РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Златоград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100129 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Р. МЛ. ОГН., ЕГН **********, с адрес:
обл. С., общ. Н., с. К., чрез адв. З. С.Д.с адрес за призоваване и съобщения: гр.
Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ №.срещу О. Н. с Булстат . представлявана от Б. Р. К. -
Кмет, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. твърди, че по
силата на давностно владение е собственик на поземлен имот в местността „Б.
к.“ в землището на общ. Н., обл. С.и носи името „К.“.
Сочи, че имотът е обособен отделно с видими граници и е част от ПИ
2947 с площ около 1570 кв. Границите на имота са: на юг - имот на П. М. О.;
на север - имот на Р. М. О..; на изток - имот собственост на М. И.З. и на запад
- улица.
Твърди, че ползва и владее имота повече от 32 години (а и от по-рано),
считано от 1988 г., до настоящия момент, необезпокояван от никого. В имота
има построена масивна жилищна сграда. Фактическата власт в празното
дворно място осъществява, чрез засаждане на селскостопански култури -
картофи, фасул, грах и други. Повече от 15 години плаща и съответните
данъци за сградата и земята.
1
С цел снабдяването с нотариален акт, след няколко срещи на ищеца с
общинска администрация, ръководните органи в общината отказват да
издадат скица за имота, удостоверение за регулационно положение, както и
данъчна оценка, независимо, че плаща съответните данъци и такси.
По този начин му се оспорва правото на собственост.
Моли съда да постанови решение, с което да признае него – Р. М.. О.,
че е собственик на част от ПИ 2947 с площ около 1570 кв.м. в м. „Б. к.“,
землището на община Н., който имот носи името „К.“, при граници: на юг -
имот на П.М. О.; на север - имот на Р. МЛ. О..; на изток - имот собственост на
М. И.З. и запад - улица с начало на давностно владение на 1988 г.
В съдебно заседание, чрез адв. Д. поддържа иска и моли да бъде уважен.
Ответникът О. - Н. редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
Имот № 002947 по КВС на гр. Н. е записан като общинска частна
собственост и е предоставен на Община - Н. с Протокол по чл. 19 ЗСПЗЗ №
36/28.07.2008 г. За имота не е съставен акт за общинска собственост и към
настоящия момент. В посочения имот има жилищна сграда, парници със
селскостопански култури и градина. Процесният имот е ограден от всички
страни от ограда от метални и бетонови колове и мрежа и скат. Процесният
имот е част от имот № 002947 и има площ от 1570 кв.м. и е при граници:
изток - имот № 006999; запад -общински път № 003054 и имот № 002947,
общинска собственост; север – имот № 002947, общинска собственост и юг -
имот № 002947, общинска собственост и имот № 006525. Няма данни имотът
да е отчуждаван и по плана на Неделино имотът е записан на Община - Н..
Не са правени постъпления пред ОСЗ - Н. за възстановяване на
процесния имот.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че имотът има статут на
земеделска земя и е ограден с описаната по-горе ограда, която е от доста
години. Там, където е имотът няма регулация, няма заснемане, няма план,
няма и околовръстен полигон по смисъла на ЗТСУ. Според вещото лице е
допусната грешка при заснемането, тъй като там, където е нямало
регулационен план или полигон, всичко, което е заснето е заснето като
земеделска земя, въпреки че вече е било застроено.
Вещото лице е повдигнало в жълт цвят процесният имот на
приложената по делото скица със зелени граници.
Горната фактическа обстановка се установява от заключението -
2
основно и допълнително на вещото лице Д. КР. СТ., по назначената СТЕ.
Съдът приема заключението, като обективно, компетентно и пълно.
Същото кореспондира с твърденията в исковата молба, а и със събраните по
делото гласни доказателства, поради което същото следва да бъде
кредитирано.
Като свидетели по делото са разпитани като свидетели Р. А. Д.и А.А.
Т.
Съдът давя вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те
не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите, събрани по делото
доказателства.
От показанията на свидетелите, съдът прие за установено, че имотът се
намира в м. „К.“ и е по пътя за „Б. к.“. Площта му е около 2 дка. Мястото
постоянно се използва от Р. и не е известно на свидетелите някой да спори с
него и да има претенции да е собственик. В имота има къща и други
постройки, а също и овощни дръвчета. Р.О. владее този имот от над 40
години. Братята и сестрите на Р. също нямат претенции към имота.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 30-годишна
придобивна давност, а именно от 1988 г.
Владението му не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателя или други лица.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
3
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 от ЗС.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В настоящия случай обаче липсва и актуване на имота като общинска
собственост (частна или публична).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия
случай по отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от
ЗС, чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
4
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.20111 г. на ВКС, по гр.д. №
430/2010 г., I г.о.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не съм им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира
извън регулационния план на населеното място, да се прави извод, че
той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил
заявен за възстановяване в законовите срокове, попада във фонда по чл.
19 ЗСПЗЗ.
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о.
По горните съображения предявеният иск ще следва да бъде уважен,
ведно със съответните последици свързани с разноските по делото.
Изготвената скица по делото от вещото лице Д. КР. СТ., преподписана
от съдия-докладчика следва да се счита като неразделна част от решението по
делото.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
5
заплати на ищеца, разноски по делото, в размер на 1000 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА – Н.,
БУЛСТАТ ., представлявана от Кмет Б.Р. К.със седалище и адрес на
управление: гр. Н., обл. С., че Р. М.. О., ЕГН **********, с адрес: обл. С.,
общ. Н. с. К., чрез адв. З.С.Д. с адрес за призоваване и съобщения: гр. Н., обл.
С. ул. „Д. Ч.“ № . е собственик по силата на давностно владение, считано от
1988 година, на следния недвижим имот, находящ в землището на гр. Н.:
поземлен имот в местността „Б. к.“ с името „К., представляващ част от ПИ
2947, с площ 1570 кв. м./за процесния имот/ , при граници: на юг - имот на П.
М. О.; изток - имот № 006999 на А. М.в О.; запад - общински път № 003054 и
имот № 002947 - общинска собственост; север - имот № 002947, общинска
собственост и юг - имот № 002947, общинска собственост и имот № 006525
на П. М. О..
Изготвената по делото скица от вещото лице Д. КР. СТ., на която
процесният имот е повдигнат в жълто, преподписана от съдия-докладчика,
следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ . представлявана от Кмет Б. Р.К.
със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С. да заплати на Р. МЛ.
ОГН., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., с. К., чрез адв. З. С. Д. с
адрес за призоваване и съобщения: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № .разноски по
делото в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
6