Р Е Ш Е Н И Е
№457
гр.Перник,
13.06.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на петнадесети май две хиляди
и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Катя Василева, разгледа гражданско дело № 5812 по описа за 2016 г. и взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна квалификация по 422 от ГПК,
във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ, чл.79 и сл. от ЗЗД, вр.
чл.86 от ЗЗД.
Производството
е по предявени от "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД обективно съединени искове за признаване за установено по реда на
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Я.Р.В. дължи на ищеца сумата 11495,29 лв. по Договор за банков кредит от 18.02.2011г., ведно със
законната лихва от 16.11.2015г., сумата 848,93 лв. – договорна лихва, дължима
за периода от 15.08.2014г. до 21.10.2015г., сумата 277,76 лв. – наказателна лихва,
изтекла в периода от 15.07.2014г. до 12.11.2015г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №8312/2015г. на ПРС.
При условията на евентуалност ако предявените установителни искове бъдат
частично или изцяло отхвърлени са предявени осъдителни искове, както следва –
сумата от 9704,52лв. – просрочена главница по цитирания по-горе Договор за
кредит за периода от 15.11.2015г. до датата на връчване на исковата молба на
ответника, възнаградителна лихва в размер на 10,48лв. за периода от
13.11.2015г. до 23.10.2015г. и наказателна лихва в размер на 92,22лв. изтекла
за периода 13.11.2015г. до 22.03.2016г.
В срока
за отговор по чл.131 ответникът дава становище за неоснователност на ищцовите
претенции. Оспорва да е подписвал процесния договор за кредит. Отрича да е бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Заявено е, че чл.3 от приложения договор за потребителски
кредит съдържа неравноправна клауза, като се иска прогласяване на нищожността
й.
По делото са събрани писмени доказателства,
прието е заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
Пернишки районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 8312/2015г. по
описа на РС-гр.Перник, се
установява, че по заявление на ищцовата банка е издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу Я.Р.В., за заплащане на сумата от 11495,29 лв., представляваща
изискуема главница по Договор за банков кредит от 18.02.2011 г., сумата от
848,93 лв., представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.08.2014 г.
до 21.10.2015 г. включително, сумата от 277,76 лв. - наказателна лихва за
периода от 15.08.2014 г. до 12.11.2015 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
31.07.2015 г. до окончателното й изплащане.
Срещу
заповедта изпълнение е постъпило възражение от ответницата Нина Василева, подадено в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това в
указания му едномесечен ищцовото дружество е предявило иск по чл. 422 за
установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
От приетия Договор за банков кредит от 18.02.2011 г.,
се установява, че между на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД от
една страна като кредитодател и Я.Р.В. като кредитополучател,
е сключен договор за кредит, по силата,
на който ищцовата банка се задължила да
предостави на В. сумата от 15 295,86лв. с краен срок за погасяване – 15.02.2021г.
Съгласно чл.3 от договора за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката
годишна лихва в размер на 9,5% , която лихва представлява СБР-стойността на
банковия ресурс плюс 2 пункта надбавка
годишно, като лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита
на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита.
Съгласно чл.3.1 банката може при промяна на пазарните условия едностранно да
променя лихвата в частта СБР, като новия лихвен процент влиза в сила от датата
посочена в уведомлението до кредитополучятеля. В чл.8.1 от договора страните
приели, че банката има право да начислява наказателна лихва в случай, че
кредитополучателя просрочи плащането на която и да е вноска от договора.
С писмо изх.№001-101230 от 12.10.2015г.,
получено с обратна разписка от Росица Василева Сотирова –
майка на ответника, ищцовота банка
уведомила Я.Р. Вергиров, че за периода 14.08.2014г.
до 20.10.2015г. не са платени дължимите вноски по Договор за кредит от 18.02.2011
г./, поради което банката обявява кредита за предсрочно изискуем и поканила ответника
доброволно да плати дължимите суми.
От приетото неоспорено
заключение на извършената по делото съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, банката е предоставила на ответника сумата предмет на договора за
банков кредит. От отпуснатият кредит в размер на 15 295.86 лв. кредитополучателя
е платил редовни и просрочени главници в размер на 3 800.57 лв., от които
редовна главница в размер на 994.35
лв. и просрочена главница в размер на 2 806.22 лв., като
последно плащане на кредита е на 15.07.2014 г. От 15.08.2014 г. до 15.10.2015
г. кредитополучателя не заплаща дължимите месечни анюитетни вноски, с което
неизпълнява договора за кредит. На 22.10.2015 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на
вземанията на Банката по Договора за кредит. Задължението
на кредитополучателя Я.Р.В.,
произтичащо от Договор за банков кредит от 18.02.2011 г. за
потребителски нужди е в общ размер на 12 621.98 лв., от които: усвоена и непогасена изискуема главница 11 495.29 лв.; начислена
редовна (възнаградателна) лихва 848.93
лв. за периода/15.08.2014 г. - 21.10.2015 г./; начислена наказателна лихва (неустойка)277.76 лв. за периода/15.08.2014 г. - 12.11.2015 г./ Към 13.11.2015 г. са направени съдебни разноски - платена
държавна такса в размер на 252.44
лв. / 2% върху общото задължение 12 621.98 лв. Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът възприема като обективно, компетентно и
кореспондиращо с приетите писмени доказателства. При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Предявеният в
настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и
има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда
на чл.41 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по
заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в
двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
същият се явява процесуално допустим.
По същество на доводите:
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника
/ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В
случая безспорно се установи, че на 18.02.2011г.
между "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД от
една страна като кредитодател и Я.Р.В. като кредитополучател,
е сключен договор за кредит,, по
който договор банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 15 295,86 лв.
Предвид изложеното, по делото се
установи възникналото
между страните договорно правоотношение, което произтича от договор за банков
кредит. Този договор е бил сключен в установената за целта писмена форма (чл.
430, ал.3 от ТЗ), а клаузите на договора -доколкото не противоречат на
императивни разпоредби от позитивното право - регламентират действието на
правоотношението.
Няма спор и
относно факта, че кредитополучателят
е усвоил сумата, чието връщане е било уговорено да се осъществи на анюитетни
вноски.
Анализът
на събраните в хода на делото писмени доказателства установява, че ответникът е изпаднал в забава за заплащането на месечни
анюитентни вноски за
периода от 15.08.2014г. до 15.10.2015г. Правните
последици от забавата се свеждат до възникване на установеното от закона (чл.
432, ал.1 от ТЗ) и конкретния договор за кредит (т. 13.т.1 от анекс№ 1 от 10.11.2010г)
право на банката да изиска предсрочно връщане на задълженията по кредита. Банкта надлежно е упражнила правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем – видно от приложеното по делото
писмо с изх. №001-101230 от 12.10.2015г.,
получено с обратна разписка от Росица
Василева Сотирова – майка на ответника. Връчването макар и да не е извършено
лично на ответника, е осъществено съобразно правилата на чл.5, ал.2 от ОБЩИТЕ
ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ДОСТАВЯНЕ НА ПОЩЕНСКИТЕ ПРАТКИ И ПОЩЕНСКИТЕ КОЛЕТИ
приети с Решение на КРС.
Установи се, че
след кредитополучателят не
е погасил длължимите за периода 15.08.2014 г. до 15.10.2015 г. вноски, като на 22.10.2015г.
ищцовата банката го е осчетоводила като
предсрочно изискуем изцяло. Между страните е налице уговорка - чл.13,
ал.1 от Договор за
кредит, че при допуснато неплащане на от страна на кредитополучателят и / или съдлъжника
изцяло или частично на което и да е задължение по договора
в продължение на 150 дни, кредитът вкл. усвоена и непогасена главница, такси,
разноски и лихва, става автоматично предсрочно изискуем в пълен размер и банката
има право да пристъпи към събиране на дължимите вземания по предвидения в
закона ред без да уведомява за това, както
кредитополучателят, така и солидарните
длъжници. Освен обективната предпоставка – наличието на просрочени задължения,
за да се трансформира кредита в предсрочно изискуем следва да е налице изрично
изявление на кредитора и това разрешение
е възприето в редица съдебни актове на ВКС
съставляващи задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК – Решение №92
от 16.06.2009г. на ВКС по т.д.№467 /2008г. ІІ т.о., Решение № 58 от 15.04.2009г. на ВКС по т.д.№
584/2008г. ІІ т.о. Упражнявнето
провомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем може да стане и
с молба за издаване на изпълнителен лист за цялата сума. /в този см. Решение №
58 от 15.04.2009г. на ВКС по т.д.№ 584/2008г. ІІ т.о. / В
настоящия случай се установи наличието както на обективната предпоставка –
наличието на просрочени задължения, така и на субектвната предпоставка –
заявление на банката ищец за издаване на
изплнителен лист обосноваващи
трансформацията на процесния кредит в предсрочно изискуем, както и
изрично уведомление до ответника за обявената предсрочна изискуемост връчено на
22.10.2016г.
Относно
възражението на ответника, че в Договор за кредит от 18.02.2011г. към него, се
съдържат нищожни клаузи, които противоречат на императивни норми на закона и
добрите нрави, съдът намира същото за неоснователно. За
да се приеме, че една сделка противоречи на добрите нрави, то следва да се
установи, че с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката
се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се
наложи на другата страна неизгодно условие. По делото не са ангажирани
доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличие хипотезата на
чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в чл. 143 ЗЗП, включително и: т. 9 - при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора; т. 10 - при предвидена възможност
на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание; т. 12 - при предвиждане цената да се определя
при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, т.15 - при предвидена възможност на търговеца или доставчика без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато
това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя и т.18 - при
поставени други подобни условия
Доводите за
нищожност на договора се основават на твърденията, че същият е сключен при
неравноправни клаузи, защото е изготвен самостоятелно и едностранно от банката.
Съдът
намира, че горните доводи са неоснователни. Липсват доказателства, че отетникът е предложил
различни условия от тези по договора, които условия ищцовата страна да е
отказала да обсъди и приеме. Предвид горното не може да се направи извод за
нищожност на договора на основание цитираните разпоредби от ЗЗП. Същевременно
Неоснователно е и наведеното от ответницата възражение, че лихвата за забава значително
надхвърля законовата лихва. Установи се от претата ССчЕ, че начислените от
ищцовата банка лихви по процесния кредит са формирани съгласно разпоредбите на
договора.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават
съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус ответникът не е ангажирала доказателства, които да
установят факта на плащане на непогасената част от процесния кредит. Не се
докаказа в производството от ответника, че той не е подписвал процесния договор
за кредит, поради което предявения установителен иск е доказан по основание.
С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че ищцовата претенция е
основателна и доказана поради, което следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство,
съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 1617,81лв., които следва
да му бъдат възстановени изцяло. С оглед измененията в чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП съдът намали размера на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение до сумата от 400лв. с оглед на което ответникът следва да
заплати сумата от 1217,81лв. разноски за исковото производство.
Дължими са и направените от
ищеца разноски в хода на проведеното заповедно производство в размер на
754,44лв.
Водим от горното, съдът
По
изложените съображения и на основание чл.422 ГПК във вр.с чл.415, ал.1 ГПК ,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Я.Р.В.,
ЕГН ********** и адрес ***, че дължи
на на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/"
ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -гр.София, бул."Н.Вапцаров"
№ 55, следните суми:
сумата от 11495,29 лв.,
представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит от 18.02.2011
г., сумата от 848,93 лв.,
представляваща просрочена редовна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 21.10.2015
г. включително, сумата от 277,76 лв. наказателна
лихва за периода от 15.08.2014 г. до 12.11.2015 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от 11495,29 лв., считано от датата на подаване
на заявлението – 16.11.2015 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8312/2015 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Я.Р.В., ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление -гр.София, бул."Н.Вапцаров" № 55, сумата от 1217,81 разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА Я.Р.В., ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление -гр.София, бул."Н.Вапцаров" № 55, , сумата от 754,44 разноски за
заповедното производство.
След
влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 8312/2015 г. по описа на
ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: