Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в
публично заседание на десети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6
929 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Д.П. Димитров да
заплати на ЗК „О.” АД:
- 56 996,57
лева на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс
законната лихва от 05.06.2017 г. до окончателното изплащане;
- 4 518,76
лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от уведомлението за изготвянето му.
[3] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 139,93 лева
държавна такса по сметка на СГС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде
върната.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] ЗК „О.“ АД (О.) заявява в искова молба от 05.06.2017 г., че лек
автомобил, застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност” (ГО), е
участвал в пътно-транспортно произшествие (ПТП). Автомобилът е бил управляван
от ответника Д.П. след употреба на алкохол. Виновен за предизвикването на ПТП е
бил Д.П.. Вследствие на ПТП е починал Л.М..
[5] О. е изплатил 56 971,57 лева на
застрахователя на увредения. Ответникът не е заплатил тази сума на О.. Затова О.
моли съда да осъди ответника да му заплати: 56 971,57 лева обезщетение;
25,00 лева обичайни разноски за определяне на обезщетението; законната лихва от
05.06.2017 г. – датата на подаване на исковата молба (исковата молба, л. 2-4).
2.
На ответника
[6] Ответникът Д.П. е оспорил предявения иск. Той е
завил, че:
1. не е било налице застрахователно правоотношение
между ответника и ищеца, защото то е било прекратено поради неплащане на
застрахователната премия от ответника;
2. автомобилът, участвал и предизвикал ПТП, не е
този, който е бил предмет на евентуалния договор за застраховка ГО;
3. изплатеното обезщетение е било завишено;
4. не дължи законна лихва за периода, преди
постановяването на съдебно решение в полза на застрахователя на увредения,
защото О. е бил причина за натрупването ѝ (писмения отговор, л. 122).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ
ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] На 09.06.2016 г. СГС
е постановил решение по гр. д. 16 474/2014 г. Решението е влязло в сила. С
него съдът е осъдил О. да заплати на А. на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм,):
а) 25 111,59 лева застрахователно обезщетение плюс
законната лихва от 05.06.2017 г. до окончателното изплащане;
б) 3 831,47 лева обезщетение за забава.
[8] СГС е приел, че О. е дължал на А. 48 237,90 лева,
но О. е бил заплатил на А. 23 141,31 лева. Затова го е осъдил да му
заплати остатъка от застрахователно обезщетение.
[9] СГС е приел, че обезщетението се дължи, защото Д.П.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при О., е причинил вреди на
лек автомобил „АУДИ 8“, който е бил застрахован по застраховка „Каско“ при А.,
който е изплатил обезщетение на увредения.
[10] В решението си СГС е приел също, че Д.П. е причинил
вредите, като е управлявал лек автомобил „Форд“ с 2,3‰ концентрация на алкохол
в кръвта. Д.П. е участвал в делото, като трето привлечено лице, помагач на
страната на ответника О. (решението, л. 17-19).
[11] На 03.08.2016 г. О. е заплатил на А. 33 720,26
лева, дължими по решението на СГС (л. 22). Не се спори, че Д.П. не е заплатил
на О. търсените суми.
[12] О. е заплатил 2 278,86 лева държавна такса (л. 12)
и 2 239,90 лева възнаграждение за особен представител (л. 129). Д.П. не е
направил разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[13] О. е предявил срещу Д.П. иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ. Искът
е основателен.
1. По иска по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр.
1 от КЗ
[14] Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по
гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката,
ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3.
ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да
е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6.
ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение.
[15] Съдът установи, че О. е бил застраховател по ГО на автомобила,
управляван от Д.П.. Съдът установи, че в срока на покритие на застраховката Д.П.
е предизвикал ПТП, като е управлявал процесния автомобил с концентрация на
алкохол над допустимата по закон. От ПТП са настъпили вреди за трети лица, а О.
е изплатил обезщетение за тези вреди. Д.П. не е изплатил обезщетение на О..
[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова
съдът осъжда Д.П. да заплати на О. 56 971,57 лева обезщетение – толкова, колкото е поискал.
2. По разноските
[17] О. е поискал присъждането на
разноски. Той е направил разноски за 4 518,76 лева.
[18] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска
изцяло. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 4 518,76 лева
разноски по делото.
Съдия: