№ 96
гр. Асеновград, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:И. Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.ова
като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно
дело № 20245310200251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 26 от 15.04.2024 г., издадено
от Директора на РИОСВ-Пловдив – Ивайло Г. Йотков, с което на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявана И. А. В.
– управител, на основание чл. 200 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за водите,
е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв., за нарушение по чл. 46
ал.1 т.3 б.Б от Закона за водите.
В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв.М. се навеждат
основания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление, като се сочат аргументи за допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в процедурата по издаването
му, както и в задължителното му съдържание. Навеждат се твърдения и за
неправилно приложение на материалния закон, като се отрича факта на
извършване на нарушението. Искането към съда е за пълната му отмяна или
алтернативно за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, Директора на РИОСВ - гр. Пловдив, се
представлява от юрисконсулт Георги Садърски, който моли за потвърждаване
на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от
фактическа страна:
На 21.07.2023г. била извършена проверка на обект “Баластриера“,
находящ се в землището на с. Катуница, експлоатиран от „***“ ЕООД -
с.Катуница. Повод за проверката бил постъпил сигнал на „Зелен телефон“ за
замърсяване на р. Чая в района на с.Катуница. По сигнала била извършена
съвместна проверка от служители на РИОСВ-Пловдив, сред които и
1
актосъставителя инж.А. Д., както и служители на Басейнова дирекция и
Регионална лаборатория –Пловдив. При направения обход на част от
течението на река Чая /река Чепеларска/ в землището на с. Катуница, е
установено заустване на мътна вода с кафеникав цвят посредством изграден
канал. При проследяване на източника на заустените води се установило, че
това са непречистени отпадъчни води от Баластриерата, стопанисвана от „***“
ЕООД. Изяснен бил и механизмът, по който се формирала отпадъчната вода
със специфичен кафеникав цвят, а именно дружеството извършвало дейност
по преработка на инертна маса, при която се промивал интертният материал,
като отпадъчната вода в непречистен вид се зауствала в река Чая. Преди
точката на фактическото заустване действително водата преминавала в
утаител, представляващ земнонасипна лагуна, но от утаителя чрез канал част
от отпадната вода се изливала в реката. Констатирало се и, че дружеството
„***“ не притежава Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностен воден обект.
При тези констатации контролните органи приели, че от страна на „***“
ЕООД е налице нарушение по чл. 46 ал.1 т.3 б.Б от Закона за водите. За
констатираното нарушение в РИОСВ – гр. Пловдив бил съставен АУАН. За
съставянето на Акта била изпратена надлежна покана до управителя на
дружеството, но същият не се явил, както и не се явил друг надлежно
упълномощен представител, което наложило актът да бъде съставен при
условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН. Съответно актът бил предявен и връчен при
условията на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, като бил изпратен на съответната общинска
администрация по седалището на Дружеството- нарушител и връчен на
Управителя. Същият го подписал и получил без да отрази писмени
възражения в съответната графа. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не било
депозирано писмено възражение. Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да
се разгледа по същество. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При проверка на процедурата, съдът намери, че както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма са и
съдържат необходимите реквизити по ЗАНН и с тях надлежно е установено
извършено административно нарушение. Правилно описаното нарушение е
квалифицирано по чл. 46 ал.1 т. 3 б.Б от ЗВ, която норма въвежда правилото,
че разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи
обекти, каквато ситуация е налице в конкретния случай. Нарушението е
надлежно описано, като са посочени фактическите обстоятелства,обуславящи
всички елементи от неговия обективен състав. Извършването на нарушението
е надлежно установено и се доказва от събраните и проверени в хода на
въззивното производство гласни и писмени доказателства. Факта на
фактическото заустването на отпадната вода в река Чая е бил непосредствено
възприет от проверяващите при извършената проверка на место, като същите
са констатирали, че в реката през обособения канал изтича мътна кафява вода
и след точката на заустването реката променяла цвета си и помътнявала, а
2
преди точката на заустването, водата била бистра. Категорично е установен и
източникът на отпадната вода, чрез проследяване на канала, който изхождал
именно от Баластриерата на „***“ ЕООД. Констатациите в АУАН се
потвърждават категорично от показанията на актосъставителя А. Д. в
качеството на свидетел, които съдът кредитира, тъй като същата е
присъствала на съвместната проверка и лично е възприела тези обстоятелства.
Правилно нарушението е съотнесено към приложимата санкционна
разпоредба – по чл. 200 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за водите, в която е
предвидена санкцията. Същата предвижда, че при повторно нарушение се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 50000 лв., който
ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда
такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените
условия в разрешителното. В случая ползването на воден обект без
необходимото за това основание – надлежно разрешение е реализирано от
юридическо лице „***“ ЕООД – с.Катуница и негово е задължението към
държавата за снабдяване със съответното разрешително, следователно
правилно е определен видът на наказанието, като е наложена имуществена
санкция. Правилно е обоснован и посочен квалифициращият елемент
„повторност“ по смисъла на чл. 200 ал.4 от ЗВ, във вр. с параграф 1 т.22 от ДР
на ЗВ, тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление – НП № 17 /08.06.2023 г., с което
нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. Наложената
имуществена санкция в размер на 3500 лв. е определена с насоченост към
минимума на предвидения в закона диапазон. Съдът намира, че определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП е в съответствие с критериите на чл.
27 от ЗАНН, основния сред които е тежестта на нарушението и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28,
следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Административно-наказателният процес е строго
регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая нарушението е формално на просто извършване
и както се каза имуществената санкция е наложена в размер близък до
минимума предвиден в закона. Поради формалния характер на състава на
отговорността по чл. 200 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за водите
преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици няма отношение към тежестта на
нарушението и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната
дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Въпреки това следва
да се каже, че процесното нарушение се отличава с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид,
предвид наличието на специален рецидив – повторност, обуславящ и по-
тежката квалификация по чл. 200 ал.4 от ЗВ, което е индиция за едно системно
неизпълнение на задълженията на юридическото лице към държавата във
връзка с реализираната от него дейност. С оглед на изложеното Съдът приема,
3
че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се
присъдят само на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в максималния допустим размер.
На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че такива следва
да бъдат определени в размер на 100 лева, което е в средния размер на
предвидения в Наредбата диапазон. Въззиваемата страна се е представлявала
от юрисконсулт, който се е явявал по делото в рамките на три съдебни
заседания и е изразил становище по същество, а делото е със средна степен на
сложност изводима от неговия предмет.
Поради изложените съображения и като намери обжалваното НП за
законосъобразно, обосновано и правилно и на основание чл. 63 ал.2 т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26 от 15.04.2024 г.,
издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив – Ивайло Г. Йотков, с което на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***
представлявана от И. А. В. – управител, на основание чл. 200 ал.4, във вр. с
ал.1 т.2 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на
3500 лв., за нарушение по чл. 46 ал.1 т.3 б.Б от Закона за водите.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на РИОСВ-
Пловдив, сумата от 100 лева представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд –Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4