Р Е Ш Е Н И Е №1812
04.06.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III граждански състав, в закрито
заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11440 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
Постъпила е молба
вх. № 7070/ 29.01.2020 г. от Р.П.В., с която се иска допълване на постановеното
по делото решение с произнасяне относно оспорването на констативен нотариален
акт № ******, като се отмени посоченият акт.
В предоставения от
съда на основание чл.250, ал.2 ГПК едноседмичен срок насрещната страна по
молбата не е депозирала писмено становище.
Съдът, като
съобрази доводите на молителя и материалите по делото, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като срокът за
депозиране на молбата е едномесечен от връчването на решението или от влизането
му в сила. В случая, постановеното по делото решение е връчено на молителката
на дата 13.01.2020 г., поради което депозираната на 29.01.2020 г. молба е в
срок и следва да се разгледа по същество.
Разпоредбата на
чл.250, ал.2, изр. 2 ГПК дава възможност молбата да бъде разгледа и в закрито
заседание, без призоваване на страните, по преценка на съда. В настоящия
случай, призоваване на страните в открито заседание не е необходимо.
Съдът намира
молбата за неоснователна по следните съображения: Предмет на производството по
настоящото дело е предявен от ищцата Р.П.В. против М.П.Ж. (*****в хода на
процеса и заместена от своя наследник Д.П.Д.), иск за собственост, с който
претендира да се установи по отношение на ответника, че е собственик на
основание чл.92 ЗС, а при условията на евентуалност – на основание придобивна
давност, на жилищна сграда с площ от 74 кв.м., построена в УПИ ****. Ищцата
претендира като последица от уважаване на
предявения иск и отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за право
на собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № ******.
Съгласно
разпоредбата на 537, ал.2 ГПК, когато актът по ал.1 засяга права на трети лица,
породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред.
Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя. Така
цитираната норма, намира приложение в настоящия случай, като съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, отмяната на
констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице (т.е. ищеца). Служебно задължение на съда, макар и да не е поискано в
исковата молба, е отмяната на констативния нотариален акт, но само при уважаване на иска за собственост. Доколкото
с постановеното по делото решение, съдът е отхвърлил исковата претенция на
ищцата, то не е дължал и отмяна на констативния нотариален акт, както
претендира страната. Затова молбата е неоснователна и като такава ще се остави
без уважение.
Следва също за пълнота да се отбележи, че правната
възможност на чл.537, ал.2 ГПК не представлява самостоятелен иск, за който
съдът дължи отхвърлителен диспозитив, а се прилага само в предвидените случай –
при уважаване на иска за собственост.
Така мотивиран, съдът на основание чл.250 ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
7070/ 29.01.2020 г. от Р.П.В., с която се иска допълване на постановеното по
делото решение с произнасяне относно оспорването на констативен нотариален акт
№ ******, като се отмени посоченият акт.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.
К.
Вярно с оригинала.
К.К.