Р Е Ш Е Н И
Е
№ 628
гр. Бургас,
15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в
публично
заседание на първи юни, две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
М. Николова
при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова
административно дело № 565/2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.68,
ал.2 от Закона за защита от дискриминация.
Образувано е по жалба на Университет „Проф.д-р Асен
Златаров“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление : ***,
представляван от ректора проф.д-р М.М., чрез пълномощник адв. М.М.М. и
юрисконсулт Н. Д. П., против Решение № 443/16.09.2022г. на Петчленен разширен
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, постановено по
преписка № 152 по описа на Комисията за 2021г.
Жалбоподателят моли
оспореното решение да бъде обявено за нищожно, поради противоречието му с
влязло в сила решение № III-23/26.03.2021г. на Окръжен съд - Бургас,
постановено по въззивно гражданско дело № 129/2021г., за което излага подробни
съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. М.М., който поддържа изцяло жалбата по
изложените в същата аргументи, свързани с твърдението за нищожност на
оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя
Ответникът - Комисия за защита от
дискриминация, в съдебно заседание не се представлява. В депозирано по делото писмено
становище преди насроченото съдебно заседание, оспорва жалбата като
недопустима, а при условия на евентуалност като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира такова от
жалбоподателя.
Заинтересованата страна – А.С.Н., редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител,
който изразява становище за неоснователност на жалбата като намира, че се касае
за опит за превратно тълкуване на нормативна разпоредба, от която да се извлече
нищожност на един редовен по своята същност административен акт. Претендира
разноски. Депозира и писмени бележки.
Административен съд – Бургас,
осемнадесети състав, след като прецени събраните доказателства, обсъди доводите
на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Производството пред Комисията за защита
от дискриминация е започнало по повод жалба с вх.№ 44-00-1375/26.04.2021г. (л.31-л.32),
подадена от А.С.Н., в която са изложени доводи, че е дискриминирана, считано от
17.05.2018г. по признак „персонално лично отношение“ от Университет „Проф.д-р
Асен Златаров“ Бургас, тъй като не й се заплаща дължимото допълнително трудово
възнаграждение за придобитата от нея научна степен „доктор на науките“, а в
същото време нейни колеги, придобили същата степен, получават допълнително
трудово възнаграждение от университета. В жалбата са наведени и твърдения, че по
този повод Н. е завела и спечелила дело срещу университета на втора инстанция (Окръжен
съд - Бургас), както и че определената от съда сума й е била изплатена от
университета.
С Разпореждане № 589/14.05.2021г. на
председателя на Комисията за защита от дискриминация (л.52) е образувана
преписка № 152/2021 год., която е разпределена за разглеждане от Петчленен
разширен заседателен състав, поради изложените в жалбата оплаквания за
извършена дискриминация по признаците „лично положение” и образование по чл.4,
ал.1 от Закона за защита от дискриминация, както и претенция за нарушение на
права по глава втора, Раздел Първи, „Защита при упражняване правото на труд“.
След определяне на председател на
състава и докладчик по преписката е проведена и процедура по проучване,
съгласно чл.55 и сл. от Закона за защита от дискриминация, в рамките на която
са изискани становища и доказателства от участниците в производството. В
предоставения срок е депозирано писмо отговор от Университета „Проф.д-р Асен
Златаров“ Бургас, адресирано до Председателя на Комисия за защита от
дискриминация с вх.№ 17-00-72-26.07.2021г. (л.58-59), в което са изложени
доводи за неоснователност на жалбата на Н. и към което са представени писмени
доказателства.
Изготвен е доклад - заключение от
докладчика по преписката (л.75-л.77) до председателя на Петчленен разширен
заседателен състав на КЗД.
След приключване на проучването, на
основание чл.59, ал.3 от Закона за защита от дискриминация е предоставена
възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат
нови доказателства. Представено е заключително становище от А.Н., към което са
представени допълнителни писмени доказателства. Преписката е разгледана в три открити
заседания на 07.03.2022г., на 11.05.2022г. и на 29.06.2022г., в които са
приобщени към материалите допълнително представените и изискани от страните
писмени доказателства.
Производството пред КЗД по преписка №
152/2021г. е приключило с издаване на решение № 443/16.09.2022г. на Петчленен
разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е
прието за установено по отношение на А.С.Н. ***, че с незаплащането на
възнаграждение за притежавана от нея научна степен, Университетът „Проф. Асен
Златаров“ гр.Бургас, представляван от ректора проф. д-р М.С.М., в качеството му
на работодател, не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.14, ал.1 от Закона
за защита от дискриминация и е осъществил административно нарушение по чл.80,
ал.2 от Закона за защита от дискриминация във връзка с чл.80, ал.1 от същия
закон, което представлява пряка дискриминация по признаци „лично положение“ и
„образование“. С решението на Университета “Проф. Асен Златаров“, гр. Бургас, в
качеството на работодател, е наложена на основание чл.80, ал.2 от Закона за
защита от дискриминация във връзка с чл.80, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин / лева за това,
че не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.14, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация, да осигури допълнително възнаграждение за притежавана
научна степен „доктор на науките“ на своя служител А.С.Н. с тези на останалите
й колеги, притежаващи също научна степен „доктор на науките” и е осъществил
пряка дискриминация по признаци „лично положение“ и „образование“. Освен това
на ректора и представляващия университета проф. д-р М.С.Миткова е дадено
предписание на основание чл.47, т.1 във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от Закона за
защита от дискриминация да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми
на дискриминация по отношение на академичния състав в представляваното от нея
учебно заведение, както и да постави на достъпно място текста на ЗЗД в
Университета “Проф. Асен Златаров“, гр. Бургас, както и всички разпоредби на
вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация /чл.30 от
ЗЗДискр./.
Решение №
443/16.09.2022г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за
защита от дискриминация е връчено на Университета „Проф. Д-р Асен Златаров” на 21.09.2022
год., видно от представеното с административната преписка копие на известие за
доставяне (л.279). Решението е оспорено от Университета „Проф. Д-р Асен
Златаров” пред Административен съд - Бургас, по повод на което е било
образувано административно дело № 1770/2022 год. по описа на съда.
С Определение №
2164/18.11.2022 год. на Административен съд - Бургас жалбата на университета е
оставена без разглеждане, поради подаването й след изтичане на законоустановения
срок за оспорване на решението, а делото - прекратено.
Определението на
Административен съд - Бургас е обжалвано пред Върховен административен съд и е оставено
в сила с Определение от 02.02.2023г. по административно дело № 293/2023 год. по
описа на Върховен административен съд.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не е налице спор между страните, а и се
установява по делото, че Решение № 443/16.09.2022г. на Петчленен разширен
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, постановено по
преписка № 152 по описа на Комисията за 2021 год., е влязло в законна сила.
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като с нея се иска единствено прогласяване на нищожността на административния
акт, а съгласно нормата на чл.149, ал.5 от АПК, тя може да се поиска без ограничение във времето.
Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната
практика и теория е възприет критерият, че такива са основанията за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено тежки. Т. е. нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен. В случая такива пороци не са налице.
Процесното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.47 от Закона за защита от
дискриминация и в установената от закона писмена форма.
Съдът намира за неоснователно и релевираното
от жалбоподателя възражение за нищожност на решението, поради противоречие с
влязлото в сила решение № III-23/26.03.2021г.
на Окръжен съд - Бургас, постановено по въззивно гражданско дело № 129/2021г.
Безспорно е, че чл.177, ал. 2 АПК
определя като нищожен административен акт, който е в противоречие с влязло в
сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само
с формална законна сила, т.е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална
законна сила, т.е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено
нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези,
спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има
действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които
решението има действие, са страни, основание, предмет - чл.177, ал.1 АПК във
вр. с чл.298, ал.1 ГПК. За да се приеме, че Решение № 443/16.09.2022г. на
Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация по
преписка № 152 по описа на Комисията за 2021г. е постановено в противоречие с
влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е
постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспореното решение
на КЗД, т.е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо.
С решение № III-23/26.03.2021г. на
Окръжен съд - Бургас, постановено по въззивно гражданско дело № 129/2021г.
съдът е отменил Решение № 260391/09.10.2020г. на Районен съд – Бургас по гр.д.
3183/2020г., в частта, в която съдът е уважил предявените от А.С.Н. искове по
чл.14а, ал.2 от ЗРАСРБ вр.с чл.128, т.2, вр.чл.244, т.2 и чл.245, ал.2 от КТ
вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на Университета „Проф. Д-р Асен Златаров” по
съществуващото помежду им трудово правоотношение, по силата на което ищцата
заема длъжност главен асистент и по същество е отхвърлил като неоснователни предявените
от А.С.Н., искове по чл.14а, ал.2 от ЗРАСРБ вр. с чл.128, т.2 вр. с чл.244, т.2
и чл.245, ал.2 от КТ вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на Университет „Проф. Д-р
Асен Златаров” да й заплати по съществуващо помежду им трудово правоотношение,
по силата на което ищцата заема длъжността „главен асистент“, както следва: за
сумата от по 315 лева, месечно - главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение, дължимо за периода от 26.07.2018г. до 22.01.2020г.,
представляващо разликата между получаваното от ищцата допълнително трудово
възнаграждение от 315 лв. месечно за притежаваната образователна и научна
степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на
кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово възнаграждение от
630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално
направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен
дисертационен труд на тема: „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно
обучение в университетска среда“ към Университета по библиотекознание и
информационни технологии, сумата от по 300 лв. месечно-главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение, дължимо за периода от 23.01.2020г. до
30.06.2020г., представляващо разликата между получаваното от ищцата
допълнително трудово възнаграждение от 330 лв. месечно за притежаваната
образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на
обучението по технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително
трудово възнаграждение от 630 лева месечно за придобитата научна степен „доктор
на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и
информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема;,..Виртуално
общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към
Университета по библиотекознание и информационни технологии, както и сумата от
645.95 лв., представляваща сборна мораторна лихва за забавено плащане на всяко
от неплатените допълнителни месечни трудови възнаграждения от по 315 лв. и 300
лв. - месечни главници за горепосочените периоди 26.07.2018г. до 22.01.2020г. и
от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., изчислени помесечно, считано от първо число на
месеца, следващ падежа на задължението, начиная от 01.09.2018г. до
23.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените главници,
считано по подаване на исковата молба -24.06.2020г., до окончателното й
изплащане, както и сторените съдебни разноски от 661,65лв., изчислени съразмерно
с уважената част от исковете. С цитираното съдебно решение Окръжен съд Бургас е
потвърдил решение № 260391/09.10.2020г., постановено по гр.д.№ 3183/2020г по
описа на РС – Бургас в останалата обжалвана част, с която частично е отхвърлен
предявения от Н. иск срещу университета за присъждане на неплатени допълнителни
трудови възнаграждения за периода от 24.06.2017г. до 25.07.2018г. и за
присъждане на сборна мораторна лихва, както и изцяло иска за присъждане на
сумата от 180 лева – главница, представляваща неплатено допълнително трудово
възнаграждение за периода 24.06.2017г. до 21.12.2017г., както и иска за
присъждане на законна лихва за забавено плащане на отхвърлените главници,
считано от подаване на исковата молба - 24.06.2020г. до окончателното им
изплащане.
За да постанови решението Окръжен съд -
Бургас е приел, че на А.Н. не се дължи допълнително трудово възнаграждение за
научна степен „доктор на науките“ по защитения от нея дисертационен труд на
тема „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска
среда“ в професионално направление „3.5. Обществени комуникации и информационни
науки“, тъй като не се установява придобитата научна степен да е свързана със
заеманата длъжност главен „асистент по технологично обзавеждане в хотела и ресторанта“
в Катедра „Организация и технология на туристическото обслужване“ в Колежа по
туризъм. Според мотивите на съдебното решение допълнително месечно
възнаграждение за научна степен по чл.14а, ал.2 от ЗРАСРБ се определя само, ако
тематиката на дисертацията е свързана с изпълняваната работа по сключеното
трудово правоотношение, при което се съпоставят трудови функции присъщи за
длъжността в утвърдената длъжностна характеристика и проблемите, предмет на
дисертационни труд. Така съобразно нормативната уредба по-високата квалификация
на лицето, което притежава съответната научна степен, трябва задължително да е
свързана с изпълняваната от него работа и съответно заеманата длъжност.
Следователно лицето, притежаващо гореупоменатата научна степен, трябва да отговаря
на нуждите на професионалните направления на основното звено, в което то е на
първи основен трудов договор, при условия, че е назначено на академична
длъжност, или е назначено на длъжност, изискваща научна степен, съгласно
заеманата длъжност, което в случая не се установява по отношение на Н..
Така както е бил очертан от съда,
спорният по делото въпрос се е свеждал до това има ли Н. право на допълнително
възнаграждение за по-високата си лична квалификация „доктор на науките“, дали
това допълнително възнаграждение се дължи само, ако притежаваната от служителя
научна степен е свързана с изпълняваната работа и свързана ли е придобитата от Н.
научна степен „доктор на науките“ с изпълняваната от нея работа.
Независимо, че в оспореното решение на
КЗД са изложени мотиви за неоснователност на отказа на Университет „Проф.д-р
Асен Златаров да плаща допълнително трудово възнаграждение на Н. по чл.14а,
ал.2 от ЗРАСРБ, спорният въпрос, по който се е произнесла КЗД с диспозитива на
решението, не е бил относно дължимостта на това възнаграждение, а относно осъществено
дискриминационно поведение от страна на университета по отношение на Н. по
признаци лично положение и образование и неизпълнение на задължението му като
работодател по чл.14, ал.1 от ЗЗДискр за осигуряване на равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд, съставомерно по чл.80, ал.2 от ЗЗДискр във вр.ал.1
от същия закон. В случая КЗД е приела, че неизплащането на възнаграждение за
притежаваната от Н. научна степен „доктор на науките“ от Университет „Проф.д-р
Асен Златаров“ представлява осъществена спрямо нея пряка дискриминация по
признаци лично положение и образование или както е посочено в мотивите на
решението - по-неблагоприятно третиране на Н. по признак лично положение в
сравнение с уговореното и изплащано на нейните колеги професор Радойнова и
доцент Колева, за които е било установено в производството пред КЗД, че са
наети да изпълняват еднаква с нея работа и че липсва връзка между длъжностите им
по трудово правоотношение и притежаваната от тях научна степен доктор на
науките, както и че темите на дисертационните им трудове също не кореспондират
с професионалните направления на първичните звена, където те са назначени на
работа.
По изложените съображения съдът намира,
че оспореното решение на КЗД не е в противоречие с обективните
предели на силата на пресъдено нещо на решение
№ III-23/26.03.2021г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по въззивно
гражданско дело № 129/2021г. по описа на съда.
Под „в противоречие на влязло в сила решение на съд" в
разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК се има предвид хипотезата, когато
административният акт противоречи на решението на съда по спорния предмет, по
правните последици, обективирани в неговия диспозитив, която хипотеза не е
налице в случая.
По изложените съображения, съдът приема,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направено искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева, определено на основание чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Искане за разноски е направено и от
процесуалния представител на заинтересованата страна А.С.Н. - адв. Г.М..
Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. В случая е налице отхвърляне на
оспорването, поради което на заинтересованата страна А.С.Н. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева,
договорено и платено в брой, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Университет „Проф.д-р Асен Златаров“, със
седалище и адрес на управление : ***, представляван от ректора проф.М.М., чрез
пълномощник адв. М.М.М. и юрисконсулт Н. Д. П., против Решение №
443/16.09.2022г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за
защита от дискриминация, постановено по преписка № 152 по описа на Комисията за
2021г.
ОСЪЖДА Университет „Проф.д-р Асен Златаров“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : *** да заплати на Комисия за защита от
дискриминация, адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35 разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Университет „Проф.д-р Асен Златаров“, с ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление : *** да заплати на А.С.Н., ЕГН:**********
разноски по делото в размер на 500 (петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: