат за произведена продукция и качество за
кампании 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. – приложени по делото.
Сертификатите са описани по номера и съдържание : 2015г. – процесните парцели
са засети с лавандула, начало на преходния период е 14.05.2015г. и в доклада е
отбелязано, че от тези парцели не се очаква продукция, тъй като насаждението ще
се подновява. Вещото лице е направило извод, че за кампания 2015г. за
процесните парцели няма издаден сертификат за биологична продукция, тъй като са
в преход и се предвижда насаждението да се подновява.; 2016г. - процесните
парцели са засети с лавандула, в преход втора година, с начало на преходен
период 14.05.2015г. и в доклада е отбелязано, че няма добив от тези парцели,
тъй като са млади насаждения. Направен е извод - за кампания 2016г. за
процесните парцели няма издаден сертификат за биологична продукция, тъй като
няма добив – млади насаждения в преход втора година. ; 2017г. - процесните
парцели са засети с лавандула, в преход трета година с начало на преходен
период 14.05.2015г. и е отбелязан прогнозен добив общо от засятата лавандула 1
250кг. Извод - за кампания 2017г. за процесните парцели няма издаден сертификат
за биологична продукция, тъй като парцелите са в преход трета година и в
сертификата е посочен само прогнозен добив, който може да бъде само
конвенционален, предвид неизтекъл преходен период.; 2018г. – процесните парцели
са площи с угари, които са преминали периода на преход и за кампания 2018г. за
процесните парцели няма издаден сертификат за биологична продукция, тъй като
парцелите са заявени като площи с угари. ; 2019г. - процесните парцели са площи
с угари, които са преминали периода на преход и за кампания 2019г. за процесните
парцели няма издаден сертификат за биологична продукция, тъй като парцелите са
заявени като площи с угари.
Таблично са представени и издадените
сертификати, като следва да бъде отбелязано, че за 2019г. е налице и сертификат
№ BG651А/2-19 от 27.09.2019г. /л.37;
л.315 и л.372, т.2/ с удостоверени
продукти : лавандула – 627 кг, качество – биологично; маслодайна роза – 10 299
кг., качество – биологично; тикви – 4 940кг., качество – биологично; угар без
количество. В инспекторски контрол по отношение сертификата от 27.09.2019г.
/л.38, л.315 гръб/ е отразено, че стопанството на жалбоподателя е спазило
изискванията в ЕО 834/2007 и 889/2008 и продуктите могат да бъдат етикирани или
продавани в съответствие със сертификационния статус – описана е общо площ 8,05ха,
формирана от посочени парцели по БЗС с продукти от всеки парцел в съответно
количество с биологично качество, като за №№ 37229-419-3-1 и 37229-419-5-1
продукт е угар без количество.
В заключителната част е посочено, че
при съставяне на акта е извършена административна проверка относно географското
пресичане на заявените за кампания 2019г парцели със слой „Обединена геометрия
на парцелите с предоставен сертификат” и за част от площите е установено, че не
попадат в обединената геометрия с предоставен сертификат за произведена
продукция – 37229-419-3-1 и 37229-419-5-1, всеки с площ 0,11ха, в землище
с.Климент и всеки със заявена култура – площи с угари. За парцел 37229-419-3-1
е посочено, че е заявен за кампания 2015г. и през останалите кампании, вкл.
2019г., не е променял граници и площ, като през кампании 2015г, 2016г., 2017г.
е деклариран със засадена култура – лавандула, а през кампании 2018г. и 2019г.
е деклариран като площи с угари. Според издадените сертификати от Балкан
Биосерт ООД от парцел 37229-419-3-1 /номер от кампания 2019г./ няма реализиран
добив биологична продукция. Идентична е информацията в обобщение и за парцел
37229-419-5-1 /номер от кампания 2019г./. Тоест, за двата парцела – предмет на
оспорения акт, няма окончателен добив на лавандула, биологично производство.
При изслушване на заключението бе
заявено, че на третата година, която е 2018г., двата парцела следва да
произвеждат биологична продукция, а те са угар и заявени като площи с угар, за
тях не се изисква сертификат. И двата парцела са биологични, но нямат засята
култура и нямат сертификат за продукция, защото нямат биологична продукция.
Заключението се цени като обективно
изготвено, с приложени специални знания. Представените данни съответстват на
съдържанието на документацията в преписката, с изключение общата площ на
декларираните парцели за част от кампаниите във вр. с информацията от доклади
от контрол растениевъдство /л.374 и сл., т.2/ и наличието на втори сертификат
за 2019г. с отразено количество добив – неотразен в таблицата с издадени
сертификати, л.456.
По отношение слой „Обединена геометрия
на парцелите с предоставен сертификат” бе обявено на основание чл.155 ГПК
служебно известно на съда указание за проверка във вр. със слоя - Приложение №
62 Процедура за обработка на сертификати за биологично производство,
предоставени на основание чл.33 ал.1, т.2 и т.5 от Наредба № 4/24.02.2015г.
5. В акта за прекратяване на
биологичния ангажимент е цитирана разпоредбата на чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №
4/24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. в редакция от ДВ бр.32, в
сила от 26.04.2022г., при дата на издаване на оспорения административен акт –
15.02.2022г. Тази непрецизност не представлява основание за
незаконосъобразност, като според приложимата редакция : „до 30 октомври на
петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото
одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж
да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство
удостоверяват произведена биологична продукция;“. Следва да бъде отбелязано, че
при посочените в обжалвания акт правни основания – чл.15 ал.3 т.3 вр. с чл.33
ал.1 т.2, 3 и 5 от Наредба № 4/24.02.2015г., в същия не са посочени фактически
основания по всяка една от точки 2, 3 и 5 от чл.33 ал.1, които са възприети за
неспазени /нарушени/, в резултат на което е приложено правното основание по
чл.15 ал.3 т.3 от наредбата – „Държавен фонд "Земеделие" прекратява
поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ
по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: …“ – в
редакция преди изм. от 26.04.2022г. /съответно по действаща редакция - „Държавен
фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема
действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното
направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица: …/, т.3 –
„не са спазили изискванията на
чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5;“ /т.3 не е променена с изменението от
26.04.2022г./.
С оглед позоваване в административния
акт на задължителността на регламент, „който е общо приложим акт, задължителен
е в своята цялост и се прилага във всички държави-членки на ЕС“, обвързано с
„изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход
и да е произведена продукция от земеделската култура формираща размера на подпомагане за всички площи“ /л.31, втори
абзац/, макар и да не е посочен конкретно нарушения регламент, се съобрази, че
в чл.15 ал.3 от наредбата не е посочено основание за прекратяване на
биологичния ангажимент поради неспазване на даден регламент, а според чл.33
ал.1 т.1 от наредбата в приложимата редакция преди изм. в сила от 26.04.2022г.
– „Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни:
1. да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008
на Комисията;“. В случая правно основание – чл.33 ал.1 т.1 от Наредба №
4/24.02.2015г. не е посочено в акта
като основание за издаването му, поради което предвид характера на акта вр. с
чл.63 т.1 вр. с чл.77 т.4 б.“в“ от регламент /ЕС/ № 1306/2013г. – „налагане на
административни санкции“, не следва да бъде обсъждано неприложено от органа
правно основание. Съответно, в тази хипотеза е налице несъответствие между
текстова част на волеизявлението на административния орган и приложеното правно
основание, което е самостоятелна предпоставка за незаконосъобразност на
административния акт.
Ведно с посоченото се съобрази, че представените
сертификати изпълняват условието на чл. 29, параграф 1 от Регламент /ЕО/ №
834/2007 /надзорните и контролните органи, посочени в член 27, параграф 4,
предоставят писмени доказателства на всеки оператор, който е обект на техния
контрол и който отговаря на изискванията по настоящия регламент в областта на
своята дейност. Писмените доказателства позволяват поне идентификацията на
оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност./.
Декларацията от 31.05.2021г. /л.35/ касае решението на сертифициращия орган към
сертификата от 16.05.2018г. и възможността операторът да сменя културата от
лавандула на угар вследствие на преовлажняване – по отношение на двата парцела
от таблицата на л.27 – част от уведомлението по чл.26 АПК, а не част от
оспорения административен акт. Сертификатите са официални документи доколкото
са издадени от контролен орган в кръга на задълженията му във вр. с чл.48 ал.9
от Наредба № 5 от 03.09.2018г. /ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от
13.11.2018г./ - контролиращото лице издава документ по смисъла на чл. 29,
параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с
който има сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да
отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) №
889/2008, както и да съдържа количество произведена продукция. След изменение, обнародвано
в бр. 33 от 07.04.2020г., същият текст гласи: "Контролиращото лице издава
писмено доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за
контрол и сертификация. Писменото доказателство трябва да отговаря на
посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008. Във
връзка с писменото доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 834/2007 контролиращото лице издава приложение към него, съдържащо
справка за количеството произведена първично земеделска продукция през
съответната година, площите, животните и/или пчелните семейства, от които е
произведена, както и наличната на склад продукция от предходни години. Приложението
се актуализира, когато са налични данни за реално произведената продукция,
както и по искане на оператора. Приложението се въвежда в срок до 5 работни дни
от неговото издаване в регистъра по чл. 45". Тоест, до изменението от
07.04.2020г. контролиращото лице няма
задължение да удостоверява добив от единични парцели, тъй като сертификатите се
издават за продукция, а не за парцел. С изменението от 2020г. е въведена
информация и за площите, но в случая сертификатите, вкл. двата сертификата за
2019г. са издадени на 16.05.2019г. и на 27.09.2019г. Всички сертификати са
издадени въз основа на чл.29, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 834/2007 и на Регламент
/ЕО/ № 889/2008 и съдържат данни за „идентификацията на оператора и вида или
гамата от продукти, както и периода на валидност.“
Обжалваният акт за прекратяване на
биологичния ангажимент касае кампания 2019г. и дори да бъде възприета
възможността за прилагане на основание за прекратяване на биологичния
ангажимент, въведено след възникване на същия, тоест за прекратяването му да се
прилагат променени в периода на ангажимента изисквания – във вр. с посоченото в
обжалвания акт „Следователно, изискването всички одобрени земеделски площи да
са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи…“, в конкретния
случай актът за прекратяване не е мотивиран. Вписан е и текста на чл.36 от
Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008 в акта за прекратяване – но без да е
посочено за кой или кои парцели от кампания 2019г. се отнася разпоредбата и как
е установено същата да е нарушена и в какво се изразява нарушението. Следва да
бъде отбелязано, че оспореният акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 не препраща по отношение на конкретни парцели към таблицата в
уведомлението по чл.26 АПК, за да има яснота на волеизявлението на
административния орган.
По отношение мотивите като фактически
основания : може да се съдържат в документи или актове от административната
преписка, на които органът се е позовал /вкл. е допустимо излагането на
мотивите за даден административен акт да бъдат отделно от него, но в рамките на
административната преписка, Решение № 590 от 2017г. по адм.д.№ 8276/2016г.,
ВАС/. В случая административният орган се е позовал единствено на факта на
откриване на производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка
11, без изрично да препрати към фактическата установеност в уведомлението за
започване на административното производство и е посочил, че е налице отговор на
жалбоподателя в писмо с вх.номер от 01.06.2021г., възраженията в който не са
коментирани. Не е посочено какви възражения са направени и отсъства
аргументация за неприемането им. Актът за прекратяване не съдържа таблици и/или
пояснения относно заявените от кандидата парцели – площи, култура или угар,
поради което бе описано съдържанието на уведомлението по чл.26 АПК. В същото е
посочено, че представеният от Ст.Т. документ, удостоверяващ съответствие на
произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство не
отговаря на изискванията на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4 – всички парцели да
са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на
издаването на документа. Не е отразено какъв документ е представил
жалбоподателя и по какви причини не отговаря на изискванията на чл.33 ал.1 т.3
от Наредба № 4 - не е наименуван представеният от жалбоподателя документ,
отсъства съпоставка между съдържанието на документа и парцелите, заявени за
подпомагане по отношение кампания 2019г.
В уведомлението по чл.26 АПК и в оспорения акт не е поддържано, че за два
парцела /37229-419-3-1 и 37229-419-5-1/ е установено, че за част от периода на
пет годишния ангажимент е имало заявена и засята култура – лавандула, а за
2018г. и 2019г. същите парцели са заявени като площи с угар, което е посочено в
СТЕ и вкл. отсъства позоваване на пояснението в колоните от таблиците в
уведомлението по чл.26 - за площите,
които през целия ангажимент са декларирани само като угари не се изисква
сертификат. Следователно, в
конкретния случай не е извършена цялостна проверка на документацията по
заявленията на жалбоподателя, от която да се установи за посочените в
уведомлението по чл.26 парцели наличие или отсъствие на засята култура, като
номера на парцели не са отразени в оспорения административен акт, който не
препраща към уведомлението по чл.26 относно номера на парцели.
Ведно с това, административният орган
не е коментирал причината за смяна на културата /лавандула/ в площи с угар
поради твърденията за възникнали форсмажорни обстоятелства и обвръзката им с
чл.15 ал.5 от Наредба № 4/2015г., съотв. чл.32 от същата наредба. Както бе
посочено, в акта за прекратяване отсъстват съображения на административния
орган във вр. с възражението, подадено в хода на административното
производство. Доводи са изложени в хода на съдебното производство, което не е
допустимо, вкл. изложените не представляват доказателство за това, че е налице неизпълнение на задължения на
бенефициента по см. на чл.15 ал.3 т.3 и чл.33 ал.1 т.2,3,5 от Наредба №
4/2015г. по отношение на двата парцела от таблицата в уведомлението по чл.26 АПК, идентифицирани от експерта с парцели, по отношение на които в Протокола от
07.06.2016г. е документирано, че 30 % от площта на всеки от тях са пропаднали лавандулови растения.
В
уведомлението по чл.26 ал.1 АПК е посочено още, че административната проверка
на основание чл.46 от Наредба № 4 се извършва „като геометриите на парцелите от
последната година се пресичат географски със слой „Обединена геометрия на
парцелите с предоставен сертификат“. Действително, налице е Процедура за
обработка на сертификати за биологично производство, предоставени на основание
чл.33 ал.1 т.2 и т.5 от Наредба № 4/24.02.2015г., но не бяха предоставени
данните от извършената проверка по направление „Биологично растениевъдство“, за
да се изясни начина на административната проверка и получените резултати, което
би могло да се приеме за фактическо основание за издаване на акта. В тази
хипотеза за жалбоподателя би било ясно каква информация е проверил
административния орган и какъв е резултата от съпоставката между проверената
документация и приложимите разпоредби. За Таблица 1 от Приложение № 1 към УП по
чл.26 АПК в частта за к.5 - „Предоставени ли са сертификати за цялата площ,
удостоверяващи произведени биологични растителни продукти“ - отсъства пояснение.
Налага се извод, че в акта за
прекратяване на биологичен ангажимент не е отразено фактическо основание,
произтичащо от данните в преписката. Административният акт не съдържа мотиви
относно конкретни парцели респ. площи, заявени за подпомагане от Ст.Т., за
които се твърди, че не е представен сертификат, удостоверяващ произведена
биологична продукция. Отсъствието на фактически основания, по отношение на
които са приложени посочените в акта правни основания е съществен пропуск.
Експертът и съдът не е допустимо да допълват фактически основания, непосочени в
административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат
приетите от административния орган основания за издаване на акта. Ответникът е
доказателствено задължен да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му
/чл.170 ал.1 АПК/ - но в случая не са посочени фактически основания в
административния акт, установяването на които да потвърди приложеното правно
основание. Преценката за законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени
възприетите от органа фактически основания, дори пряко непосочени в
административния акт, но с препратка към части от преписката, както и дали правните основания съответстват на фактическите. В
тази насока се съобрази, че не е допустимо фактическите съображения да бъдат
изяснявани при съдебното оспорване, вкл. посредством писмено становище на
процесуален представител на ответника /Решения №№ 2468/2022г.,
6333/2022г. : „Изразеното писмено становище в придружителното писмо на
административната преписка до съда, не може да санира допуснатото съществено нарушение
на административнопроизводствените правила с оглед ТР № 16/1975 г. на ОСГК,
защото не изхожда от издателя на оспорения административен акт, а от
процесуалния му представител.; Множеството
правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не
представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния
отказ спрямо конкретния адресат.”/.
Съобрази се още, че дори земеделският
производител да не е произвел продукция от всички заявени за подпомагане площи,
това обстоятелство не е релевантно към сочената от ответника разпоредба на чл.
33 ал. 1 т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., доколкото същата без промени в
периода 2016г. – 2020г. поставя единствено изискването земеделските
производители до 30 октомври на петата година от ангажимента най-малко веднъж
да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство, като сертификатът следва да удостоверява наличие на
биологична продукция. По смисъла на чл. 33 ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. в рамките на петте години от ангажимента, ЗП е длъжен да представи
поне веднъж документ за съответствие на произведените от него растителни
продукти с правилата на биологичното производство. Такъв документ се явява
издаден на Ст.Т. сертификат за кампания 2019г. от 27.09.2019г. с № BG651А/2-19,
в който за разлика от другия сертификат за 2019г. от 16.05.2019г. с №
BG651А/1-19 /л.370, т.2/ и по-конкретно в доклада към сертификата от
27.09.2019г. са отразени количества биологична продукция от останалите заявени
парцели, като се отчита посоченото по-горе, че в случая не е приложено правно
основание - чл.33 ал.1 т.1 от Наредба № 4/24.02.2015г.
В допълнение се отбелязва, че към
сертификатите има доклади от контрол растениевъдство /л.374 и сл., т.2/,
данните от които не са коментирани и в частност – информацията в 4-5 Изчисления
на продуктопотока. Тази информация от значение за административното
производство не е подложена на проверка и анализ със съответни фактически и
правни изводи, които да бъдат проверени в съдебното производство. Съобрази се
също, че според чл. 17 ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., дейностите по
направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на
многогодишния ангажимент. Посредством СТЕ бяха проверени именно заявените
парцели при кандидатстване по мярката през 2015г. За промените в номерата на
част от парцелите заключението съдържа подробни данни, които не са оспорени.
Същевременно, според чл.17 ал.2 от наредбата (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2018 г., в
сила от 27.02.2018 г., доп., бр. 18 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 21
от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) – „Одобрената площ за извършване на
дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде
намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по
направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно
глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. При
определяне на процентното съотношение по изречение първо ДФЗ – РА, закръгля
получения резултат до втория знак след десетичната запетая.“. Посоченото
изискване не е възприето в акта за неспазено, макар да не са изложени
съображения за изсъхналите/унищожените 30% насаждения на лавандула – последица
от поройните дъждове през месеците май и юни 2016г. по отношение на двата
парцела. В тази вр. съгласно чл. 32 от Наредба № 4/2015г. от Глава пета –
"Изисквания за управление на подпомаганите дейности" във вр. с т.9 от
§1 от ДР на наредбата /Форсмажорни или изключителни обстоятелства" – б. „в”/
се касае за управление на подпомаганите дейности и в член 64, § 2,
буква "г" от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. е предвидено, че
не се налагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже
по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за
неспазване на задълженията по § 1, между които е посочено и неспазване на
ангажименти и задължения или когато компетентният орган установи по друг начин,
че съответно лице няма вина. В случая не е обсъдено представеното доказателство
по см. на чл.32 от Наредба № 4/2015г. /“Земеделските стопани са длъжни при
нанасяне на вреда от трети лица, унищожаване на култура върху заявен за
подпомагане парцел или част от него, или при разораване на пасища да уведомят
писмено ДФЗ – РА, в срок от 15 работни дни от настъпване на събитието, като
представят копие от документ от съответния компетентен административен орган.“/
и административният орган не е направил фактически и правни изводи относно
твърдението за форсмажорно обстоятелство и последиците от същото в конкретното
административно производство. В акта за прекратяване не е посочено дали се цени
представеният протокол, официално документирал наличие на 30% пропаднали
лавандулови растения от двата парцела от таблицата в уведомлението по чл.26 АПК
и ако не се приема – по какви причини. Изложените съображения в тази насока в
хода на съдебното оспорване от процесуалния представител на ответника не следва
да бъдат обсъждани поради недопустимост от допълване на фактически основания в
административния акт при съдебното му обжалване.
Съгласно правилото на чл. 34 ал. 1 вр.
ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., кандидатите за подпомагане по
направление "биологично растениевъдство" са длъжни да спазват
правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското
стопанство, с който кандидатстват за подпомагане, като в блока могат да бъдат
оставяни парцели в угар, за които има сключен договор с контролиращо лице. В
цитираната разпоредба не е разграничено дали площи са декларирани само като
угари през целия период на ангажимента или част от площите за определен период
са били засети с конкретна култура и след това в хронологичен порядък са
декларирани като угар, тоест сменена е култура с угар. В тази вр. отсъства
пояснение и на к.4 от таблица 1, съответно на к.5 от таблица 2 – част от
уведомлението за започване на административното производство, дори и при
отсъствие на позоваване на съдържанието и таблиците на уведомлението в оспорения
акт за прекратяване. След като съответна площ е определена за угар, не може да
се изисква от ЗП да доказва количества на произведена продукция от същата тази
площ.
Оспореният акт за прекратяване на
биологичен ангажимент не съдържа ясно волеизявление на административния орган,
разкриващо прилагане на конкретно правно основание спрямо фактическа
установеност. При неспазване на императивното изискване за излагане на мотиви
актът е незаконосъобразен, тъй като отрича възможност за защита на адресата и
не позволява осъществяване на преценка за законосъобразност, вкл. отсъствието
на мотиви означава неяснота на волята на административния орган, въз основа на
която е постановен конкретен резултат в административното правоотношение. Както
бе посочено, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг
документ, към който актът препраща и който се намира в административната
преписка, но в случая административният орган не е посочил фактически основания,
нито препраща към конкретни документи от преписката, освен към откриване на
производството за прекратяване на многогодишния ангажимент. Волята на
административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по
оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни
основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по
издаването му /Решение № 8452/2021г., ВАС; Решение № 6333/2022г., ВАС, Пето О./.
В оспорения акт е вписано, че ДФЗ-РА
отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление Биологично
растениевъдство, поради което преписката следва да бъде върната на
административния орган за произнасяне.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно във вр. с чл.8 ал.2 т.7 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в представено копие на
договор за правна защита и съдействие от 19.04.2022г. /л.353/ е вписано договорено
възражение – 1 900 лв., без същата сума да е отразена като платена в брой, а за
„начин и срок на плащане” е вписано „банка” и за „платена сума” от 1 900лв. е
отразено „по сметка : 1900”. Доказателства за заплащане на сума в размер на
1900лв. по банков път не са представени до и в ход по същество на спора. Следователно,
същата не следва да бъде присъдена – т.1 от Т.Р. за разноските на ВКС от
06.11.2013г. /“Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“/. Дължими за
присъждане са направените разноски за депозит за СТЕ и за държавна такса – общо
в размер на 210лв., но същите не са претендирани /не са заявени в жалбата като
съдебни разноски, направени в хода на съдебното производство; не са заявени в
представяните писмени становища в хода на делото, вкл. в становището, с което е
представен договора за правна защита и съдействие и в което е направена
единствената претенция за присъждане на разноски в размер на 1900лв. по
приложен договор за правна помощ; не са претендирани и в молбата, представена
преди съдебно заседание с ход по същество, л.459/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 пр. 2, чл. 173 ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент изх.№ 01-6500/2372#2 от 15.02.2022г. на Зам. Изпълнителен
Директор на ДФ "Земеделие“, по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, за Кампания 2019, с
който ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“.
Изпраща преписката на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, за ново
произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на
указанията по прилагане на закона, посочени в съдебния акт.
Решението може да се
обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението за
постановяването му.
Административен съдия :