ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 17.09.2020 г.
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в
закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Милена Даскалова
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 72 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило
е искане от председателя на Национално бюро за правна помощ за присъждане в
полза на НБПП на разноски за възнаграждението на адвоката, осъществил правна
помощ за процесуално представителство на ответницата Е.В.М.. В същото се
обосновава дължимост на сумите на основание чл. 189 НПК,
чл. 81 във
вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК и чл. 27а от
Закона за правната помощ.
Съдът
намира, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение по следните
съображения :
Производството
по делото е образувано по предявен иск против Е.В.М..
С
определение от 27.08.2019г. съдът е предоставил правна помощ на ответницата Е.В.М.,
като е приел наличието на предпоставките по чл. 23, ал.2 ЗПП- – лицето не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. За процесуален представител на ответницата е
назначена адв. Я.С..
С влязло
в сила решение искът, предявен против Е.В.М. е уважен изцяло.
Разпоредбата
на чл. 27а от ЗПП предвижда, че лицата на които е предоставена правна помощ
възстановяват на НБПП направените разноски само в определените със закон
случай. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат
е предвидено в чл. 97, ал. 2
от ГПК - когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като
условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти,
какъвто обаче не е настоящият случай.
Разпоредбата
на чл. 78, ал.7 ГПК също е неприложима по отношение на ответницата.
Съгласно
чл. 78, ал.
7, изр. първо ГПК, НБПП има право на разноски, представляващи
изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ,
когато претенцията на лицето, получило правна помощ е уважена, съобразно
уважената част от иска. В случай, доколкото се касае за предоставена правна
помощ на ответника, то тази норма е неприложима.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 7 ГПК, изр. второ предвижда, че в случаите на осъдително решение,
лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Т.е. същата урежда отговорността
на лицето, получило правна помощ за разноските, направени от другата страна, но
по силата на същата не се възлагат в тежест на ответника, получил правна помощ,
разноските направени за осигурената му безплатна адвокатска защита при уважаване
на предявения против него иск.
В горния
смисъл са и определения № 42 от
29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2018 г.; № 99/14.04.2016 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 730/2016 г.; № 131/24.06.2016г. по ч.гр.д. № 2020/2016г. на ВКС; №
136/27.06.2016г. по ч.гр.д. № 2039/2016г. на ВКС; № 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5920/2015 г.; №
671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. на ВКС.
Предвид
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ без уважение молбата на Националното бюро за
правна помощ за присъждане на направените разноски за оказана правна помощ на Е.В.М.,
изразяваща се в процесуално представителство по т.д. № 72/2019г. по описа на
ПОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението до Националното бюро за правна помощ.
Съдия :