Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.07.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното
заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова , като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр. дело №15538 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял І, Глава
ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от С.И.А. ***
с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 50000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сума в размер на 1746,00лв.-обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2016г. до
окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че ищецът е претърпял инцидент в гр.София, на 29,07,2016год., около
18,00-18,30часа, на тротоар на бул.Тодор Александров, в посока център, когато в
резултат на необезопасена шахта на тротоара е паднал от собствен ръст, при
което е причинена фрактура на дясна
коленна става. Поддържа в резултат на увреждането да е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, психически дискомфорт и стрес,
подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Последните били
по- интензивни поради забавяне на лечението на ищеца, който към датата на
инцидента бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което му е отказано лечение в МБАЛ Пирогов.
Поддържа да е претърпял и имуществени вреди, а именно разходите за заплатени здравноосигурителни
вноски и разходи за медицински консумативи и лечение. Релевира доводи за
ангажиране на отговорността на
ответника, поради противоправно бездействие по поддръжка на тротоара.
Съобразно
изложеното излага становище за основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-С.О.в указания
законоустановен срок за отговор по чл.131 от ГПК излага становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на
исковата претенция. Поддържа да не е установено мястото на инцидента.
Оспорва механизма на настъпване на вредите, както и соченото увреждане за ищеца
да е в резултат на твърдения инцидент. Поддържа въпросната необезопасена шахта
вероятно да се поддържа от други лица-Виваком, Чез, Улично осветление, поради
което не е налице надлежна пасивна процесуална и материално правна легитимация
на ответника. Оспорва характера на претърпените неимуществени вреди, както и
спешността в състоянието на ищеца. При условията на евентуалност излага доводи
за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредите, тъй като не е изчакал оказване на спешна
медицинска помощ на мястото на инцидента и поради забавяне извършването на
оперативна интервенция.
Съобразно изложеното е заявено становище
за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи
приема от фактическа страна следното:
На 29.07.2016г. около 18,30часа-19,00часа, в гр.София, на тротоара
на бул.Тодор Александров, в посока център към кино Арена ищецът е стъпил в
необезопасена шахта на тротоара /със счупен капак/, в резултат на което е
паднал. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Р.Ц.-очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са
причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че ищецът е получила следните
травматични увреждания:
Фрактура на коленното капаче, причиняваща
трайно затруднение в движението на
коленната става за срок по-голям от 30 дни. Възстановителният период е около 6
месеца, като е наложително провеждането на рехабилитация, която да не допусне
хипотрофия на голям четириглав бедрен мускул като пълното възстановяване
настъпва около 1 месец след отстраняване на импланта. Претърпените болки и
страдания са с висока интензивност непосредствено след травмата до
хоспитализирането, където се прилагат обезболяващи и се пристъпва към
оперативно лечение. В следоперативния период до 3 седмици болката би трябвало
да е слаба, доколкото не се провокира от
движения в коляното. С оглед естеството на фрактурата е наложително
отстраняване на импланта след пълно зарастване на фрактурата. Оперативната
интервенция предполага ограничения в
движението на засегнатия крайник за
около 3 месеца, в който е необходимо и ползване на помощни средства. Механизмът
на получаване на травматичната увреда отговаря да бъде получен при описания в
исковата молба начин при директен удар по капачето при падане на твърда
повърхност и сгънато коляно или удар с
твърд предмет по капачето отново при сгънато коляно. При ищеца се
констатира към 21,10,2019год. непълно възстановяване или повече 2 години след
злополуката като СМЕ сочи, че при невъзможност да бъде овладяна болката при
рутинно лечение е възможно коленното капаче да бъде отстранено оперативно, като
след провеждане на рехабилитация това не би повлияло в движенията на четириглав
бедрен мускул и движения в коленната става.
От показанията на св.М.П., ценени по
реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с
пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата –
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат.
Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
Исковата
претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото настъпването на
процесното събитие, в резултат на което ищецът е претърпял вреди-неимуществени.
Не се спори,
че тротоарната настилка, находяща се на
процесния участък в гр.София на бул. „Тодор Александров“ се поддържа от
Столична община/ постановено определение по реда на чл.146 от ГПК в с.з.
проведено на 20,07,2020год./.
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са
публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или
пътни принадлежности. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които
стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се
осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на
тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от
Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на
пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания е за общината; Не се установи
шахтата да е част от канализационната мрежа, дъждоприемна шахта или др., в който случай отново
Общината има ангажимент по поддръжка на подобен тип съоръжения. Аргумент за
това е разпоредбата на чл.141, ал.1 от Закона за водите, сочеща на задължение
на собственика да поддържа водностопанските системи в техническа
изправност, като съгласно чл.19, т.4 от ЗВ, вр.чл.191 от ЗВ кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната
експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането,
поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ;
Съобразно
изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено
задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно §1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради
което съдът приема допускането на неравност на тротоар /наличие на дупка или
счупени капак на шахта /, находящ се на територията на общината да съставлява противоправно
бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми.
Неизпълнението на задължението за
поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците
съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на
които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато
в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на
задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца
се установява от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза.
По претенцията
за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически
условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на
ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 30000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- фрактура на дясно
коленно капаче, причинило на пострадалото лице трайно затруднение на движенията
на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, извършване на оперативна
интервенция за наместване на фрактурата
и имобилизация, наложително
ограничение в движенията на крайника за период от поне три месеца, като видно
от изслушаните гласни доказателства се установи този период да е около 6
месеца, в които ищецът е ползвал помощни средства –проходилка и патерици, възрастта
на ищеца към датата на събитието 39години
/активна трудоспособна възраст препятствана по причина на внезапно настъпилото
увреждане/, необходимостта
от чужда помощ за период от около 6месеца,
както и наличие на болка и към настоящия момент, която се засилва при промяна на времето и натоварване,
емоционалното отражение от реализирания деликт, преживените негативни емоции и депресивно състояние,
обусловени от необходимостта да разчита
на други лица, необходимостта от провеждане на оперативна интервенция по
изваждане на импланта, в който случай би настъпило пълно възстановяване.
Същевременно следва да бъдат отчетени
обстоятелствата, че и към 10,2019год. възстановяването не пълно като се
диагностицира повсеместен оток на дясно коляно, но съдът намира да не е
установено продължителния период на възстановяване да е пряко свързан с
травматичното увреждане, с оглед становище на вещото лице при подобен вид
травматично увреждане да е наложително изваждане на металните импланти, което
не е сторено поради притеснения на ищеца.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
За неоснователно съдът намира
релевираното възражение на ответника за съпричиняване поради преместване
на ищеца от мястото на злополуката. В
този смисъл становище на в.л. в с.з.
проведено на 20,07,2020год.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди:
Същата съдът намира за
основателна за сумата от 341,00лв., от които 321,00лв.-разходи за остеосинтезен
материал и 20,00лв.-превързочни материали. За неоснователна съдът намира
претенцията за заплащане на сума 60,00лв.-разходи за издаване на СМУ, сумата от
12,00лв.-разходи за закупуване на СД, както и 52,66лв.-разходи за фотоуслуги
разпечатване на рентгенови снимки, тъй като намира същите да не са необходими
за провеждане на лечението на ищеца и възстановяването му.
Неоснователна е и претенцията
за заплащане на сумата от 1280,45лв.-разходи за заплатени здравноосигурителни
вноски. Не е налице пряка причинно-следствена връзка с процесната злополука. Задължението за плащането
им има своето основание в ЗЗО като заплащането на здравноосигурителна вноска се
определя като процент от осигурителния доход и същото е основано на принципа на
задължителност. Фактът, че ищецът е бил с прекъснати здравноосигурителни вноски
към момента на инцидента, което е затруднило достъпа до медицинска грижа и е
наложило заплащането им, налага извод да са възникнали разходи за ищеца, но без
връзка със злополуката.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на
увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на
събитието - 29.07.2016г.
до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на
държавни такси и от разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 1387,64лв., от
които 1213,64лв.– държавна такса и 174,00лв. от 300,00лв.-в.л.
На основание чл. 38, ал.2
от Задв. на адв.Х. Г.Ч. се дължат
разноски, съобразно уважената част от иска и определени по реда на чл.7, ал.2
от НМРАВ, с оглед цената на исковата
претенция в размер на 1207,78лв. от общо 2082,38лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер
на 41,00лв. от общо 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”*******да заплати на С.И.А., с ЕГН **********,
със съд. адрес ***, кантора 416 на
осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 30000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания
от увреждане настъпило на 29,07,2016год. в гр.София, в резултат на падане
предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, находящ се на бул.Тодор
Александров, сума в размер на 341,00лв.-обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -29,07,2016год.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 30000,00лв. до пълния предявен размер от 50000,00лв.-неимуществени
вреди, както и за сумата над 341,00лв. до предявения размер от
1746,11лв.-имуществени вреди като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”*******да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1387,64лв.–разноски.
ОСЪЖДА С.И.А., с ЕГН **********,
със съд. адрес ***, кантора 416 да заплати на С.О.на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 41,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”*******да заплати на
адв.Х. Г.Ч. на осн. чл. 38, ал.2 от Задв.
сума в размер на 1207,78лв.-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: