РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1545

 

гр. Пловдив,  18.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1107 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на А.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 20-0769-000787/27.04.2020 г., издадена от В. Н. С. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С 350 ЦДИ 4 МАТИК.“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и нищожност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Оспорва се компетентността на органа, издал акта. Твърди се, че дори да е налице делегиране на правомощия, в случая то е незаконосъобразно, тъй като приложилият административната принуда служител не е на ръководна длъжност. Поддържа се, че заповедта не съдържа ясни фактически основания. Сочи се противоречие между квалификацията на нарушението и описанието му, даденото в мотивите на административния. Твърди се, че административният орган не е изяснил фактическата обстановка, поради което са останали спорни съществени елементи от състава на установеното административно нарушение. Настъпилата епидемиологична обстановка в страната се сочи като обективно основание за отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство, за което не е бил сигурен, отговаря ли на санитарните мерки. Твърди се, че контролните органи не са връчили на жалбоподателя талон за медицинско изследване и не са му оказали съдействие да бъде заведен до медицинско заведение, където да даде проба за изследване.

3. Ответникът - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. Съставен е АУАН № АА690744/26.04.2020 г. от Д.М.Г.- на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 26.04.2020 г., около 23:20 часа, в община Бургас на Автомагистрала „Тракия“ КМ.349, разклон за гр. Камено в посока гр. Бургас, А.П.А. като водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С 350 ЦДИ 4 МАТИК.“ с рег. № *** /лична собственост/ отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+, с фабр. № ARBB-0029. Издаден е талон за изследване № 0002239, в който актосъставителят е отразил отказа на водача да го получи на 26.04.2020г., 23:40 часа. Това обстоятелство е удостоверено срещу подпис от свидетеля Д.И.В..

За така установеното нарушение е издадено наказателно постановление № 20-0769-001516/22.05.2020 г., с което на А.П.А. е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

7. Според справка за нарушител/водач от автоматизираната информационна система на МВР срещу А.П.А., в периода 2000г. – 2020г. са съставени осем акта за установяване на административни нарушения по ЗДвП (сред които управление под въздействие на алкохол – чл. 174, ал. 1, управление с превишена скорост – чл. 21, ал.1 и причиняване на ПТП – чл. 179, ал. 2) и са издадени седем наказателни постановления, от които шест са влезли в сила.

8. Изготвена е докладна записка от Д.М.Г.- младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, в която е посочил, че по време на наряд от 19:00 часа на 26.04.2020г. до 07:00 часа на 27.04.2020г., при упражняване на контрол с колегата му С.Р. са спрели за контрол на КПП на АМ Тракия водача А.П.А., който управлявал личния си  автомобил „МЕРЦЕДЕС С 350 ЦДИ 4 МАТИК.“ с рег. № *** във видимо нетрезво състояние. Последният отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство. Отказал да подпише съставения му АУАН и издаден талон за изследване № 0002239. За удостоверяване на тези обстоятелства се подписал служител от 05 Районно управление, който дошъл за съдействие.

9. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 20-0769-000787/27.04.2020 г., с която административният орган, за нарушение на чл.174, ал.3, пр. 1 вр. чл. 171, т.2а, б. „Б“ от ЗДвП, е приложил спрямо А.П.А. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца.

10. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 251з-209/2017г. на Директора на ОДМВР – Бургас, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е полицейските инспектор в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Според удостоверение № 251000-26346 от 22.11.2018г., издадено от  ОДМВР – Бургас, В.н.С., считано от 03.11.2014г., заема  длъжността полицейски инспектор I V  в група „Административно – наказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Бургас.

IV. За правото:

11. Описаните в АУАН № АА690744/26.04.2020 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая между страните е налице спор както по отношение на фактите, така и по приложението на закона.

Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които по т.2 "а", б. „Б: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Правилото на чл. 2, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.) въвежда задължение, при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице да  изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Според чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел.

12. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

13. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че

процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и материалноправните разпоредби. Неоснователни са възраженията на оспорващия относно валидността на административния акт. Издалото го длъжностно лице е оправомощено в качеството на полицейски орган,  част от изрично посочена със заповед на министъра на вътрешните работи структура на МВР, определена да осъществява контрол по ЗДвП, да прилага мерките по чл. 171, т. 2а от същия закон. Нито в закона, нито в заповедите за делегиране на правомощия е поставено функционално ограничение на компетентността съобразно ръководния или изпълнителски характер на длъжността. Диференциация има, но тя се основана на функциите на съответните звена и структури в ОДМВР – Бургас. Заеманата от В. Н. С. длъжност в сектор „Пътна полиция“ го поставя в кръга на административните органи, компетентните да прилагат процесната мярка.  

Не са налице и сочените от жалбоподателя процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед. Ответният административен орган  е посочил точно и ясно както фактическите, така и правните основания за издаване на заповедта. Визираната в мотивите на акта норма – чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, квалифицира като административно нарушение именно отказа на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Отказът за съдействие на водача при упражнения контрол е удостоверен по законоустановения ред. По смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП отказът да бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнението на предписанието за медицинско изследване са поставени като алтернативни нарушения и извършването дори само на едно от тях е достатъчно, за да бъде приложена съответната принудителна административна мярка. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са налице основания за прилагане на административна принуда. Съдът намира за безспорно установено, че оспорващият е отказал да бъде тестван с техническо средство. Същият не представя и доказателства да е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Несъстоятелни са твърденията на оспорващия, че епидемиологичното положение в страната е наложило това му поведение. Последният е имал обективна възможност да избере провеждането на медицинско изследване в лечебно заведение по надзора на медицински персонал, с което да избегне всякакви съмнения за спазването на съответни санитарни и хигиенни стандарти при употребата на техническите средства за контрол. Като не сторил това и е отказал провеждането и на двата допустими по закона способа водачът е осуетил контролната дейност на полицейските органи, което е било достатъчно фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка.

Оспорващият не ангажира никакви доказателства за опровергаване или дори разколебава на установената от контролните органи фактическа обстановка.

В административния акт не са изложени конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е  съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе казано, настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че жалбоподателят е нарушавал нееднократно правилата за движение по пътищата, при което се отчита трайно поведение, което е в разрез с установения ред на държавно управление. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им релевантност не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката. Управлението на МПС след употреба на алкохол се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) това деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяването на регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца не се явява прекомерно спрямо тенденцията в поведението на оспорващия и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

14. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

 

V. За разноските.

15. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 20-0769-000787/27.04.2020 г., издадена от В. Н. С. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: