Р Е Ш Е
Н И Е № 92
гр.
Габрово, 09.11. 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в
открито съдебно заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
и секретар Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от съдия КОСЕВ Адм. д. № 104 на Административен съд
Габрово по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-1765 от 22.10.2018г. от Г.С.В. ***, с ЕГН**********,
против Ревизионен акт /РА/ № Р -04000717008266-091-001 от 28.05.2018 г.,
потвърден с Решение №156 от 21.08.2018г. на директор Дирекция „Обжалване и
данъчно- осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП Велико
Търново, с искане за неговата отмяна.
С процесния РА са установени
задължения на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице след извършена
ревизия. Обхватът на ревизията е за задължения по ДДС за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2017г., като за резултатите от нея е
съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000717008266-092-001 от 16.03.2018г. В СЪСТАВЕНИЯ РД подробно са изложени
предприетите действия по ревизията и фактическите установявания, които
ревизиращите органи са възпроизвели като изводи в
РА.
В РД е установено
следното: Жалбоподателят Г.В. е земеделски производител,
вписан в регистър БУЛСТАТ на 25.08.2006 г. със седалище гр. Дряново. През
ревизирания период е извършвал дейност по отглеждането на крави и телета в
собствена говедовъдна ферма в с.Зая, общ.
Дряново. Притежава собствен обект – офис-кравеферма в
същото населено място. При извършената
ревизия са констатирани нарушения на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
свързани с включването на фактури за продажби в следващи данъчни периоди.
Установени са нарушения по повод получени доставки и ползван данъчен кредит,
като ревизиращите органи са счели, че при тези сделки не са налице доказателства
за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които да са облагаеми по
чл. 12 от същия закон. Налице са първични счетоводни документи за тези
доставки, но ревизиращия орган
смята, че това не са достатъчни доказателства за реалност на тези сделки. Дневниците
и справките могат да бъдат попълнени, в качеството им на счетоводни регистри,
без да има реална доставка. В ЗДДС правото на приспадане на ДК задължително е
предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на
стоки, а при липсата на такава не е налице данъчно събитие и не настъпва
изискуемост на данъка.
Посочени са следните проблемни
доставки:
1. За м. май, 2017г. се
установява покупка на материали от *** по фактура
№ 1693 от 02.05.2017
г., по която е ползван данъчен кредит в размер на
1325.00 лв. На дружеството е направена насрещна проверка, при която се
установява, че тази фактура липсва, не е отразена в дневниците за продажби,
няма доказателства за плащане по нея, осчетоводяване, предходен доставчик и
място на изпълнение на доставката. Основен предмет на дейност на дружеството е
дърводобив и търговия с неопасни отпадъци. От ревизирания ЗП е изискана тази
фактура с придружаващите я документи. В резултат е представена фактурата на
стойност 6 625.00 лв. и ДДС на
горепосочената стойност, с предмет – фуражни смески. Към нея е приложен касов
бон от 21.03.2017 г., издаден
от ***. В дневниците за продажби на дружеството такава фактура от
тази дата не фигурира. Налице са други две фактури, с други номера, по които ЗП
не е ползвал ДК. Самото дружество декларира,че такава фактулра не е издавало,
като декларацията на управителя е приложена към административната преписка. При
извършена проверка в системата на НАП, регистър „Фискални устройства, данни от
записаните отчети“, се
установява, че на посочената дата няма регистриран оборот от съответния ЕКАПФ
на дружеството. ЗП е представил и пътен лист от 21.03.2017г. за превоз на фураж
от с. Зая до гр. Габрово и обратно, извършен от самия него за 4 курса, но от
него не става ясно дали и откъде
са натоварени тези фуражни смески. Доставчикът декларира, че не е издавал
процесната данъчна фактура, а ревизираното физическо лице показва компютърна
такава.
2. За м.
май, 2017г. се установява покупка на материали от *** по фактура № 11 от 02.05.2017г., по
която е ползван данъчен кредит в размер на 1354.00.00 лв.; фактури №
6/26.04.2017 г. и № 8/ 28.04.2017 г. с ДК на обща стойност 2 665.00
лв., издадени от ***. При опит
за насрещна проверка не е открит представител на фирмата на посочения
регистриран адрес. На същия липсват данни за наличие на офис. Не са представени
исканите документи и обяснения поради това, че искането е връчено по реда на
чл. 32 на ДОПК. При извършена проверка в дневниците на дружеството е
установено, че през 2017г. тези фактури не са отразени. Към ЗП Г.В. е отразена в дневниците за
продажба една данъчна фактура - № 18 от
2.05.2017г. За периода дружеството е извършвало покупки само от *** Груп ЕООД. Основен предмет
на дейност на *** е
търговия с облекло и отдаване под наем на недвижими имоти, няма назначен
персонал на трудови договори от месец март, 2013г. Няма регистрирани отчети от
единственото му регистрирано фискално устройство, от които да е видно плащане
по фактурата. От ревизираното лице в ТД на НАП трите фактури са представени,
придружени с приемно-предавателни протоколи и пътни листи за извършен превоз от
самия ЗП с товарен автомобил ***. Към
фактури №№ 8 и 11 има прикрепени фискални бонове, издадени от *** от единствения регистриран
негов касов апарат, но тези фискални бонове не са регистрирани в НАП като отчетени. Тъй като
дружеството няма регистриран търговски обект, не е открито на декларирания
адрес, не са представени доказателства за наличие на предходен доставчик, в
пътните листи няма посочен адрес, освен в гр. Габрово и от тях не става ясно от
къде са получени стоките – предмет на доставка по трите фактури – 17 т. фуражни
смески, 5 т. комбиниран фураж, 4 т люцернова гранула, 5 т. ярма, 3 т. фуражни
гранули, 5 т. меласа и 3 т. царевична гранула, ревизиращите органи считат, че
не са налице доказателства за реалност на доставките, които да се считат за
облагаеми по ЗДДС.
3. За м. януари, март и юни,
2017г. ЗП В. е ползвал
ДК в размер на 8 980.00 лв. по шест фактури, издадени от името на ***, съответно: №
21/30.01.2017г. на стойност 8250.00 лв. и ДДС – 1 650.00 лв.; №
22/31.01.2017 г. на стойност 11 750.00 лв. и ДДС –
2 350.00 лв.; 31/27.03.2017 г.
на стойност 6 410.00 лв. и ДДС – 1 282.00 лв.; № 33/29.03.2017 г.
на стойност 7 830.00 лв. и ДДС – 1 566.00 лв.; № 40/27.06.2017 г. на стойност 5 120.00 лв. и ДДС –
1 024.00 лв.; № 42/29.06.2017 г. на стойност 5 540.00 лв. и
ДДС – 1 108.00 лв. По тези фактури ЗП е закупил 51 т. фураж Агрина, 40 т.
фураж Ресивер, 3 т. ярма, 2 т. меласа, 2 т. царевична гранула и 1 т. люцернова
гранула. Не са представени документи за разплащане по тези фактури, нито има
данни за наети лица. В дружеството – продавач, посочено като издател на цитираните фактури няма наети лица по трудови правоотношения. Във
връзка с доказване произхода на материали от дружеството са представени фактури
от предходни доставчици от 2017г. – ***, ***, *** но според тези документи
закупените количества от тези стоки са различни, в сравнение с продадените,
поради което не се установява произхода на 9 т. фураж Агрина и 1 т. ярма.
Извършена е проверка на предходните доставчици, при която се установява, че *** е дерегистрирано по ДДС на 04.07.2007г. и издадената от
него през 2017 г. данъчна фактура е грешно издадена. Също така за другите две дружества, доставчици на
*** - ООД е дерегистрирано по ДДС през 2008 г., а *** ООД никога не е било
регистрирано по ДДС. В *** не са
осчетоводени плащанията от ЗП Г.В.. Фактурите са представени от
ревизираното лице, отново придружени с пътни листи, в които не се съдържат
данни за място, от което стоките са били натоварени. Към фактурите са били
приложени квитанции от приходни касови ордери, подпечатани от доставчика,
независимо, че на фактурите е посочен като начин на плащане – банков път, а
плащане не е осчетоводено. В счетоводството на ЗП В. е осчетоводено плащане към
доставчика по каса, което не съответства с липсата на такова осчетоводяване при
последния. По тези фактури ревизиращите органи отново не считат, че са налице
реално доказани доставки и основание за начисляване на ДК.
4. През месец септември, 2017г.
ЗП Г.В. е ползвал данъчен кредит на обща
стойност 3 999.00 лв. по шест фактури с издател – ***, а именно:
№73/26.09.2017г.; №74/27.09.2017г.; №75/28.09.2017г.; №76/28.09.2017г.; №91/26.09.2017г.; №
92/26.09.2017г. Покупките са на резервни части. При
направена насрещна проверка на дружеството се установява, че на посочените
регистрирани адреси не е налице офис на фирма, табела или указващ знак за
наличие на търговско дружество, не е открит представляващият го. За периода м. септември
дружеството е включило в дневника си за продажби фактури, издадени на ЗП В.. Поради
ненамиране на дружеството на регистрирания адрес не е могла да бъде извършена
проверка на счетоводните документи, както и да се изследва наличието на реалност
на процесните доставки по издадените от него посочени по-горе фактури.
Дружеството има един регистриран касов апарат с последен регистриран оборот за
2017г. от 06.06.2017г., а всички фактури са от септември, като няма данни за
плащане по тях. Няма назначени лица по трудови договори. ЗП е
представил фактурите в НАП, съпроводени отново с пътни листи, оформени по
посочения по-горе начин и касови бонове. Няма доказателства за реалност на
доставките по тези фактури.
5. През месец януари, 2017 г.,
ревизираното лице Г.В. е
ползвало данъчен кредит на
стойност 5 935. 94 лв. от фактури №401/23.01.2017г.
и № 402/26.01.2017г.,
издадени от *** за
закупуване на фураж. При направена насрещна проверка на дружеството на
същото е изпратено писмо с искане за представяне на определени документи по
електронен път, което е изтеглено от имейла и, съответно, се счита за връчено
на адресата, на 18.12.2017 г., но документите не са представени. В дневниците
за покупки на дружеството от месец
януари, 2017 г. няма отразено закупуване на фураж. Има регистриран един касов
апарат и няма назначен персонал по трудови правоотношения. Фактурите са
представени от ревизирания ЗП В., придружени отново с пътни
листи и приемо- предавателни
протоколи, няма приложени касови бонове, а като начин на плащане е посочено
платежно нареждане, въпреки че осчетоводяването на стопанската операция по
закупуването на фуража е отразено заплащане в брой. Не са налице доказателства
нито за плащане в брой, нито за такова по банков път. Ревизиращите органи
отново са направили заключение за нереалност на доставките, поради което същите
следва да се считат за необлагаеми и върху тях ЗП няма право да ползва ДК.
Посочените по-горе фактури,
издадени от петте дружества–доставчици, съставляват частни документи, описващи
определени факти, но при претендиране на право на приспадане на данъчен кредит следва да се преценят всички
факти и обстоятелства от значение за настъпилото данъчно събитие.
Доказателствената тежест за реалното осъществяване на доставките принадлежи на
ревизираното лице – ЗП Г.В., но доказателства не са
представени, поради което се прави общ извод за нереални доставки и липса на
основание за приспадане на данъчен
кредит. Направено е изчисление по месеци за 2017г. на
сумата, която ЗП В. дължи за
довнасяне като дължим ДДС, поради непризнаване на правото му на приспадане на
ДК по тези фактури и за така посочените суми, за периодите: месеци 01, 02, 05,
06, 07, 09 и 10/2017г. Дължимата сума е в
размер общо 26 148.39 лв., като размерът на общото задължение за тези
периоди е 35 957.26 лв., от които внесени са 2 933.87 лв.
Въз основа на така съставения РД е издаден процесният РА от
28.05.2018г. Фактическите описания и фактическите и правни изводи съответства
на тези, направени в доклада. Дължимата сума към датата на съставяне на РА с
преизчислената лихва към този момент възлиза на 26 640.31 лв., от които
дължим ДДС – 24 258.04 лв. с лихва
за просрочие до датата на издаване – 2 382.27 лв.
Така издадения РА е
връчен на 14.06.2018г. на проверяваното лице.
Ганимир В. е подал жалба срещу него
до Директор на Д ОДОП
Велико Търново на 18.06.2018 г., в рамките на законния срок. Жалбата е
разгледана по същество, с
Решение №156 от 21.08.2018г.
доводите на Ганимир В. не са възприети.
С процесното Решение е потвърден изцяло РА.
Обсъдени са приложените към фактурите приемо- предавателни протоколи,
всички – идентични по съдържание, които не съдържат информация за извършено
предаване на конкретна стока, място на
съставяне и конкретен обект – вид и количество на стоката, мярка,
единична цена. Няма данни кой, кога и къде ги е изготвил, кой е получил
стоката, данни за превозното средство, на което тя е натоварвана. По тези причини протоколите не се обвързват с конкретни
доставки.
Решаващият орган разгледал
възражението на жалбоподателя и в
процесното Решение е посочил, че като родово определени вещи,
стоките сменят собственика си при тяхното предаване, но такова предаване,
именно, не се доказва. Пътните листи също не са възприети
за доказателство за реални доставки и за действително извършен
транспорт, тъй като не са представени доказателства за придобиване и разходване
на горива, смазочни масла – необходими за извършване на транспорта. В тях
липсват данни за конкретната превозвана стока, липсват доказателства, че
превозното средство може да превози съответните видове и количества за
определен курс. Пътните листи съдържат редица противоречия и непълноти, които
не позволяват обвързването им с процесните фактури. Така, напр., според фактура
№ 40/27.06.2017 г. на *** предмет
на доставка са четири вида стоки, а за превозването им жалбоподателят представя
пътен лист № 0022721, в който са посочени два курса от с. Зая до гр. Габрово и
обратно, като се явява невъзможно с едно превозно средство, дори и на два
курса, да се превозват различни видове насипни стоки – царевична гранула,
люцернова гранула и др., чието количество е тонове. Аналогична е ситуацията и с
транспортирането на стоките по фактура № 42/29.06.2017г., които включват
фуражни смески и ярма и меласа, която е пък течна. В Справка вх. № 390 от 04.01.2018 г. ревизираното
лице е представило в ТД на НАП справка, в която е посочено, че няма налични
транспортни средства. Не са представени и други документи, от които да е видно,
че са наети такива транспортни средства или са ползвани на друго основание. От
проверките на доставчиците се установява, че не може да се установи не само
предаване на стоките, а и плащане, като някои от тях дори не са били
регистрирани по ДДС към издаването на фактурите. Няма данни за банкови
разплащания, нито доказателства за получени касови такива и издадени касови
бележки от доставчиците. В дневниците им за продажби не са отразени процесните
фактури като издадени и, съответно, стоките като продадени. Освен това, като се
вземе предвид, че по-голямата част от стоките са фуражи, то следва да
съществуват доказателства, че доставчиците са притежавали такива стоки.
Съгласно чл. 14а от Закона за фуражите /ЗФ/, при производство, включително
първично, преработка, съхранение, транспортиране, пускане на пазара на фуражи
и храни за животни се изисква спазването
на Регламент № 183/2005 г.. Според чл. 15, ал. 1 от същия, дейностите, попадащи в обхвата на
чл. 9 от Регламента и отнасящи се за предприятия, различни от тези на ниво
първично производство на фуражи, посочени в чл. 5, §.1 от Регламента, се
извършват само в обекти, регистрирани от Българската агенция по безопасност на
храните. Според чл. 17б от закона транспортирането на фуражи се осъществява от
превозвачи, регистрирани в Областна дирекция по безопасност на храните по
адресната регистрация. Доказателства за изпълнението на тези изисквания не са
налице. Освен че липсват доказателства за предаване и превозване на стоките от
доставчиците към ревизираното лице, не са налице такива за разтоварване и
заскладяване на същите. Приложените към
фактурите на *** 5
квитанции към ПКО са с множество липсващи реквизити – номер на ордера, към
който са издадени; дата на издаване; данни за лицето, което ги е издало.
Решението на директор на Д ОДОП В. Търново е
връчено на адресата по електронен път на 04.09.2018
г. Жалбата против РА е изпратена по пощата на 18.09.2018 г., т.е. в
законовия срок. Същата е подадена
от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване от административен
съд, същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество на всички законови основания, вкл. непосочените от жалбоподателя
такива.
В
жалбата си ревизираният субект
излага че оспорения РА е
незаконосъобразно постановен. Не са събрани доказателства
от доставчиците на ЗП, въпреки направено от негова страна искане в такава
насока. Вместо това органът по приходите е обсъждал обстоятелства и формирал
изводи, като е коментирал доставчиците на неговите такива, като по този начин
на жалбоподателя е отказан данъчен
кредит за поведение на непознати му лица. Не са взети
предвид представените в ревизионното производство допълнителни доказателства,
поради което към жалбата си Г.В.
представя такива, които от получил от доставчиците си. Представя се и талона на
превозното средство, с което са извършени превозите на стоките по процесните
фактури – ***.
Оспорва се твърдението, че в приемо-предавателните протоколи липсва информация
относно това кой, кога и къде е изготвил тези документи, кой е получил и предал
стоките, както и данни за превозното средство, на което са натоварени.
Жалбоподателят твърди, че ако не е получил фуражите от доставчика си *** той не би могъл да изхрани
животните си и да произведе предадените от него количества сурово мляко. За
всички плащания по процесните фактури той твърди, че е осъществил същите в
брой. Оспорва се твърдението, че по отношение на фактури № 40/27.06.2017 г. и №
42/29.06.2017 г. с предмет на доставка 4 вида стоки, превозени на два курса с
пътен лист № 0022721 от с. **до гр.
Габрово и обратно, било невъзможно това да стане с едно транспортно средство.
Представя се и фактура № 1693 от 2.05.2017 г., отразена в дневника за покупки
за месец май, 2017 г. на ЗП, с предмет на доставка 20 т. фуражни смески, както
и документи от *** и от ***. Предмет на доставка са
движими вещи – стоки и материали, чиято собственост се прехвърля съобразно правилата
на чл. 24 от ЗЗД, като в случая е
налице предаване на договорената между страните стока, поради което от ЗП Г.В.
не може да се търси отговорност за това, че процесните преки доставчици не са
били намерени на адрес или не са представили доказателства, или представените
такива не са в очакваното от ревизиращия екип виждане за достатъчност. Заявено е искане за отмяна на
РА№Р-04000717008266-091-001/28.05.2018г., потвърден с Решение №156/21.08.2018г.
на директор на Дирекция ОДОП В. Търново, ведно със законните последици
включително присъждане на разноски.
При първоначалното разглеждане на делото състава на АС
Габрово е постановил Решение №42/10.04.2020г. по АД№308/2018г., което е
отменено с Решение №5407/28.04.2021г. по АД№8178/2020г. на ВАС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Габрово.
При новото разглеждане на така заявеното оспорване от Г.С.В.
на процесния административен акт, настоящия съдебен състав на АС Габрово
съобрази отменителните основания и дадените от ВАС указания в отменителния
съдебен акт.
Жалбоподателят редовно призован се представлява в отрито
съдебно заседение от надлежно упълномощен пр. представтил- адвокат, който
заявява че поддържа жалбата и заявените в нея искания по същество. Представена
е Писмена защита, в която се заявяват отново изложените съждения за отмяна на
оспорения административен акт.
Ответникът
– Директор дирекция ОДОП Велико Търново, редовно
призован се представлява от пр. представител- юрисконсулт,
който оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна поради което да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът,
на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във
връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна при
наличие на правен интерес от обжалването, поради което е допустима за
разглеждане.
Производството по съставянето
на процесния РА е стартирало с издаването и връчването на ЗВР №
Р-04000717008266-020-001 от 28.11.2017 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново ***, определен като орган по
приходите, компетентен да издава ЗВР, със Заповед № 6 от 03.01.2017г. ЗВР е връчена на
адресата и ревизиран субект Г.С.В. на 04.12.2017г.
С така постановената Заповед е
предвидено да бъде извършена
проверка на самоосигуряващо се лице Г. Стифанов В. – като ЕТ и земеделски производител
по отношение на данък върху добавената стойност за периода 01.01.2017г. – 31.10.2017г., в
който обхват е била изпълнена и ревизията. Проверката е извършена от инспектори
по приходите, които са съставили
и подписали РД. Ревизионният доклад е
подписан от Боян Иванов Бончев, като възложител на ревизията и Мариана Делчева
Начева, като ръководител на същата, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от връчването на ЗВР или до 04.03.2018 г. РД е издаден на
16.03.2018г., в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Срокът
за подаване на възражения е определен до 14.05.2018 г., като РА е издаден на
28.05.2018 г., в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. АС Габрово приема, че както РД, така и РА
съдържат всички предвидени в ДОПК
реквизити. Решението по жалбата срещу процесния РА е издадено от директор на
Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, в
съответствие с разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. В заключение съдът
намира, че РД, РА и Решението са издадени от компетентни органи в рамките на
предоставените им от закона правомощия. Посочените
актове по ревизионното производство съответстват на законовите
изисквания за форма и съдържание.
По
делото няма спор, че ревизираното лице осъществява търговска дейност по
занятие, поради което има регистрация като ЕТ със седалище и адрес на управление
гр. Дряново и е земеделски производител с адрес на местоизвършване на дейността
– с. Зая, общ. Дряново. Предметът на дейност е отглеждане на крави и телета в
собствена говедовъдна ферма в с. ***.
Регистриран е по ЗДДС на 27.06.2007 г. Не се оспорва факта, че процесните данъчни
фактури са отчетени от ЗП в дневниците за покупки и по тях данъчно задълженото лице е
ползвал данъчен кредит.
С оглед разпределяне на доказателствената тежест в
процеса съдът е посочил, че доказателствената тежест за реалността на
доставките е за жалбоподателя.
С писмо
от 04.01.2018г. В. предоставя на
ревизиращите органи заверени копия от процесните фактури, протоколи, пътни
листи придружени с хронология на осчетоводяване. Декларира, че дейността си
осъществява с 4 души и разполагаем ДМА по приложен опис. Приложен е
хронологичен регистър на ЗП за процесния период, в който тези фактури не са
отразени. Видно от процесните фактури по доставчици:
1. ***, Габрово: Издадената
фактура с № 1693 е от 21.03.2017 г. с получател- ЗП Г.В., на
стойност 7 950.00 лв. и ДДС – 1 325.00 лв. В дневника за покупки
фактурата е от дата 2.05.2017 г., но фактура с този номер, доставчик и от тази
дата не е налице. Съгласно тази фактура ЗП е закупил с нея 1. Фуражни смески
Аграна – 30 кг, количество 10 тона и 2. Фураж гранулиран – 10 тона. Към
фактурата е приложен касов бон, издаден от стационарен обект на доставчика, с
нечетлива дата и цялостно съдържание, поради което той не може да се приеме
като доказателство. Приложен е и приемо-предавателен протокол от 21.03.2017 г.,
в който е отразено, че *** предава
на ЗП стоката, изрично упомената във фактура № 1693 от 21.03.2017г., в
протокола не е посочено къде е станало предаването. Приложените на този етап
пътни листи са нечетливи и не могат да се ценят като доказателство по делото.
От извлечението на сч. см. 401 е видно, че фактурата е осчетоводена на 02.05.2017г., като тази дата е
посочена и като дата на документа. Посочено е, също така, че плащане е било
налице на 31.05.2017 г. с РКО по касов път, но такъв не е налице. Няма данни за
засклаждане на стоката при жалбоподателя.
2. ***, гр. Габрово: Издадената фактура с № 17..11 е от 29.04.2017
г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 8 124.00 лв. и ДДС – 1 354.00 лв. В дневника за покупки фактурата е от
дата 2.05.2017 г., но фактура с този номер, доставчик и от тази дата не е
налице. Съгласно тази фактура ЗП е закупил с нея 1. Фуражна гранула – захарно
цвекло 3 тона; 2.Меласа захарност 50% - 5 тона; 3.Царевична гранула – 3 тона.
Към фактурата е приложен касов бон с нечетлива дата и цялостно съдържание,
поради което той не може да се приеме като доказателство. Приложен е и
приемо-предавателен протокол от 29.04.2017 г., в който е отразено, че *** предава на ЗП стоката,
изрично упомената във фактурата от 29.04.2017 г., в протокола не е посочено
къде е станало предаването. Приложените пътни листи са нечетливи и не могат да
се ценят като доказателство по делото.
Издадената
фактура с № 17..8 е от 28.04.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 7 950 лв. и ДДС – 1 325.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е закупил
с нея 1.Комбиниран фураж завод Геби, Сърбия – 5 тона; 2.Люцернова гранула – 4
тона; 3. Ярма – 5 тона. Към фактурата е приложен касов бон, издаден от името на
доставчика на 28.04.2017 г. за стоки на посочената обща стойност. Приложен е и
приемо-предавателен протокол от 28.04.2017 г., в който е отразено, че *** предава на ЗП стоката,
изрично упомената във фактурата от 28.04.2017 г., в протокола не е посочено
къде е станало предаването. Приложените пътни листи са нечетливи и не могат да
се ценят като доказателство по делото.
Издадената
фактура с № 17..6 е от 28.04.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 8 040.00 лв. и ДДС – 1 340.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея Фуражни смески Аграна 30 кг – 8 тона; 2. Фуражни смески Ресивър
30 кг – 9 тона. Към фактурата няма приложен касов бон. Приложен е и
приемо-предавателен протокол от 26.04.2017 г., в който е отразено, че *** предава на ЗП стоката,
изрично упомената във фактурата от 26.04.2017 г., в протокола не е посочено
къде е станало предаването. Приложените пътни листи са нечетливи и не могат да
се ценят като доказателство по делото.
От
извлечението на счетоводна сметка 401 е видно, че фактура №
17…11 е осчетоводена на 02.05.2017г.,
като тази дата е посочена и като дата на документа. Посочено е, също така, че
плащане е било налице на 31.05.2017г. с РКО по касов път, но такъв не е налице.
Няма данни за засклаждане на стоката при жалбоподателя. Фактура № 8 от
28.04.2017 г. е осчетоводена на 30.06.2017г., като отново е посочено, че
плащането е по РКО, какъвто не се прилага. Същото важи и за фактура № 6 от
26.04.2017г., осчетоводена на 30.06.2017 г., за която е посочено, че има издаден
РКО, какъвто не се представя.
3. ***, гр. Габрово:
Издадената фактура с № 22 е от 31.01.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 14 100.00 лв. и ДДС – 2 350.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП
е закупил с нея 1. Фуражни смески Аграна 30 кг – 10 тона и 2. Фуражни смески
Ресивер 30 кг – 20 тона. Към фактурата е приложена квитанция с нечетливо
съдържание, поради което тя не може да се приеме като доказателство. Приложен е
и документ, наименован „Протокол“, в който е отразено, че този доставчик
предава на ЗП стоката, посочена във фактурата от 31.01.2017 г., в протокола не
е посочено къде е станало предаването. Отразено е плащане „по банков път“, като
по делото не са представени доказателства за такова. Приложените пътни листи са
нечетливи и не могат да се ценят като доказателство по делото. По-късно е
приложена квитанция към ПКО за сумата, но без посочен номер и дата, както и без
подписи на касиера и счетоводителя.
Издадената
фактура с № 42 е от 29.06.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 6 648.00 лв. и ДДС – 1 108.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея 1. Фуражни смески Аграна 30 кг – 5 тона; 2. Ярма – 3 тона; 3.
Меласа 50% захарност – 2 тона. Приложен е и документ, наименован „Протокол“, в
който е отразено, че този доставчик предава на ЗП стоката, посочена във
фактурата, в протокола не е посочено къде е станало предаването. Отразено е
плащане „по банков път“, като по делото не са представени доказателства за
такова. Приложените пътни листи са нечетливи и не могат да се ценят като
доказателство по делото.
Издадената
фактура с № 31 е от 27.03.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 7 692.00 лв. и ДДС – 1 282.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея 1.Фуражни смески Аргана 30 кг – 7 тона; 2. Фуражни смески Ресивер
30 кг – 8 тона. Приложен е документ,
наименован „Протокол“, в който е отразено, че този доставчик предава на ЗП
стоката, посочена във фактурата, в протокола не е посочено къде е станало предаването.
Отразено е плащане „по банков път“, като по делото не са представени
доказателства за такова. Приложените пътни листи са нечетливи и не могат да се
ценят като доказателство по делото. Приложена и нечетлива квитанция, която също
не може да послужи по тази причина като доказателство. По-късно е приложена
квитанция към ПКО за сумата с непосочени номер и дата на издаването му,
неподписан от касиер и счетоводител.
Издадената
фактура с № 21 е от 30.02.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 9 900.00 лв. и ДДС – 1 650.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея 1Фуражни смески Аграна 30 кг – 15 тона. Приложен е „Протокол“, в
който е отразено, че този доставчик предава на ЗП стоката, посочена във
фактурата, но не е посочено къде е станало предаването. Отразено е плащане „по
банков път“, като по делото не са представени доказателства за такова.
Приложените пътни листи са нечетливи и не могат да се ценят като доказателство
по делото. Същото се отнася и до приложена нечетлива квитанция. По-късно е
приложена квитанция към ПКО за сумата с непосочени номер и дата на издаването
му, неподписан от касиер и счетоводител.
Издадената
фактура с № 33 е от 29.03.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 9 396.00 лв. и ДДС – 1 566.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея 1.Фуражни смески Аграна 30 кг – 9 тона; 2.Фуражни смески Ресивер
30 кг – 9 тона. Приложен е „Протокол“, в
който е отразено, че този доставчик предава на ЗП стоката, посочена във
фактурата, но не е посочено къде е станало предаването. Отразено е плащане „по
банков път“, като по делото не са представени доказателства за такова.
Приложените пътни листи са нечетливи и не могат да се ценят като доказателство
по делото. Същото се отнася и до приложената квитанция. По-късно е приложена
квитанция към ПКО за сумата с непосочени номер и дата на издаването му,
неподписан от касиер и счетоводител.
Издадената
фактура с № 40 е от 27.06.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 6 144.00 лв. и ДДС – 1 024.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея 1. Фуражни смески Аграна 30 кг – 5 тона; 2. Фуражни смески
Ресивер 30 кг – 3 тона; 3. Царевична гранула – 2 тона; 4. Люцернова гранула – 1
тон. Приложен е „Протокол“, в който е
отразено, че този доставчик предава на ЗП стоката, посочена във фактурата, но
не е посочено къде е станало предаването. Отразено е плащане „по банков път“,
като по делото не са представени доказателства за такова. Приложените пътни
листи са нечетливи и не могат да се ценят като доказателство по делото. Същото
се отнася и до приложената квитанция. По-късно е приложена квитанция към ПКО за
сумата с непосочени номер и дата на издаването му, неподписан от касиер и
счетоводител.
От извлечението на счетоводна сметка 401 е видно, че фактура № 22
е осчетоводена на 13.02.2017 г., като тази дата е посочена и като дата на
документа. Посочено е, също така, че плащане е било налице на 31.03.2017 г. с
РКО по касов път, но такъв не е налице. Няма данни за засклаждане на стоката
при жалбоподателя. Фактура № 21 от 31.01.2017 г. е осчетоводена на 13.02.2017
г., като отново е посочено, че плащането е по РКО, какъвто не се прилага.
Същото важи и за фактура № 31 от 27.03.2017 г., осчетоводена на 30.06.2017 г.,
за която е посочено, че има издаден РКО, какъвто не се представя. Фактура № 33
от 29.03.2017 г., осчетоводена на 30.06.2017 г., за която е посочено, че има
издаден РКО, какъвто не се представя. Фактура № 40 от 27.06.2017 г.,
осчетоводена на 7.07.2017 г., за която е посочено, че има издаден РКО, какъвто
не се представя. Фактура № 42 от 29.06.2017 г., осчетоводена на 7.07.2017 г.,
за която е посочено, че има издаден РКО, какъвто не се представя.
4. *** ЕООД, гр. София:
Издадената фактура с № 76 е от 28.09.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 4 206.00 лв. и ДДС – 701.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея „стоки по опис“. Стоките са посочени в приложения опис резервни
части. Към фактурата е приложен касов бон от същата дата от офис на доставчика
в гр. Казанлък. Приложен е и документ, наименован „Приемо-предавателен
протокол“, с нечетливо съдържание, както и приложените пътни листи, които са
също нечетливи и не могат да се ценят като доказателство по делото. По-късно е
приложен четлив приемо-предавателен протокол, в който е посочено, че страните
си предават „стоки по опис“.
Издадената
фактура с № 75 е от 28.09.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 3 960.00 лв. и ДДС – 660.00 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея „стоки по опис“, които са посочени в приложения опис на резервни
части. Към фактурата е приложен касов бон от същата дата от офис на доставчика
в гр. Казанлък. Приложеният „Приемо-предавателен протокол“ е с нечетливо
съдържание, и не може да се цени като доказателство по делото. Пътни листи не
са приложени към фактурата. По-късно е приложен четлив приемо-предавателен
протокол, в който е посочено, че страните си предават „стоки по опис“.
Издадената фактура с № 73 е от 27.09.2017
г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 3 540.00 лв. и ДДС – 590.00 лв. Съгласно същата ЗП е закупил
„стоки по опис“, посочени в приложения такъв на резервни части. Към фактурата е
приложен касов бон от същата дата от офис на доставчика в гр. Казанлък.
Приложен е и документ, наименован „Приемо-предавателен протокол“, с нечетливо
съдържание, както и пътни листи, които са също нечетливи и не могат да се ценят
като доказателство по делото. По-късно е приложен четлив приемо-предавателен
протокол, в който е посочено, че страните си предават „стоки по опис“.
Издадената
фактура с № 74 е от 27.09.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 3840.00 лв. и ДДС – 640.00 лв. Съгласно същата ЗП е закупил „стоки по
опис“, посочени в приложения такъв на резервни части. Към фактурата е приложен
касов бон от същата дата от офис на доставчика в гр. Казанлък. Приложен е и
документ, наименован „Приемо-предавателен протокол“, с нечетливо съдържание,
който по тази причина не може да се цени като доказателство по делото. По-късно
е приложен четлив приемо-предавателен протокол, в който е посочено, че страните
си предават „стоки по опис“.
Издадената
фактура с № 91 е от 26.09.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 4728.00 лв. и ДДС – 788.00 лв. Съгласно същата ЗП е закупил „стоки по
опис“, посочени в приложения такъв на резервни части. Към фактурата е приложен
касов бон от същата дата от офис на доставчика в гр. Казанлък. Приложен е и
документ, наименован „Приемо-предавателен протокол“, с нечетливо съдържание,
както и пътни листи, които са също нечетливи и не могат да се ценят като
доказателство по делото. По-късно е приложен четлив приемо-предавателен
протокол, в който е посочено, че страните си предават „стоки по опис“.
Издадената
фактура с № 92 е от 26.09.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 3 540.00 лв. и ДДС – 590.00 лв. Съгласно същата ЗП е закупил
„стоки по опис“, посочени в приложения такъв на резервни части. Към фактурата е
приложен касов бон от същата дата от офис на доставчика в гр. Казанлък.
Приложен е и документ, наименован „Приемо-предавателен протокол“, с нечетливо
съдържание, който по тази причина не може да се цени като доказателство по
делото. По-късно е приложен четлив приемо-предавателен протокол, в който е
посочено, че страните си предават „стоки по опис“.
От
извлечението на счетоводна сметка 401 е видно, че фактурите са
осчетоводени през септември и октомври, 2017 г., като сумите по тях са
разплатени по касов път с РКО, какъвто не е приложен.
5. ***, гр. Казанлък:
Издадената фактура с № 1…401 от 23.01.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 17 829.60 лв. и ДДС – 2 971.60 лв. Съгласно тази фактура ЗП е
закупил с нея комбиниран фураж 21,850 тона. Приложен е и документ, наименован
„Приемо-предавателен протокол“, с празно или нечетливо съдържание, както и
пътни листи, които са също нечетливи и не могат да се ценят като доказателство
по делото. По-късно е приложен четлив приемо-предавателен протокол, в който е
посочено, че страните си предават комбиниран фураж в посоченото във
фактурата количество и цени.
Издадената
фактура с № 1…402 от 26.01.2017 г. с получател – ЗП Г.В., на
стойност 17 780.64 лв. и ДДС – 2 963.44 лв. Съгласно тази фактура ЗП
е закупил с нея комбиниран фураж 21,790 тона. Приложен е и документ, наименован
„Приемо-предавателен протокол“, с празно или нечетливо съдържание, както и
пътни листи, които са също нечетливи и не могат да се ценят като доказателство
по делото. По-късно е приложен четлив приемо-предавателен протокол, в който е
посочено, че страните си предават комбиниран фураж в посоченото във
фактурата количество и цени.
От
извлечението на счетоводна сметка 401 е видно, че фактурите са
осчетоводени през януари, 2017 г., като сумите по тях са разплатени по касов
път с РКО, какъвто не е приложен.
В хода на ревизията, на
по-късен етап са представени по-четливи копия от пътни листи, издадени от
жалбоподателя Г.В. с водач – същото лице, за превоз, осъществен с автомобил ***. В тях се съдържа информация
за дата и час на излизането и прибирането на автомобила в гараж и начален и
краен показател на километража. Маршрутът по всички тези документи е описан „с.
Зая, гр. Габрово…“, без да става ясно къде е ходил точно този автомобил и с
каква цел, дали е превозвал нещо и какво. По тази причина те не могат да
послужат като доказателство за реално осъществяване
на процесните доставки, тъй като не могат да бъдат обвързани по
никакъв начин с тях, вкл. с доставката по конкретни фактури.
От
приложените по делото и неоспорени от страните справки за налични ДМА на ЗП е
видно, че като недвижим имот същият притежава кравеферма в с. ***; не притежава МПС; няма
дългосрочни и краткосрочни инвестиции, нито вземания от банки и други трети
лица; няма собствени и/или наети ППС, в които местата за сядане е не повече от
осем.
В хода на съдебното производство като доказателство е
представен Договор за особен залог върху движими вещи към договор за кредит от
06.04.2017г. между Банка ДСК ЕАД и земеделски производител Г.С.В.. В посочения
договор е посочено, че се учредява особен залог върху движими вещи, включително
и товарен автомобил Iveco Spring 75Е14К с
рег. №ЕВ1135ВВ, за който е отразено в
договора, че като заложено имущество остава в държане на залогодателя. В тази
насока са и представените писмени доказателства Оборотна ведомост на ЗП Г.В. от
01.01.2017г.- 31.12.2017г. за сметка 207 /транспортни средства/, Извлечение от
инвентарна книга към дата 31.10.2017г., както и показанията на св. Г. Д., който
заявява, че ЗП Г.В., при когото работил през процесния период имал МПС товарен
автомобил Iveco Spring 75Е14К с рег. №ЕВ1135ВВ, с който осъществявал доставките
на фуражи и други необходими суровини и материали за стопанисвания обект- говедовъдна
ферма в с.***, общ. Дряново.
На
доставчиците на ЗП, посочени по-горе, са извършени насрещни проверки, при което са получени следните резултати:
1***: До
дружеството и представляващото го лице са изпратени искания за извършване на
насрещна проверка с посочени документи, които органите на НАП са поискали да се
представят: заверени копия от процесните фактури, издадени от името на
дружеството на ЗП; доказателства за плащания по тях; сключени договори за
доставки; хронология на осчетоводяванията на стопанските операции по процесните
доставки; вид на търговската дейност; обекти, ползвани от търговеца в тази
връзка; за чия сметка е транспорта по доставките. Видно от приложена разписка,
Искането е получено на 15.12.2017 г. В дадени писмени Обяснения е посочено, че не
е налице процесната фактура № 1693 от 02.05.2017г.,
поради което такава не се представя. По другите въпроси не е даден отговор.
2. ***: До ***ЕООД са подадени искания от
12.12.2017 г. до дружеството и от 14.12.2017 г. до управителя. Няма данни за
получаването им. Затова адресът на дружеството е посетен на място и негов
представител не е открит, видно от протоколи от 19.12 и 28.12 2020 г. По тази
причина е съставено и Съобщение на връчване по чл. 32 от ДОПК от 29.12.2017 г.
с дата на поставяне – същата и дата на сваляне – 15.01.2018 г. До декларираните електронни адреси е
изпратено съобщение за връчване по чл. 32 от Кодекса. Съставен е Протокол за НП
от 23.01.2018 г., в който са отрези тези факти
3. ***: На
дружеството е изпратено Искане за извършване на НП на вписания в ТР адрес,
такова е изпратено и до управителя му. С него са изискани заверени копия от
процесните фактури, за които се твърди, че са издадени от този доставчик на ЗП Г.В.;
документи, които доказват плащанията по тях; договори за доставки; хронология
на осчетоводяване на стопанските операции по повод тези доставки. Исканията са
от 12 и 13.12.2017 г. Изпратени са и по електронен път, като е приложено
Удостоверение за връчване от 20.12.2017 г., когато същото е изтеглено от
електронна поща. На 3.01.2018 г. в НАП постъпва писмено Обяснение от ***– управител на дружеството,
към което той прилага копия от фактурите и се сочи, че основната дейност на
този търговец е търговия на едро със смески и фуражи. За целта е нает склад за
товаро-разтоварни дейности и съхранение на фуражи в двора на Търговска база в
гр. Габрово, за което е представен договор за наем на помещение и дворно място
за товаро-разтоварни работи. Твърди се, че транспортът от склада на дружеството
е осъществяван с автомобил на купувача – Ивеко ЕВ 1135 ВВ. Приложени са
протоколи, но същите са нечетливи. Представена е и хронология на стопанските
операции, от която е видно, че в периода 1.01.2017 г. – 30.06.2017 г.
дружеството е закупувало фуражни смески от ***ООД, *** ООД и ***ЕООД и е продавало такива на Г.В..,
съгласно Отчет по журнала на операциите.
От *** ЕООД по
приложени фактури са закупени: Смески Ресивер 30 кг – 20 тона; люцернова
гранула – 2 тона; царевична гранула – 2 тона и меласа – 6 тона. От ИВСО-КО ООД:
смески Агрина 30 кг – 22 тона, смески Ресивер 30 кг – 10 тона и ярма – 2 тона.
От *** ООД: фуражни смески Агрина
30 кг – 20 тона; фуражни смески Ресивер 30 кг – 10 тона и царевични смески –
12, 19 тона. Или общо закупени през първото полугодие на 2017 г. от този
доставчик стоки: фуражни смески Агрина 30 кг – 42 тона, фуражни смески Ресивер
– 40 тона; люцернова гранула – 2 тона; царевична гранула – 2 тона; меласа – 6
тона; ярма – 2 тона; царевични смески – 12, 19 тона. Приложен е Протокол за
извършената насрещна проверка от 10.01.2018 г. с отразяване на горните факти
4. ***: От
Протокола за извършена насрещна проверка е видно, че искане за извършване на
такава и за представяне на конкретни документи : процесните фактури, издадени
от името на това дружество, документи за плащане по тях, договори за доставки,
хронология на осчетоводяване на стопанските операции във вр. с доставки на
жалбоподателя, организиране на транспорта по доставките и данни за предходен
доставчик, е изготвено на 12.12.2017г. Същото е връчено по електронен път, като
документът е изтеглен от посочен имейл на представляващия дружеството *** И..
Повторно искане е било изпратено на 04.01.2018
г., отново до същия имейл, също изтеглен. На 05.01.2018г. е изготвен
Протокол, в който е посочено, че адресът на дружеството, посочен като такъв по
чл. 8 от ДОПК и към настоящия момент вписан в регистъра като адрес на
управление, е посетен на място от служители на НАП. Не е открит офис на
дружеството в посетената сграда, нито табела, управителят или негов
представител. На същата дата е посетен и друг регистриран адрес на търговеца,
на който той също не е бил открит, за което е съставен друг Протокол. На
15.01.2018 г. дружеството отново е било търсено на регистрираните адреси, но не
е било открито, за което също е съставен протокол. На 29.01.2018г. е съставен
Протокол за НП на същото, в който тези факти са отразени. Посочено е и това, че
на 18.01.2018 г. чрез куриерска фирма с пратка от гр. Казанлък в НАП са
представени копия от фактури №№ 73/27.09.2017 г., 74/27.09.2017 г.,
75/27.09.2017 г.; Копие от договор за наем, сключен с ***ООД; Аналитичен регистър по
счетоводна сметка 401 и 411 за периода 1.09. –
30.09.2017г. Не са представени копия от
другите процесни фактури с посочен същия доставчик №№ 91/26.09.2017 г.,
92/26.09.2017 г. и др. документи, посочени в Искането. Договорът за наем касае
недвижим имот, находящ се в гр. Казанлък – складова база, със срок за ползване
една година, считано от 14.03.2017 г. с наемател – *** ЕООД. В извлечението от
аналитичния регистър на дружеството са отразени фактурите, издадени на Г.В.,
като за тях е отразено, че са разплатени „по документ“, ПКО, без същият да е
представен по фактурите. От така представените документи е видно, че *** ЕООД е включило в дневниците
си за продажби 6-те фактури, издадени на ЗП през месец септември, 2017 г.
Поради ненамиране на дружеството на адрес не е могла да се осъществи проверка
на първичната счетоводна документация и да се установи наличието или липсата на
реални доставки по фактурите – вид и място на извършване на доставките, начин
на разплащане, наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост.
5. ***: За НП на
това дружество също са изпратени искания
до него и управителя, като е посочено, че същите са изтеглени от имейл на
същото на 18.12.2017г., съгласно Удостоверение за връчване по електронен път.
Не са представени каквито и да било документи и/или обяснения.
Процесуалният представител на ответника оспорва изброените документи:
процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, пътни листи. Те съставляват
частни документи, като носят подписа на жалбоподателя като получател /по
фактурите и протоколите/ и като изготвил /по пътните листове/. Според чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. Съответно, за разлика от официалните
документи, те не доказват, че изложеното в тях съдържание отговаря на истината,
поради което и с оспорването им не може да се постигне ефектът на доказване на
това съдържание. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК когато се
оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната,
която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която
го е представила, в случая – върху жалбоподателя. Не се оспорва реално, че подписите под фактурите,
протоколите и пътните листове са на жалбоподателя, но ответникът намира, че с
тези документи не се доказва реалността на доставките. Предмет
на спора е именно реалното осъществяване на фактите, които се сочат в тях – реалността
на доставките на стоките, отразени във фактурите.
Жалбоподателят
не оспорва нито един от документите, съдържащи се преписката, а протоколите и РД съставляват официални документи с
удостоверяващо значение.
В съответствие с заявенето оспорване на изброените
документи: процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, пътни листи, в унисон с мотивите на отменителното Решение на ВАС,
при повторното разглеждане на съдебния спор е открито производство по оспорване
на изброените документи: процесните фактури, приемо-предавателни
протоколи, пътни листи, на осн. чл. 193, ал. 3
от ГПК.
При така откритото производство по оспорване, сред като
страната, която заявява че желае да се ползва от същите тези документи-
жалбоподателя Г.В. има тежестта за доказване истинността им,
като страна
която ги
е представила.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви
доказателства, доказващи истинноста на процесните документи, като единствено
същите са представени в оригинал, а твърдението на пр. представител на В. е, че
периода на създаване на тези документи е отпреди повече от шест гонини и на
практика не може да се установи кои точно лица са се подписали на същите
документи. За тези документи била изтекла и давността на съхранение.
От
назначена по делото съдебно-икономическа експертиза, става ясно, че в хода на
ревизията, въпреки поставената задача, по обективни причини, независещи от
вещото лице, не е могла да се установи връзка с ***. Дружеството обаче не е
вписано в Регистър на одобрените обекти със съответната дейност по чл. 10 от
Регламент № 183/2005 за хигиена на фуражите, не фигурира и в Регистъра на
регистрираните обекти със съответен тип дейност по чл. 9 от същия Регламент.
Относно *** контакт
между търговеца и вещото лице също не е могъл да се осъществи, но при
направените от експерта проверки се установява, че и това дружество не е
вписано в тези Регистри. *** – и този
търговец не е намерен от вещото лице на регистрирания адрес и проверка на
счетоводството му, както и такава за обективната възможност да закупи,
съхранява и продаде процесните количества стоки не е могла да се осъществи. И
това дружество не е вписано в двата Регистъра по Регламент № 183/2005 г. *** – отново
не е открито на посочените координати, но същото е изпратило процесните
фактури, по които то е посочено като доставчик, както и справка от аналитичния
му регистър, от където е видно, че в счетоводните му регистри е осчетоводен
дължим ДДС, отразен по деб. см. 411 „клиенти“ и по кредита на см. 452/2 „ДДС за
продажби“. Това дружество също не е вписано в регистрите, посочени по-горе. *** – не е установен контакт и с
това дружество, за да се отговори на поставените задачи, но вещото лице
установява, че и то не е вписано във въпросните Регистри.
От
счетоводството на ЗП Г.В. се установява, че срещу разхода на „комбиниран фураж“
е осчетоводено продадено мляко в литри, като според обясненията на
счетоводителя на производителя продаденото количество е равно на произведеното.
Основните клиенти на ЗП са *** и *** ООД, на които млякото е
фактурирано, но там не е заскладено, не е
осчетоводявано като получена доставка количествено и стойностно. Дадени са
количествата произведено мляко по месеци за цялата 2017 година, но същото не е
релевантна информация, тъй като то не доказва пряко дали са извършени реално
конкретните процесни доставки на хранителни продукти и резервни части.
Процесните доставки за осчетоводявани като „материали“ и са изписвани по
кредита на сметка „доставчици“. За периода на 2017 година са заскладени доставки от 191.20 тона
„комбиниран фураж“, като към 1.01.2017 г. наличността е била 88 тона. Вещото
лице е посочило помесечно какви количества храна са били предоставяни на
животните и на каква стойност, като прави впечатление, че количеството е доста
различно за месеците януари до юли, за следващите месеци до декември няма
данни, а през декември е изписано голямо количество, несъответстващо на никой
от описаните месеци. Съдът намира, че установяването на количество продадено
мляко и получената цена за продажбите нямат отношение към правния спор, тъй
като те нито пряко, нито косвено могат да установяват реалността на конкретните
доставки по конкретните процесни данъчни фактури. Съвсем възможно е, например,
едно лице да закупи определени стоки от данъчно нерегистрирано лице и да се
снабди с данъчни фактури от друго, регистрирано по ДДС, за да може да ползва
ДК, затова и целта в случая е да се установи, че ЗП е закупил процесните стоки
именно от посочените в тях доставчици въз основа на процесните фактури, а не
просто, че е закупувал стоки и ги е ползвал в производството си – в случая – в
производството на мляко. Вещото лице не може да отговори, дали доставчиците на
ЗП са разполагали със суровините и материалите, фактурирани на същото лице,
поради липса на установена връзка с тях, както и на релевантни писмени
доказателства по делото. Закупените храни са осчетоводени от ЗП като разход за
дейността на предприятието.
Представени са писмени доказателства установяващи нормите
за изхранване на животните, като
св. Дянков заявява, че такива норми са спазени в случая. Същият следял за спазване на нормите на хранене съгласно
създадени рецепти. По отношение на документооборота св. Д. заявява, че ЗП Г.В.
осъществявал доставките на фуражи и други суровини и материали с посоченото по-
огре МПС, като оставял в кутия документите съпътстващи всяка доставка. От
кутията ги вземал счетоводителя, а св. Д. не бил запознат със съдържанието на
всике съхранен документ поотделно.
Спорът по делото следва да се концентрира върху въпроса, дали правото да се
разпорежда като собственик на процесните
доставки, които е получил от петимата търговци, които са
издали процесните фактури, тъй като в хода на ревизията е установено, че
липсват каквито и да е доказателства относно плащането, съхранението и
транспортирането на стоката.
Съдът служебно е изискал от доставчиците процесните фактури,
протоколи за приемане и предаване на стоката, както и други първични и вторични
счетоводни документи, хронологични регистри, дневници за продажби, документи за
произход на стоката и предходен доставчик, в случай, че стоката е закупена от
такъв, а в случай, че е произведена – доказателства в тази насока. Писмата са
изпратени отново до официалните адреси на търговците.
От
представена оборотна ведомост от *** не е
видно, че същото е закупило или придобило тези стоки. Стоките са изписвани
директно на разход, което е нередно, продажбата следва да се отрази като
продадена стока в сметка под група 70. Липсата на такова осчетоводяване води до
извода че или счетоводството се води неправилно, или че този доставчик не е
закупувал посочените стоки. Вещото лице намира, че след като и по време на
ревизията и по време на делото от доставчиците са поискани доказателства за
придобиването на процесните стоки, предмет на последващи продажби /процесните
доставки на ЗП/ и те не са представени такива, следва да се приеме, че те
просто не са налични. Този извод се споделя и от съда. На петимата
доставчици многократно е била предоставяна възможност да докажат, че са
придобили продадените в последствие от тях по въпросните фактури стоки, те са
търсени на официалните им адреси
многократно – от ревизиращите органи, от вещото лице и от съда, но след като не
са се отзовали, следва да се приеме, че не се установява, че те са разполагали
с процесните стоки и че са се
намирали във фактическа възможност да ги прехвърлят, вкл. чрез натоварването им на
превозвач на ЗП. Ако е имало счетоводни записи на покупките, то е трябвало да
се отразят и по материалните сметки, но това не се установява. Закупените
фуражи не са заскладени. Фактически
невъзможно е тези количества от доставянето им да са директно изразходени като
храна за животните или резервни части. Следвало е доставените количества за
изхранване, както и доставените резервни части да бъдат съхранени на определено
място и заопределен срок и това съхранение /заскладяване/ е следвало също да
намери счетоводно отражение при ЗП, но това не се е случило. По тази причина и
реалността на доставките остава под въпрос и като не е доказал нейната
наличност, жалбоподателят следва да сеприеме като неправомерно ползващ ДК. Вещото
лице сочи, че ЗП не води аналитично счетоводство, от което да
може да се направи извода на какво количество храна за животните какво
количество произведено, респективно продадено мляко, съответства, поради което този въпрос не може да се изследва.
По
делото няма спор, а и вещото лице го потвърждава, че процесните фактури са
включени в дневниците за покупки на жалбоподателя, но това не е доказателство
за реалност на доставките. Съответно ЗП е
упражнил правото на приспадане на ДК по фактурите за доставка на хранителните
продукти и резервните части.
По
отношение проверени дневници за продажби на доставчиците по процесните доставки
вещото лице констатира следното:
1.*** – ДФ № 1693/21.03.2017 г. не
е отразена в тях за периода март– май, същата година. Включени са обаче други
две ДФ от 22.03.2017 г., по които пък жалбоподателят не е ползвал ДК. На
датата, на която е издаден касовият бон за покупката не е отчетен реализиран
оборот от ЕКАФП на доставчика, който факт не е оспорен. Дружеството е декларирало
като обект единствено кафе-аперитив.
2.*** – през 2017 г. трите ДФ не
са отразени в дневника за продажби на този търговец. Не е оспорена
констатацията, че дружеството има един регистриран касов апарат, но на
процесните дати, на които са издадени касовите бонове, липсва отразен оборот от
него в информационната система на НАП.
3.*** – В дневниците за продажби
ДФ № 21/30.01.2017 г. не е отразена, останалите са отразени. Като платежни
документи към фактурите са приложени квитанции от ПКО, само по ДФ №
42/29.06.2017 г. не е представена такава.
4.*** – двете процесни фактури,
издадени от този доставчик, са включени в дневниците за продажби. Към фактурите
няма приложени платежни документи, а в тях е посочено, че плащането е по банков
път – „с платежно нареждане“. Такива доказателства обаче не са представени.
5.*** – в дневниците за продажби
фигурират и шестте фактури, издадени от дружеството, обект на спор по отношение
реалността на доставките по тях. Доставките не са заскладени като материали,
директно са изписвани на разход. Към фактурите като доказателства за плащане са
приложени касови бонове. Всички фактури са от месец септември 2017г., а
последният регистриран отчет от касовия апарат на дружеството е от 06.06.2017г.
По
делото е изискана и информация директно от БАБХ, като в отговора от
16.12.2019г. е отразено, че жалбоподателят Г.С.В. не е вписан като земеделски
стопанин в Списък на регистрираните земеделски стопани, подали декларация за
производство на първични фуражи по Наредба № 3/1999г.
Посочените петима доставчици, за скоито се твърди че са
осъществили процесните доставки не са вписани като
регистрирани земеделски стопани също. Дейността по транспорт на фуражи е
дейност, която подлежи на вписване в Регистъра на операторите от фуражния
сектор.
Същите тези доставчици, както и ЗП Г.В. нямат одобрение или
регистрация, включително и за транспорт, на фуражи, не са вписани, нито са били
вписани, в националните регистри и списъци на операторите в сектора на
фуражите. Доставката
на фураж е твърде специфична и е подчинена на специални условия и изисквания.
Съгласно чл. 15, ал.1 от Закона за фуражите на регистрация подлежат дейностите,
попадащи в обхвата на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 183/2005 относно определяне на
изискванията за хигиена на фуражите. Дейностите, които подлежат на регистрация
са: … 4. Производство и търговия с допълващи фуражи, включващи до три и над три
фуражни суровини; 5. Разфасоване, пакетиране, препакетиране, преетикетиране и
търговия с комбинирани фуражи и фуражни суровини; 6. Производство и търговия на
фуражни суровини; 7. Търговия на фуражни добавки; 8. Търговия на премикси,
изготвени на основата на фуражни добавки; 9. Търговия на комбинирани фуражи и
фуражни суровини, в това число и на зърнени култури; 10. Оператори,
транспортиращи фуражи и извършващи транспортно-спедиторска дейност; 11.
Отдаване под наем на складови помещения (пристанища и др.); 12. Оператори,
които не задържат фуражи на склад. От събраните по делото доказателства не се
установиха данни някое от сочените дружества - доставчици да отговаря на
цитираните по-горе условия, за да извършват търговия с фуражи, напротив,
установява се противното.
Представен е талон на МПС, за което
жалбоподателят сочи, че с него е превозвал процесните стоки товарен автомобил *** с рег. № *** Видно от предоставената от
ЗП информация на ревизиращите органи и декларация за налични ДМА, ЗП няма посочена
собственост върху превозни средства, което бе отразено по-горе. По делото са представени писмени доказателства в подкрепа
на твърдението на жалбоподателя, че процесното МПС е собственост на земеделския
производител В.- Договор за учредяване на особен залог върху движими вещи към
договор за средит от Банка ДСК ЕАД и ЗП Г.С.В. от 06.04.2017г., Опис на ДМА, в
който фигурира процесното МПС. Св. Г. Дянков заявява също в съдебно заседание
че въпросното МПС е било собственост на ЗП В. и с него се осъществявали
доставките на фуражи, както и превози на други необходими за дейността на
фермата материали и суровини.
Наличието на посоченото МПС и процесните пътни листи не
доказват реалността на конкретните процесни доставки. Посредством тях може само да се установи,
че Г.В. е управлявал това МПС
между с. ** и гр. *** на определени дати,
но по какви причини, къде точно е ходил, с
каква цел – това не става ясно. Пътните листове са частни
документи, с чиято помощ може да се установи авторството им, но не и факти и
обстоятелства, за които те да свидетелстват. Същите може да се издадат във
всеки един момент, за да обслужат тезата на жалбоподателя, още повече, че се
издават и подписват само от него, самият, като на втора страница, където е
описанието на маршрутите, няма дори негов подпис, въпреки че е налице специална
колона за това, наименована „заверка“. Тази
втора страница е изобщо неподписана. Не е попълнена и информация
за разходени гориво и масло, за да се сравни и тя с наличната такава в
счетоводството на ЗП и да се види, дали са отчитани такива разходи, как, в
какви стойности и количества. По делото не са представени командировъчни заповеди на водача или други
документи, заверени от трети лица, от които да е видно до къде точно е бил
транспортът и с каква задача. Не се
споделя възражението на жалбоподателя, че съгласно Наредбата за командировките
в страната шофьорите не се командироват със специална заповед. Разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата касае само онези шофьори, които „извършват
постоянната си работа през време на пътуването“, но това не важи за В. по време
на управлението на МПС, т.к. не това е основната му работа.
В заключение, при преценка на така представените писмени
и гласни доказателства досежно процесното МПС и осъществените с него доставки
настоящия съдебен състав споделя изцяло становището на ревизиращите органи, че
не са налице доказателства за осъществяването на транспорта на стоките по
процесните фактури, поради което се явява неустановено, че тези стоки са били
предадени, натоварени, транспортирани и използвани от ЗП. Без стоката да се
индивидуализира по някакъв начин, в качеството си на родово определена вещ,
което в случая е следвало да стане чрез предаването й на превозвач илиспедитор,
не може и да се прехвърли собствеността върху нея.
Липсват товарителници, които биха могли да установяват
натоварване на стоката като конкретен вид и количество на определено МПС от
доставчик заполучател.
Липсват и доказателства за направени плащания от страна
на ЗП, тъй като такива по банков път не са налице, а приложените касови ордери
няма как да са издадени от декларираните касови апарати на доставчиците, тъй
като, както е установено от ревизиращите органи и които констатации са
неоспорени от жалбоподателя, в отчетите на тези ЕКАФП не саотразени такива
плащания.
Направени на ръка
записи по фактурите, пътните листове и протоколите съдът не кредитира като
надлежно документиране на факти и обстоятелства, тъй като липсват подробни
данни кой, кога и на какво основание е правил въпросните вписвания, подписи, удостоверяващи авторството на поправките и
допълванията. Такива дописвания на парктика могат да се направят от самия
жалбоподател по всяко време, за целите на защитната му теза.
В тази връзка следва да се
отбележи, че по повод откритото производство по оспорване на осн. чл. 193 от ГПК на истинността и автентичността на всички подробно
посочени от пр. представител на ответника фактури, приемо-предавателни
протоколи и пътни листове, представени както в хода на ревизионното
производство, така и в към жалбата до съда, жалбоподателят, като желаещ да се
ползва от същите документи не ангажира никакви доказателства. Неоснователно е
твърдението на пр. представител на жалбоподателя, че с оглед изминалия
продължителен период от време, около 6 години, то невъзможно е да се установи
кои точно лица са се подписали в конкретния случай за доставчик в процесните
документи, както и че се изтекъл давностния срок за сърханението им. В този
смисъл оспорването по реда на чл. 193 ГПК на посочените от ответника документи-
фактури, приемо-предавателни протоколи и пътни листове, представени както в
хода на ревизионното производство, така и в към жалбата до съда, е основателно.
Не се доказва автентичността и истинността на посочените писмени доказателства-
фактури, приемо-предавателни протоколи и пътни листове, като за жалбоподателя с
оглед разпределяне на доказателствената тежест в процеса беше налице възможност
да поиска събиране и да представи доказателства в подкрепа на тезата си,
заявявайки че ще се ползва от същите тези документи в процеса. В този смисъл
нелогично е да се твърди, че с оглед изтеклия период от време препятства
възможността да се установи кой е подписал като издател посочените оспорени по
реда на чл. 193 от ГПК писмени доказателства. Освен това въпреки възражението
за изтекла давност за съхранението им, същите са налични както по ревизионното
производство, така и на фазата на съдебното оспорване.
Разпоредбите на чл.
68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на
данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания
в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния
документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното
получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка -
арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване
в облагаемата дейност на търговеца.
Материално правните
предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани
нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в
т. 25 от Решение от 13 февруари 2014г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица
други/ „Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112
следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една
страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази
директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това
право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на
собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги
трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело
Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно,
ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде
отказано.“. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност
спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в
съответствие с правилата за доказване, установени в националното право
Установяването на
всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на
лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл.154 ал.1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС.
Споделя се становището на жалбоподателя,
че не следва да се допуска непризнаване правото на приспадане на ДК от ДЗЛ,
което не е знаело и не е могло да знае, че дадена облагаема сделка е част от
извършена от доставчика му данъчна измама или е друга сделка по веригата преди
или след тази на ДЗЛ е свързана с измама с ДДС. В случая не се твърди, че
такива обстоятелства са налице по отношение на доставчиците му или на други
търговци по веригата. Спорът касае реалността на доставките, в които участва
самият жалбоподател, за който
факт той не е имало как да не знае, ако същите
са нереални. Притежаването на фактури, които са включени в дневника за покупки
на земеделския производител и в подадената от него Справка-декларация по ЗДДС е
необходимо, но недостатъчно условие за признаване на претендираното право на
приспадане на ДК. Недоказването на изпълнението на първата и най-важна
предпоставка, посочена в закона за признаване правото на данъчен кредит - наличие на реална облагаема
доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, има
за последица непризнаване на право на данъчен кредит по конкретната доставка.
При оспорване на
фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се
от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите такива
действително са осъществени. Законодателят не предпоставя признаването на
правото на данъчен кредит само с формалното документално оформяне, ако то не е
свързано с реални стопански операции. Недоказана реална доставка, макар и
документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото
лице както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци.
Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени
или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката,
а след това и за правилното й счетоводно отразяване. В случая, за да установят
реалността на документираните доставки на фураж, с оглед разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ДОПК, вменяваща задължение на органите по приходите да събират
служебно доказателства, от ревизиращия екип са инициирани насрещни проверки на петте дружества, за
целите на които са
изготвени и връчени по надлежния ред ИПДПОЗЛ. В отговор на тези искания не са
представени нужните за установяване
реалността на доставките доказателства. Ревизиращите
органи са анализирали наличната информация и са извършили необходимите служебни
проверки, в резултат на което се е формирало становището, че за жалбоподателя
не следва да възникне правото на данъчен кредит по спорните фактури, тъй като
липсват безспорни доказателства за реалното осъществяване на документираните с
тях доставки именно от посочения доставчик. Настоящият съдебен състав на АС Габрово споделя така формирания
извод, тъй като намира, че съвкупната преценка на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства не позволява да бъде прието, че издадените данъчни
фактури документират реално извършени доставки на стоки. В случая се касае за
установяване на правнорелевантните за спора факти, а именно, че доставчиците са разполагали със съответната стоки по вид и количество и са я предали на получателя, като по този
начин са му прехвърлили собствеността върху същите. Тези факти по отношение на
процесните фактури не са установени.
Следва да се
посочи, че ненамирането на доставчиците на адресите за кореспонденция и
непредставянето на изисканите от тях документи в хода на ревизионното
производство не изключват възможността жалбоподателят да представи достатъчно
доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане
на данъчен кредит. В случая не може да се установи доставчиците какъв точно
ресурс са вложили в изпълнение на фактурираните доставки, защото не може да
бъде извършена проверка относно направените от тях разходи, необходими за
осигуряване реализацията на доставката. Това е така, тъй като те не са
установени на известните за тях адреси, с тях не е
осъществен контакт и не е проверена счетоводната им отчетност. Жалбоподателят, на свой ред, не е представил данни за
използване на стоката по процесните фактури – доставяне и съхранение в склад и изписване от него или
влагане на закупеникте резервни части, респективно тяхната продажба.
Приложимото в случая национално право
предвижда, че, според
чл. 6, ал.1 от ЗДДС,
доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. В случая, според дефиницията,
възведена в чл. 14, ал. 1 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система
на данъка върху добавената стойност - "Доставка
на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална
вещ като собственик. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, предвижда, че
данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена. Съответно, според другата легална
дефиниция, възведена в чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка, а според разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС - когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът
- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Разпоредбата на чл. 70, ал.5 от ЗДДС предвижда, че не е налице право на данъчен
кредит за данък, който е начислен неправомерно. На
ревизиращите не са били представени документи за придобиване на стоката, както
и такива за извършен транспорт. Не е изяснено от къде е извършено
натоварването, къде е предадена стоката и от кого, лично, е предадена и приета, след като доставчиците не разполагат и с персонален
състав.
По отношение на твърдяните
доставки приложение има Наредба № Н-18 от 2006 г., която урежда обществените
отношения, свързани с регистрирането
и отчитането на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Всяко
лице, извършващо продажби на стоки или услуги в или от търговски обект, е
задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков
път. Няма данни плащанията да са по банков път, напротив твърденията на ЗП В. са, че
плащанията по фактурите са извършени в брой. Не са налице и
условията за освободени лица, по смисъла на Наредбата. Издаването на ПКО къщо не заменя задължението търговецът
да издаде касов бон за извършената продажба. Неслучайно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата изисква независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба. С оглед на така изложеното съдът намира, че
действително липсват съпътстващи фактурите документи, които
да обосноват извод, че има размяна на стоки между двете страни и насрещни предстации.
Необходимо е да бъде проведено успешно подобно
установяване, тъй като
жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен
кредит именно от тези доставки, за всяка една от които, твърди да е позитивно
проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния
казус, която е била изрично указана от съда на
жалбоподателя Г.В.. Документите събрани по време на ревизията подкрепят така направените изводи
на съда.
От събраните в хода на ревизията писмени документи не става
ясно от къде е произходът на стоката и кой я е превозил, тъй като по делото липсва какъвто и
да е документ за произхода, транспорта, доставката, съхранението и последваща реализация. Тези
обстоятелства, които както се излага
по- горе не могат да доведат до извод за реализирала се доставка на смисъла на
Закона за данък върху добавената стойност. По изложените съображения се налага
извод, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по
смисъла на чл. 6, ал. 1 от
ЗДДС, надлежно документирани с първичен счетоводен документ, и осчетоводени на
база същия, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен
кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който правилно е
отказан на получателя на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС и така постановеният
отказ следва да бъда потвърден чрез
потвърждаване напроцесния РА. Оспорването като неоснователно следва да бъде
отхвърлено по мотиви, подробно изложени в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването основателно е искането на ответната страна Директор на Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП за
присъждане на розноски, които представляват възнаграждение за юрисконсулт, които
на основание чл. 161 от ДОПК следва да бъдат присъдени. Същите са в размер на 3987, 63 лева общо- за
първоначалното съдебно обжалване пред ГАС и ВАС, както и в настоящото съдебно
производство, съобразено с материалния интерес по делото и предвид Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от
гореизложеното, и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК и чл. 172, ал. 2, предл.
второ, във вр. с ал. 1 от АПК Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ по Жалба с
вх. № СДА-01-1765 от 22.10.2018 г., подадена от Г.С.В. ***, земеделски производител, с ЕГН: **********,
против Ревизионен акт /РА/ № Р -04000717008266-091-001 от 28.05.2018г.,
потвърден с Решение №156 от 21.08.2018г. на директор Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/
Велико Търново, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.С.В. ***, земеделски производител, с ЕГН**********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно –
осигурителна практика" на НАП Велико Търново, деловодни разноски -
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 3987.63 лв.
Решението подлежи на
обжалване в 14- дневен срок от
получаване на съобщението с касационна жалба, подадена чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: