№ 1554
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500834 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Хаджикоцев" № 52-54,
чрез юрисконсулт Свилен Стоянов, против разпореждане № 2757 от
04.03.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 994/2022 г. по описа на РС – Бургас, с
което заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника П. Г. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., кв.П., ул.“В. П.“№ * за разликата между 68,31 лв.
до пълния предявен размер от 119.42 лв., посочен в заявлението,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 25.04.2021г. до
08.02.2022г. (като за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. не е начислена
лихва за забава), както и за разноски в размер разликата между 71,33 лв до
пълния предявен размер от 175 лв.
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1
ГПК, от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Посочва,
че разпоредбите на чл.9.4 и чл.15.1 от процесния договор за кредит уреждат
прилагането на обезщетението за забава. Излага доводи, че уговорените
междинни плащания по договора представляват анюитетни вноски според
погасителния план и които вноски включват главница и договорна лихва.
Потребителят е забавил плащанията на вноските след уговорния падеж,
поради и което размерът на договорната лихва няма да бъде същият като
договореният, тъй като допълнителните дни забава водят до начисляване на
договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на
забава, чийто размер няма как да бъде посочен в погасителния план. Счита, че
лихвата при договорите за банков кредит по своята същност е
1
възнаградителна такава и предвиденият размер в погасителния план е
изчислен при презумиране на обстоятелството, че вноските ще бъдат
заплатени на падежа. Допълнителното възнаграждение и обезщетението за
забава са представени сумарно в общ размер на 119,42 лв., и посочени в
извлечението от счетоводните книги на банката.
По изложените съображения моли за отмяна на разпореждането, като
бъде постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за
изпълнение по отношение на обжалваните вземания, претендирани със
заявлението по чл. 417 от ГПК.
Частно гражданско дело № 994 по описа за 2022г. на Районен съд-
Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ЕИК *********, град
София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 -54, подадено чрез юрисконсулт
Йордан Тошков Тодоров, срещу П. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв.
„П.“, ул. „В. П.“ № *, за сумата 847,96 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № *** от 20.09.2020 година, с кредитодател
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сумата 77,16 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.04.2021 година до
25.12.2021 година, сумата 119,42 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 25.04.2021 година до 08.02.2022 година, като за
периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година не е начислена лихва за
забава, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното
производство.
Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на
банката, договор за потребителски кредит № *** от 20.09.2020 година, ведно
с приложения към него, заявление – декларация за установяване на договорни
отношения.
Районният съд е издал Заповед № 655 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 994/2022
г. на БРС за сумата от 847,96 лв.- дължима главница по договор за
потребителски кредит № ***/20.09.2020 г., сумата 77,16 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.04.2021 г. до
25.12.2021 г., сумата 68,31 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 25.04.2021 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 847,96 лева, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 17.02.2022
година до окончателното плащане, както и сумата 71,33 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, направени в производството, съобразно уважената част от
заявлението.
С атакуваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил заявлението
в частта, относно следните суми: за разликата между 68,31 лева до пълния
предявен размер от 119,42 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
2
периода от 25.04.2021 година до 08.02.2022 година, като за периода от
13.03.2020 година до 13.05.2020 година не е начислена лихва за забава, както
и за разноски за разликата между 71,33 лева до пълния предявен размер от
175 лева.
Съдът е счел, че размерът на обезщетението за забава за периода,
посочен в заявлението, а именно от 25.04.2021 г. до 08.02.2022 г., без периода
от 13.03.2020г. до 3.05.2020 г., възлиза на сумата от 68,31 лева, а не в размера
от 119,42 лева, както е посочено в заявлението. Посоченото несъответствие,
съдът е квалифицирал като отрицателна процесуална предпоставка по
смисъла на чл. 411 от ГПК за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за
размера над тази сума и съответно е отхвърлил заявлението в тази част.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК, съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и ако същото се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
С посочената норма законодателят е възложил на съда служебно да следи за
нищожни неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, като е
достатъчно да се констатира обоснована вероятност искането да се основава
на неравноправна клауза, за да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение.
Видно от приложения договор за кредит, заявителят е предоставил на
длъжника сумата от 1342,16 лв., която следва да бъде върната на 15 месечни
вноски, до 25.12.2021г. Съгласно нормата на чл.9.1 и 9.2. от договора,
лихвеният процент, с който се олихвява кредита е в годишен размер от 21,6
%, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата. При просрочие, потребителят дължи
законна лихва върху просрочената сума за целия период на просрочието,
която се формира, съгласно чл.9.4 от договора, а според последната
разпоредба законната лихва е ОЛП + 10 пункта надбавка. В горния смисъл е и
разпоредбата на чл.15.1, според която, в случай на просрочие, потребителят
дължи законна лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочие, като препраща към чл.9.4 относно формирането на законната
лихва.
Съдът намира, че така посочените клаузи отговарят на нормата на чл.86
от ЗЗД, според която при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно горецитираните клаузи от процесния договор не съставляват
неравноправни клаузи, нито са в противоречие с добрите нрави, или закона.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка
на представеното изпълнително основание, или с други думи казано
проверката, която съгласно чл.418, ал.2 ГПК се дължи, е досежно това дали
представеният документ по чл. 417, т.2 ГПК /в случая това е извлечение от
3
счетоводните книги/ е редовен от външна страна и удостоверява ли той
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като
длъжник. Тази проверка е извършена от районния съд и той е достигнал до
извода, който се споделя и от настоящата инстанция, че това изискване на
закона е налице. След запознаване с депозираното заявление и
доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от
счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на заявителя. Същото съдържа
минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, като включва броя на вноските, които не са издължени, общият
размер на просрочената сума, посочен е и общият размер на непогасената
част, в това число главници, договорни лихви, обезщетение за забава.
Вземанията, за които е постановен отказ също фигурират в извлечението и са
индивидуализирани по основание и размер. Заповедният съд няма нито
задължението, нито правомощието да изчислява какъв е размерът на
обезщетението за забава и дали съответства на претендираното вземане за
лихва, тъй като това обстоятелство подлежи на установяване в исковото
производство по чл. 422 от ГПК.
По изложените съображения разпореждането следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист спрямо длъжника за процесното вземане.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане № 2757 от 04.03.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 994 по описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-
54, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист против П. Г. Г., ЕГН **********, за разликата между 68,31
лева до пълния предявен размер от 119,42 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 25.04.2021 година до 08.02.2022 година, като
за периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година не е начислена лихва за
забава, както и за разноски за разликата между 71,33 лева до пълния предявен
размер от 175 лева, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК в полза на кредитора "Ти Би Ай Банк" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров
Димитров и Николай Георгиев Спасов, срещу длъжника П. Г. Г. ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., кв. „П.“, ул. „В. П.“ № *, за заплащане на сумата
от 51,11 лева, представляваща разликата между 68,31 лева до пълния
предявен размер от 119,42 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 25.04.2021 година до 08.02.2022 година, като за периода от
13.03.2020 година до 13.05.2020 година не е начислена лихва за забава, както
и за сумата от 103,67 лева за разноски, представляващи разликата между
71,33 лева до пълния предявен размер от 175 лева.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - Бургас за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5