Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..06.2020г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИН ПЕТРОВ
мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1285 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по постъпила въззивна жалба, подадена от И.Н.Д. и Ж.И.Д.,***, срещу решение №2080/15.05.19г.,
постановено по гр.д. №15208/18г. на ВРС, 9 състав, с което е прогласен за относително недействителен спрямо
БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, по иска срещу И.Н.Д., ЕГН ********** и
Ж.И.Д., ЕГН **********, договор за дарение, отразен в НА №119/14.11.2016г., том
5, рег. №11479. н.д. №579/2016г. на Н-с при ВРС, в полза на Ж.И.Д., с предмет
правото на собственост върху Гараж №22, находящ се на адрес гр.Варна, кв.Чайка,
бл.60, вх.Д, който по действащите към момента на договора КК и КР на гр.Варна
съставлява обект с идентификатор №10135.2562.169.1.99 и граници по КК и КР
обекти №№ 10135.2562.169.1.98 и 10135.2562.169.1.100 (на същия етаж),
10135.2562.169.1.12 (над обекта) и няма (над обекта), със застроена площ
21.96лв., до 1/2 идеална част от прехвърлените права, на осн. чл.135 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при нарушение на процесуалния закон. Счита,
че при безспорна фактическа обстановка, съдът е достигнал до грешни правни
изводи, в следствие на допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
несъбиране на относими доказателства и необсъждане на всички представени такива.
Счита за недоказани наличието на увреждаща сделка и знание за увреждането от
страна на ответниците, като сочи, че по кредитите били учредени
съотв.обезпечения, които преобезпечавали претендираните задължения. Оспорва
изводите на съда относно допустимостта на предявения иск предвид извършено
разпореждане с процесния имот преди образуване на делото и вписването на
исковата молба. Моли да
бъде отменено решението като бъде отхвърлен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша, ул.Околовръстен път №260, правоприемник на БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, е постъпил отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск от БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД /
понастоящем ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / срещу И.Н.Д. и Ж.И.Д. с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване за
относително недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение на
недв.имот – ½ ид.ч. от гараж №22 с идентификатор № 10135.2562.169.1.99
със ЗП от 21,96кв.м., находящ се в сграда в гр.Варна, жк.Чайка бл.60, вх.Д, ведно
с 0,2917% ид.ч.от ОЧС , сключен между И.Н.Д. и Ж.И.Д., обективиран в НА
вх.рег.№29259/15.11.16г., акт №71 на СлВ-Варна.
В
исковата молба се твърди, че
между него и „Бултрейд – 2002“ ООД в качеството на
кредитополучател, и БУЛТРЕЙДИНГ БГ ЕООД, Росен С.Славов и И.Н.Д., в качеството им на солидарни длъжници, бил
сключен договор за кредит №104/2004 от 21.04.04г., с който банката предоставила
кредит в размер на 1466873лв. Поради неизпълнение на задълженията по договора и
последващите анекси било депозирано заявление по чл.417 ГПК и била издадена
заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№6035/18г. на ВРС срещу
горепосочените длъжници за сумата общо от 1389777,43 лв. Твърди се още, че на
06.06.2016г. между „Банка Пиреос България“ АД и „Бултрейд – 2002“ ООД в
качеството на кредитополучател, и БУЛТРЕЙДИНГ БГ ЕООД, Росен С.Славов и И.Н.Д.,
в качеството им на солидарни длъжници,
бил сключен договор за револвиращ кредит №84/2016, с който банката е
предоставила кредит в размер на 391166лв. Поради неизпълнение на задълженията
по договора и последващите анекси било депозирано заявление по чл.417 ГПК и
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№5982/18г.
на ВРС срещу горепосочените длъжници за сумата общо от 397032,64 лв. Ищецът
излага и че на 13.09.2016г. между „Банка Пиреос България“ АД и „Бултрейд –
2002“ ООД в качеството на кредитополучател, и БУЛТРЕЙДИНГ БГ ЕООД, Росен
С.Славов и И.Н.Д., в качеството им на солидарни длъжници, бил сключен договор
за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/13.09.2016г., по
силата на който банката е предоставила кредит до 600000 лв. Поради неизпълнение
на задълженията по договора и последващите анекси било депозирано заявление по
чл.417 ГПК и била издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по
ч.гр.д.№6738/18г. на ВРС срещу горепосочените длъжници за сумата общо от 186528,12
лв. Излага, че на 14.11.2016г. ответникът И.Д. се е разпоредил с притежаваната
от него 1/2 ид.ч. от недвижим имот – гараж №22, като ги дарил на своята дъщеря Ж.Д..
Счита, че с това действие длъжникът И.Д. е увредил кредитора, като съгл. чл.
135, ал.2 ЗЗД знанието се презюмирало.
В отговор на исковата молба ответниците
И.Н.Д. и Ж.И.Д. оспорват предявения иск. Считат, че за ищеца липсвало правен
интерес от настоящия иск предвид извършено разпореждане с имота в полза на
трето лице преди завеждането му. Не оспорват качеството кредитор на ищеца, но
твърдят, че не е налице увреждане, тъй като по кредитите били учредени
съответни обезпечения, които служели за удовлетворяване на ищеца. Оспорват да е
налице и знание за увреждане по отношение на двата ответници.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с
правно основание чл.135 ЗЗД за процесуално допустим, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
Искът
по чл. 135 ЗЗД е
конститутивен и има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е
безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на
вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди
кредитора.
В тежест на ищеца е на първо място да установи
качеството си на кредитор с неудовлетворено вземане, без да е необходимо същото
да е ликвидно и изискуемо, но определящо е да не е прекратено или погасено. В
случая между страните не се спори, че са възникнали договорни отношения във
връзка с договор за кредит №104/2004 от 21.04.04г., договор за револвиращ кредит
№84/2016 и договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие №
167/13.09.2016г., по който отв.Д. се явява солидарен
длъжник. Безспорен е и факта, че в полза на банката за задълженията по тези
договори са издадени заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК и изп.листи. При тези
данни следва да се приеме, че качеството кредитор за банката е безспорно
установено.
Относно
възражението на жалбоподателите касателно увреждащият характер на сделката,
съдът съобрази, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора. Ирелевантно за производството е
твърдението, че банката е била обезпечена чрез учредени различни обезпечения /ипотеки,
особен залог/. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение да се
насочи само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му.
Изхождайки от основният принцип, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори / чл.133 ЗЗД/, следва да се приеме, че с атакуваното прехвърляне на собстеността върху
процесния имот длъжникът
безспорно е намалил имуществото си, към което банката би могла да насочи
претенциите си. Следователно прехвърлянето на част от имуществото на длъжника,
с което се намалява така установеното общо обезпечение и се прави невъзможно
или се затруднява реализирането на правата на кредитора води до увреждане на
последния. Съществуването на друго имущество
предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е
използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да
установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът
не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си
по чл.135 ЗЗД.
Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между
кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на
възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е
служело за общо удовлетворение на кредитора / така Решение №149/12.11.13г. по
т.д.№422/12г. на ВКС/.
Несъстоятелно
е и възражението за липсата на знание на длъжника и третото лице за
увреждането. В случая по несъмнен начин се установи, че към момента на извършване
на разпореждането от длъжника, намаляващо имуществото му, задължението спрямо кредитора е било
възникнало и той е бил наясно с него. Следователно длъжникът безспорно е знаел
за съществуването на задължението си и че с
продажбата ще увреди ищеца, тъй като ще се лиши от имущество, от стойността, на
което може да се удовлетвори вземането на кредитора. Доколкото процесната
сделка е безвъзмездна /
договор за дарение /, то знание за
увреждане и от лицето, с което длъжникът е договарял, не се изисква – чл.135,
ал.2 ЗЗД.
По
делото няма спор, че с НА №13/18.08.18г. отв.Ж.Д. е продала на трето лице –
И.Николов придобития по дарение недв.имот - гараж №22 с идентификатор №10135.2562.169.1.99. Тази
последваща разпоредителна сделка не обосновава недопустимост на така предявения
иск, а поражда правен интерес за кредитора да предяви в отделно производство
иск по чл.135 ЗЗД и по отношение на тази сделка, за да постигне търсената от
него защита. В този смисъл е и т.3 на ТР №2/09.07.19г. по т.д.№2/17г. на ВКС,
съгласно което защитата
на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от
лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез
предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на
него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на
последващите сделки, които го увреждат, като исковете могат да бъдат предявени
и самостоятелно.
По
изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен .
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2080/15.05.2019г., постановено по гр.д. № 15208/2018г. по описа на Варненски
районен съд, 9
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: