Р Е Ш Е Н И Е
№
............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1.Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Елена Воденичарова
Прокурор:
Александър Атанасов
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №3221
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК вр.с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Р.Б.К. *** против Решение №1849/16.10.2019г. по НАХД №3825/2019г. на
РС-Варна, с което е потвърдено НП №19-0819-003260/20.06.2019г. на Началник
група в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна, в частта, с която му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 във
вр. с ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП за нарушение на чл.38 ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че Решението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо.
Постановено било при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се
извода на ВРС, че НП е правилно и законосъобразно. Поддържат се доводите поддържани
и пред въззивния съд, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не
отговаряла на действителната. К. не осъществил състава на вмененото му във вина
нарушение свързано с отнемането на предимство, а ПТП-то настъпило в резултат на
неспазване на дистанция от водача на другото МПС. Поради това се претендира
отмяна на Решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и постановяване
на ново решение, с което да бъде отменено НП. В съдебно заседание касатора и
представителят му не се явяват. В постъпили след приключването му по факта
писмени бележки пълномощникът на касатора поддържа изложеното в касационната
жалба.
Ответната страна
– ОД на МВР-Варна не депозира отговор по жалбата. От упълномощен юрисконсулт
преди откритото съдебно заседание са депозирани писмени бележки, с които
оспорват касационната жалба. Считат, че Решението на ВРС е постановено при
пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, въз основа на
детайлна преценка на доказателствата, след проведен разпит на свидетелите и
приетите материали в административно-наказателната преписка. В Решението били
обсъдени доводите във въззивната жалба и правилно било потвърдено НП, тъй като
то и акта били издадени от компетентни органи, с изискуемото съдържание и в
сроковете по ЗАНН за нарушение, което било достатъчно индивидуализирано и
правилно квалифицирано. Поради това молят за отхвърляне на касационната жалба
като неоснователна и правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура– гр.Варна предлага касационната жалба да бъде отхвърлена и
потвърдено Решението на ВРС.
Касационната
жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от
активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди наличие на всички основания за отмяна по чл.348 ал.1 от НПК, но са
изложени доводи само за неправилно приложение на материалния закон.
При извършената
проверка, настоящият касационен състав достигна до следните изводи:
Решението на ВРС
е валидно и допустимо.
Съгласно чл.348
ал.3 от НПК съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното
заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен
състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което
да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в
производството по което е постановено Решение №1849/16.10.2019г., нито то е
постановено от незаконен състав. За откритото съдебно заседание са призовани
страните с възможност за искания по доказателствата и становище по
представените. Докладвана е жалбата, с която не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания. По делото е приобщена
административно-наказателната преписка и е разпитан свидетеля К., който е
посетил местопроизшествието, разговарял с водачите на МПС между които то е
настъпило и присъствал при съставяне на акта за установяване на
административните нарушения и при установяване на нарушението. Правилно при
събраните доказателства и с оглед липсата а доказателствени искания, което
изрично е заявено от процесуалният представител на жалбоподателя, ВРС намерил
делото за изяснено от фактическа страна и дал ход на делото по същество. Не са
допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствата
и формиране на изводите в Решението. В съответствие с установените факти и
обстоятелства за нарушението по т.1 от НП, при правилно разпределение на
доказателствената тежест между страните са изводите за установената фактическа
обстановка и за проведеното административно-наказателно производство по
издаване на НП. С оглед изложеното неоснователно в касационната жалба се твърди
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от ВРС.
По оплакването за
неправилно приложение на материалния закон, касационният състав съобрази, че
съгласно чл.348 ал.2 от НПК такова е налице, когато той е приложен неправилно
или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Проверката за
правилността на приложението на материалния закон се основава на фактите и
обстоятелствата, установени от първоинстанционния съд, с оглед забраната в
чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Въз основа на правилна преценка
по отделно и в съвкупност на писмените и гласни доказателства в Решението е
описано установеното от тях, че на 13.02.2019г. Р.К. е управлявал в лек
автомобил „Мерцедес 200 ДТ“ с рег. № В **** НВ в гр. Варна по бул. Сливница в
посока към центъра на града и бил в дясната пътна лента, от която предприел маневра
„завиване в обратна посока“ на кръстовището до Дом Младост. По време на
извършване на тази маневра настъпил удар между управляваният от К. автомобил и движещия
се в това време в лявата пътна лента по посоката на движението му лек автомобил
„Пежо 306“ с рег. № Р **** РВ управляван от Р. М. Р.. В резултат на удара между
двете МПС настъпило ПТП, за което бил подаден сигнал до органите на полицията и
то било посетено от екип на сектор ПП при ОД на МВР -Варна, в който бил свид. Р.
К., които съставили протокол за ПТП. ВРС установил, че от мл. автоконтрольор
Кр. Димитров е съставен АУАН на К., за това, че при извършване на обратния завой
от дясната лента не пропуснал попътно движещото се от лявата му страна МПС, с
което нарушил чл.38 ал.3 от ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП между двата
автомобила. ВРС установил, че АУАН е връчен на К., който го подписал без да
отразява в него възражения, но в последствие депозирал писмено възражение. От
материалите по делото е видно, че писменото възражение е разгледано от комисия
от служители на Сектор „ПП“-Варна, които го намерили за неоснователно, каквато
е и преценката на Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна, който
възприел изложеното в АУАН и на 20.06.2019г. издал НП
№19-0819-003260/20.06.2019г., с което за нарушението на чл.38 ал.3 от ЗДвП по
т.1 от К. му наложил административно наказание „глоба” в размер на 200лв. на
основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП.
В тази част по
т.1 наказателното постановление е било оспорено пред РС-Варна и правилно в
Решението е установено, че в АУАН и в НП са описани обстоятелствата при които
водачът на л.а. „Мерцедес 200 ДТ“ е предприел маневрата „обратен завой“, при
която е настъпило ПТП между него и движещия се в това време в лявата пътна лента
по посоката на движението му лек автомобил „Пежо 306“. Основателен е извода за съответствие между
описаното в АУАН и в НП нарушение по т.1 на правилото в чл.38 ал.3 от ЗДвП, че когато
завиването в обратна посока започва не от най-лявата пътна лента по посока на
движението, а от друга част на пътното платно, водачът на завиващото МПС, какъв
в случая е бил л.а. Мерцедес, управляван от К. е бил длъжен да пропусне попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства, какъвто е бил
л.а.Пежо. Правилно ВРС заключил, че в резултат на това, че не е пропуснал попътно
движещият се л.а.Пежо, а л.а. Мерцедес е предприел маневрата, е настъпил удар
между тях, при който в предната част на л.а. Пежо и в задната част на л.а.
Мерцедес са причинени материални щети.
Основателно ВРС
направил извода, че в АУАН и в НП това е правилно квалифицирано като нарушение
на чл.38 ал.3 от ЗДвП, за което на
основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП на виновния водач – Р.Б.К.
е наложено административно наказание „глоба“ във фиксирания от закона размер от
200лева. Правилно в Решението ВРС посочил, че НП издадено от компетентен орган,
в законовия срок, че АУАН и НП са с необходимото съдържание, че съдържат
описание на фактите и обстоятелствата свързани с нарушението и заключил, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила.
Касационният
състав споделя изцяло изводите на ВРС, че не е било нарушено правото на защита
на Р.К., чиято административна отговорност е ангажирана, тъй като е могъл да се
запознае с възприетите факти и обстоятелства при които актосъставителя и
наказващият орган са установили, че е извършил нарушението и да ги оспори.
Правилно ВРС съобразил разпределението на доказателствената тежест между
страните, с оглед чл.189 ал.2 от ЗДвП съгласно който редовно съставените актове
по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. НП е издадено въз
основа на редовно съставен АУАН, поради което при оспорване от К. на верността
на констатациите в него, той е следвало да направи твърдения си за фактите и
обстоятелствата и да ангажира доказателства, с които да ги докаже. В касационната
жалба представителят на К. поддържа, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило в резултат от нарушение от водача на л.а.Пежо на задължението за
спазване на дистанция. Съгласно чл.23 ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. След съвкупна преценка на писмените доказателства,
вкл. данните за щетите и за механизма на ПТП-то в протокола за него не се
установява л.а.Мерцедес да се е движел преди л.а.Пежо в лявата лента при
приближаване на кръстовището, за да е бил задължен водача на л.а.Пежо да се
движи на такова разстояние от него, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко. Правилно ВРС е отхвърлил като неоснователен
довода на защитата, че след като л.а. Мерцедес е ударен в задната му част с
предната част на л.а. Пежо, водачът на последният не е спазвал дистанция и така
е причинил ПТП-то. Констатираното от пристигналия на място екип и описано в
протокола за ПТП, че настъпилите повреди по л.а. Мерцедес са в задната му лява
част, а по л.а.Пежо са в цялата предна част, както и че л.а.Мерцедес е
предприел и започнал обратния завой в кръстовището на Дом Младост от дясната
лента за движение, опровергават тезата на защитата, че двете МПС са се движели
попътно в най-лявата лента и задния автомобил не е бил на необходимата
дистанция. Поради това правилно ВРС намерил НП в частта по т.1 за издадено при
правилно приложение на разпоредбите на ЗДвП, за нарушение, осъществено при
правилно установени и доказани факти и обстоятелства и срещу отговорния за него
водач.
Приложената от
наказващият орган разпоредба на чл.179 ал.2 от ЗДвП във вр. с ал.1 т.5 предл.4
от ЗДвП при издаване на НП по т.1 предвижда налагане на административно
наказание глоба в размер 200лв. на този, който не спазва правилата за
предимство и причини пътнотранспортно произшествие. Правилно ВРС намерил за
законосъобразно приложена за конкретното нарушение тази административно-наказателна
норма на ЗДвП. Наложената с НП по т.1 глоба от 200лв. е във фиксирания размер
за този вид нарушения, поради което за ВРС, а и за настоящият касационен състав
не съществува правна възможност за намаляването й. Поради това основателно и
законосъобразно ВРС потвърдил НП по т.1 като правилно и законосъобразно и с
оглед вида и размера на наложеното с него наказание.
Неоснователни са оплакванията
в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от ВРС при
постановяване на Решението и за несправедливост на същото. ВРС е потвърдил НП в
частта по т.1 са в съответствие с приложимите разпоредби на ЗДвП и ЗАНН и не е
налице основание за отмяната на Решението, нито за връщане на делото за ново
разглеждане, нито за отмяна на НП в частта по т.1, нито за изменението му и за намаляване
на размера на наложеното с тази негова част наказание.
С оглед на това и
на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №1849/16.10.2019г. постановено по НАХД №3825/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.