№ 13747
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110125811 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищцата Т. С. Г. е предявила срещу С.О осъдителни искове, с които иска
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 20 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата
болки и страдания, ведно със законната лихва от 31.10.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 1834.24лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване от
телесно увреждане, както и сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 31.10.2021г. около 09:00ч. отивала към магазин в
кв. Иван Вазов, гр.София, като се придвижвала пеша по левия тротоар на ул.
Балша по посока към ул. **** и след завиване наляво по левия тротоар на ул.
**** по посока към ул. Димитър Манов пред нея се открило изнесено на
тротоара стълбище към входа на партерния обект в сграда с адрес: ул. **** №
34, блок 3. За да подмине това стълбище, ищцата се отправила по диагонал
към десния край на тротоарното платно. В тази част на тротоара настилката
била неравна, като на диагонално отстояние от около 220см от стълбището,
втората по ред плочка, броена от улицата към сградата била значително
хлътнала, като разликата в нивата със съседната (трета по ред) била 3 см.
Идвайки от посоката на ищцата, тази разлика в нивата не била забележима и
1
стъпвайки на пропадналата тротоарна плочка ищцата загубила равновесие и
паднала на лявата си страна, при което изпитала пронизваща болка в лявата
китка. Веднага била закарана във ВМА, където била поставена диагноза
„Счупване на долния край на лъчевата кост“, било извършено наместване по
спешност и била поставена гипсова лонгета на лявата предмишница за срок
от 30 дни, вкл. били назначение контролни прегледи. Ищцата продължила да
изпитва болка, вкл. на контролните прегледи било констатирано, че има
изразен оток на пръстите на лявата ръка, вкл. било дадено мнение за
оперативно лечение, поради което на 19.11.20212г. постъпила за лечение във
ВМА, където на 22.11.2021г. била извършена операция „открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна“, била извършена кръвна
репозиция и поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове на лявата
гривнена става. Ищцата била изписана на 23.11.2021г. и продължила
лечението си в домашни условия. През първите седмици трудно се
обслужвала, изпитвала дискомфорт и неудобства, вкл. се наложило да приема
обезболяващи, така и изпитвала и психически негативи, защото не можела да
изпълнява и трудовите си задължения. На 06.12.2021г. била извършена СМЕ,
за която било издадено СМУ № Ж-83/2021г., в което било дадено
заключение, че ищцата била получила счупване на лявата лъчева кост и на
стилиодния израстък на лявата лакътна кост с оформяне на костен фрагмент,
които травматични увреждания се дължали на твърди тъпи предмети и били
резултат от падане на терен, посрещане с левия горен крайник и поемане
тежестта на тялото от лявата длан, в който смисъл уврежданията отговаряли
на описаните в предоставената от ищцата информация. След проведен курс
по физиотерапия, близо един месец след изписването на ищцата, същата
почувствала подобрения, но не и пълно възстановяване и бил препоръчан
повторен курс след 15 дни. Подобрението било временно, като в началото на
м.02.2022г. ищцата отново посетила специалист, който констатирал, че
ищцата е с твърд оток от средата на лявата предмишница, включващ всички
пръсти на ръката, вкл. било констатирано, че са налице данни за начален
синдром на Зудек, който водел до нарушена функция на крайниците и
влошавал значително качеството на живот на пациентите. В тази връзка на
ищцата било назначено лечение със средночестотни токове, лечение с
нискочестотно магнитно поле и аналитична лечебна гимнастика. Така и на
01.04.2022г. било прекратено трудовото правоотношение на ищцата по
2
чл.328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на
възложените трудови задължения. Твърди се, че към датата на исковата молба
ищцата още не била напълно възстановена, продължавала да търпи
спорадична болка в лявата китка, налице бил оток на същата и на пръстите на
лявата длан, както и все още съществували ограничени по обем движения в
областта на лявата гривнена става, поради което и продължавала с курсовете
по рехабилитация два пъти в месеца с продължителност от по 10 дни. Преди
травмата се учела от сина си да свири на китара, изработвала бижута от
мъниста, така и изработвала сладкарски изделия, но поради травмата
заниманията били преустановени.
В резултат на злополуката твърди, че били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в множество болки, страдания от физическото
увреждане, медицинските манипулации, поставянето на гипс, оперативните
интервенции, рехабилитацията, нарушаване на физиологичните функции на
ръката, ежедневен дискомфорт и неудобства, загуба на работно място, така и
негативни психически и емоционални изживявания – уплаха, стрес от
преживяното и, че може да не се възстанови предвид възрастта (51г.).
Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в
извършени от нея разходи в общ размер на 1834.24лв., от които 1378.80лв. за
поставени метална остеосинтеза с плака и винтове, 185.64лв. за предписани
лекарства и помощни средства и 269.80лв. за медицински прегледи.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
ответника оспорва исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети като писмено доказателство медицински документи,
както следва: Болничен лист за прегледан на пациент от 31.10.2021г. от
09:40ч., съгласно който ищцата е била прегледана във ВМА, съгласно който
3
по анамнеза от болки в лява китка след травма е констатирано обективно
състояние „Палпаторна болка. Ограничени и болезнени движения в
гривнената става. Видима деформация“ като са предприети изследвания
„Лицева и профилна графия на лява гривнена става – р.д. за фрактура на
радиуса на типично място. Фрактура с костен откъс на процесус
стилоидеус на улната. Калцивоплътна сянка с неправилна форма в меките
тъкани около първа метакарпална кост“, с назначена терапия „Мануална
релокация Гипсова лонгета за 30 ди КП на 05.11.2021г., 10.11.2021г. и
15.11.2021г.“.; Изследване от спешно рентгеново отделение във ВМА;
Амбулаторен лист № 3380/11.11.2021г., в който е отразено обективно
състояние „изразен оток на пръстите на лява ръка“, Амбулаторен лист №
187/16.11.2021г. по анамнеза „след падане на улицата от неравни плочки,
счупила лявата лъчева кост. Извършено наместване и гипсова имобилизация
по спешност“, с отразено обективно състояние „Лява предмишница – в
гипсова имобилизация“ е назначена терапия „с мнение за оперативно
лечение“; Епикриза (л.30) от ВМА, съгласно която на ищцата е била
извършена операция от 22.11.2021г., изразяваща се в открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна; Съдебномедицинско
удостоверение № Ж-83/2021г от ВМА, съгласно което е дадено заключение,
че на 30.10.2021г. ищцата е получила счупване на типично място на лявата
лъчева кост, счупване на стилоидния израстък на лявата лакътна кост с
оформяне на костен фрагмент, които увреждания се дължали на действие на
твърди тъпи предмети и били резултат от падане на терена, посрещане с левия
горен крайник и поемане на тежестта на тялото от лявата длан, с което
отговаряли на получени по начин и време съобщени по анамнезни данни.
Счупвания наложили оперативна интервенция за наместване на костните
фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, като поотделно и в
съвкупност реализирали критериите на медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни;
Амбулаторен лист № 694/22.12.2021г. с обективно състояние „увеличен обем
от движение. Намалял оток“ и терапия „препоръчва се повторен курс от
физиотерапия след 15 дни“; Амбулаторен лист № 341/07.02.2022г. с
обективно състояние „лявата ръка от предмишницата до дланта е оточна, леко
изразена ливидност на кожата, флексия 30, екстензия 20, радиално отвеждане
– 5, улнарно отвеждане – 5“; Амбулаторен лист № 442/15.02.2022г. с
4
обективно състояние „твърд оток и оток от средата на лявата предмишница,
включващ всички пръсти на ръката, кожата е с ливиден оттенък, топла,
ограничени и болезнени активни движения и пасивни движения в гривнената
става, затруднен захват. Данни за начален с-м на Zudeck”, като е предписана
терапия „Лечение със средночестотни токове, лечение с нискочестотно
магнитно поле, аналитична лечебна гимнастика – дадени препоръки“;
Амбулаторен лист № 648/25.02.2022г. с обективно състояние „палпаторна
болка, оток, ограничен обем на движение“; Амбулаторен лист №
574/02.03.2022г. с обективно състояние „твърд оток около лява става и
пръсти, затруднен захват“; Амбулаторен лист № 636/09.03.2022г. с обективно
състояние „твърд оток около лява гривнена става и пръсти, затруднен захват“,
като е предписана терапия „Лечение със средночестотни токове, лечение с
нискочестотно магнитно поле, механотерапия, аналитична лечебна
физкултура – дадени препоръки“; Амбулаторен лист №769/24.03.2022г. с
обективно състояние „лявата ръка от предмишницата до върха на пръстите и
оточна, ливиден оттенък на кожата, твърд оток около китка и пръсти,
значително ограничен захват“; Амбулаторен лист №909/06.04.2022г. с
обективно състояние „твърд оток около пръстите, ограничен захват“, като е
предписана терапия „Лечение със средночестотни токове, аналитична лечебна
гимнастика – дадени препоръки“. Приет е и амбулаторен лист №
849/14.04.2022г. с обективно състояние „палпаторна болка, оток, ограничен
обем на движение“. Приети са и фактури за сторени медицински разходи
(л.52 – л.68) общо на стойност 1834,24лв.
Приета по делото е заповед № 47/01.04.2022г. на „ТЕО“ ЕООД, съгласно
която трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.328, ал.1,
т.12 КТ, считано от 01.04.2022г. поради това, че вследствие на травма
получена на 31.10.2022г. и продължилия възстановителен период, ищцата не
можела да изпълнява пълноценно възложените трудови функции.
Представен е и констативен протокол от 17.03.2022г. № 84, том 1, рег.№
638/17.03.2022г. на помощник – нотариус при нотариус Надежда Димова рег.
№ 329 на СРС, съгласно който в 11:00ч. е констатирано видимото състояние
на тротоара на ъгъла на ул. **** и ул. Балша, вкл. е приложен снимков
материал. Констативният протокол не следва да се кредитира, доколкото с
оглед чл.576 ГПК вр. чл.569 ГПК е нищожно нотариално действие, съответно
по същество представлява обективирани в писмен акт гласни доказателства,
5
редът за събиране на които е разпит, съответно са недопустими и в този
смисъл.
По делото е изслушано, прието и неоспорено заключение на вещо лице
по допусната СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, в което вещото лице дава заключение, че травматичните
увреждания получени от ищцата са травма на лява ръка с доказани с образно
изследване: счупване на типично място (в областта на китката) на лявата
лъчева кост и разместено счупване на стилоидния израстък на лявата лакътна
кост с оформяне на костен фрагмент. Травмата е причинила трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник. Установените
травматични увреждания били получени по индиректен механизъм от
действие на твърд тъп предмет със значителна травмираща сила, като били
характерни за падане на терена от собствен ръст с упор на дланта, която
поемала тежестта на тялото, като травмата можела да се причини по начин и
време съобщени в исковата молба и при извършените прегледи. След
инцидента било проведено лечение, изразяващо се в оказване на първа
помощ, като било предложено оперативно лечение, но поради финансова
невъзможност била поставена гипсова имобилизация. При последващи
контролни прегледи били установени данни за липса на ефект от лечението и
постъпила за лечение на 19.11.2021г. и след консултативни прегледи и
изследвания с отложена спешност била извършена в планов порядък
оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на
метална остеосинтеза, като била изписана на 23.11.2021г. Впоследствие
пострадалата била прегледана системна и провеждала назначената
рехабилитация и физиотерапия, но при контролен преглед на 06.12.2021г.
били установени данни за усложнение – начален Зудек
(ангионервнодистрофия), като терапията на ищцата продължавала и към
14.04.2022г, като към момента на прегледа от експерта (10.10.2022г.) не било
провеждано лечение по повод травмата, като не е била отстранена и
поставената метална остеосинтеза. Вещото лице дава заключение, че болките
от получената травма били остри и интензивни непосредствено след
причиняване на увреждането, като постепенно и вследствие лечението
намалявали по интензитет, като към момента на прегледа били налице само
периодично, поносими (неизискващи медикаментозно обезболяване). Според
вещото лице не можело да се приеме, че към настоящия момент ищцата се е
6
възстановила напълно от травмата, защото било получено усложнение –
алгодистрофията на Зудек, което заболяване се характеризирало със силни
болки в няколко фази, като благодарение на активното проследяване на
заболяването било установено в ранна фаза, като без лечение трябвало да
изминат години, за да отминат симптомите, а при ищцата – приложеното
лечение давало положителен ефект, но дори и когато нямало оплаквания не
можело да се говори за окончателно, а само за временно излекуване, което
налагало да се спазва продължава лечението, а ако се окажело недостатъчно,
можело да се препоръча мускулно инжектиране на ботокс или
невростимулация на костния мозък. Вещото лице дава заключение, че
разходите, за които пострадалата е представила финансови документи били за
заплащане на поставената метална остеосинтеза, за закупуване на предписани
медикаменти и за заплащане на контролни прегледи в общ размер на
1834.24лв., които еднозначно водели до извод, че са направени във връзка с
получената на 31.10.2021г. травма и били необходими за лечебно-
диагностичния процес, поради което били оправдани.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че на ул. **** 34, бл.3 диагонално на около 215см имало
тротоарна плоча (втора по ред, броена от улицата към сградата), която била
на по-ниско ниво от 3см спрямо съседната, като тротоарната настилка не била
обезопасена и удобна за предвижване, като през една плоча, в близост имало
пак различие в нивата на съседни плочки от 2 см, като имало плочи и капаци
на шахти с различна денивелация и с неравности спрямо съседни тротоарни
плочи, което не осигурявало безопасност и комфорт на пешеходците и хора с
намалена подвижност.
По делото е прието и заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че от предоставен цифров презапис от камера за
видеонаблюдение, находяща се над обект с надписи „КНИГОМАНИЯ“, с
адрес **** № 24, като камерата заснемала част от ул. ****, както и
тротоарите в района пред търговския обект, като в горния десен ъгъл се
наблюдавала част от стълбище от сградата към тротоара. От прегледа на
заснетите кадри с посочено време 10:00ч. се наблюдавало лице, движещо се
7
по левия тротоар на ул. **** с посока от ул. Балша към ул. Димитър Манов,
което лице се спъва с левия крак в настилката и залита, пада на лявата си
страна, удря главата си в бордюра, след което сяда на тротоара и навежда
главата си напред към краката си, бавно се изправя, подпирайки се с дясната
си ръка на земята и тръгва посока ул. Балша.
По делото е разпитан св. Ибрахим, син на ищцата, от чиито показания се
установява, че вследствие на инцидента била ограничена в домакинската и
ежедневните си дейности, вкл. изпитвала и понастоящем трудности, като се
нуждаела от помощ, не можела да се занимава с хобитата си по приготвяне на
сладкарски изделия, бижута и учене на китара, страхувала се да излиза сама и
се налагало да бъде придружавана, станала по-тъжна и затворена. Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на св. Ибрахим по реда на чл.172
ГПК с оглед обстоятелството, че е син на ищцата, като ценени по вътрешното
убеждение на съда с оглед всички останали доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, подхождайки към тях със завишена
критичност, съобразявайки доколко могат да са повлияни от
заинтересованост, съдът прави извод, че следва да бъдат кредитирани
показанията на св. Ибрахим, защото с изключения на несъществени
неточности относно в коя част на денонощието е настъпило събитието, в
останалата част съответстват на останалия доказателствен материал
(заключенията на вещите лица по СТЕ за наличие на паднало лице на лявата
си ръка и по СМЕ за постъпване в болница със счупвана в областта на лявата
ръка), така и доколкото в показанията липсват вътрешни противоречия и
неясноти относно спорните факти. Освен това, по отношение на
здравословното и психическо състояние на ищцата след инцидента е
житейски логично пряко наблюдение да имат лицата от близкия кръг на
увредения, съответно показанията на св. Ибрахим кореспондират и със
заключението на в.л. по СМЕ по отношение на уврежданията и
продължителния възстановителен период съпроводен с ограничения в
движенията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
8
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По главния иск по чл.49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото
следните обстоятелства: 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
неимуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вкл. размерът
на същите (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес
между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
В конкретния случай, съдът е разпределил в тежест на доказване на
ищцата, че на 31.10.2021г. около 09:00ч. в гр.София, след завиване наляво по
левия тротоар на ул. **** по посока към ул. Димитър Манов, пред изнесено
на тротоара стълбище към входа на партерния обект в сграда с адрес: ул. ****
№ 34, блок 3, на тротоара настилката била неравна, като на диагонално
отстояние от около 220см от стълбището, втората по ред плочка, броена от
улицата към сградата била значително хлътнала, като разликата в нивата със
съседната (трета по ред) била 3 см. и идвайки от посоката на ищцата, тази
разлика в нивата не била забележима и стъпвайки на пропадналата тротоарна
плочка ищцата загубила равновесие и паднала на лявата си страна, при което
получила травматично увреждане счупване на долния край на лъчевата кост,
вследствие на което претърпяла твърдените в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди в пряка причинно следствена връзка с твърдяното
травматично увреждане, вкл. размерът на имуществените вреди.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че е
категорично доказано по делото настъпване на процесното събитие по
описания начин, който извод основава на база съвкупния анализ на
заключенията на вещите лица по СТЕ и СМЕ, съвкупно с медицинската
9
документация и показанията на разпитания по делото св. Ибрахим, от които
конкретно се установява, че е налице необезопасена тротоарна настилка на
необичайно по-ниско ниво спрямо съседната (с оглед заключението на В.Л.
Г.), така и падането на лице, движещо се по конкретното място, като се спъва,
залита и пада на лявата си страна (с оглед заключението на В.Л. М.), така и че
именно ищцата е била приета на процесната дата във ВМА с травми,
характерни от падане със собствен ръст на лява ръка (с оглед приетите
писмени медицински документи). От заключенията на двете експертизи по
СТЕ съвкупно със заключението по СМЕ се установява начинът, мястото на
настъпване на процесното събитие, като същото като механизъм се
потвърждава от заключението на вещото лице (в частта, в която се дава
заключение, че установените травматични увреждания били получени по
индиректен механизъм от действие на твърд тъп предмет със значителна
травмираща сила, като били характерни за падане на терена от собствен ръст
с упор на дланта, която поемала тежестта на тялото, като травмата можела да
се причини по начин и време съобщени в исковата молба и при извършените
прегледи).
Съдът приема за установено, че процесното събитие е станало в
границите на населено място - гр. София, по улица, която е общински път по
смисъла на чл.3 ал.3 от Закона за пътищата. Съгласно чл.19 ал.1 т.2 и чл.31
ЗП, не само в качеството си на собственик, но и на задължено лице по
управлението на пътя, общината е задължена да осъществява поддръжката му
в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни-превозни
средства и на пешеходци. В случай на съществуваща опасност, каквито
безспорно са хлътналите тротоарни плочки, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е
необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго
средство за сигнализиране, което в случая не е доказано да е сторено.
Отделно от това, съгласно разпоредбите на § 7, т.4 ЗМСМА, общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване, са собственост на
Общината, за която е съществувало задължение да я поддържа обезопасена
чрез своите служители.
Отговорността на Община София следва да се ангажира на плоскостта на
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си на юридическо лице по
смисъла на ЗМСМА, дейностите по поддръжка и ремонт на поверените
10
пътища, съответно съоръженията на техническата инфраструктура, се
осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за
изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и
поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
Безспорно се установява, че бездействието на служителите на ответника
се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което общината следва да носи деликтната отговорност. С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна
връзка с процесното събитие ищцата е претърпяла телесна повреда,
вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и
страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени и имуществени вреди. Възражение за съпричиняване не е
направено в срока по чл.131 ГПК.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по
справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти - интензитет и продължителност на болката, период
на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема
като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи,
но съобразени с конкретния случай. Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита характера на травмата, възрастта на увреденото лице,
интензивността на болката, продължителния възстановителен процес,
наличието на усложнения, последиците свързани с прекратеното трудово
правоотношение, както и невъзможността от упражняване на хобита, с оглед
на което съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на 12 000,00 лв., съответно искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до
20 000лв. да се отхвърли като неоснователен.
С оглед приетото по-горе за доказване на фактическия състав на деликт,
искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен в цялост,
доколкото от приетите по делото писмени доказателства (медицински
документи за прегледи и документи за медицински разходи л.52 – л.68 общо
на стойност 1834,24лв), съвкупно със заключението на вещото лице по СМЕ
(в частта, в която приема, че разходите, за които са представени финансови
11
документи са за заплащане на поставената метална остеосинтеза, за
закупуване на предписани медикаменти и за заплащане на контролни
прегледи в общ размер на 1834.24лв., които еднозначно водели до извод, че са
направени във връзка с получената на 31.10.2021г. травма и били необходими
за лечебно-диагностичния процес, поради което били оправдани) се явява
доказан по основание и размер.
Следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 12 000лв. за периода от
31.10.2021г. (датата на увреждането с оглед чл.84, ал.3 ЗЗД) до изплащане на
вземането.
По искането по чл. 242, ал. 2 от ГПК:
С оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на
ищцата за допускане на предварително изпълнение на решенето, съдът
намира същото за неоснователно, доколкото съгласно разпоредбата на чл.242,
ал. 2 от ГПК съдът може да допусне предварително изпълнение, когато
присъжда вземане, основано на официален документ; присъжда вземане,
което е признато от ответника; или от закъснението на изпълнението може да
последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение
би станало невъзможно, или значително би се затруднило. В конкретния
случай твърденията обосноваващи искането не обуславят наличие на
предвидените предпоставките, като приложение не намират първите две
предложения, а по делото не е установено, че самото изпълнение би станало
невъзможно или че изпълнението на решението значително би се затруднило,
съответно настъпването на значителни и непоправими вреди от закъснение на
изпълнението.
По разноските:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски и е била
представлявана от адвокат, за което е представен договор за правна защита и
съдействие (л.21) за сумата от 1000лв. с отбелязване за плащане на сумата в
брой (с оглед т.1 ТР 6/06.11.2013г. има характер на разписка). С оглед
основателността на иска за имуществени вреди и частична основателност на
иска за неимуществени вреди в полза на ищцата следа да се присъдят
разноски за адв. възнаграждение в размер на 800лв.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден да
12
заплати д.т. по сметка на СРС в размер на 553,37лв., както и 420лв. разноски
за депозити за вещи лица или общо 973,37лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД С.О,
гр.София, ********** представлявана от кмета Й.Ф, да заплати на Т. С. Г.,
ЕГН: **********, гр.София, ******** сумата от 12000лв. (дванадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесно увреждане –
счупване на долния край на лъчевата кост, причинено вследствие на
пропаднала тротоарна плочка, находяща се в гр.София, ул. **** на
31.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2021г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 1834.24лв. (хиляда осемстотин тридесет и
четири лева и 24 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване от телесното увреждане
– счупване на долния край на лъчевата кост, причинено вследствие на
пропаднала тротоарна плочка, находяща се в гр.София, ул. **** на
31.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над уважената част до пълния претендиран размер от 20000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О, гр.София, **********
представлявана от кмета Й.Ф, да заплати на Т. С. Г., ЕГН: **********,
гр.София, ******** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 800лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК С.О, гр.София, **********
представлявана от кмета Й.Ф, да заплати по сметка на Софийския районен
съд разноски по делото в размер на сумата от 973,37лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане предварително
изпълнение на решението на осн. чл.242, ал.2, т.3 от ГПК като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14