Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 28, 13 октомври 2017 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на
четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в публично
съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
секретар
Савка Панова, прокурор………, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 51 по описа за 2017 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Ищец в
производството е М.Х.К., а ответник Ю. Х.С.. Предявен е иска с правна квалификация чл.50 вр.
чл.45 от ЗЗД за обезвреда на причинени неимуществени
вреди. Твърди се, че с протоколно определение от 30.12.2016 г., постановено по
НОХД № 320/2016 г. на РС Котел, е одобрено споразумение, по което ответникът С.
се е признал за виновен, че е извършил престъпление телесна повреда по чл.129
от НК затова, че на 26.02.2016 г. в село Ябланово, община Котел причинил на
ищцата средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на втора метакарпална кост, довела до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник и му е наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК
за три години изпитателен срок.
Твърди
се, че на посочената дата ответникът нанесъл на ищцата побой, като я съборил на
земята и я удрял с мотика, в резултат на което ищцата получила следните телесни
увреждания на дясната ръка : оточна дясна ръка;
хематом; пунктихормена дорзална
рана и фрактура на втора метакарпална кост, довела до
трайно затруднение на движението на горния десен крайник. За времето от
29.02.2016 г. до 02.03.2016 г. ищцата била на лечение в МБАЛ „Хаджи Димитър“ в
град Сливен, където претърпяла операция под обща анестезия.
Твърди,
че е претърпяла мъки, болки, страдания и уплаха, унижения на честта и
достойнството, които продължавали и до настоящия момент. Освен че ù
нанесъл телесни увреждания, ответникът псувал и ругал ищцата с най-вулгарни,
цинични и обидни думи. Твърди, че движението на дясната ръка още не се било
възстановило, което водело до неимоверни неудобства и невъзможност да извършва
каквито и да било хигиенни, битови и тоалетни дейности, което я поставило
изцяло зависима от грижите на близките ù. Възстановителният процес бил
допълнително забавен от диабетното заболяване, от които страда ищцата.
Наложително било да приема непрекъснато обезболяващи медикаменти.
Инцидентът
се отразили и на психическото ù състояние – престанала да се храни, да
спи спокойно, стряскала се в съня си, бълнувала, спряла да се среща и говори с
близки и роднини, изпитвала непрекъснат страх от последваща
саморазправа, тъй като живеела сама, което наложило дъщеря ù да се
премести да живее при нея.
Ищцата
моли съда да осъди ответника да ù заплати обезщетение в размер на
15000.00 лева заедно със законната лихва от деня на увреждането 26.02.2016 г.
до окончателното изпълнение на задължението. Ищцата е посочила отделни суми
като обезщетение за претърпените болки и страдания от всяко от посегателствата
(оточна дясна ръка с хематом; дорзална
рана на дясната ръка; фрактура на втора метакарпална
кост; уплаха, стрек, безпокойство за продължителен
период от време). Налице е обаче един иск, по който съдът следва
да се произнесе с един диспозитив, тъй като се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, каквито са всички
преживени нематериални последици от деликта.
Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично и се представлява от адв. Г.М. ***, който
поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява от адв. Р.Х. ***, който оспорва размера на предявения иск като
завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 30.12.2016 г., постановено по НОХД № 320/2016 г. на
РС Котел, неподлежащо на обжалване, съдът е одобрил постигнато между РП Котел и
защитника на ответника, тогава обвиняем, споразумение, с което последният се е
признал за виновен в това, че на 26.02.2016 г. в село Ябланово, Сливенска
област причинил на М. Х.К. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура
на втора метакарпална кост, довела до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник – престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК. Наложено му е наказание шест
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66
от НК за три години изпитателен срок. На
посочената дата ответникът е ударил ръката на ищцата с мотика и така ù
причинил телесното увреждане. Първоначално ищцата посетила личния си лекар в
село Ябланово, който обработил раната и направил превръзка, като ù
указал да направи рентгенова снимка, ако ръката се подуе. Счупването било
установено на 29.02.2016 г. чрез рентгенграфия в
ДКЦ-І в град Сливен.
Същия ден ищцата потъпила в МБАЛ „Хаджи Димитър“ Сливен, тъй като се
налагала оперативна намеса. Престоят в болницата бил от 29.02.2016 г. до
02.03.2016 г. В приложената към делото епикриза е
описано, че са били констатирани следните увреждания : оточна
дясна ръка; пунктиформена рана дорзално,
комуникираща с фрактурата на втора метакарпална кост.
На 01.03.2016 г. е извършена операция под обща анестезия, при която счупената
кост била наместена и поставена гипсова имобилизация
без метална остеосинтеза. Следоперетивният
период протекъл гладко и болната била изписана в добро общо състояние.
След
като била изписана от болницата, ищцата се прибрала в дома си в село Ябланово,
където живеела сама. Тъй като била с поставен гипс, било невъзможно да
изпълнява обичайните движения с дясната ръка, което наложило да бъде обгрижвана от дъщеря си – св. Ш. Х.. Свидетелката сочи, че
ищцата не можела да свива ръката и да движи пръстите (вкл. и за периода след
отстраняване на гипса), не можела да се облича и съблича, ходела до тоалетна с
помощта на свидетелката, свидетелката я къпела,
докато ръката била имобилизирана, тъй като гипсът не
трябвало да се мокри, изпитвала много болки, ръката била отекла, не можела да
пише и едва държала приборите за хранене, не можела да се грижи за градината,
станала затворена, престанала да контактува с хората, бълнувала и говорела в
съня си.
Гипсът
бил отстранен след около месец. Св. Х. твърди, че ищцата е започнала да
изпълнява домакинските си задължения съвсем отскоро.
Св.
Е. Б. също твърди за промяна в
поведението на ищцата, за засилилото се чувство на безпокойство, за постоянните
болки от травмата, заради които свидетелката, която е медицинска сестра по
професия, ù слагала инжекции с обезболяващи. Св. Б. сочи, че ищцата отслабнала с пет-шест
килограма след инцидента.
По
искане на ответника се разпитаха като свидетели лицата Ф. Д. и Х. Д. – съседи
на ищцата, но в лоши отношения с нея, които твърдят, че не били виждали св. Х.
да ходи при майка си, а св. Д.веднъж видяла ищцата да мете двора със здравата
ръка.
Според съдебномедицинската експертиза,
контузията била причинена в областта на гърба на дясната длан. Описаните в епикризата увреждания, изброени по – горе, в съвкупност са
причинили трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, основно във хватателната функция.
Докато
била с гипс, било невъзможно да извършва обичайните за здрава ръка движения.
След
снемане на гипса, било необходимо време от около два – три месеца за
преодоляване на последствията от обездвижването на ръката, тъй като
мускулатурата била атрофирала.
Обездвижването с гипс било за период
от 35 дни, със срок на нетрудоспособност месец и половина до два за физически
труд и от месец до месец и половина за нефизически труд. Като особеност е
подчертана ролята на съседните метакарпални кости,
изпълняващи шинираща и обездвижваща роля.
При
липса на писмени доказателства, вещото лице приема, че счупената кост е
заздравяла за период между 2 и 3 месеца, а до шест месеца е настъпило пълно
възстановяване, с уговорката, че такова не е възможно при пациенти на възрастта
на пострадалата (на 73 години към датата на престъплението) във функционален
план. Възстановяването е поставено в зависимост от възрастта, хроничните
заболявания, хигиенни навици, трудова и битова среда, хранене и пр.
Вещото
лице дава заключение за проведено адакватно лечение,
съобразено със стандартите.
При непосредствения преглед,
извършен през месец юни 2017 г., вещото лице е установило, че общото
здравословно състояние на ищцата е добро и няма остатъчни явления и усложнения
от травмата.
Вещото лице е установило
ограничен обем на движенията на дясната раменна става и с намалена сила.
Установена е невъзможност за свиване на първи, втори и трети пръст на дясната
ръка в пълен обем – върховете им не докосват дланта, ръкостискането не е с
достатъчна сила. Ищцата е съобщила и за болки.
Вещото лице дава заключение за
липса на причинна връзка между телесната повреда, причина от ответника, и
констатираните болки и проблеми в движенията, тъй като последните се дължат на
хроничното заболяване Брахиална радикулопатия
на базата на остеофити (ошипявания)
на цервикалния отдел на гръбначния стълб и изразена цервикоартроза, водещи до нарушена нервна и съдова трафика
(хранене) на дясната ръка. От описаното заболяване ищцата била лекувана през
месец март 2017 г. Приемът на болкоуспокояващи и обезболяващи медакаменти (перорални и инжекционни) са назначавани и
приемани именно поради това заболяване.
Горната фактическа обстановка
съдът изгради след анализира всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, като
тези на св. Х. прецени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед на всички
данни по делото и след като взе предвид степента на заинтересованост на тази
свидетелка. Показанията на свидетелките Х. и Б. са безпротиворечиви
както помежду си, така и със заключението на съдебномедицинската експертиза и
останалите писмени доказателства. Показанията на свидетелите Д. и Д. не
опровергават по никакъв начин показанията на свидетелките Х. и Б., тъй като
тези двама свидетели по същество твърдят, че не знаели и не били виждали нищо.
Съдът кредитира изцяло приета по
делото съдебномедицинска експертиза, след като прецени, че е даден компетентен
отговор на поставените въпроси и не се изтъкнаха никакви съмнения с
обективността и безпристрастността на вещото лице.
Съдът
кредитира и всички представени по делото писмени доказателства и ги цени,
съобразно доказателствената сила, която им придава
ГПК.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Разгледан по същество,
предявеният иск е частично основателен. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Деянието,
противоправността и вината установени и доказани по
силата на обвързващата разпоредба на чл.300 от ГПК.
Посредством
свидетелските показания и експертното заключение се установиха твърденията на
ищцата, че е претърпяла болки, страдания, уплаха, унижения на честта и
достойнството ù.
Съдът
приема, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, с което е установен и последният елемент от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – причинната връзка. Тя трябва да се търси между деянието и
настъпването на неблагоприятните последици в сферата на пострадалата – вредите,
в случая неимуществените. Тази връзка е от значение за определяне на
подлежащите на обезщетяване вреди, тя е критерий за обема на отговорността с
оглед нормата на чл.52 от ЗЗД, според която обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,
страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. По справедливост съдът прецени, че не следва да се
ограничи до болките и страданията на ищцата, изживени в момента на
престъплението, а следва да се имат пред вид и тези, изживени и след това. При
нанасянето на удара с мотика, при който ответникът е счупил ІІ метакарпална кост на дясната ù ръка и приничил съпътстващите увреждания, ищцата несъмнено е
претърпяла болки и страдания, но те не са прекратени с прекратяването на удара,
а са продължили по време на лечението и след него. За да обезщети претърпените
неимуществени вреди по справедливост съдът следва да изходи от нормата на
чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът се съобрази със степента на
болките и страдания, за да определи по справедливост тяхната продължителност – начиная момента на причиняване на телесната повреда,
продължителността на болничното лечение, периодът на гипсовата имобилизация, както възстановителният процес след
отстраняване на гипса. Болките, страданията и неудобството да имали практическо
изражение за период около шест месеца след причиняване на увреждането. През
този период е било наложително ищцата да бъде обгрижвана
от дъщеря си, особено по време на гипсовата имобилизация,
когато счупената ръка е следвало да бъде щадена и ищцата изобщо не е можело да
си служи с нея. Съдът не приема за доказани твърденията, че и до момента ищцата
продължава да изпитва затруднения при движенията на дясната ръка, тъй като се
установи, че тези затруднения не са в причинна връзка с причинената ù от
ответника телесна повреда, а се дължат на друго заболяване.
След като
обсъди в съвкупност всички посочени по – гори аргументи съдът прецени, че
справедливият размер на обезщетението е 5 000.00 лева, като за разликата
до пълния му предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
Ищцата е претендирала и
разноските в размер на 500 лева за платен адвокатски хонорар. Съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК същите следва да ù се присъдят, съобразно уважената част от
иска, а именно в размер на 166.70 лева, а за разликата претенцията подлежи на
отхвърляне.
Съдът следва да осъди ответника
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 200.00 лева,
представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и
сумата 321.80 лева, платена на вещото лице.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.50
вр. чл.45 от ЗЗД Ю. Х.С., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Х.К., ЕГН **********,***, сумата 5000.00 (пет хиляда) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени ù от
непозволено увреждане, като иска за разликата до пълния му предявен размер
15000.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ю. Х.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К., ЕГН **********,***, сумата от 166.70 (сто
шестдесет и шест лева и седемдесет стот.),
представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разноски до
пълния ù предявен размер 500.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК Ю. Х.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 521.80
(петстотин двадесет и един лева и осемдесет стотинки), представляващи
окончателна държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :