№ 232
гр. Пловдив, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20245001000216 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Ф. Х. А., чрез процесуалния и
пълномощник адвокат Р. М., против решение №260006 от 15.02.2024 г. по т.д.№242/2020 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение съдът е отхвърил предявения от Ф. Х. А., ЕГН **********,
против Д... ЕАД, ЕИК ...., иск за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на брат и Н.А.К.,
настъпила вследствие на ПТП от 24.10.2019 г., причинено от водач на лек автомобил Т.
Х.Г.Х., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 16.12.2019 г. Присъдени са
и разноски.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като счита, че
изводите на окръжния съд относно пътнотранспортното произшествие и липсата на
виновно поведение от страна на водача на лек автомобил Т.Я., както и относно приетото
неустановяване на особена привързаност между ищцата и починалия и брат, извън
обичайната, са неправилни, поради нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Изложил е подробни съображения в подкрепа на тезата си. Моли да се отмени
решението и уважи исковата претенция. Претендира се и адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
1
Ответникът, чрез пълномощника си адвокат М. М., е подал отговор, с който оспорва
въззивната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Моли същата да се
отхвърли и се потвърди обжалваното решение. Претендира разноските за производството.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на становищата на страните и на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 05.03.2024 г. Въззивната жалба срещу него е
подадена по пощата на 18.03.2024 г. в двуседмичен срок от връчването на решението,
съгласно закона, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт. Следва да се разгледа по същество съобразно наведените оплаквания, а именно
относно материално правната легитимация на ищцата по предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат и при ПТП, а ако е налице – наличието
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и то да се прецени поведението на водача на лекия
автомобил Т.Я., а след това какви вреди е претърпяла от това, има ли съпричиняване от
страна на загиналия при ПТП, следва ли да намери приложение пар.96 от ПЗР на КЗ и кой е
справедливият размер за обезщетение в конкретния случай.
Ищцата твърди, че брат и загинал в резултат на ПТП от 24.10.2019 г., причинено от
водач на лек автомобил Т. Х.Г.Х.. За случая било образувано досъдебно производство
№134/2019 на МВР Пловдив, пр.пр.№8510/2019 г. на Окръжна прокуратура Пловдив, което
в хода на производството е приключило с постановление за прекратяване, поради липса на
съставомерно деяние.
Посочва, че изключително трудно понасяла загубата на толкова близък човек. С брат
и били израсли заедно в едно домакинство, в добро семейство, силно привързани един към
друг, подкрепящи се взаимно. Двамата имали изградена силна емоционална и духовна
връзка по-между си, обичали се, подкрепяли се, помагали си, заедно преодолявали
трудностите. Неочакваната смърт на брат и я довела до дълбока травма. Постоянно плачела
и си спомняла за него, който бил неотлъчно до нея във всеки важен момент. Имала
нарушения на съня, трудно се концентрирала, била неспокойна.
Счита, че доколкото е създадена между нея и брат и особено близка и трайна житейска
връзка, и към настоящия момент търпи значителни морални болки и страдания, има право да
получи обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Поради което е предявила застрахователна претенция
на 16.12.2019 г., по която била образувана щета, но ответникът не е определил
застрахователно обезщетение.
Претенцията на ищцата за неимуществените вреди, претърпени болки и страдания в
резултат на ПТП, при което е загинал брат и, е уредена в чл.52 от ЗЗД – обезщетението се
определя по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. В посочената разпоредба не са посочени лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно задължителната съдебна практика –
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, материално легитимирани да получат
2
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са всички лица, които са създали
изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В мотивната част на решението е разяснено, че възможността за обезщетяване
на други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само
в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия
и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди.
За изясняване на тази обстановка са разпитани свидетелите Х.М.Б., баща на ищцата,
С.М.С., приятел на семейството, З.А.И., съсед на починалия брат.
От показанията на бащата се установява как са живеели децата му като малки –
заедно без дрязги по-между си, след развода през 1992 г. дъщеря му останала при него, а
синът отишъл да живее с майка си, но въпреки това не са имали проблеми и се уважавали,
разбирали, помагали. През 1999 г. дъщеря му отишла да живее в Турция, като брат и ходил
на гости, чували се по телефона, общували си. Имали близки отношения и се обичали.
Когато синът му починал, ищцата не могла да дойде на погребението, защото скоро тя била
преживяла катастрофа и се лекувала.
Свидетелят С. познава ищцата и брат и от малки. Имали добри отношения, уважение
и обич по-между им, взаимопомощ. Ф. помагала парично на брат си, а той я уважавал, като
по-голяма. Ходили си на гости. Сега Ф. много тежко преживявала загубата на брат си.
Плачела, че не може да и отиде на гости.
Свидетелят И. потвърждава до кога са живеели заедно брата и сестрата, както и
отношенията им до смъртта на брата – обичали се и се разбирали. Сестрата загубила едно от
децата си и братът много тежко преживял това тъжно събитие, като успокоявал сестра си. Ф.
му помагала парично. След като починал, тя се променила. Тежко и било, че не могла да
дойде на погребението му, тъй като и тя била катастрофирала преди това.
Така събраните показания от страна на ищцата са непосредствени, като въз основа на
тях се установяват отношенията между сестрата и брат и. Следва да бъдат кредитирани при
извода на съда относно материалната летитимация на ищцата да иска обезщетение за
неимуществени вреди. Въз основа на тях се установява, че те се обичали, живеели задружно
като деца, а след това продължили добрите им отношения. Поддържали връзка по-между си.
Разчитали един на друг. Ищцата подпомагала брат си парично, а той я уважавал, като по-
голяма.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че не се
установяват изключителни отношения на близост между ищцата и нейния брат, въз основа
на които да е оправдано същата да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на неговата смърт от катастрофа. Само фактът на родствена връзка и съществувалите много
близки отношения на обич и грижа не са достатъчни, за да се присъди претендираното
обезщетение. Необходимо е между лицата да са съществували дълготрайни и емоционални
3
отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по
своя характер и съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и
дете, както и тези отношения да са породени от специфични житейски обстоятелства. В
случая тези предпоставки не се установяват. Отношенията между ищцата и нейния брат,
съответстват на традиционните отношения в българското общество, а и на общочовешките
нормални отношения между посочения кръг роднини. Не се установява сестрата да е
заместила родителите си в грижите им към брат и, или обратното, доколкото семейството е
било задружно до развода на родителите, към който момент децата вече са били големи,
живеели самостоятелно, сестрата създала свое семейство, а впоследствие се преместила в
друга държава.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания.
В случая, въпреки настъпилите сериозни морални болки и страдания в резултат на смъртта
на починалия брат, не е налице изключителност в отношенията по смисъла на
тълкувателното решение, което води до неоснователност на предявения иск.
При преценка на наличието на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и то относно
поведението на водача на лекия автомобил Т.Я., дали е виновен или не за настъпване на
произшествието, довело до смъртта на починалия брат, се установява следното:
Воденото досъдебно производство е прекратено, поради липса на съставомерно
деяние на водача на лекия автомобил, но доколкото вината има различни форми на
проявление и с оглед фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, този въпрос също подлежи на
разглеждане, а и са изложени конкретни оплаквания по него във въззивната жалба.
По делото са изслушани химическа и токсикологична експертизи, а след това три
комплексни експертизи – първоначална и допълнителна, както и повторна. От
констатациите на експертизите се установява несъмнено, че няма обективни данни за
произшествието, с изключение на показанията на свидетеля Христосков – водачът на лекия
автомобил, който е разпитан като свидетел. Установяват се скоростта на движение на лекия
автомобил – около 72 км/ч, настъпилия удар с пешеходеца, който се е намирал в платното на
движение на автомобила и нанесените увреждания – съгласно травмите, пешеходецът е бил
с гръб към челната част на автомобила и на практика не е имал напречна на оста на пътя
скорост, наличието на алкохол в кръвта му – 3,05 промила. Дадени са различни варианти за
мястото на пешеходеца в момента, в който водачът на лекия автомобил е могъл да го
възприеме, а в повторната експертиза е направена компютърна симулация на
произшествието. Съгласно показанията на водача, пешеходецът бил на банкета, след което
рязко се придвижил към платното за движение, което е възможно технически при завъртане
на пешеходеца надясно на около 90 градуса, след което се е осъществил удара. Възможен е
и най-често срещания механизъм на попътно движение на пешеходеца по платното за
4
движение с посока на движение на автомобила. В двата случая водачът е имал възможност
да възприеме пешеходеца на не по-малко от 55 – 60 метра с оглед възможни насрещни
светлини на фарове и часовото време на произшествието. Необходимото разстояние за
спиране на лекия автомобил от момента, в който водачът е имал възможност да възприеме
пешеходеца до момента на пълното спиране в резултат на използване на спирачната
система е 68,6 м, около 69 м.
Въз основа на тези данни не се установява водачът да е нарушил правилата за
движение по пътищата Той се е движил с разрешената по закон пътна скорост спрямо
пътния участък извън населено място, в който е станало произшествието. Няма нарушения
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът е длъжен да се движи със
съобразена скорост с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и управляваното моторно превозно средство, с характера и интензитивността на
движението, с конкретните условия за видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
видимо препятствие. Това съотнесено с обстоятелствата, че пешеходецът се е движил в
посоката на движение на автомобила в нарушение на чл.108 от ЗДвП, а не в
противоположното платно за движение на автомобилите, както изисква закона, че е бил в
тежка форма на алкохолно опиянение, при която лицето не би могло да предвижда и
ръководи действията си по адекватен начин, независимо дали има или няма висока
поносимост към алкохола, която степен се характеризира с твърде вероятна възможност за
изпадане в безсъзнание, води до извод, че липсва противоправно и виновно поведение на
водача на лекия автомобил. Пешехоцедът изцяло е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат – в случая смъртта му. Той се е придвижил от дясно на ляво пред
автомобила, като е навлязъл на платното за движение пред автомобила в коридора му на
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се
съобрази с приближаващия се автомобил, като това е техническата причина за настъпване на
произшествието. Смъртта е настъпила в резултат на удара в задната повърхност на
подбедриците, който е предизвикал извиване на гръбначния стълб и рязко отмятане на
главата назад, което е причината за установената тежка шийна травма, довела до счупване на
зъба на втори шиен прешлен с разместване и контузия на продълговатия мозък. Ето защо и
не се установява фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, като
следва да се отхвърли. До този извод е достигнал окръжният съд, поради което неговото
решение следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба се явява неоснователна.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото следва да бъдат присъдени на ответника застрахователно
дружество направените разноски за въззивното производство в размер на5 580 лв.,
съглаасно приложени списък по чл.80 от ГПК, дговор за праавна помощ , фактура и
преводно нареждане, удостоверявано направеното плащане.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260006 от 15.02.2024 г. по т.д.
№242/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Осъжда Ф. Х. А., ЕГН **********, да заплати на Д... ЕАД, ЕИК ...., направените
разноски за въззивното производство в размер на 5 580 лв.
Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6