Решение по дело №1456/2013 на Районен съд - Пазарджик

 

     Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                      гр. Пазарджик 15.11.2013 г.

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание  на тринадесети ноември , през две хиляди и тринадесета  година  в състав:        

                             Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА        

При секретаря и в присъствието на прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 1456  по описа за  2013  година и за да се произнесе взе  предвид следното :

         Предявен е иск  с правно основание чл.  143 ал.2  СК   и чл. 149 СК  за присъждане на  издръжка.

В исковата си молба против В.А.А. ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес : гр. Плевен, обл. Плевен, ж.к. „Дружба „ № **** , ищцата И.А.А. ЕГН ********** ***  , в качеството й на майка  и законен представител на  малолетното си дете А.В.В.А. ЕГН *********** твърди , че  с ответникът са съпрузи от 09.09.1999 г.  и той  е баща на малолетното дете . Твърди, че от средата на 2009 г.  с ответника живеят разделени ,  той не се интересува от детето  и не дава пари за неговата издръжка.Ищцата твърди , че е безработна и единствено нейните роднини й помагат, но тези средства не са достатъчни за неговата издръжка.  Детето  е ученик  и освен средства за храна са нужни и такива за облекло, учебници  и помагала. Затова се моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на своя  малолетен син   месечна издръжка в размер на 100,00 г.  лв. считано от 01.05.2012 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.   Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

           В срока по чл. 131 ГПК      е постъпил писмен отговор от ответника , на който по реда на чл. 47 ал.6 ГПК е определен особен представител. В отговора се излагат възражения досежно възможностите на ответника да плаща издръжка в претендирания размер.            

            Като се запозна със събраните по делото доказателства, за да се произнесе, съдът прие за установено следното:

            Не се оспорва по делото,  а и от представеното удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане  № 4/ 24.09.2002 г.  се установява, че ответникът  е баща на малолетното дете А.В.В.А.   ЕГН ***********, роден на *** г.  

Не се оспорва , а и от показанията на разпитаните по делото свидетели ДВ и НС се установява, че  двамата родители не живеят съвместно от около четири  години , като през този период   и към настоящия момент детето живее само със своята майка , която полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание с помощта на своите родители.  

От представеното по делото удостоверение издадено от  СОУ „ Александър И  Ч  „ гр. Белово  се установява, че  през учебната 2012/ 2013 г. детето  е записано като редовен ученик в 4-б клас в същото училище.

От изготвения и представен по делото социален доклад от ДСП гр. Септември , както и от показанията на посочените по-горе свидетели се установява, че детето е родено в Испания, но през 2010 г. семейството се завръща в България и от тогава детето се отглежда в дома на своите дядо и баба по майчина линия. Установява се , че след настъпване на фактическата раздяла между родителите , бащата на детето има много редки срещи с него и контактите им се свеждат почти само до разговори по телефона. При своето проучване, социалните служители са установили контакт с бащата, който отказал за посочи актуалния си адрес . Според негови данни , той живее под наем и работи по трудово правоотношение в гр. Плевен , като получава трудово възнаграждение в рамките на минималната работна заплата. Установява се още, че детето  е добре възпитано и има подчертан интерес към спортните дисциплини, като желае в бъдеще да учи в спортно училище. Изразеното от неговата класна ръководителка мнение  е , че детето  се нуждае от финансово участие на бащата при неговата издръжка , за да не се чувства пренебрегнато и изоставено от него. Същото становище обосновават и служителите в ДСП гр. Септември.

            При тези фактически данни от правна страна, Районният съд приема, че предявените искове   за  присъждане на  издръжка в полза на малолетно дете от неговия родител   са  основателни.  Съгласно чл.143 ал.2  СК,  родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни  и дали могат да се издържат от имуществото си. В настоящото производство безспорно се установява, че ответникът е баща на малолетното дете А.В. , роден на *** г. , което към настоящия момент е навършило възраст  от единадесет години  и седем месеца.  Не се оспорва , че за исковия период – считано от  01.05.2012  г.  и до настоящия момент детето живее със своята майка , която полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание. Освен това не се оспорва , че родителите на детето   не живеят съвместно от посочената по-горе дата и към настоящия момент . С оглед на това , съдът счита, че са налице предпоставките на чл.143 ал.2  от СК за присъждане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете  от неговия родител, включително и за присъждане на издръжка на основание чл. 149 СК - преди датата на подаване на исковата молба,   считано от 01.05.2012 г. 

Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане съгласно общата разпоредба на чл. 142  ал.1  СК, като тази издръжка  определяна в полза на ненавършило пълнолетие дете съгласно чл. 142 ал.2 СК не може да бъде по-ниска от една четвърт от размера на минималната работна заплата / към настоящия момент в размер на 310 ,00 лв.  /. Затова като съобрази възрастта и нуждите на детето, свързани с неговото    отглеждане и възпитание, както и възможностите на двамата родители дължащи издръжка, съдът преценява, че за месечната издръжка  на детето А.В.   са необходими минимум 180,00 лв.  Тъй като през процесния период непосредствените грижи за детето  са били осигурявани от майката, а не се твърди и не се установява редовно участие на бащата в  разходите за издръжката,  то съдът счита, че от така определената сума бащата В.А.  , следва да поеме част в размер на 100,00  лв. При определянето на този размер  на дължимата издръжка  съдът счита, че във  възможностите на ответника  е да плаща така определената издръжка , тъй като  понятието " възможности" включва не само всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и всички възможности и обстоятелства зависещи от волята на съответния родител. Имайки предвид трудоспособната възраст и доброто здравословно състояние на ответника/ доказателства в противната насока не бяха представени по делото/ и съобразявайки, че ответникът няма задължение за издръжката на други низходящи , съдът счита, че в неговите   възможности е да  плаща на детето  си месечна издръжка  в определения размер , поради което в този размер исковите претенции са основателни  и ще следва да бъдат уважени. Ще следва да се уважи и претенцията за присъждане на законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска.

В тежест на ответника по делото, следва да се възложи и следващата се държавна такса   в размер на  72,40 лв. , като ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцата разноски за адвокатски хонорар в размер на 150,00 лв. и да плати по сметка на ПРС разноски за назначения му от съда особен представител в размер на 100,00 лв.       

Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :     

 

 

                                                        Р         Е          Ш         И    :

 

 

            ОСЪЖДА  В.А.А. ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес : гр. Плевен, обл. Плевен, ж.к. „Дружба „ **********, ******** да заплати  на своя син  А.В.В.А. ЕГН ***********  чрез неговата майка и законна представителка И.А.А. ЕГН ********** ***   на основание чл. 149 СК месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от  01.05.2012 г.   до датата на подаването на исковата молба / 17.04.2013 г. / , както  и да  заплаща на основание чл. 143 ал.2 СК месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от  17.04.2013 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска, както и сторените в настоящото производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 150,00 лв.

ОСЪЖДА В.А.А. ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес : гр. Плевен, обл. Плевен, ж.к. „Дружба „ № ******* ******** ***** да заплати следващата се държавна такса   в размер на    72,00 лв. , както и да заплати по сметка на ПРС разноски за назначения му от съда особен представител в размер на 100,00 лв.                    

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл. 316 ГПК обявен на страните в открито съдебно заседание.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :