Определение по дело №1410/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер  2363                Година  29.07.2020                  Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети юли                                                                                   Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1410 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, неправилно озаглавен „възражение“, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 216/2020 г. на СтРС.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от възражението на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 16.01.2020 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред СтРС, за вземанията си от ответника, в общ размер на 1692.60 лева. Било образувано ч.гр.д. № 216/20 г. на СтРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради което подавал процесните искове в срока по чл. 415 ГПК. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били ОУ на договорите му за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта му. По силата на чл. 7, т. 1 от същите, ищецът поел задължение да снабдява с електрическа енергия следните обектите на потребление на ответника в -, които се индивидуализирали с измервателни точки, както следвало: ИТН: 4111047, -, -, ап. -, ИТН: 4111051, -, ТП -, ап.ст.2, ИТН: 4111055, -, ТП - , ап.ст.6, ИТН: 4111065, -, ТП - , ап.ст.29, ИТН: 4111068, -, ТП -, ап.ст.30, ИТН: 4111072, -, ТП -, ап.ст.31, ИТН: 4111076, -, ТП -, ап.ст.33, ИТН: 4111079, -, ТП -, ап.ст.39, ИТН: 4111083, -, ТП -, ап.ст.40, ИТН: 4111087, -, ТП -, ап.ст.41, ИТН: 4111093, -, ТП -, ап.ст.42, ИТН: 4111097, -, ТП -, ап.ст.44, ИТН: 4111156, -, ТП -, ап.32 и ИТН: 4111164, -, ТП -, ап.43. За ответника бил открит клиентски номер **********. Той от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2. В изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът доставил на обекта на ответника за периода от 02.08.2019 г. до 01.11.2019 г. електроенергия на обща стойност 1653.41 лева., която до момента не му била платена. Поради забава в плащането й, ответникът му дължал и законна лихва в общ размер от 39.19 лева за периода от 11.10.2019 г. до 15.01.2020 г. Същата се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до образуване на настоящото производство, както следвало: за периода от 02.08.2019 г. – 01.09.2019 г. – 1139.60 лева по фактура № **********, с падеж 10.10.2019 г., с 30.71 лева лихва от 11.10.2019 г. до 15.01.2020 г., за периода от 02.09.2019 г. – 01.10.2019 г. – сумата от 418.60 лева по фактура № **********, с падеж 11.11.2019 г., със 7.55 лева лихва от 12.11.2019 г. до 15.01.2020 г. и за периода от 02.10.2019 г. – 01.11.2019 г. – сумата от 95.21 лева по фактура № **********, с падеж 11.12.2019 г., с 0.93 лева лихва от 12.12.2019 г. до 15.01.2020 г. 

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1653.41 лева за консумираната от обекта му електрическа енергия от 02.08.2019 г. до 01.11.2019 г., с 39.19 лева обезщетение за забава от 12.04.2018 г. до 04.02.2019 г., както и законна лихва върху горепосочената главница от 16.01.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 216 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор, неправилно озаглавен „възражение“, ответникът заема становище, че не дължал изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Не дължал исканата сума. Сумата била платена изцяло.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в отговора му, неправилно озаглавен „възражение“, тъй като на тях е основал възраженията за неоснователност на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че за твърдените от него и подлежащи на доказване от него спорни факти, че е платил изцяло исковите суми, не сочи доказателства.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура № **********/30.11.2019 г., фактура № **********/31.10.2019 г., фактура № **********/30.09.2019 г., общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на - и общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на -, ведно с доказателства за влизането им в сила.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 216 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.10.2020 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника, неправилно озаглавен „възражение“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: