№ 202
гр. Р. , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101614 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, съединени в
условията на евентуалност с осъдителни искове за същите суми.
Депозирана е искова молба от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, с която
молят съда да приеме за установено по отношение на отв. С. П. Й., че дължи на ищеца
сумата от 6444.09лв.- главница, 3697.08лв. възнаградителна лихва за периода 20.01.19г.-
20.10.21г., сумата 533.89лв. обезщетение за забава за периода от 20.02.19г.-16.07.20г., като в
условията на евентуалност, ако съда приеме, че не е налице надлежно обявена
предсрочна изискуемост предявява осъдителни искове за същите суми. Претендира се
законната лихва върху главницата и разноски в двете производства.
Ищецът твърди, че са сключили договор за кредит PLUS-14032086/20.01.19г. в размер на
8000лв. за срок от 60 месеца, с дължима месечна вноска от 298.41лв., ГЛП – 37.73%, ГПР -
47.91%. Първата вноска е с падеж 20.11.16г., а последната-20.10.21г. Общо дължимата сума,
подлежаща на връщане е в размер на 17904.60лв. В нея влиза и такса ангажимент от 280лв.
До 20.01.2019г. ответникът е погасил 26 месечни вноски, след което е преустановил
плащанията. Към 20.02.19г. дължимите суми по договора са станали предсрочно изискуеми.
За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение №2621/27.07.20г. по ч.гр.д.№1003/20г. на РРС, по която длъжникът не е
намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя. В
законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията си.
Претендира и разноски в двете производства. Представя договор за потребителски кредит с
погасителен план,ОУ,сертификат, приложение към договора за потребителски
1
кредит,дължими суми по извлечение, последна покана. Има искане да се приложи ч.гр.д.
№1003/2020г. на РРС.
Ответникът С. П. Й. счита иска за допустим, но по същество неоснователен и недоказан.
Между кредитора - ищец и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит
под №PLUS-14032086 от 19.10.2016г. При сключването и изпълнението на цитирания
договор, не са спазени на принципите на добросъвестност, които се изискват в
облигационните отношения, с цел да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите
на правото интерес, а не само на индивидуалния на някоя от договарящите страни. Тези
изисквания в случая са нарушени, с което се стига до липса на защита за кредитополучателя.
В конкретния случай, „неравноправна клауза” в договора представлява „погасителния
план”, в частта с която се определя размера на погасяваната гланца при изпълнението на
кредитния договор. Към момента на предсрочното прекратяване на договора и обявяване
вземането на ищеца за предсрочно изискуемо - 20.01.2019год., ответника е извършил
погасяване на 26 месечни вноски в общ размер на 7 763,43лева, при получен кредит в
размер на 8 000лв.
Счита, че в договора е следвало да е предвидена възможността да бъдат съобразявани
всички изменения на пазара и на съответните пазарни индекси, а не както е в случая те да се
отчитат само, когато ползват една от страните по сделката и то по силната икономически
каквато в случая е банката. Съгласно въведената с Директива 93/13 система на защита, която
се основавала на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и
на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова
страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може
да повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Oceano Grupo Editorial и
Salvat Editores, С-240/98-С-244/98, Recueil, стр. 1-4941, точка 25, както и Решение от 26
октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro. С-168/05, Recueil, стр. 1 -10421, точка 25).
Директива 93/13 ЕИО на Съвета е въведена в ЗЗП и по-специално чл. 3 от Директивата е
възпроизведен в чл. 143 от Закона, то чл. 143 от ЗЗП е европейска норма /Решение по делото
"Erte", С-260/89/ и винаги, когато една държава членка на ЕО, ограничава правата на
гражданите чрез национални мерки, прилага се европейското право. В случая следва да се
приложи чл. 51, ал. 1 от Хартата на основните права от Договора от Лисабон, така и
Преюдициално питане по дело С-40 от 2011 г. във връзка с обозначението на понятието
"приложение на европейско право". Затова следва да се приеме, че неравноправната клауза
няма да обвърже потребителя, в случая ответника, които да заплаща и едностранно
определените от банката лихви, именно като съдът се позове на практиката на ЕС, тъй като
същите противоречат както на вътрешното право, така и на общностното такова.
Сочи и, че по делото липсват доказателства, че приложената към иска „последна покана” е
получена/връчена/ на ответника по делото.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили договор за кредит PLUS-14032086/20.01.19г. за сумата от 8000лв. и
срок на договора от 60 месеца, с дължима месечна вноска от 298.41лв., ГЛП – 37.73%, ГПР -
47.91%. Първата вноска е с падеж 20.11.16г., а последната-20.10.21г. Общо дължимата сума,
подлежаща на връщане е в размер на 17904.60лв. В нея влиза и такса ангажимент от 280лв.
До 20.01.2019г. ответникът е погасил 26 месечни вноски, след което е преустановил
плащанията. Към 20.02.19г. дължимите суми по договора ищецът счита за предсрочно
изискуеми, тъй като за него не съществува задължение да обяви предсрочната изискуемост.
Въпреки това същият представя последна покана, с която твърди че е уведомил ответника за
настъпилата на 20.02.19г. предсрочна изискуемост.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът
намира следното:
Не се спори по делото, че страните са сключили валиден договор за кредит PLUS-
14032086/20.01.19г. за сумата от 8000лв. ,за срок от 60 месеца, с дължима месечна вноска от
298.41лв., ГЛП – 37.73%, ГПР -47.91%. Не се спори, че посоченият ГПР не надвишава
посоченият в императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК размер на ГПР.
Представеният договор за кредит, съдът намира да валидно сключен, в който е налице само
една нищожна клауза /чл.5 изр.2/, освобождаваща кредитора от задължението да уведоми
длъжника за прекратяването на договора е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Установената частична нищожност на договора не влияе на неговата действителност.
Съгласно чл.10 ЗПК писмената форма на договора за кредит е условие за неговата
валидност, като за развалянето на писмен договор съгласно разпоредбата на чл.87 ал.1 изр.2
ЗЗД също следва да е писмено, при това да е достигнало до другата страна. По делото
липсват доказателства към релевантния момент кредиторът да е обявил предсрочна
изискуемост, чрез отправено изявление, че ще счита непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, а предсрочната изискуемост има действие от момента на
изявлението. На л.25 по делото е приложена последна покана за заплащане на всички
дължими суми по договора, която е с дата 10.06.19г. Липсват обаче доказателства по делото
тази покана да е била връчвана на кредитополучателя-длъжник..
Ето защо и, съобразявайки и дадените с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на
ВКС, ОСГТК разрешения съдът приема, че в настоящия случай не е надлежно удостоверено
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора, тъй като в
конкретния случай, ответникът, не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Съгласно ТР №8/2017 от 02.04.2019г. по т.д.№8/2017 ОСГТК на ВКС ако предсрочната
3
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, то предявеният
иск по чл.422 ГПК иск за установяване на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо /09.04.21г./. Разграничаването на вноските с
настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба не е условие за нейната редовност, както и за уважаването на иска.
Предвид обаче направеното в условията на евентуалност съединяване на установителните
искове с осъдителни такива за същите суми /при установена липса на настъпила предсрочна
изискуемост/, правно значимият факт определящ дължимостта на главниците по
установителния и по осъдителния иск е датата, на която исковата молба, а с нея и
уведомлението за предсрочна изискуемост са връчени на особения представител-
07.12.2020г. Преди тази дата основанието за присъждане на главницата и договорната лихва
е настъпил падеж по предявените установителни искова. След датата на обявяване на
предсрочна изискуемост се дължи предоставената в само заем главница, но не и договорна
лихва по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Съгласно т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на кредита
поражда задължение за кредитополучателя да върне остатъка от получената сума и изключва
наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен
характер. За периода преди настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му.
Предвид на това, съдът намира, че вноските, състоящи се от главница и лихва, с настъпил
падеж до 07.12.2020г. вкл. се дължат на ищеца по предявените установителни искове по
чл.422 ГПК, а за главниците след 07.12.20г. се дължат по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Обявени за предсрочно изискуеми са последните единадесет вноски с падежи след
07.12.20г., т.е. 20.10.20г.,20.01.21г.,20.02.21г.,20.03.21г.,20.04.21г., 20.05.21г., 0.06.21г.,
20.07.21г., 20.08.21г.,21.09.21г. и 20.10.21г., по които дължимата главница е 2739.06.лв.
Ответникът дължи главница в размер на 43705.03лв. и договорна лихва в размер на
3457.30лв. .
Ответникът е направил едно плащане на 10.10.19г. от 300лв., с което ищецът е погасил
законната лихва, което е направил без основание. Тази сума следва да се приспадне от
претендираната договорна лихва и същата стане в размер на 3157.30лв.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всяка от
просрочените вноски за периода 20.02.19г.-16.07.20г. в размер на 533.89лв. се явява
основателна.
4
Разноските, направени в заповедното производство са в размер на 263.50лв., а в исковото
производство са в размер на 742.15лв. Критерий за определяне размера на разноските са
сбора на главниците и лихвите с настъпил падеж към датата на депозиране на заявлението,
респ. към датата на обявена предсрочна изискуемост. От тях дължими от заповедното
производство са 153.01лв., а размерът на съдебните разноски е 597.44лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. П. Й., ЕГН ********** от гр.Р., че дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, чрез клона в България сумата от
3705.03лв./три хиляди седемстотин и пет лева и три стотинки/ главница, сумата
3123.63лв./три хиляди сто двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ договорна
възнаградителна лихва за периода 20.01.19г.-07.12.2020г. и сумата от 533.89лв./петстотин
тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода 20.02.19г.-
16.07.20г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за главница над 3705.03лв. до 6444.09лв. и за
договорна лихва за сумата над 3123.60лв. до 3967.08лв. 20.01.19г. до 09.04.21г.
ОСЪЖДА С. П. Й., ЕГН ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България, ЕИК ********* сумата от
2739.06лв./две хиляди седемстотин тридесет и девет лева и шест стотинки/ дължима
главница по договор за паричен заем PLUS-14032086 КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до размера
на 6444.09лв..
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск за договорна лихва за сумата от 543лв./петстотин
четиридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ за периода 07.12.2г.-20.10.21г. КАТО
ОНЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. П. Й., ЕГН ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България, ЕИК ********* сумата
153.01лв./сто петдесет и три лева и една стотинки/ разноски по заповедното производство и
сумата от 597.44лв./петстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила да се докладва на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5