РЕШЕНИЕ
№ 855
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330113056 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Е. Р. К., ЕГН ********** против „Профи
кредит Българя“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск с
правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 19.07.2022 г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ...., по който клаузата, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 1200 лева, била нищожна,
поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал.
4 ЗПК и нарушаваща съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори. Моли за прогласяването й за
такава и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Потребителят сам решил да се възползва от предоставената незадължителна доп.
услуга, която била извършена, като съдържанието на уговорката не противоречало на
закона и добрите нрави, нито сумата следвало да се включва в ГПР. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв.
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
1
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: на 19.07.2022 г. между
страните е подписан договор за потребителски кредит № ......., по който предоставената
сума е усвоена; предвидено е заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ от 1200 лева, което не е платено от потребителя /вж. Определението по
чл. 140 ГПК № 11833/01.11.2022 г. – л.33-34/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
Според договора, уговорената доп. услуга „фаст“ касае – предоставено право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. За нея е предвидено
възнаграждение от 1200 лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж.
Съдът намира, че посоченото възнаграждение за доп. услуга „фаст“
представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с
усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за възн. е
уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна
норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване
и управление на кредита.
Ето защо, клаузата за дължимост на такава сума е нищожна, поради
противоречие със закона, а в т.ч. и на добрите нрави, предвид уговорения й размер –
1200 лева при кредит от 3000 лева /с отделна услуга „флекси“ от 1500 лв./,
представляваща почти половината от предоставения финансов ресурс.
Такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост. Основната й цел е да
дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер спрямо главницата,
което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а
е и изцяло във вреда на потребителя.
При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него лежат
и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.
Същевременно и реално извършване на конкретна услуга не се установява, за да се
дължи предвидената сума за възнаграждение /която принципно е недължима, съгл.
посочената норма на ЗПК/.
2
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е
пораждал правно действие.
Предвид изложеното, съдът приема иска за основателен, при което следва да
бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80
ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно НМРАВ, възлиза на минимума от 300 лева, който следва да се присъди
лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Е. Р. К., ЕГН
********** и „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК *********, че клаузата за
дължимост на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 1200 лева по
сключения помежду им договор за потребителски кредит № ..... от 19.07.2022 г., е
нищожна.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да плати на
Е. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ...... сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., със служебен адрес:
...., сумата от 300 лева /триста лева/- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Е. Р. К. в производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3