№ 4287
гр. Варна, 04.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100501770 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу решение
№2322/19.06.2024г., постановено по гр.д. № 14754/2023 г. на ВРС, в частта, с
която са отхвърлени предявените от въззивника срещу А. Щ. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 129.42 лева, представляваща разликата над
присъдените 1798,32 лв. до претендираните 1927,74 лв. за предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 40008736791 от
29.03.2022 г. и сумата от 697,85 лева, дължимо договорно възнаграждение за
периода 25.05.2022 г. - 05.06.2023 г., които суми са предмет на Заповед №
5686/26.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 11180/2023 г. по описа на ВРС, XX -ти състав.
Поддържа се обективираното в исковата молба искане за присъждане на
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част.
Възразява се срещу извода на съда за нищожност на договора за кредит по
съображения, че същият отговаря на всички съдържателни изисквания.
Поддържа се, че основанията за нищожност са лимитативно посочени в чл.22
от ЗПК и изброяването на всички включени в ГПР компоненти не е сред тях.
Твърди се, че е недопустимо чрез съдебната практика да бъдат дописвани
императивни правила или същите да се тълкуват разширително. Поддържа се,
че методиката на формирания ГПР е ясно посочена в договора, доколкото е
уговорен във фиксиран размер. В ГПР се включват само разходите със
задължителен характер, поради което претендираните с исковата молба суми
1
за допълнителен пакет не са част от общите разходи по кредита, тъй като
изрично са предвидени само като възможност, но не и като задължително
условие за отпускане на кредита. В зависимост от желанието на конкретния
потребител е дали ще се възползва от допълнителните услуги. Дори да се
приеме обратното, по аргумент от чл. 26, ал.4 от ЗЗД частично нищожна би
била само клаузата за ГПР за разликата над петкратния размер на законната
лихва, но не и договора за кредит като цяло. Недействителни биха били само
вземанията, които е следвало да бъдат включени и с тях ГПР надхвърля 50%, а
надвнесените суми подлежат на приспадане. Неправилното посочване на ГПР
не е равнозначно на липса на посочен ГПР. След като общо дължимата сума
по кредита и по закупените допълнителни услуги са изрично упоменати в
договора по ясен и разбираем начин, няма как да се приеме, че ГПР е неточно
посочен, а още по-малко, че липсва. Излага се, че изискването на чл.23 от
Директива 2008/28 е приетите от държавите-членки санкции да бъдат
пропорционални за съответното нарушение. Твърди се, че неточното
посочване на ГПР не представлява толкова съществено нарушение, че да
доведе до недействителност на целия договор. Поддържа се, че общественият
интерес изисква най-тежката санкция – пълна недействителност на договора,
да се налага само когато няма друга по-лека мярка, която би могла да постигне
целения ефект. Цитира се практика на СЕС, според която договорът следва да
остане обвързващ за страните при същите условия, ако може да оцелее без
несправедливите условия. В случая договорът може да бъде сключен и без
недействителните му части, клаузите за допълнителни услуги не са част от
основния предмет на договора, поради което в останалата част договорът е
валиден и обвързващ за страните.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Излага, че трайната съдебна практика, както на СЕС, така и на националните
съдилища, приравнява грешното посочване на ГПР на липса на ГПР, което
води до нарушаване на нормата на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, съответно до
нищожност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Таксите „Флекси“ и
„Фаст“ представляват пряк разход по кредита и следва да бъдат включени в
изчисляването на ГПР. Те имат характер на скрито възнаграждение, уговорени
са за услуги, които не е ясно дали ще бъдат ползвани, но оскъпяват кредита.
Техният размер е 95% от главницата и добавянето им към ГПР би го
увеличило до над 143%. Излага, че нищожността на отделни клаузи,
обуславящи неправилното посочване на ГПР, не превенират санкцията на
чл.22 от ЗПК. Поддържа доводите за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва на самостоятелно основание – поради противоречие с
добрите нрави, доколкото надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Постъпила е и частна жалба № 64336/08.08.2024г. от „Профи Кредит
България“ ЕООД срещу Определение №8582/01.08.2024г., постановено по
гр.д. № 14754/2023 г. на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя
с вх. № 53064/01.07.2024 г., с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че претендираният от ответника адвокатски
хонорар е прекомерен, тъй като делото е с ниска правна и фактическа
сложност и е приключило в едно заседание. Същият следва да бъде определен
върху сбора от цената на всички искове, тъй като претендираните вземания
произтичат от едно и също основание, като по аргумент от решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело С-438/2022г. са налице предпоставките за редуцирането
2
му до размер под минимума по Наредба 1/2004г. Възразява срещу
присъждането на адвокатско възнаграждение с включен ДДС, тъй като не е
налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ
между страните по договора е безвъзмездна. Постановяването на съдебен акт,
с който се присъжда възнаграждение за безплатна правна помощ, не
съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.
Правоотношението, по което безплатна правна помощ е оказана, и това,
създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква
право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната
страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдът не е
задължено лице по ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея,
нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт.
В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за
правилност на обжалваното определение. Поддържа, че противно на
изложеното в жалбата, адвокатското възнаграждение е определено съобразно
сбора от цената на всички искове. Излага собствено тълкуване на относима
практика на СЕС, за да обоснове възраженията си срещу редуциране на
възнаграждението под минимума по Наредба 1/2004г. Счита, че драстичното
намаляване на размера на адвокатските възнаграждения ще доведе до
некачествено правосъдие, изкривяване на конкуренцията и разубеждаващ
ефект от иск. Поддържа, че присъждането на възнаграждение без ДДС, при
положение, че адвокатът е регистриран по ДДС, би довело до нарушение на
данъчното законодателство, както и до начисляване на адвокатско
възнаграждение под установения в наредбата минимум, съответно до налагане
на дисциплинарно наказание. Цитира съдебна практика, според която пар. 2а
от Наредба 1/09.07.2004г. се прилага и в хипотезите на чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила.
Представено с отговора на частната жалба писмено доказателство
следва да бъде допуснато до приемане.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу решение
№2322/19.06.2024г., постановено по гр.д. № 14754/2023 г. на ВРС, в частта, с
която са отхвърлени предявените от въззивника срещу А. Щ. А., ЕГН
3
**********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 129.42 лева, представляваща разликата над
присъдените 1798,32 лв. до претендираните 1927,74 лв. за предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 40008736791 от
29.03.2022 г. и сумата от 697,85 лева, дължимо договорно възнаграждение за
периода 25.05.2022 г. - 05.06.2023 г., които суми са предмет на Заповед №
5686/26.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 11180/2023 г. по описа на ВРС, XX -ти състав.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна частна жалба №
64336/08.08.2024г. от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Определение
8582/01.08.2024г., постановено по гр.д. № 14754/2023 г. на ВРС, с което е
отхвърлена молбата на жалбоподателя с вх. № 53064/01.07.2024 г., с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.10.2024 г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представеното с
отговора на частната жалба писмено доказателство.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4