Р E Ш Е Н
И Е
гр. София , 09.12.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , Наказателно отделение ,
ІХ - ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсти ноември
през двехиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА А.
Членове : 1 .
АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2 . СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Пандурска и в
присъствието на прокурора Попколев ,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В
.Н . О .Х . Д . № 3940 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 09.07.19г. по Н .О .Х .Д . №
17851 /17г , СРС, НО , 96 с - в е признал подсъдимия П.Г.П. за виновен за извършено престъпление
по чл.343 ал.3 б. „ А „вр.
ал.1 б. „ Б „ вр.
чл. 342 ал.1 от НК поради което и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода
„ за срок от 1 година и 6 месеца , чието изпълнение е отложено по реда
на чл. 66 ал.1
НК за срок от три години и 6 месеца . С присъдата на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. , т. 7, вр. чл.
343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1,6.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК подсъдимия П.Г.П. за така извършеното престъпление е наложена наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. С присъдата приспаднато на основание чл. 59, а
л. 4 НК от определеното за изтърпяване наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ времето, през което подсъдимия П. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 20.05.2017 г. С присъдата е
осъден на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимия П.Г.П. да заплати в полза на държавата по
сметка на СДВР сумата от 662.29 лева (шестстотин шестдесет и два лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща разноски за изготвяне на експертизи
в хода на досъдебното производство по делото, както и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сума в общ размер на 637.97
лева (шестстотин тридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство и държавна
такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Срещу
присъдата е постъпил
протест на СРП , с който се иска да бъде
изменена първоинстанционната присъда като наложените
наказания „лишаване
от свобода „ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ бъдат
увеличени съответно на 4 и 3 години.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия
, с която се иска да се отмени
постановената присъда и
подсъдимия да бъде оправдан по
внесеното обвинение спрямо него .
В
съдебно заседание представителят на СГП пледира да се
измени присъдата на първоинстанционния съд ,като се увеличи наложеното наказание с оглед на
обстоятелството ,че при причиненото ПТП
, подсъдимия е превишил скоростта за движение по пътищата два пъти ,
като управлението на МПС е било след
употреба на алкохол .
В съдебно заседание поверениците
на частната обвинителка
Н.Л.А.– адв. С.
и адв.Д. редовно призовани не се явяват .
В съдебно заседание частната обвинителка
Н.Л.А. редовно призована не се явява .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия П.Г.П. - адв. Г. подържа подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния съд като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият П.Г.П. подържа изложеното от своя защитник и моли да бъде оправдан ,тъй като не се счита за виновен.
Съдът като обсъди доказателствата по делото ,
доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Протестът е
основателен .
Жалбата е
неоснователна .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила
визирани в нормите на НПК .
Въз основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимият П.Г.П. е роден на *** г., в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като „продавач-консултант“ в бензиностанция „Петрол“ в гр. Банкя, живущ ***-къща, с ЕГН: **********.
На 14.05.2017 г„ около 23:00 часа, в гр. Банкя, след като подсъдимия П.Г.П. употребил неустановен по делото вид и количество алкохол, като количеството на етилов алкохол в кръвта му било 0,7 промила, последният се качил на моторно превозно средство - лек автомобил марка „BMW”, модел ,,320i” с per. № ****** и го привел в движение, като го управлявал и се движел в гр. Банкя по ул. „Варна” с посока от ул. „Стефан Стамболов” към ул. „Балчик” в района на номер 3 А . Подсъдимият П.Г.П. управлявал горепосоченото моторно превозно средство със скорост от 107 км/ч и по този начин нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която гласи следното: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за пътно превозно средство от категория „В” в населено място 50 км/ч.”. Пътното платно в гр. Банкя на ул. „Варна” в горецитирания район било предназначено за двупосочно движение на пътни превозни средства, с по една пътна лента за всяка посока, разделени от непрекъсната разделителна линия с пътна маркировка тип „М1“. Пътната настилка в района на номер 3 А на ул. „Варна“ в гр. Банкя била дребнозърнест асфалт, суха, като нямало дупки или неравности. Цитираният район бил осветен от улично осветление.
По същото време и място, а именно на дата 14.05.2017 г„ около 23:00 часа, в гр. Банкя, пострадалата Н.Л.А. управлявала лек автомобил марка „Тойота”, модел „Аурис” с per. № ******, като се движела в гр. Банкя по ул. „Варна” е посока от ул. „Балчик” към ул. „Стефан Стамболов ”.
В резултат на високата скорост, е която управлявал лек автомобил марка „BMW”, модел ,,320i” с per. № ******, подсъдимият П.Г.П. изгубил напречна устойчивост на автомобила, който управлявал и се отклонил от посоката си на движение, а именно на дата 14.05.2017 г„ около 23:00 часа, в гр. Банкя, по ул. „Варна”, с посока на движение от ул. „Стефан Стамболов” към ул. ’’Балчик”, в района на № 3 А , вследствие на което последвал удар между управлявания от него автомобил марка „BMW”, модел ,,320i” е per. № ****** и лек автомобил марка „Тойота”, модел „Аурис” с per. № ******, управляван от пострадалата Н.Л.А.. Вследствие на реализираното пътнотранспортно произшествие от подсъдимия П.Г.П. били причинени следните телесни увреждания на пострадалата А.: счупване на лява малкопищялна кост, което е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни“, което се явява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК и пукване на предна плътна костна пластина на тялото на гръдната кост - средна част, което е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на снагата, за срок по-дълъг от 30 дни“, което се явява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
След настъпване на пътнотранспортното произшествие, живущи около процесното място излезли и помогнали на подсъдимия П. и пострадалата А. да излязат от автомобилите им, като повикали линейка, която ги откарала в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.
Тъй като подсъдимия П. бил с множество порезни рани по лицето, по спешност му била взета кръвна проба в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД в присъствието на дежурен полицейски служител от СДВР – свидетеля Б.С.. Пред последния кръвната проба била запечатана и надписана по предвидения ред и предадена на свидетеля Р.М., служител на СДВР, който транспортирал пробата до УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София. От изготвената химическа експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на поде. П. е 0.7 промила.
От изготвената в хода на образуваното досъдебно производство автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е субективното поведение на водача на лек автомобил „БМВ“ - поде. П., тъй като л.а. „БМВ“ навлиза в десния за посоката му на движение завой със скорост, с която е невъзможно да премине без плъзгане, довело до загуба на напречна устойчивост и навлизане в траекторията на л.а. „Тойота“.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства : обясненията на подсъдимия П.Г.П. (частично); показанията на свидетелите Н.А. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 19-20 от ДП); И.И. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 30 от ДП); Т.И.(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 34 от ДП); Г.Я., К.К., К.Г., М.М., С.Б., С.С., Р.М. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 34а от ДП), Л.Ч.и Б.С.; медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД (л. 97-98 от съдебното производство); справка от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД (л. 200 от съдебното производство); заверено копие от книга за алкохолни проби (л. 212-214 от съдебното производство); заверено копие от книга за сдаване и приемане в СДВР (л. 351-352 от съдебното произвдоство); констативен протокол (л. 7 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 10-18 от ДП); протокол за вземане на кръв (л. 36 от ДП); справка от Дирекция „Национална система 112“ (л. 77 от ДП); справка от ОПП-СДВР (л. 80-83 от ДП); заключението на съдебно-техническа експертиза (л. 168-171 от съдебното производство); заключението на съдебно-химическа експертиза (л. 296-299 от съдебното производство); заключението на комплексна съдебномедицинска експертиза (л. 38-56 от ДП); заключението на автотехническа експертиза (л. 61-73 от ДП) и справка за съдимост на подсъдимия .
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената
фактическа обстановка първоинстанциония съд е
направил следните правни изводи ,
които се споделят и от настоящата въззивна инстанция
:
Подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр.
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно това , че на 14.05.2017 г.,
около 23:00 часа, в гр. Банкя, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка “BMW”,
модел “3201” с peг. № ******, по ул. „Варна”, с посока на движение от ул.
„Стефан Стамболов” към ул. „Балчик”, в района на № 3 А , е нарушил правилата за движение,
визирани в: чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: категория В в населено
място - 50 км/ч като П. Е. П. се е движил със скорост 107 км/ч, в
резултат на което П. е изгубил напречна устойчивост на автомобила, който
управлява и е последвал удар в насрещно движещия се лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Аурис“ с per. № ******, управляван от Н.Л.А. и по непредпазливост причинил на Н.Л.А. - телесни
повреди изразяващи в - счупване на лява малкопищялна
кост, което е реализирало медикобиологичния
квалифициращ признак - трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, което се явява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК;- пукване на предна плътна костна
пластина на тялото на гръдната кост - средна част, което е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак - трайно затруднение
на движенията на снагата, за срок по-дълъг от 30 дни, което се явява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК,като деянието е извършено в
пияно състояние, а именно в кръвта на П. е открито наличието на етилов алкохол
в количество от 0,7 промила.
От
обективна страна по делото се установява
,че подсъдимия , управлявайки инкриминираното моторно превозно
средство е нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 21, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: категория В в населено място - 50
км/ч , тъй като се е
движил със скорост 107 км/ч, в резултат на което П. е изгубил напречна
устойчивост на автомобила, който е управлявал и е последвал удар в насрещно
движещия се лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“
с per. № ******, управляван от Н.Л.А. и по непредпазливост е причинил
на Н.Л.А. инкриминираните средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК . От обективна
страна по делото се установява и
наличието на квалифициращия признак по
чл.343 ал.3 от НК , а именно ,че деянието е извършено от подсъдимия в пияно състояние, тъй като в кръвта на подсъдимия П. е открито наличието на етилов алкохол в
количество от 0,7 промила, което е над 0,5 промила , и съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума
на ВС осъществява сочения квалифициращ
признак на деянието .
Деянието е осъществено при форма на вината непредпазливост, доколкото
подсъдимият не е предвиждал настъпилите общественоопасни
последици, но като водач на МПС е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването им , а именно , че управлявайки
автомобила с инкриминираната скорост
може да причини ПТП и съответните телесни повреди на пострадалата
.
Доводите на
защитата изложени в подадената жалба за
недоказаност на извършеното
престъпление чл. 343, ал. 3,
б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия по делото ,настоящият
въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в тази насока са събраните от първата съдебна инстанция , гласни доказателства , а именно показанията на свидетелките очевидци Н.Л.А. , И.И., Т.И., Г.Я., К.К. и С.Б., дадени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния
съд . В тази насока следва да се посочи , че от показанията на цитираните свидетели , а също и обясненията на подсъдимия ,безспорно
се установяват обстоятелствата по
настъпилото ПТ П , а именно мястото на деянието , водичите
на двата автомобила , обстоятелствата по оказване на помощ на пострадалите от ПТП -
подсъдимия П. и свидетелката А. . От
показанията на свидетелите Б.С. и Р.М.,
служители на СДВР, се установяват последващите
действия по запазване на местопроизшествието, извършените процесуално-
следствени действия и вземане на кръвна проба от подсъдимия П.. Причините за настъпилото ПТП се установявят от заключението на изготвената и приета по
делото от СРС автотехническа
експертиза (АТЕ), сочеща ,че причина за настъпване на процесното ПТП е субективното поведение на водача на лек
автомобил „БМВ“ – подсъдимия П., тъй
като л.а. „БМВ“ навлиза в десния за посоката му на движение завой със скорост,
с която е невъзможно да премине без плъзгане, довело до загуба на напречна
устойчивост и навлизане в траекторията на л.а. „Тойота“. Противно на изложеното
в жалбата въззивният съд намира ,че наличието на
квалифициращия признак по чл.343 ал.3 от НК , а именно ,че деянието е извършено от подсъдимия в пияно състояние, тъй като в кръвта на подсъдимия П. е открито наличието на етилов алкохол в
количество от 0,7 промила, се установява безспорно по делото, тъй като в тази насока първоинстанцонния съд е събрал множество гласни и писмени ,доказателства , а също е
налично и заключение на съдебно-химическата експертиза. В тази насока следва да се посочи ,че от показанията на свидетеля Б.С. се установяват обстоятелствата , при
които същия е бил дежурен
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, при което там
са били транспортирани свидетелката А. и подсъдимия П.. Свидетелят Б.С. сочи също ,че множеството
налични към този момент наранявания по
лицето на подсъдимия П. и необходимостта от спешна интервениця
спрямо последния, са обусловили обстоятелството , подсъдимия да не бъде изследван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, а да
му бъде взета кръвна проба. От показанията на свидетелят Б.С. , се
установява също ,че кръвната проба е взета от медицинско лице в негово
присъствие, същата е била надписана и
запечатана в негово присъствие ,както
и е била предадена отново в негово
присъствие на свидетеля Р.М. за
транспортирането й до УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, където е било извършено химическо изследване на същата, за което
е бил изготвен протокол за химическа експертиза ,находящ се на л. 35 от досъдебното производство . Соченото обстоятелство се потвърждава и от отразеното в приложеното на
л. 212-214 от съдебното производство ,копие
от книга за алкохолни проби, където е
видно , че ръкописният текст е изписан
от свидетелката Ч.- медицинска сестра в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, като пробата е взета в присъствието на
свидетеля С.и е предадена на свидетеля М.,
който се е подписал в последната графа на книгата на съответния ред. В тази насока са и показанията на свидетеля М.,
който е категорично свидетелства, че е подписал книгата за алкохолни проби и е
транспортирал кръвната проба на подсъдимия до УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София.
Соченото в показанията на свидетеля К.Г. ,който свидетелства , че не
е разписал протокола за вземане на кръв, също не е основание за оправдаването на подсъдимия , каквото е
искането на защитата, тъй като самия свидетел
К.Г. сочи ,че предвид състоянието на подсъдимия, а именно
настаняването му по спешност във Втора хирургична клиника в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, което се установява и от приложената медицинска документация
от лечебното заведение, най- вероятно е вписано неговото име, но протоколът е
разписан от някой от дежурните лекари в хирургично отделение , като и с оглед
състоянието на подсъдимия, последният е бил в обективна невъзможност да разпише
протокола за вземане на кръвна проба. Въззивният съд намира за неоснователно изложеното в жалбата на защитника на подсъдимия,
че изследваната кръв не е на подсъдимия, тъй като е налице противоречие между
документацията в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и приложения по досъдебното производство фиш за имунохематологично
изследване от СМДЛ „Рамус“ ООД, от който е видно , че
кръвната група на подсъдимия П. е „0“
положителна , тъй като вписаната кръвна
група в документацията на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, различна от отразената във
фиша на СМДЛ „Рамус“ ООД, както и
наличните други грешки , а именно
относно датата на ПТП, вписана в книга за алкохолни проби, относно ЕГН на
подсъдимия в документите, не сочи
категорично , че е транспортирана и
изследвана кръвна проба на друго лице, а не на подсъдимия П.. В
тази насока следва да бъде посочено , че от показанията на свидетелите С., М. и М. по категоричен
начин се установява обстоятелството , че
кръвната проба на подсъдимия П. е взета в присъствието на свидетеля С., след което е била запечатана с парафин по надлежния ред с изписване имената
на подсъдимия и години (ЕГН) в негово присъствие, след което отново в негово
присъствие е била предадена на свидетеля М., който я е занесъл
в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, където е изследвана. Тези обстоятелства , установяващи се от
цитираните гласни доказателства налагат извода ,че е взета, транспортирана
и изследвана именно кръвта на подсъдимия П.. От показанията на
св. М., която е изготвила протокола за химическа експертиза, приложен на л. 35
от делото, се установява, че са спазени всички нормативни изисквания относно
съхраняването и транспортирането на кръвната проба на подсъдимия П. , без изискването кръвната проба да е била транспортирана във вакутайнер
(вакумна епруветка), а не в стъклено шише.
Свидетелката М. в показанията
си е посочила също ,че всички кръвни проби от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД
са пристигали запечатани във вакумни епруветки. В тази насока СРС е назначил съдебно-химическа експертиза ,от заключението на която се установява, че вземането и
транспортирането на кръвната проба във вакумна
епруветка не оказва влияние върху резултата на химическото изследване, като
установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е 0.7 промила.
Сочената липса на талон за медицинско изследване издаден на подсъдимия , което
се излага в жалбата на защитника , е неоснователно , тъй като по настоящето
дело , с оглед на състоянието на подсъдимия , не е било необходимо
съставяне на талон за медицинско изследване, предвид разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС (отм. 29.09.2017 г.), действала към
момента на извършване на престъплението, съгласно която при невъзможност за извършване на проверка с
техническо средство на място от всички участници в пътнотранспортното
произшествие се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното
заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение. В тези
случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за
медицинско изследване“.
Настоящата съдебна
инстанция намира ,че при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години в нормата на чл.343 ал.3 б. „ А „вр.
ал.1 б. „ Б „ вр.
чл. 342 ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия за извършеното деяние по настоящето дело, лишаване от свобода
„, „лишаване от свобода „ за
срок от 1 година и 6 месеца , чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за
срок от три години и 6 месеца и което наказание е определено във връзка с чл. 54
от НК,
не са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото
е извършено , а
именно с оглед на обстоятелството , че е налично голямо превишаване на
разрешената скорост за движение от страна на подсъдимия ,която е била 50 км/ч , а
последния се е движил със скорост 107 км/ч, при което са налице основания за увеличаване на наложеното наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода на 2 години
лишаване от свобода . Определеният изпитателен срок от три години и 6 месеца на осн.
чл. 66 ал.1 от НК , настоящия съд намира ,че следва също да бъде увеличен на 4 години , както с оглед
на соченото тежко нарушение на правилата за движение по пътищата , така и с
оглед на обстоятелството ,че
деянието е извършено в пияно състояние . По
същите съображения , а
именно с оглед на извършеното тежко
нарушение на правилата за движение по
пътищата , така и с оглед на
обстоятелството ,че деянието е извършено
в пияно състояние , следва да бъде увеличено на 2 години
и наложеното с присъдата на основание чл.
343г вр. чл. 37 ал.
, т. 7, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1,6. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК на подсъдимия П.Г.П.
наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца .
Законосъобразно с присъдата е приспаднато на основание чл. 59 ал. 4 НК от определеното
за изтърпяване наказание „лишаване от право да управлява МПС“ времето, през
което подсъдимия П. е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 20.05.2017 г.
Законосъобразно с присъдата с оглед изхода на
делото с присъдата е
осъден на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимия П.Г.П. да заплати в полза на държавата по
сметка на СДВР сумата от 662.29 лева (шестстотин шестдесет и два лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща разноски за изготвяне на експертизи
в хода на досъдебното производство по делото, както и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сума в общ размер на 637.97
лева (шестстотин тридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство и държавна
такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
При извършената служебна
проверка , въззивният съд не констатира при
разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати
съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната
присъда.
Поради изложените съображения и на основание чл. 337 ал.2 т.1 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде изменена в частта , относно наложеното наказание , което следва да бъде увеличено , като протеста следва да се уважи , а на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС в останалата част следва да бъде потвърдена , а жалбата следва да се остави без уважение .
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
И З М Е
Н Я присъда от 09.07.19г. по Н .О .Х .Д . № 17851 /17г , СРС, НО , 96 с - в е, в частта с която на подсъдимия П.Г.П. за извършеното престъпление по чл.343
ал.3 б. „ А „вр. ал.1 б. „ Б „ вр. чл. 342 ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК е
наложено наказание „лишаване от свобода „ за
срок от 1 година и 6 месеца , като УВЕЛИЧАВА същото на 2 години „лишаване от свобода
„ , както и
УВЕЛИЧАВА срока на неговото отлагане по реда на чл. 66 ал.1
НК от 3 години и 6 месеца за срок от четири години .
И З М Е Н Я присъда от 09.07.19г. по Н .О .Х .Д . №
17851 /17г , СРС, НО , 96 с - в е, в частта с която на подсъдимия П.Г.П. на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. , т. 7, вр. чл. 343,
ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1,6.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК подсъдимия П.Г.П. е наложено наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 (една) година и 6
(шест) месеца като УВЕЛИЧАВА същото на 2 години.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъдата
в останалата и част .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.