№ 227
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900719 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Водоканалстрой - Костови“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Иван
Богоров“, № 1, вх. 1, ет. 3, ап. среден, действащо чрез процесуален
представител адв. П.С., за осъждане на ответника „Водоканалстрой“ ООД,
ЕИК *********, гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Русе“ № 49, ап. 4, да заплати сума
в размер на 450 000 лева, частичен иск от цялото вземане в размер на 600 000
лева, която сума представлява вземане на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД
от „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на част от равностойността на
дружествения дял на напусналия ответното дружество съдружник Д.К.,
придобито от „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД въз основа на Договор за
прехвърляне на вземания от 09.07.2018 г., сключен с Д.К., ведно със законна
лихва за забава от датата на исковата молба – 18.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за
прехвърляне на вземания от 09.07.2018 г. ищецът „Водоканалстрой -
Костови“ ЕООД е придобил от цедента Димитър Щерионов Костов част от
вземането му от „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на равностойността на
дружествен дял на напуснал съдружник в размер на 600 000 лева. С писмено
предизвестие от 28.08.2017 г. съдружникът във „Водоканалстрой“ ООД Д.К.
прекратил участието си в дружеството. Предизвестието е получено лично от
единия от управителите на дружеството – Желез Янев, а срокът му е изтекъл
на 29.11.2017 г. Твърди се, че преди напускането си Д.К. е притежавал 42
1
дяла, всеки от които с номинална стойност от 50 лева, с обща номинална
стойност 2 100 лева, равняващи се на 42 % от капитала на дружеството,
следователно равностойността на дружествения дял на съдружника Костов се
равнява на 42% от чистото имущество на „Водоканалстрой“ ООД към края на
месеца, в който е настъпило прекратяването, т.е. към 30.11.2017 г.
Сочи се, че с нотариална покана рег.№ 576/24.01.2018 г., т. I, акт № 40,
по описа на нотариус Симеон Илиев, с рег. № 699 при НК, Д.К. е дал
тридневен срок на „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на дружествения му
дял, като се твърди забава на дружеството, считано от 30.01.2018 г. С
процесния договор за цесия в полза на ищцовото дружество е прехвърлена
част от равностойността на дружествения дял в размер на 600 000 лева, ведно
със съответстващото й обезщетение за забава. Другата част е прехвърлена от
Д.К. с договор за цесия от 13.07.2018 г. на дружеството „Водоканалстрой –
Д.К.“ ЕООД, ЕИК *********. Последното от своя страна предявило частичен
иск срещу ответното дружество за заплащане на прехвърлената му част от
вземането, представляващо равностойност на дружествения дял на напуснал
съдружник. С влязло в сила решение № 169/03.11.2020 г. по т.д.№ 384/2018 г.
на Окръжен съд – Бургас /потвърдено с решение № 26/10.06.2021 г. на
Апелативен съд – Бургас/, ответникът „Водоканалстрой“ ООД е осъден да
заплати на „Водоканалстрой – Д.К.“ ЕООД сумата от 1 200 000 лева,
представляваща част от общо заявено вземане за равностойност на
дружествен дял в размер на 2 164 440 лева. Посочено е, че в мотивите на
съдебния акт съдът е приел, че общият размер на равностойността на
дружествения дял на Д.К. във „Водоканалстрой“ ООД е 1 803 425.21 лева.
Твърди се, че с нотариална покана рег.№ 6160,том III, акт № 27 от
16.07.2018 г. на нотариус Симеон Илиев цедентът Д.К. уведомил ответното
дружество „Водоканалстрой“ ООД за прехвърлянето на процесното вземане.
Изложено е още, че след прекратяване участието на Д.К. в ответното
дружество и във връзка с отправено искане на 07.02.2018 г. на същия е
изпратено писмо, ведно със счетоводен баланс към 30.11.2017 г., от които се
установява, че на 21.12.2017 г. е проведено общо събрание на дружеството, на
което е взето решение за обезценка и отписване от баланса на дружеството на
търговски вземания на обща стойност 6 057 945 лева. Ищецът претендира, че
посоченото решение е непротивопоставимо, както на напусналия съдружник
Д.К., така и на частните му правоприемници и същото е взето единствено с
цел да увреди последните, като излага подробни аргументи в тази насока. На
следващо място се сочи, че предприетото отписване на вземания не се
основава на обективни факти, за което ищецът се позовава на данните от ГФО
на ответното дружество за 2016 г. и съпътстващия го доклад на независим
одитор. Поради изложеното, моли решение на ОС на ответното дружество да
не се взема предвид при изчисляване равностойността на дължимия от
ответника дружествен дял съгласно баланса на дружеството към 30.11.2017 г.
С допълнителна исковa молба ищецът репликира направените от
ответника възражения и поддържа изложеното досежно липсата на обективни
2
фактори за отписването и обезценката на вземанията по силата на решение на
ОС на ответното дружество от 21.12.2017 г.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество първоначално е
оспорило иска, но с молба вх.№ 7578/29.03.2022 г. обективира пълно
признание на иска. Посочено е, че признава всички изложени в исковата и
допълнителната искова молба фактически и правни твърдения от ищеца.
Признава, че общият размер на равностойността на дружествения дял на
Димитър Щерионов Костов е 1 803 425.21 лева, както и че решението, прието
от ОС на дружеството на 21.12.2017 г. за обезценка и отписване на активи е
непротивопоставимо на Д.К. и неговите правоприемници, съответно, че
дължи на ищеца претендираните суми.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване съобразно
направеното признание от ответника. Моли за присъждане на разноските за
платена държавна такса за производството.
В съдебно заседание, ответното дружество, чрез процесуален
представител, оспорва направеното признание на иска, оформено с
нотариална заверка на подписа с аргумента, че при подписването му пред
нотариуса, съдържанието на документа не му е било прочетено и не е знаел
какво подписва.
Настоящият състав на ВОС, съобразявайки наличието на
хипотезата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, е прекратил съдебното дирене по
признатите факти и доводи за основателност на претенцията на ищеца.
Признатото право на ищеца, основаващо се на прекратено членствено
правоотношение на Димитър Щерионов Костов с ответното дружество
„Водоканалстрой“ ООД и прехвърлена част от равностойността на
дружествения дял на прекратилия участието си съдружник в полза на ищеца
„Водоканалстрой - Костови“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на
вземания от 09.07.2018 г., не противоречи на закона и добрите нрави.
Въпросът за валидността на изявлението за признание на иска на
ответното дружество е разрешен с протоколно определение № 368/18.05.2022
г. по делото. Волята на ответното дружеството е заявена от управителя на
същото с пълни представителни правомощия и съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК
не може да бъде оттеглена. Единствена пречка за зачитане действителността
на признанието е ако същото е дадено при опорочаване на волята или води до
нарушаване на добрите нрави. Последващите признанието твърдения в
съдебно заседание от управителя Янакиев, че не му е било обяснено и не му е
бил прочетен текста на подписаното от него пред нотариус изявление не
следва да се приеме за порок на волята му, доколкото става дума за грамотно
и дееспособно лице, за което се презумира, че при полагането на подпис знае
какво подписва. Възприемане на противното означава категоричен риск за
3
правната сигурност и обезмисля всяко изявление пред нотариус или държавен
орган. Доколкото съдът придоби непосредствени впечатления от личността
на управителя Здравко Янакиев в съдебно заседание, не счита че са налице
основания да се приеме опорочаване на волята му при подписаното пред
нотариус признание на иска.
Съдът като взе предвид, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК
и липсата на отрицателните такива, т.е. признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него,
намира, че следва да постанови решение при признание на иска, с което
същият да бъде уважен.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ищцовата страна, такива се следват в размер на 15 300 лева в за
платената по делото държавна такса.
В полза на ответника не се следват разноски, тъй като въпреки
направеното в хода на производството признание на иска, същият с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. С депозираните отговори
на исковата и допълнителната искова молба ответникът е оспорил
претенцията, както и не е предприел плащане по силата на отправените от
цесионера покани.
Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОКАНАЛСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Русе“ № 49, ап. 4,
да заплати на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“, № 1, вх. 1, ет.
3, ап. среден, сумата от 450 000 лева /четиристотин и петдесет хиляди
лева/, предявена като частична претенция от цялото вземане в размер на 600
000 лева, която сума представлява вземане на „Водоканалстрой - Костови“
ЕООД от „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на част от равностойността на
дружествения дял на напусналия ответното дружество съдружник Д.К.,
придобито от „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД въз основа на Договор за
прехвърляне на вземания от 09.07.2018 г., сключен с Д.К., ведно със законна
лихва за забава от датата на исковата молба – 18.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, платима по банкова сметка на ищеца с IBAN:
******, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВОДОКАНАЛСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Русе“ № 49, ап. 4,
да заплати на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“, № 1, вх. 1, ет.
3, ап. среден, сумата от 15 300 лева /петнадесет хиляди и триста лева/,
платима по банкова сметка на ищеца с IBAN: ******, представляваща
4
сторени по делото разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5