Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Нина Георгиева, като
разгледа гр.д. № 850 по описа на ВРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК
във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Образувано е по постъпила молба от П.Н.П.
и В.Ц.П. за допускане на развод по взаимно съгласие.
Молителите желаят прекратяване на
сключения между тях на 21.12.2002 г. граждански брак. Към молбата са приложили
споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване на брака.
В съдебно заседание молителите поддържат
искането за развод по взаимно съгласие и молят постигнатото между
тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи
и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
От удостоверение за сключен граждански
брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 300/21.12.2002
г. се установява, че на 21.12.2002 г. П.Н.П.
и В.Ц. Т. са сключили граждански брак в гр. Враца, като съпругата е приела да
носи фамилното име П..
От брака си молителите имат две
ненавършили пълнолетие деца – П. П. Н., родена на *** г., което се установява
от приетото по делото заверено удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 397/07.07.2003 г., съставен в гр. Враца, и Ц. П. Н., родена на
*** г., което се установява от приетото по делото заверено удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 94/21.02.2007 г., съставен в
гр. Мездра.
По време на брака съпругът П.Н.П. е
придобил собствеността върху лек автомобил „Тойота таун ейс“, рег. № *****,
което се установява от приетото по делото свидетелство за регистрация, Част I.
С оглед на така възприетото от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с молба за развод по
взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка, като
същите са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях
в молбата и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие
за развод. При това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не
следва да ги издирва.
По делото е представено споразумение по
чл. 51 СК, с което съпрузите уреждат личните и имуществени си отношения след
прекратяване на брака, както и упражняването на родителските права спрямо
непълнолетните деца, местоживеенето и издръжката им. След като извърши проверка
на представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона,
охранява интересите на непълнолетните деца, поради което следва да бъде
утвърдено с решението.
От изложеното по-горе може да се направи
извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно
съгласие и прекратяване брака на П.Н.П. и В.Ц.П..
Съпрузите са постигнали споразумение
окончателната държавна такса да бъде заплатена от двамата поравно. При
образуване на делото страните са представили доказателство за внесена държавна
такса в размер на 25,00 лв., дължима за образуване на производството. На
основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00
лв. при допускане на развода, като всяка от страните следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца сумата от
по 20,00 лв.
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.Н.П. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 111,60 лева, представляваща държавна такса в размер
на 2% върху тригодишните платежи за издръжката на непълнолетното дете Ц. П. Н..
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В.Ц.П. следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 34,10 лева, представляваща държавна такса в размер
на 2% върху дължимата издръжка за детето П. П. Н., считано от влизане в сила на
настоящото решение до навършване на пълнолетието на детето.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между П.Н.П.
с ЕГН ********** и В.Ц.П. с ЕГН **********, сключили граждански брак на
21.12.2002 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 300/21.12.2002
г. в гр.Враца
УТВЪРЖДАВА постигнатото
между П.Н.П. с ЕГН ********** и В.Ц.П. с ЕГН ********** споразумение по чл. 51,
ал. 1 СК, както следва:
1. Съпрузите
нямат претенции за издръжка помежду си.
2. След развода
съпругата ще продължи да носи фамилно име П..
3. По време на
брака си съпрузите не са придобили недвижим имот в режим на СИО.
4. По време на
брака в режим на СИО съпрузите са придобили лек автомобил „Тойота Таун Ейс” с
държавен контролен номер ВР 9039 СС, който след прекратяване на брака ще бъде в
режим на обикновена съсобственост, като правото на ползване се предоставя на П.Н.П..
5. Упражняването
на родителски права по отношение на детето Ц. П. Н. ЕГН **********, родена на ***
г. се предоставят на майката В.Ц.П.. Местожителството на детето се определя на
адреса на неговата майка.
6. Режимът на
лични отношения на бащата П.Н.П. с детето Ц. П.Н. са както следва - бащата има
право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца с
едно преспиване в часовете от 09.00ч в съботата до 18.00ч в неделята, първата
половина на зимната ваканция и първата половина на пролетната ваканция
съобразно учебните планове, както и един от летните месеци, когато майката не е
в законоустановен отпуск, както и винаги когато двамата родители се договорят
за допълнителни срещи на бащата и детето извън определения режим.
7. Бащата П.Н.П.
ще заплаща на детето Ц. П. Н. чрез неговата майка и законен представител В.Ц.П.
сума в размер на 155,00 лева, представляваща ежемесечна издръжка,
считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяване на това алиментно
плащане.
8. Упражняването
на родителски права по отношение на детето П. П. Н. ЕГН **********, родена на ***
г. се предоставят на бащата П.Н.П.. Местожителството на детето се определя на
адреса на неговия баща.
9. Режимът на
лични отношения на майката В.Ц.П. с детето П. П. Н. са както следва - майката
има право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя на
месеца е едно преспиване в часовете от 09.00 ч. в съботата до 18.00 ч. в
неделята, втората половина на зимната ваканция и втората половина на пролетната
ваканция съобразно учебните планове, както и един от летните месеци, когато
бащата не е в законоустановен отпуск, както и винаги когато двамата родители се
договорят за допълнителни срещи на майката и детето извън определения режим.
10. Майката В.Ц.П.
ще заплаща на детето П. П. Н. чрез неговия баща и законен представител П.Н.П.
сума в размер на 155,00 лева, представляваща ежемесечна издръжка,
считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяване на това алиментно
плащане.
11. Жилището, в
което съпрузите са живели преди фактическата им раздяла, находящо се в гр.
Враца, ул. „Цар Обединител” № 42, ет.2 е собственост на родителите на съпругът П.Н.П..
Ползването на същото жилище се предоставя на съпруга П.Н.П..
ОСЪЖДА В.Ц.П. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Враца сумите, както следва:
- съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер
на 20,00 лв., представляваща окончателна държавна такса при
допускане на развода;
- съгласно чл. 7, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
сумата в размер на 34,10 лв., представляваща държавна такса в
размер на 2% върху дължимите платежи за издръжка на детето П. П. Н., считано от
влизане в сила на настоящото решение до навършване на пълнолетието на детето.
ОСЪЖДА П.Н.П. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Враца сумите, както следва:
- съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер
на 20,00 лв., представляваща окончателна държавна такса при
допускане на развода;
- съгласно чл. 7, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
сумата в размер на 111,60 лв., представляваща държавна такса в
размер на 2% върху тригодишните платежи за издръжката на детето Ц. П. Н..
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: