№ 11658
гр. София, 09.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
и прокурора М. К. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Частно
наказателно дело № 20221110208603 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Обвиняемият М. ТР. ИВ. - явява се ЛИЧНО, доведен от Следствения
арест на бул. „Г.М.Димитров” № 42 и с адв.Г. - упълномощен защитник.
Обвиняемият СТ. Б. АС. - явява се ЛИЧНО, доведен от Следствения
арест на бул. „Г.М.Димитров” № 42 и с адв.Е.Н от САК - упълномощен
защитник.
Съдът по тяхно искане, предоставя възможност на защитниците да се
запознаят с материали по делото.
ЗАЩИТНИЦИТЕ/поотделно/: Запознати сме с материалите по делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед явяването на страните НАМИРА, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ПРОВЕРИ самоличността на обвиняемите по лични карти:
М. ТР. ИВ. , на 44 години, роден на *************, български
гражданин, осъждан, женен, с основно образование, безработен, с адрес:
1
***********************, с ЕГН: **********
СТ. Б. АС. , на 56 години, роден на ************, български
гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, безработен, с адрес:
*******************, ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемите в настоящото
производство.
ОБВИНЯЕМИТЕ/поотделно/: Разбирам правата си. Нямам искания за
отвод.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отвод.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от страните
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от председателя на състава с посочване на
основанието за образуване на делото, а именно искане от страна на СРП по
реда на чл. 64, ал. 1 от НПК, за вземане на постоянна МНО „Задържане под
стража“ по отношение на обвиняемите М.И. и С.А. по ДП №226
ЗМК1099/2022 г по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр.№ 20521/2022 г по описа на
СРП.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Разбирам искането на СРП. Не желая да дам
обяснения. Дал съм обяснения.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Разбирам искането на СРП. Не желая да дам
обяснения.
Адв.ГРЪЧНАРОВА: Предоставям медицинска документация на бащата
на моя подзащитен, който е възрастен, живеят в едно жилище. Страда от
сърдечна недостатъчност, хронологията на заболяването е от 2020 г., има
хоспитализиране в понеделник.
СРП: Да се приемат, относими са към предмета на делото.
Съдът намира, че представените писмени доказателства са относими
към здравословното състояние на бащата на обв. М.И., попрадин което следва
да бъдат приложени по делото, за да бъдат коментирани по същество.
2
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЛАГА представените 3 бр. епикризи, издадени на името Т.Н И. и 1
бр.медицинско направление от ************ до личния лекар на Т.Н от дата
08.07.2022 г.
Адв.Н: От името на подзащитния ми представям епикриза, 4
бр.изследвания, медицинско направление, във връзка с тежко заболяване на
подзащитния ми, а именно напреднала форма на цироза. Само, моля да
обърнете внимание, че подзащитния ми е излязъл преди 10 дена от 10 дневно
лечение в *********. Считам, че същите са относими. Няма медицинско
направление, а амбулаторен лист за преглед и амбулаторна карта.
СРП: Да се приемат като писмени доказателства, същите са относими
към предмета на настоящето производство.
Съдът, намира че представените медицински документи от адв.Н
съдържат данни относно здравословното състояние на обв.С.А., и в този
смисъл са относими към предмета на делото, с оглед на което и за преценка
по същество, следва да се приложат по делото.
Така мотивиран,СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЛАГА по делото представените писмени доказателства от адв.Н.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед липсата на доказателствени искания от страните по
реда на чл. 275 от НПК и на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените и приложените по делото
писмени доказателства и след като счете делото за изяснено от фактическа
страна
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ОПРЕДЕЛИ
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
СРП: Поддържам така внесеното искане за вземане на МНО
„задържане под стража“ спрямо обв. М.И. и обв. С.А., като съображенията ми
за това са следните:
На първо място повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемите
е за престъпления, за които е предвидено наказание ЛОС и същите са тежко
умишлено по смисъла на НК.
На следващо място, от събрания по делото доказателствен материал,
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите са
извършили престъпленията, за които са привлечени в това им качество. Като
този извод се подкрепя от протоколите за разпит на свидетели, извършения
оглед на местопроизшествие, процесуално следствените действия,
претърсване и изземване, обиск и изземване, както и от целия събран
доказателствен материал.
Същевременно доказателствата по делото сочат, че е налице и другата
изискуема предпоставка по смисъла на чл. 63, ал.1 от НПК, а именно реална
опасност обвиняемите да извършват друго престъпление.
Тази опасност се извежда, както от механизма на извършване на
деянието, така и от приложените по делото справки за съдимост. Деянието е
извършено в съучастие на две лица, с разпределяне на ролите, и набавяне на
техническо средство за извършване на кражбата. Видно от справките за
съдимост на двамата обвиняеми, са осъждани многократно, за извършени
престъпления, включително такива против собствеността. Тази опасност се
извлича и от предвидената в чл.63, ал2 ,т.1 НПК процесуална презумция,
доколкото е повдигнато обвинение за деяние извършено в условията на
повторност. Видно от справката за съдимост на обв.И., е че, същият е
извършил настоящето деяние след като е бил осъден по НОХД №48/2019 г. по
описа на ************ за извършено престъпление по чл.197, т.3, ал.1, и т.4,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1. По отношение на обв. А., същият е
извършил настоящето деяние след като е бил осъден с влязла в сила Присъда
по НОХД№4872/2019 г. по описа на СРС, също за престъпление по чл.197,
т.3, вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.194, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Всичко
това обосновава извода, че става въпрос за лица с изключително висока
4
степен на обществена опасност, и трайни наклонности към извършване на
престъпление.
Във връзка с гореизложеното, моля да вземете спрямо двамата
обвиняеми И. и А., МНО „задържане под стража“.
АДВ. Г.: Оспорвам внесеното искане от СРП. Считам, че не са налице
предпоставките за вземане на най-тежка МНО „задържане под стража“. Няма
никаква опасност от укриване спрямо моя подзащитен. Опасността от
извършване на друго престъпление СРП извлича от свидетелството за
съдимост на моя подзащитен. Ако обърнете внимание, той по първата
присъда е реабилитиран, което още фигурира в свидетелството му за
съдимост. Прокурора цитира множество осъждания срещу собствеността
спрямо обв.И., а Присъдата е само една, цитирана е и в постановлението за
привличане през 2019г. за което му е наложено наказание „пробация“, която
моят подзащитен е изтърпял. Като от 2019 г. е приключило и наказателното
производство по това дело - към настоящия момент са минали 3 години и
година и половина от изтърпяване на последното наказание. Дори не може да
се направи извод, за завишена степен на обществена опасност на личността,
то считам, че не следва да бъде вземана най-тежка МНО „задържане под
стража“, с оглед последствията, която има тази мярка за личността на моя
подзащитен и с оглед ограничаване на редица негови права, съпоставими със
защитата на обществения интерес. В действителност, аз оспорвам и
авторството на деянието. Моя подзащитен е привлечен като обвиняем, на
основание и вр.20, ал.4 от НК, т.е като помагач. Относно цитираните
доказателства изложени от обвинението, нито огледа на
местопроизшествието, нито направените обиски на двамата обвиняеми, нито
протоколите за претърсване и изземване имат отношение към авторството на
деянието, както от обективна, така и субективна страна, с оглед установяване
на факта за наличието на общ умисъл за извършване на престъпление от
страна на лицата.
Има данни в показанията на служителите на МВР, в някои от тях, аз
лично прочетох един разпит, че лицето клечало. Не стана ясно до камиона
или до колата, но то може да лежи, да клечи до колата или камиона и да
прави каквото си иска, макар че това е спорно, тъй като моя подзащитен
оспорва това обстоятелство да е излизал извън автомобила си. Дори да се
5
установи, че подзащитният ми е стоял до автомобила, то по никакъв начин не
може да се направи извод точно с какви действия от субективна страна,
същият е подпомогнал извършителя на кражбата.
От тази гледна точка, считам че наличието на обстоятелство, признаци
и факти които следва да бъдат установени по безспорен начин, въз основ на
които може да се направи извод, че подзащитният ми е бил помагач в
извършването на конкретната кражба, към настоящия момент такъв извод не
може да се направи от събраните доказателства. Моето становище е, че
същият следва да бъде оставен без мярка. Свидетелите не посочват точно
какви действия от обективна страна е извършвал М.И., за да улесни по
някакъв начин извършването на кражбата. Дали е подал отвертка или нещо
друго, след като е установено и твърдят, че другия обвиняем е прекия
извършител. Обстоятелството, че е стоял сам по себе си на известно
разстояние от мястото откъде е извършена кражбата, по никакъв начин не го
прави помагач. А за да се установи, че същият е отишъл със собствената си
кола да го закара С.Б. до местопроизшествието да извърши кражба, следва да
се намерят доказателства, които да установят общ умисъл от субективна
страна, каквито няма.
Моето становище е, че на този етап от разследването, обв.И., следва да
бъде оставен без МНО. Ако Вие прецените, че е правилно и законосъобразно
определението на съда да бъде в различен смисъл и да кредитирате искането
на СРП, то Ви моля и с оглед приложените доказателства в днешното
съдебно, с оглед бащата на моя подзащитен, моля да се има предвид, че
неговата майка е починалата от подобно заболяване преди години. Моля от
чисто човешка гледна точка, съпоставим факт с обществения интерес да
определите по-лека МНО, а именно дори и „парична гаранция“, която обв.И.,
може да плати, дотолкова доколкото същият е служител, макар и не формално
служител във семейната им фирма, която е на законната му съпруга.
АДВ.Н: От името на подзащитния ми СТ. Б. АС., Ви моля да оставите
без уважение искането на СРП, за вземане на най- тежката МНО „задържане
под стража“, спрямо моя подзащитен А.. Мотивите и съображенията ми
затова са следните:
На първо място няма да оспорим констатацията на представителя на
СРП, за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление
6
по чл.195, вр. чл.194 от НК. Безспорно има, макар и в първоначален етап на
разследване, има събрани доказателства за наличието на евентуално
обосновано предположение за извършеното инкриминирано деяние.
На второ място, считам че не са налице останалите кумулативни
предпоставки на чл.63 за взимане на най-тежката МНО „задържане под
стража“ спрямо моя подзащитен А..
Считам, че няма опасност подзащитният ми С.А. да се укрие. Същият е
с установена самоличност по делото, установен адрес, т.е не е налице първата
предпоставка за взимане на най-тежката МНО.
Считам, че не е налице и втората предпоставка за взимане на най-
тежката МНО, а именно опасността от извършване на ново престъпление.
Няма спор, че подзащитният ми е осъждан неколкократно, основно за
управление на МПС без съответното свидетелство за управление, като има и
едно последно осъждане, както цитира и представителя на СРП, за
престъпление против собствеността, а именно по НОХД№ 4872/2019 г. по
описа на СРС, НО, 6-ти състав. Следва за коректност да се отбележи, че
наказанието по цитираното от общ характер дело, което е влязло в сила на
01.07.2019 г. с определено наказание „пробация“ в размер на 9 месеца,
същото е изтърпяно, и съгласно разпоредбата на чл.88 А, ал.1 от НК
подзащитният ми А., се счита за реабилитиран, тъй като осъждането и
последиците се заличават. Това наше становище е и във връзка респективно с
чл.82, ал.1, т.5 от НК, към който препраща чл.88 а, тъй като са изминали
повече от 2 г. от наложеното му и изтърпяно наказание „пробация“. В този
аспект на мисли, считам че подзащитният ми А. е реабилитиран.
На следващо място за коректност следва да отбележим, че в
постановлението за привличане на обвиняем на обв.А. е по чл.195, ал.1, т.4,
вр. чл.194, като в самото постановление СРП твърди, че случая е
немаловажен. Становището на защитата е, че в случая сме изправени пред
хипотезата на чл.93, т.9 от НК и този случай е маловажен. Той е маловажен,
тъй като отнетата парична сума ние не оспорваме е в размер на 270 лв. В
момента мога да кажа на колегата от СРП, че минималната работна заплата в
момента е 710 лв. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, стойност
на присвоени парични суми под размера на 2 минимални заплати се счита за
7
маловажен случай. В този аспект е Тълкувателно решение №23/1981г. от
общото събрание на ВКС, Решение № 34/08.04.2015 г. по нак.дело№
1914/2014 г. В този аспект е и Решение № 801/07.07.2017 г. по въззивно
наказателно дело на СГС №1221/2017 г. В този аспект е Решение №
387/02.04.2015 г. на СГС, по въззи.дело №2162/2015 г. В настоящия случай
инкриминираната сума от 270 лв. е около 10 пъти по-малка от две минимални
работни заплати. Ако прецените все пак, че това е прерогатив на СРП да
повдига и поддържа обвинение, което счете за добре и прецени, че следва да
поддържа такова пред наказателния съд, моля да се съобразите с
представените в днешно съдебно заседание медицински документи относно
тежкото здравословно състояние на подзащитният ми. Същият е с тежка
форма на чернодробна цироза, която налага постоянно медицинско лечение,
както в стационарна, така и в болнична помощ. Само преди малко повече от
10 дни подзащитният ми е излязла от 10 дневно лечение в специализирана
болница. От всички медицински изследвания и документи се вижда
категорично, че неговото здраве е влошено, застрашено е и има опасност за
живота му и при такова тежко здравословно състояние, считам че
подзащитният ми, в случая обв. А., не може да търпи МНО „задържане под
стража“ в следствения арест, където макар и да има лечебно заведение, няма
специализирана болнична помощ, а и ежедневните грижи за настоящето
здравословно състояние, предполагат един домашен амбулаторен режим на
лечението.
Ако прецените все пак, извън мотивите за маловажност, че
подзащитният ми е лице с една по-голяма обществена опасност, моля да
вземете следващата по тежест МНО, а именно подходящата и адекватна на
здравословното му състояние мярка „домашен арест“. Ако се съобразите с
изложените доводи освен здравословното състояние, то моля да наложите и
по-леката такава мярка, „парична гаранция“ в размер съобразен с неговото
социално и здравословно състояние. Поради изложените съображения, моля
да оставите искането на СРП за вземане на най-тежката МНО без уважение.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Нямам какво да добавя. Поддържам казаното от
адв.Г..
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Поддържам казаното от адвокат Н.
На основание чл. 297 от НПК
8
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Искам по-лека мярка, да бъда освободен.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Не съм добре здравословно, моля за по -лека
мярка.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след съвещанието, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.1 -5 от НПК и изисква преценка
от страна на съда наличието на предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК, а
именно – обосновано предложение, изводимо от доказателствата по делото,
че обвиняемите са съпричастни към престъплението, за което са обвинени, за
същото да е предвидено наказание лишаване от свобода и едната от
алтернативно дадените помежду им и кумулативно с обоснованото
предположение предпоставки - опасност от укриване или от извършване на
друго престъпление.
Видно от материалите по приложеното ДП, по него М.Т И. е привлечен
в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и
т.7, във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 ,ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, а СТ. Б.
АС. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 ,ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за това че на 07.07.2022 г. от автомобил марка „В.“ с рег.
********, паркиран в гр.София, на паркинг за преминаване на митнически
контрол на товарни автомобили, на бул. И. чрез използване на техническо
средство са отнели чужди движими вещи - сумата от 270 лв. от владението на
П.Н.Н, без негово съгласие и с намерение за противозаконно присвояване,
като М. И. е действал като помагач, а С.А. като извършител. И двамата са
обвинени, че са извършили престъплението при условията на повторност по
смисъла н чл.28, ал.1 от НК, след като и двамата през 2019 г. са осъдени с
влезли в сила присъди за същото по вид престъпление.
9
Престъплението в извършване на което са обвинени двете лица, които
са изправени пред съда, е наказуемо с ЛОС от 1 до 10 г., следователно е
налице формалната предпоставка за вземане на МНО „задържане под
стража“, а именно на лицата е повдигнато обвинение за престъпление
наказуемо с наказание ЛОС.
От събраните до настоящия момент доказателства и доказателствени
средстава, а именно показанията на св. ************************,
служители към ОПКП СДВР, както и от протокол за обиск на СТ. Б. АС. от
07.07.2022 г. по категоричен начин се установява съпричастието на двамата
обвиняеми към извършване на престъплението, в което са обвинени. В
посочения протокол за обиск са отразени намерените у обв. А. вещи,
включително и парична сума, както и негово изявление, че ги е взел от
автомобила „В.“. Посочените служители на МВР, а именно
св.**************, се намирали на място на извършване на престъплението,
като участници в планирана специализирана полицейска операция, като през
цялото време са наблюдавали действията на двамата извършители на
престъплението, включително проникването от обв. А. в товарния автомобил,
и излизането му от него, носейки нещо в ръцете си.
Освен това, двамата сочат категорично в показанията си, че обв. И.
през това време се е намирал в близост до товарния автомобил „В.“,
обезпечавайки необезпокояваното проникване на другия обвиняем в
автомобила, от който е отнета инкриминираната парична сума. С оглед на
това, съдът намира, че обясненията на обв.И., в които поддържа, че е останал
в лекия автомобил, с който са пристигнали на мястото на произшествието, и
не е знаел за намеренията на обв. А., се явяват опровергани от показанията на
св.Л. и А.. Посочените двама свидетели, категорично изтъкват, че обв. И. е
бил в близост до товарния автомобил, като дори обв. А., преди да проникне в
купето на товарния автомобил „В.“, се е върнал до мястото на което е бил той
и след кратка размяна на реплики отново е отишъл до товарния автомобил
„В.“, след което е успял да отвори врата му и да влезе в него.
С оглед на изложеното и на настоящия ранен етап от развитие на
производството, според настоящия съдебен състав са налице достатъчно
доказателства, от които да се направи обосновано предположение за
съпричастие на обвиняемите в престъплението, в което са обвинени.
10
Съдът намира, че по делото са налице и доказателства, от които може
да се направи извод, че съществува реална опасност и за двамата обвиняеми
да извършат друго престъпление. Съображенията за това са изводими от
съдебното им минало, обективирано в справките им за съдимост, както и от
това, че престъплението е извършено при условията на повторност. И двамата
са осъдени през 2019 г. за престъпления от същия вид, които осъждания
обосноват извод за извършване на настоящето престъпление при условията на
повторност, по смисъла на чл.28 от НК. Следователно налице и законовата
презумпция, предвидена в чл.63, ал.2 ,т.1 от НПК, съгласно която разпоредба
реалната опасност от укриване или извършване на друго престъпление се
презумира че е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем, за
престъпление извършено повторно, доколкото от доказателствата по делото в
настоящия случай, не се установява противното. Дори напротив, с оглед на не
дългия период от време от последното им осъждане до момента, се налага
извод за това, че двамата обвиняеми, са с утвърдена склонност към
извършване на престъпни прояви. Това се извежда и от механизма на
извършване на конкретното деяние, в съучастие от две лица при
разпределение на ролите като извършител и помагач, при наличие на два
квалифициращи признака - техническо средство и повторност.
По възражението на защитниците, съдът намира следното:
Относно възражението на адв.Г., досежно обосноваността на
предположението за съпричастие на на обв. И. към престъплението, съдът
вече се произнесе в съответната част и констатира, че е налице такова
предположение, съответно на етапа на развитието на производството.
Що се отнася до съдебното му минало, този подсъдим, действително е
реабилитиран по право за първото осъждане, което е вписано в справката му
за съдимост, но за второто, което обосновава извършване на настоящето
деяние при условия на повторност, няма как да е бил реабилитиран, тъй като
то е в реална съвкупност с деянието му по третото осъждане, което е през
2021 г. и за него не би могло да е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1, вр.
чл.82, ал.1, т.5 от НК. Следователно, с оглед разпоредбата на чл.88а, ал.4 от
НК, няма как да е настъпила реабилитация и за осъждането по НОХД
№48/2019 г. по описа на ************. Това налага извода, че този
подсъдимият е осъждан, като настоящето деяние е извършено при условията
11
на повторност.
Представените медицински документи за здравословното състояние на
баща му, съдът намира, че не са от естество да обосноват извод за
необходимост за налагане на следващата по тежест МНО, а именно „домашен
арест“, доколкото от тях е видно, че се касае за хронични здравословни
проблеми. Освен това, липсват доказателства за това, че баща му не може да
полага грижи за себе си, както и за това, че обв.И. е негов единствен близък,
който да полага грижи за него.
Относно възраженията на адв.Н, съдът намира следното:
За юридическата преценка за това дали едно деяние представлява
маловажен случай или не, определяща е не само стойността на
инкриминираните вещи, но и обстоятелства, при които е станало отнемането,
когато се касае за кражба, наличието на други смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, както и данните за съдебното минало на обвиняемото лице, и
други обстоятелства. Следователно тази преценка, следва да се прави на края
на наказателното производство, след събиране на всички доказателства и след
установяване на всички релеватни факти, поради което е и недопустимо и
невъзможно да се прави в хода на настоящето производство с необходимата и
дължима прецизност. Поради това, възражението на защитата, че се касае за
маловажен случай се явява неоснователно.
Що се отнася до съдебното минало на подс. А., към настоящия момент в
ДП липсват доказателства за това дали и кога е изтърпяно наложеното му
наказание „пробация“ по НОХД №4872/2019 г., поради което няма как да се
направи извод за това, че от изтърпяването му е изтекъл срока по чл.88 а,
ал.1, във вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК. Дори хипотетично да се приеме, че това е
така, това обстоятелство не променя факта, че настоящето престъпление е
извършено при условията на повторност, по смисъла на чл.28 НК, доколкото
съгласно чл.30,ал.1 от НК, правилата за повторност и рецедив не се прилагат
само, ако са изтекли повече от 5 г. от изтърпяване на наказанието по
предходните присъди, а реабилитацията в този срок не изключва тяхното
прилагане. В случая, от 2019 г., когато са постановени присъдите /а
изтърпяването на наложените наказания е станало в последващ момент/, не
са минали повече от 5 г. и следователно се касае за повторност, тъй като
предишните осъждания на обвиняемите са за същото по вид престъпление.
12
Следователно е приложима и презумцията по чл.63, ал.2 ,т.1 от НПК.
Отделно от това, следва да се посочи, че действително настъпилата
реабилитация / в случая няма категорични доказателства за това досежно
осъждането по НОХД №4872/2019 г. на обв. А./ заличава факта на
осъждането, но не и факта на извършване на престъплението. Поради което
настъпилата реабилитация не променя факта, че назад във времето това лице
е извършило още 10 престъпления, като се изключи това обосноваващо
повторноста.
Освен това прави впечатление, че настоящето престъпление е
извършено около месец след като е изписан от лечебно заведение, в което се
е лекувал от редица хронични заболявания, като чернодробна цироза,
хипертония, цистит и др. Това налага извода, че здравословното му състояние
в никакъв случай, не е възпиращ фактор който да е от естество да го възпре да
извърши престъпление. Касае се за хронични заболявания, с дългогодишно
протичане, с оглед на което, същите няма как да представляват основание въз
основа на което да се определи по-лека МНО, в случая „домашен арест“.
Доколкото обаче се касае за заболявания, които действително рефлектират
върху качеството на живот, съдът намира, че извод за това, че поради тяхното
наличие по подходяща МНО се явява „домашен арест“, може да се направи
само въз основа на заключение на медицински специалист - вещо лице, което
да отговори на въпроса дали здравословното състояние на обвиняемото лице
е съвместимо с условията на ареста. Такава експертиза обаче в настоящето
производство, с оглед приоритета на бързината в същото не може да се
назначи от първонинстанционния съд, но няма пречка да бъде поискана и
назначена от въззивния съд.
Настоящият състав е на мнение, че обстоятелствата по извършване на
деянието при условията на повторност, извършено от две лица, в съучастие с
разпределение на ролите, обосновава извод за наличие на опасност от
извършване на друго престъпление, поради което намира, че
законосъобразната мярка към настоящия момент и по отношение на този
подсъдим се явява „задържане под стража“
Съгласно практика ЕСПЧ е допустимо и възможно вземането на
първоначалната МНО “задържане под стража“ да се обоснове с обстоятелства
по извършване на актуалното деяние, като в този смисъл са делата Лателие
13
срещу Франция, Томази срещу Франция и др. на ЕСПЧ.
Тъй като обвиняемите в хода на ДП и в настоящето съдебно заседание,
сочат адресите на които са регистрирани, като адреси и на местоживеене и
тяхната самоличност е установена, към момента липсват доказателства за
наличие на реална опасност от укриването им.
Независимо от това, обаче, доколкото законодателят е предвидил двете
опасности от укриване и извършване на престъпление, като алтернативни
помежду им, а не като кумулативни предпоставки, то наличието само на една
от тях е достатъчно да обоснове наличие на предпоставки за налагане на най-
тежката МНО.
С оглед на изложеното, искането на СРП се явява основателно и следва
да бъде уважено
Предвид изложеното и на основание чл.64, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1
от НПК,СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обв. М. ТР. ИВ. , с ЕГН **********, по досъдебно производство №
226 ЗМК 1099/2022г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр.№ 20521/2022 г по
описа на СРП.
ВЗЕМА постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обв. СТ. Б. АС. , с ЕГН **********, по досъдебно производство №
226 ЗМК 1099/2022г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр.№ 20521/2022 г по
описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА подлежат на обжалване и протест в 3-дневен срок
пред Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА подлежат на незабавно изпълнение.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА делото за
разглеждане пред СГС на 14.07.2022 г. от 10:00 часа, за когато присъстващите
са редовно уведомени.
ПРЕПИС ОТ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се изпрати на Началника на
Следствения арест, за сведение и изпълнение.
14
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:27
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
15