РЕШЕНИЕ
№. 744
гр. Пловдив, 27.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХXVІІІ състав в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа
административно дело №2703/2021година
по описа на съда, докладваното от председателя, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 145
и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на А.К.Г., с постоянен адрес *** подадена чрез адв. Н.К.
срещу Решение № 2153-15-289 от 19.08.2021г., издадено от Директора на ТП на
НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от него жалба
вх.№1012-15-406/30.07.2021г против Разпореждане №**********/20.05.2021г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив.
Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че неправомерно е
постановено прекратяване на отпуснатата му пенсия по инвалидност, като счита,
че то е постановено при съществено нарушение на административно –
производствените правила относно мотивиране на административният акт и
съответствието му с целта на закона. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от адв.К., която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество
на спора в писмени бележки счита, че пенсионните органи не са преценили
законосъобразно обстоятелствата, обосноваващи правото му да получава лична
инвалидна пенсия. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован,
за него се явява процесуален представител юрисконсулт П., който оспорва жалбата
и ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че атакувания
административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по
административната преписка и затова счита, че следва да бъде потвърден.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има
право на оспорване поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните за това съображения:
Административното производство е започнало подадено от жалбоподателят заявление
от 19.12.2016г. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност по
чл.90а КСО поради наличие общо заболяване. Към заявлението е приложено и ЕР
№4175/02.12.2016г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД за определена
трайно намалена работоспособност 72%. Същото е потвърдено с Решение №15631/22.12.2016г на МК към ТП на
НОИ. С нарочна декларация заявителят е посочил, че не получава друга пенсия
поради осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********, /протокол №N01029/23.01.2017г./ на Ръководител „пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Пловдив му е отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер 129.95
лева, считано от 03.10.2016г.. След преосвидетелстване с ЕР №3639/23.11.2017г
на първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД отново за наличие на общо
заболяване „инсулинозависим захаране
диабет“ му е определен ТНР 72%, като то е потвърдено с Решение №14733/12.12.2017г на МК при ТП на НОИ-Пловдив. Затова с Разпореждане
№********** / протокол №Р01098/21.12.2017г на А.Г. му е отпусната лична пенсия
за инвалидност, считано от 01.12.2017г. със срок до 01.11.2020година. След
преосвидетелстване с ЕР №3740/17.12.2020г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив“АД за общо заболяване „инсулинозависим
захарен диабет“ на жалбоподателят е определя ТНР от 60%. ЕР е потвърдено с ЕР
№0846/20.04.20221г на НЕЛК- специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ,
както и с Решение №04843/10.05.2021г на МК на ТП НОИ-Пловдив. Поради липса на обективна
предпоставка, касаеща определена трайно намалена
работоспособност повече от 70%, с Разпореждане №********** /протокол
№Р01040/20.05.2021г./ на ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив е прекратена отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано 02.11.2020година. Недоволен,
Г. го е обжалвал пред горестоящият административен
орган. С процесното Решение №2153-15-289 от 19.08.2021г.,
Директор на ТП на НОИ-гр.Пловдив е оставил в сила обжалваното Разпореждане от
20.05.2021г.. В мотивите си административният орган е посочил, че липсата на
обективна предпоставка на чл.90а ал.1 КСО-степен на
увреждане повече от 71 на сто, потвърдена с влязло в сила ЕР на НЕЛК е основание да се прекрати отпусната лична пенсия за инвалидност. Недоволен
жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство, по което прилага доказателства,
касаещи провеждано ново преосвидетелстване и медицинска документация за
влошеното му здравословно състояние.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи
пълната административна преписка по обжалвания административен акт и
представените доказателства от РЗИ-Пловдив, приети в с.з.. от 15.02.2022г..
С оглед дължимата преценката на съда за съотносимост на административният акт към момента на
издаването му с материално правните разпоредби и с административно –
производствените правила, съобрази, че обжалваното решение представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е
оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът
на ТП на НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ
законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на
разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1, т.2 б.а от
КСО. Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването
му са посочени и обсъдени всички налични
доказателства. Спазена
е предписаната от закона писмена форма, то съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2
от АПК, вкл. фактически и правни основания, послужили за мотивирането му и не са налице основания за неговата
нищожност.
По отношение на съответствието му с административно
производствените правила, съдът съобрази следното:
След
постановяване на решението на НЕЛК, освидетелстваното лице няма право на лична
социална пенсия за инвалидност, защото не отговаря на изискванията на чл. 90а,
ал. 1 от КСО (ред. ДВ, бр. 102/2018г., в сила от 01.01.2019г.), която гласи, че право на социална пенсия за
инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е
отпусната друга пенсия, включително от друга държава. С оглед на това, с
разпореждане от 20.05.2021г. на ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, отпускането на пенсия на А.Г. е
прекратено. Разпоредбата на чл. 101, ал.
1 от Закона за здравето /съкр.ЗЗ/
предвижда, че фактът на трайно намалена неработоспособност /вид и степен на
увреждане/ и нейната степен се установява с извършване на медицинска
експертиза. Съгласно чл. 103, ал.
4 от ЗЗ експертизата на вида и степента на увреждане, степента на
трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от
ТЕЛК и НЕЛК. С оглед на цитираните законови норми приложимата в пенсионното
производство разпоредба на чл. 6, ал. 2 от НПОС изисква към заявлението за
отпускане на социална пенсия да се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с
данните, необходими за преценяване на правото, размера и срока на пенсията. С
влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 3740/215 от 17.12.2020 г., издадено при
преосвидетелстване, на А.Г. е определена степен на трайно намалена
работоспособност 60 на сто за срок от 3 години. На основание чл. 113, ал.
3 ЗЗ влязлото в сила експертно решение е задължително за всички
лица, органи и организации в страната. Не съществува законово уредена
възможност степента на трайно намалена работоспособност като правопораждащ факт в хипотезата на чл. 90а
ал.1 от КСО да бъде установявана и удостоверявана по друг
административен ред или инцидентно в образувани съдебни производства по
оспорване на пенсионни актове. Преосвидетелстването на лицето за трайно
намалена работоспособност в степен под 71 на сто е довело до прекратяване на
отпусната на социалната пенсия за инвалидност, което решаващият административен
орган е преценил правилно и законосъобразно с оглед представените
доказателства. Освидетелстването на жалбоподателя за трайно намалена
работоспособност в степен 60 на сто е довело до отпадане на предпоставките за
получаване на пенсия за социална пенсия за инвалидност, което обосновава
основанието по чл. 96, ал.
1, т. 4 от КСО за прекратяване на пенсията. Оспореният акт е
материално законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като
неоснователна, директор на ТП на НОИ-Пловдив е постановил правилно решение.
Изложените в подадената жалба доводи не обосновават отменителни
основания по чл. 146 т.3 и
т.4 от АПК, поради което обжалваното решение от 19.08.2021г. следва да
бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на настоящото производство, разноски се дължат на ответника, който е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото се
определи в размер на 100 (сто) лв., съгласно чл. 27в от НЗПрП, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП.
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.Г. *** срещу Решение № 2153-15-289 от
19.08.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена
без уважение подадената от него жалба вх.№1012-15-406/30.07.2021г против
Разпореждане №**********/20.05.2021г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив
ОСЪЖДА А.К.Г.,
ЕГН**********,*** да заплати на ТП на НОИ-гр.Пловдив 100.00 /сто/ лева разноски
по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС по реда на АПК, в 14 дневен срок от
получаване на съобщението до страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: