Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 25.11.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 43/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Б.Л.“ ООД твърди, че извършвал по занятие складова и логистична дейност в логистичен парк, находящ се в гр. София, с. Казичене, а ответникът „В.З.Д.“ ЕООД развивал онлайн търговия. На 26.09.2018 г. между страните бил сключен рамков договор за логистични услуги, като конкретните параметри на правоотношението били договорени в следните приложения: Приложение № 1.1. (Общи условия), Приложение № 2 (Цени), Приложение № 3 (Оперативни инструкции) и Приложение № 4 (Допълнение към Приложение № 2). По силата на договора ищецът бил задължен да извършва логистични услуги във връзка с осъществяваната от ответника онлайн търговия, а ответникът-възложител – да заплаща уговорената за това цена. Съгласно Приложение № 2 възложителят следвало да заплаща минимална месечна сума за складово обслужване, която се дължала за предоставеното от ищеца постоянно обезпечение на услугата според заявките на клиента, а наред с тази сума ответникът дължал и цена за извършените операции през съответния месец. На 28.04.2020 г. ищецът получил уведомление от ответника за едностранно прекратяване на договора, считано от 01.06.2020 г., но процесът по окомплектоване на стоките по номенклатура, изнасянето им до рампата за товарени и предаването им продължил до 22.06.2020 г., докогато ищецът обработвал и регулярни клиентски заявки. За извършените услуги през този период били издадени следните фактури: фактура № 8496/2020 за сумата от 5 400 лв. – минимална месечна сума за склад за месец юни 2020 г., и фактура № 8614/2020 за сумата от 35 479,02 лв. с посочено основание „документи, такса администриране и управление на процеса, изход сух склад“, от която била приспадната минималната месечна сума. Фактурираната дейност „изход сух склад“ представлявала изнасяне на стоките от складовата база на ищеца поради прекратяването на договора (вж. уточнителна молба от 12.08.2021 г.). Ответникът погасил задължението си по фактура № 8496/2020, но не и по фактура № 8614/2020, поради което ищецът моли съда да го осъди да му заплати сумата от 35 479,02 лв. – главница, 1 823,23 лв. – лихва за забава за периода от 06.07.2020 г. до 06.01.2021 г., ведно със законна лихва и разноски, вкл. за обезпечаване на исковете. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „В.З.Д.“ ЕООД оспорва исковете. Твърди, че уговорената минимална сума за месечно складово обслужване била в размер от 500 лв. без ДДС, както и че договорът бил изпълняван от ищеца неточно и с недостатъци. По фактурираните с процесната фактура дейности оспорва количеството и стойността на позиция „изход сух склад“ на стойност 33 626,65 лв., като твърди, че такава дейност по логистично обслужване не била извършвана. Сочи, че цялостното изнасяне на стоките от склада при напускането му, каквато дейност всъщност била осъществена, не можело да се остойности по единична цена за „пикинг на единични бройки за магазин“, тъй като последното представлявало администриране, обработване и изнасяне на конкретна стока по конкретна поръчка, докато изнасянето на всички налични стоки включвало значително по-малко технически дейности. Поради това дори самият ищец предложил в хода на разговорите по прекратяване на договора тази дейност да бъде заплатена при по-ниска цена. Ето защо възложителят оспорил процесната фактура и не я осчетоводил. При тези възражения ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете. При условията на евентуалност заявява възражение за прихващане (уточнено с молби от 11.08.2021 г. и от 01.09.2021 г., както и в о.с.з. на 01.12.2021 г.) със сумата от 4 000 лв., представляваща платено без основание минимално месечно възнаграждение по фактура № 8496/2020 г. Относно активното вземане ответникът твърди, че действително уговореният размер на минималната месечна такса бил 500 лв. без ДДС съгласно Приложение № 2 от договора, а не фактурираната и заплатена от него сума в размер от 4 500 лв. без ДДС. Ето защо моли съда при основателност на исковете да прихване от главницата сумата от 4 000 лв. Претендира разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското възнаграждение, платено от ищеца в производството по обезпечаване на бъдещ иск.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение по договор за логистични услуги. За основателността му е необходимо да се установи наличие на договорно правоотношение, по силата на което ответникът е възложил извършване на процесните дейности срещу договорено възнаграждение, и същите са извършени.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 26.09.2018 г. между страните е бил сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да осъществява логистични услуги за онлайн магазини, а ответникът – да заплаща възнаграждение. Към договора са подписани приложения, в които страните са детайлизирали своите права и задължения. Съгласно чл. 3.3 от Приложение № 1.1 задълженията на ищеца-изпълнител са включвали обработка на входящи и изходящи стоки, контрол на входящите стоки за количество и ненарушена цялост, контрол на изходящите стоки в съответствие с писмената заявка на възложителя, складиране на стоката в подходящи складови помещения и охраната им (чл. 3.7). Тези дейности са били допълнително дефинирани като вид операции в Приложение 2, в което е определен и начинът на формиране на възнаграждението за извършване на всяка от тях.
Според представеното от ищеца Приложение № 2 в неговите задължения се е включвало извършването на следните операции: подготовка на заявка (заплаща се на брой артикул – 0,60 лв. за заявка от един артикул и 0,20 лв. – всяка следваща), склад на клетка (заплаща се тримесечна такса на куб.м.), интеграция на автоматичен обмен на данни (платима еднократно), администриране и управление на процеса (заплаща се месечна такса), обработка на върната пратка (заплаща се на брой), прием на стоки (заплаща се на кашон/бройка), етикетиране (заплаща се на етикет), отпечатване на документи (заплаща се на брой), попълване, сканиране и поставяне на допълнителни документи (заплаща се на брой). На 02.12.2019 г. страните са подписали и Приложение № 4 – допълнение към Приложение № 2, в което са добавили и остойностили други девет операции, сред които и „заявка, подадена от офис, различна от клиентска поръчка, свързана с друг проект за обслужване (физически магазин)“ с единична цена за бройка от 0,25 лв.
Наред с горепосочените дейности и цени в представеното от ищеца Приложение № 2 е било уговорено задължение за възложителя да заплаща минимална сума за складово обслужване от 4 000 лв. без ДДС на месец за ангажимента на изпълнителя да предоставя постоянно обезпечение на услугата според заявките на ответника. Според твърдението на ищеца тази стойност е следвало да се приспада от окончателното възнаграждение за съответния месец, формирано на база извършените операции (вж. изявление в о.с.з. на 01.12.2021 г., л. 249).
От своя страна ответникът е представил Приложение № 2, чието съдържание относно видовете операции и тяхната единична стойност е идентично с представеното от ищеца, но уговорената с него минимална месечна сума за складово обслужване е 500 лв. без ДДС.
Установява се също, че на 28.04.2020 г. ответникът е отправил предизвестие за едностранно прекратяване на договора на основание чл. 2.2.2, считано от 01.06.2020 г. Във връзка с това страните са разменили електронна кореспонденция (чието съдържание ще бъде обсъдено по-долу) и са предприели действия по изнасяне на стоките на възложителя от склада на ищеца. Няма спор, че този процес е продължил и след 01.06.2020 г., като според неоспореното твърдение в исковата молба същият е приключил окончателно на 22.06.2020 г.
На 01.06.2020 г. ищецът е издал фактура № 8496 за минималната месечна сума за месец юни 2020 г. в размер от 4 500 лв. без ДДС, която е била заплатена от ответника на 02.06.2020 г. На 01.07.2020 г. е издадена и фактура № 8614 (процесната), с която е фактурирано задължение в размер от 35 479,02 лв. с ДДС, формирано, както следва: документи - 399,20 лв., такса администриране и управление на процеса – 40 лв., изход сух склад - 33 626,65 лв. (цени без ДДС), като е приспадната платената минимална месечна сума от 4 500 лв. без ДДС. Към фактурата е представено приложение, в което сумите (без ДДС) са детайлизирани по следния начин: 396 лв. - подготовка на заявка, 272,50 лв. - подготовка на всяка следваща заявка, пикинг на заявка, различна от клиентска поръчка - 0,80 лв. (2 броя), пикинг на извънредна заявка след 12:00 ч. - 4,50 лв. (9 броя), пикинг изнасяне на стока - 32 952,75 лв. (131 811 броя по 0,25 лв.), такса администриране и управление на процеса - 40 лв., отпечатване на документи - 79,84 лв. (1996 броя), допълнителни операции при подготовка и опаковане - 319,36 лв. (7984 броя).
В уточнителна молба от 12.08.2021 г. (л. 206) ищецът е посочил, че фактурираната операция „изход сух склад“ е договорената в Приложение № 4, т. 9 („заявка от офис, различна от клиентска поръчка, свързана с друг проект за обслужване на компанията (физически магазин)“) и „представлява процес на изнасяне на стоките от складовата база“ на ищеца.
Ответникът не оспорва, че в периода на изнасяне на стоките от склада ищецът е извършвал фактурираните услуги по конкретни клиентски заявки, както и поддържа идентично с ищеца твърдение относно характера на дейността, фактурирана като „изход сух склад“, а именно – че се касае за артикули, които са подлежали на изнасяне от склада във връзка с прекратяване на договора.
При тези общи факти спорни са следните въпроси:
1. Било ли е договорено възнаграждение за осъществяване от ответника на дейност по подготовка и изнасяне на артикулите при прекратяване на договора и ако да – в какъв размер за брой артикул;
2. Била ли е осъществена от ответника дейност по подготовка и изнасяне на фактурирания брой артикули;
3. Дължи ли се заплащане на възнаграждение за осъществените през юни 2020 г. логистични услуги извън заплатената минимална месечна такса и подлежи ли на връщане тази част от нея, която е предмет на възражението за прихващане.
Относно наличието на уговорка за заплащане на възнаграждение за
извършване на дейност по изнасяне на наличната при прекратяването на договора
стока:
Както беше посочено, спорната част от фактурираните дейности касае дейността, обозначена от ищеца като „изход сух склад“ и представляваща по съществото си изнасяне на стоките от склада във връзка с настъпилото прекратяване на договора. Сред описаните в Приложение № 2 и Приложение № 4 операции, договорени от страните като задължения на изпълнителя и остойностени за възмездяване на брой, няма конкретна операция, чието наименование да насочва, че дейността по връщане на складираната стока при прекратяване на договора попада в нейния обхват. Ето защо е необходимо да се установи чрез тълкуване дали посочената от ищеца операция по т. 9 от Приложение № 4 включва именно горепосочената дейност.
За отговор на този въпрос трябва да се изясни в какво се е състояла дейността по изнасяне на стоките и в какво се изразява дефинираната в т. 9 дейност по обработка на „заявка, подадена от офис, различна от клиентска поръчка, свързана с друг проект (физически магазин)“.
От показанията на свидетеля Ш. – оперативен директор при ищеца, се установява, че складът бил освободен в края на юни, като служителите на ищеца искали „накрая да изнесат всичко насипно, без никакъв ред“, събирали стоката „в големи кашони“, защото бързали „да спазят предизвестието“. Свидетелят сочи, че „последните артикули“ не били пуснати през системата и по бройка, а били подреждани в кашони и „наши и техни хора“ (т.е. служители на ищеца и на ответника) изнесли цялата стока, правейки „по два-три курса“. Същевременно Ш. разяснява и сравнява процеса на пикинг по заявка за онлайн магазина (чрез системата) и пикинга за физическия магазин, като сочи, че при обработване на заявка през системата процесът е улеснен, тъй като системата насочва къде се намира артикулът, докато при обслужване на физическия магазин „дават един списък с продукти“ и служителят „почва да ги търси“.
СвидетелятМ. – административен директор при ответника, сочи, че в началото, когато започнал процесът на изнасяне, стоката се изнасяла поединично и били съставени няколко приемо-предавателни протокола, но впоследствие, с напредване на времето, стоките започнали да се изнасят „без да се чекират, без да се проверяват, без да се прави едно по едно“. Свидетелят потвърждава, че в този процес участвали и служители на ответника - „от фотостудиото,И., З. и Т.“ (това са лицата, които според свидетеля са били изпратени за целите на изнасянето, докато В.М. и Е.Т.са били постоянно действащите в склада на ищеца ответникови служители. Поради това съдът не намира, че в показанията на свидетеля в тази част са налице сочените от ищеца в писмената му защита противоречия).
В.М. – специалист „Логистика при ответника“, дава показания, че организирал процеса по изнасяне от склада, и потвърждава, че стоките се били изнасяли „на кашони“, опаковали се и се редели на палети. В тази дейност били ангажирани свидетелят и още „един-двама“ служители на ответника, а служителите на ищеца съдействали за окомплектоване на палетите и превозването им до транспортното средство и едновременно с това извършвали дейност по „текущите поръчки за онлайн магазина“. Според свидетеля ангажиментът на служителите на ответника се изразявал в това да запишат броя на артикулите, които са се намирали във вече освободената локация (стелаж) според данните от системата им, без ръчно да се броят изнесените артикули, и да впишат стоката като предадена, „не е имало операция с мобилно устройство“ и пикинг през системата, а „просто се отива, взима се артикулът и се отнася“, не се е извършвало индивидуално опаковане, а „по-мащабно – в палет и или в кашон“. Според този свидетел служителите на ищеца подпомагали процеса по изнасяне на стоките само „логистично – за опаковане на готовите палети със стреч фолио и за транспортирането им между етажите“, както и „на ниво система“ – заключвали в системата секторите, от които се извършвало изнасянето в конкретния момент. М. разяснява още, че изпълнението на поръчките към физическия магазин не се различавало значително от изпълнението на клиентските поръчки по системата от гледна точка на това, че за тях също се е извършвал пикинг с устройство.
След анализ на горепосочените показания може да се направи категоричният извод, че дейността по предаване на складираните вещи от изпълнителя на възложителя се е различавала технически както от обработката на клиентска заявка от системата, така и на заявка от физическия магазин на ответника. По юридическия си характер тази дейност съставлява връщане на вложената при ищеца вещ при прекратяване на договора, а технически тя се е характеризирала с улеснено изпълнение на операциите спрямо операциите за обслужване на заявки – не се е извършвало локализиране на конкретния артикул, нито неговото индивидуално опаковане, отписване от системата и преброяване. Напротив, стоките са се връщали пакетно, като отписването им от системата е било без физическа проверка на наличността в освободената локация. Действително, извършването на процесната дейност е отнело значително време, но това се дължи не толкова на сложността на операциите, а на значителния брой стока, която е подлежала на изнасяне.
От своя страна дейността по т. 9 от Приложение № 4 е свързана с обработка на заявка за конкретен/конкретни артикули по клиентска поръчка. Само по себе си това означава, че артикулът се обработва индивидуално както от гледна точка на отписването му от складовата система, така и от гледна точка на опаковането и изнасянето му. Както беше посочено, обработването на заявка за физически магазин е определено от свидетеля Ш. като операция, дори по-сложна от заявката за онлайн магазина (отчетено и от страните чрез определяне на по-висока единична цена – 0,25 лв.), което означава, че то е значително по-усложнено и от операцията по изнасяне на стоките при прекратяване на договора.
От изложеното съдът формира извод, че в обема на понятието „заявка, подадена от офис, различна от клиентска поръчка, свързана с друг проект за обслужване (физически магазин)“, не се включват дейностите, осъществявани по повод връщане на складираните при ищеца стоки при прекратяване на договора (всъщност, връщането на стоката не може да се окачестви и етимиологично като „друг проект на възложителя“). Следователно възнаграждение за тези дейности не е било договорено с първоначално сключения договор и приложенията към него (впрочем, така както не е било договорено възнаграждение и за дейността по допълнителна инвентаризация, а е предвидено такова да се „уточнява“ допълнително – вж. т. 4 от Приложение № 3).
Следва да се установи дали не е извършено договаряне на такова възнаграждение след сключване на договора. В тази насока съдът изследва съдържанието на волеизявленията, направени от страните след отправяне на предизвестието за прекратяване на договора, по електронна поща (чието изпращане и получаване се установява от заключението на СТЕ). С писмо от 11.05.2020 г. (л. 70) ищецът е отправил до ответника предложение „за прехвърлянето на стоката във ваш склад“ в два варианта: изнасяне през заявка за артикули чрез системата – по цените в договора (общо около 60 000 лв.), или изнасяне на окрупнени заявки – според подадени цели клетки без детайлна проверка и пикинг (както е и сторено) – при цена на бройка от 0,15 лв. без ДДС (общо около 40 000 лв.). Впрочем, отправеното предложение за договаряне на цена за изнасяне на стоките потвърждава формирания по-горе извод, че в договора не е било уговорено възнаграждение.
В отговор на предложението ответникът е изпратил писмо от 13.05.2020 г. (л. 71), с което е уведомил ищеца, че счита за твърде високи предложените цени за окрупнено изнасяне. С писмо от 10.06.2020 г. (л. 73) пък ответникът е предложил „цена за пикинг окрупнени заявки“ в размер от 0,10 лв. На практика с посочените изявления ответникът е отхвърлил предложението на ищеца и е направил контрапредложение, което няма данни да е било прието.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че не е било постигнато съгласие за заплащане на възнаграждение във връзка с дейността по връщане на складираните стоки. Същото не би могло да бъде определено и чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като от събраните доказателства е категорично, че страните нямат съгласие за „обичайна цена“, а всеки от тях волеизявява с конкретно определено предложение за цена, което не е прието насрещно.
Щом страните не са постигнали съгласие за заплащане на възнаграждение при осъществяване на съдействие за изнасянето, ответникът не би могъл да се яви задължен да плати такова на договорно основание.
Относно извършването от ищеца на дейностите по изнасяне на
фактурираните артикули:
По този въпрос са събрани гласни доказателствени средства, но същият се явява ирелевантен с оглед формираното от съда заключение, че страните не са договорили заплащане на дейността по „окрупнено изнасяне“. Дали и колко броя артикули са изнесли служители на ищеца би било относимо, ако се претендира заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване (или гесция), какъвто иск обаче не е предявен в настоящото производство.
Относно дължимото възнаграждение за осъществените през юни 2020 г.
логистични услуги:
Ответникът не оспорва, че останалите фактурирани дейности по процесната фактура са били изпълнени, което се установява и от показанията на разпитаните свидетели, имали наблюдение върху работния процес. Ето защо в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащането им. Следва да се отговори на въпроса дали това задължение е било погасено чрез плащане на минималната месечна такса.
Стойността на дължимото по процесната фактура възнаграждение за извършените логистични услуги е в размер от 1 113,10 лв. без ДДС (34 065,85 лв. – 32 952,75 лв.). Тъй като от окончателната месечна фактура се приспада стойността на минималната месечна такса (вж. мотивите по-горе), се налага да се установи какъв е размерът на действително дължимата минимална месечна цена, която да се прихване срещу стойността на реално извършените от изпълнителя операции през месец юни 2020 г.
Съдът намира, че страните валидно са постигнали съгласие и по двете приети като доказателства ценови приложения – и за сумата от 500 лв. без ДДС, и за сумата от 4 000 лв. без ДДС. На първо място, от заключението на техническо-документната експертиза се установява, че в оспореното от ответника Приложение № 2, в което е вписана сумата от 4 000 лв., няма белези на материална подправка. Това означава, че волеизявленията върху този документ са автентични и обвързват лицата, които са ги направили. На следващо място, обстоятелството, че страните са договорили дължимост и на двете суми, се доказва от факта, че ответникът е заплащал минимална месечна такса в окрупнения размер по предходно издадени и надлежно осчетоводени от него фактури (вж. заключението на ССчЕ), без да е предявявал искане за връщане на платеното без основание. Договарянето на нова, допълнителна сума се потвърждава и от показанията на свидетеля Ш., който сочи, че първоначално услугата касаела основно детски играчки, а след това обхватът бил разширен (това кореспондира и с фактическото твърдение на процесуалния представител на ищеца, направено в о.с.з. 01.12.2021 г.).
Следователно задължението за месец юни 2020 г., формирано от неоспорените дейности по процесната фактура, се явява погасено чрез приспадане на платената по силата на договора минимална такса в размер от 4 500 лв. без ДДС и поради това искът следва да бъде отвхърлен.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД:
Тъй като не се установи наличие на главен дълг, искът за акцесорното вземане се явява неоснователен.
По възражението за прихващане:
Исковете са отхвърлени, което означава, че не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по възражението за прихващане.
По разноските:
Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокат и вещо лице в общ размер от 3 160 лв. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно - възнаграждението не надхвърля значително минимума по Наредба № 4/2004 г. в редакцията към датата на сключване на адвокатския договор, като надвишението отчита относителната фактическа сложност на делото, свързана с необходимостта от доказване и защита срещу въведените от ищеца твърдения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Л.“ ООД, ЕИК ******, срещу „В.З.Д.“ ЕООД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 35 479,02 лв., представляваща възнаграждение по договор за логистични услуги от 26.09.2018 г. съгласно фактура № 8614/01.07.2020 г., и за сумата от 1 823,23 лв., представляваща лихва за забава за периода 06.07.2020 г. - 06.01.2021 г.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на „В.З.Д.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 160 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: