№ 77
гр. С.З., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901439 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86
ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба е изложено, че на 16.11.2018 г. в землището на с. Д.,
общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, с. п. с. с ЕГН ********** при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с peг.
№ ***, нарушавайки правилата по Закона за движение по пътищата е
допуснал пътно транспортно произшествие (ПТП), като с деянието си по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. И. С. - пасажер,
пътуващ на предна дясна седалка в управлявания от него лек автомобил.
За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 16.11.2018 г. с peг. № 284р-23948/29.11.2018 г. по описа на РУ - К..
Заявено е, че по случая е образувано досъдебно производство (ДП) №
ЗМ 1391/2018 г. по описа на РУ - К., приключило с влязло в законна сила на
10.07.2019 г. Определение постановено по НОХД №768/2019г. по описа на PC
– К., с което съдът е одобрил постигнато споразумение, по силата на което PC
- К. признава подсъдимия с. п. с. - роден на 26.02.1951 г. в гр. К., български
гражданин, живущ в гр. К., женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2018 г. в землището на с. Д.,
общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, при управление на моторно превозно
1
средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с peг. № ***, е нарушил
правилата по Закона за движение по пътищата:
чл. 5, ал. 1 от ЗДвП - Всеки участник в движението по пътищата:
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да постави в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП - При избиране на скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено следните стойности на скоростта в
км/ч: в извън населено място 90 км/ч.
ал. 2 Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак;
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение в частност, за да приеме за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за да навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение;
чл. 42 ал. 1 от ЗДвП - Водач, който ще предприеме изпреварване е
длъжен: т. 2 след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен
път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение;
ал. 2 Водач, който изпреварва е длъжен :т. 2 когато при изпреварването
се навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не
създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, като
с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. И.
С. от гр. К., изразяваща се в контузия на гръден кош и счупване на VI, VII,
VIII, IX и X ребра в дясно, причинила разстройство на здравето, временно
опасно за живота и трайно затруднение на движението на горния десен
2
крайник, и средна телесна повреда на Г.Н.И. от гр. К., изразяваща се в
счупване на левия ацетаобулум / ставна ямка на таза, която участва в лявата
тазобедрена става/, причинила трайно затруднение на движението на левия
долен крайник, като от деянието е настъпила средна телесна повреда на
повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. с чл. 343 ал. 1
б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Посочва се, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в законна сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Наведени са твърдения, че в рамките на наказателното производство по
категоричен начин е доказана пряка причинно - следствена връзка между
деянието и вредите, причинени на ищцата.
Сочи се, че в следствие на претърпяното ПТП на 16.11.2018 г., ищцата с
ИЗ № 23448 на същия ден постъпва в Клиника по гръдна хирургия при
УМБАЛ „С.“ АД - С.З. в тежко общо състояние, където след проведеното
оперативно лечение е изписана на 26.11.2018 г. с диагноза: „Хемоторакс
травматика декстра. Статус пост торакоцинтезис декстра. Контузио пулмонис.
Фрактура косте VI, VII, VIII, IX, X декстра. Фрактура хумери декстра. Вулнус
лацероконтузум букалис декстра.“ (виж. ЕПИКРИЗА ИЗ № 23448 изд. от
клиника по Гръдна хирургия - УМБАЛ „С." АД - С.З.).
На същия ден 26.11.2018 г. И. И. С. е преместена от Клиника по гръдна
хирургия в Ортопедичен комплекс клиника по ортопедия и травматология
при УМБАЛ „С.“ АД - С.З. с ИЗ № 24113, където след проведеното
оперативно лечение е изписана на 03.12.2018 г. с диагноза: „Фрактура хумери
декстра. Контузио торацис“. (виж. Епикриза ИЗ № 24113 изд. от Ортопедичен
комплекс клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „С." АД - С.З.).
На 15.01.2019 г. И. И. С. посещава кабинета на д-р Г. - специалист по
Физикална и рехабилитационна медицина за консултация, където след
снемане на обективното и състояние и е назначена терапия (виж.
Амбулаторен лист № 96 от 15.01.2019г. изд. от д-р Й.Г.).
След приключване на назначената терапия на 25.01.2019 г. ищцата се
явява за вторичен преглед, където и назначават повторна терапия, която да
проведе след 10 дни. (виж. Амбулаторен лист № 195/25.01.2019г. изд. от д-р
3
Й.Г.).
С направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури
№ 86 от 06.02.2019 г. изд. от д-р Г., ищцата е изпратена за планов прием.
(виж. направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури №
86 от 06.02.2019 г. изд. от д-р Й.Г.).
На 28.02.2019 г., ищцата с ИЗ № - 1173 е приета в „Специализирани
болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД Филиал П.Б., където
след проведеното лечение е изписана на 07.03.2019 г. с диагноза: Лечение
включващо други видове рехабилитационни процедури; Последици от
счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта, (виж. Епикриза
ИЗ № - 1173/07.03.2019 г. изд. от „Специализирани болници за рехабилитация
- Национален комплекс“ ЕАД Филиал П.Б.).
Сочи се, че в средата на месец май 2019 г., ищцата забелязва оток и
болка на левия хълбок и лява долна част на корема, подуване и повече газове
поради което посещава кабинета на личния си лекар, който й дава
направление за специалист.
На 20.05.2019 г., ищцата с направление посещава кабинета на д-р К. -
специалист вътрешни болести, където и снемат обективно състояние,
назначават изследвания - компютърна аксиална томография и ехография,
поставят диагноза - „Холецистит, ХР. Пиелонефрит“. (виж. Амбулаторен лист
№ 001011/20.05.2019 г. изд. от д-р К. и Абдоминална ехография № 27967 от
20.05.2019 г. изд. от д-р К..)
За да извърши назначеното й изследване - компютърна аксиална
томография ищцата на 04.06.2019 г. посещава МЦ „Т.“ ЕООД - гр. С.З.,
където провеждане на изследването установяват - Абдоминална латерална
херния (виж. Компютърна аксиална томография от 04.06.2019 г. изд. от д-р
Т.Т. в МЦ „Т.“ ЕООД - гр. С.З.).
След установяваната с изследването - Абдоминална латерална херния И.
И. С. с направление от личния лекар е изпратена за консултация при д-р Раев
- специалист хирург. Същият, след снемане на обективно състояние и преглед
я изпраща с направление за консултация с гастроентеролог. (виж.
Амбулаторен лист № 724/24.06.2019 г. изд. от д-р Раев).
На 26.06.2019 г. и 18.07.2019 г. И. И. С. посещава д-р Едрева -
4
специалист Гастроентеролог, където и извършват първичен и вторичен
медицински прегледи, изследване с ултразвук, и назначават терапия. В
анамнезата при прегледа е записано, че в следствие на претърпяното ПТП се е
образувала херния на предната коремна стена - където е имала насиняване от
колана. (виж. Амбулаторен лист № 759/26.06.2019 г. и № 870/18.07.2019 г.
изд. от д-р Едрева-Илиева/
Твърди се, че в резултат на уврежданията получени от процесното ПТП,
ищцата търпи силни болки и страдания, както и че възстановяването на
пострадалата от получените при ПТП увреждания продължава и към
настоящия момент, не се чувства физически добре и емоционално.
Посочва, че преди катастрофата, ищцата е била в добро здравословно
състояние, активна жена, но след инцидента за дълго била лишена от
обичайния си живот. Твърди се, че тежките травми и продължително лечение
оказват изключително негативно влияние върху здравословното и
психологическото и състояние. Заявява се, че освен болките тя е изживяла и
силен емоционален стрес, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.
Посочено е, че вследствие на травматичните увреждания ищцата
започва да чувства, че е в тежест на близките си, че е безполезна. Това е така,
защото тя се е възприема, като ангажимент за близките, което я потиска и
формира у нея усещането за тъга, самота, скука и др.
Отбелязано е, че пострадалата е била оперирана на няколко пъти под
анестезия и са и извършвани кръвни манипулации, които от своя страна са
високорискови. В тялото на пострадалата е поставено чуждо тяло. Тези
обстоятелства разгледани от психологическа гледна точка събуждат страх за
живота и евентуалния изход от лечението, пораждат силен стрес и
притеснение за пострадалата. Налагало се е обездвижване за дълъг срок,
което от своя страна е затруднило и коренно е променило ежедневието на
пострадалата.
Освен това се сочи, че пострадалата е била ограничена в социален план
през оздравителния период. Не е имала възможност да се разхожда на въздух
без да има кой да и помага. Не е могла да върши обичайните си задължения,
като съпруга. Можела да общува само с приятели вкъщи. Всичко това я е
потискало.
Отделно от това се сочи, че всеки път, когато на пострадалата се налага
5
да пътува същата, изпитва безпокойство и страх на общо основание
вследствие на ПТП-то. Твърди се, че знанието, че е участвала в пътен
инцидент поражда негативни мисли, което от своя страна води до
безпокойство и напрегнатост.
Посочва се, че на ищцата са причинени болки и страдания
представляващи неимуществени вреди, които тя е търпяла, търпи към
настоящия момент и, които ще търпи занапред.
Относно имуществените вреди вследствие на ПТП е изложено
следното:
Ищцата в следствие на претърпяното на 16.11.2018 г. ПТП и получените
при него увреждания е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на
2543,84 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и три лева и 84 ст./, а именно:
За болнично лечение съгласно чл. 37 от Закона за здравното
осигуряване:
Престой 10 дни в УМБАЛ „С.“ АД - С.З. - клиника по Гръдна хирургия
- Фактура № **********/26.11.2018 г. с фискален бон № 0011886/26.11.2018
г. - сума в размер на 58 лв.;
Престой 6 дни в Ортопедичен комплекс клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „С.“ АД - С.З. - такса придружител за възрастни -
Фактура № **********/03.12.2018 г. с фискален бон № 0012090/03.12.2018 г.
- сума в размер на 78 лв.;
Престой 7 дни в „Специализирани болници за рехабиаитация -
Национален комплекс“ ЕАД Филиал П.Б. - Фактура № 716741/28.02.2018 г.
изд. от „Специализирани болници за рехабиаитация - Национален комплекс“
ЕАД Филиал П.Б. с фискален бон № 0020282/28.02.2019 г. - сума в размер на
40,60 лв.
За медицински материали и лекарства:
Необходими за престоя и лечението в УМБАЛ „С.“ АД - С.З. - клиника
по Гръдна хирургия - Общо сума в размер на 138,80лв., а именно - Фактура №
1220/13.12.2018г. с Фискален бон № 39215/27.11.2018 г. - сума в размер на
88,70 лв. и Фактура №1219/13.12.2018 г. с Фискален бон № 45798/30.11.2018
г. - сума в размер на 50,10 лв.;
Необходими за оперативното лечение в Ортопедичен комплекс клиника
6
по ортопедия и травматология при УМБАЛ „С.“ АД - С.З. - Фактура №
18615/29.11.2018 г. за сума в размер на 1480лв. и вносна бележка от
28.11.2018 г. за сума в размер на 1484,44 лв. и приемо-предавателен протокол
№ 3526/29.11.2018 г.;
Медицински прегледи и изследвания:
За Компютърна аксиална томография - Фискален бон №
0014968/ 04.06.2019 г. сума в размер на 50 лв. и № 0004799/04.06.2019 г. сума
в размер на 180 лв. или общо сума в размер на 230 лв.;
За застраховка - Застрахователна полица №
014112619009001101/28.02.2019 г. по застраховка „Злополука“ на пациенти
сума в размер на 14 лв.;
Договор за правна помощ във връзка със завеждането на настоящата
застрахователна претенция, водене на преговори и подписване на
споразумение - 500 лв.;
Заявено е, че съществува пряка причинно - следствена връзка между
настъпилото ПТП и вредите, причинени на ищцата И. И. С..
Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.С.Ж.З.” АД и
е представила всички документи, с които разполага.
Посочва се, че към момента на настъпване на процесното ПТП лекият
автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с peг. № *** управляван от виновния
водач с. п. с., е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ със „З.С.Ж.З.” АД - Застрахователна полица №
**30/118000292534 със срок на действие на договора от 16.01.2018 г. до
16.01.2019 г.
Застрахователна претенция е получена на 11.11.2019г., за което при
„З.С.Ж.З.” АД е образувана Щета № 0801- 000809/2019-03 и 04 по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите .
Посочва се, че предявената застрахователна претенция от ищцата е за:
имуществени вреди - сума в размер на 2539,40 лв. /две хиляди петстотин
тридесет и девет лева и 40 ст./, за неимуществени вреди сума в размер на 80
000 лв. /осемдесет хиляди лева/.
След разглеждане на претенцията, последващи кореспонденции и
7
проведени разговори с писмо изх. № 1905/21.05.2020г., „З.С.Ж.З.” АД
уведомил, че се ангажира с обезщетяването на И. И. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., *** с обща сума възлизаща на 11 711,14 лв. (единадесет хиляди
седемстотин и единадесет лева и 14 ст.) - представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10
000,00 (десет хиляди лева) и имуществени вреди в размер на 1 711,14 лв.
(хиляда седемстотин и единадесет лева и 14 ст.) от които:
фактура № ********** от 26.11.2018 г. на стойност 58,00 лв.;
фактура № ********** от 03.12.2018 г. на стойност 78,00 лв.;
фактура № ********** от 29.11.2018 г. на стойност 1480,00 лв. и 4,44
лв. такса по „вносна бележка“;
фактура № ********* от 28.02.2019 г. на стойност 40,60 лв.
потребителска такса;
фискален бон № 0045798 от 30.11.2018 г. на стойност 50,10 лв.
Отбелязано е, че така изплатеното обезщетение не отговаря на
предявеното с претенцията обезщетение по размер и с принципа за
справедливост, с оглед действително претърпените болки, и страдания от
телесните увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Сочи се, че до настоящия момент застрахователя не се е произнесъл
изцяло по предявената претенция. Отделно от това се твърди, че не са
постъпвали каквито и да било суми по представената със застрахователната
претенция банкова сметка за разликата от изплатеното до претендираните
суми в застрахователната претенция.
Счита се, че претърпените от ищцата И. И. С. неимуществени вреди от
причинените й болка, страдания и негативни усещания и неблагоприятни
промени в личния й живот в следствие на претърпяното на 16.11.2018 г. ПТП,
биха се компенсирали със сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ и
имуществени вреди - сума в размер на 2543,84 лв. /две хиляди петстотин
четиридесет и три лева и 84 ст./.
Заявено е, че „З.С.Ж.З.” АД е изплатил на ищцата обезщетение за:
- неимуществени вреди в сума размер на 10 000,00 (десет хиляди лева);
8
- имуществени вреди сума в размер на 1 711,14 лв. (хиляда седемстотин
и единадесет лева и 14 ст.).
Посочва се, че изложеното по-горе поражда правния интерес за ищцата
да предяви претенцията си за плащане пред съда с настоящата искова молба.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди „З.С.Ж.З.” АД да
заплати на И. И. С.:
1. Сумата в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/,
представляваща разлика над заплатените 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до
общия размер от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ - представляваща
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените при
ПТП на 16.11.2018 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано
от 24.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
2. Сумата в размер на 832,70 лв. /осемстотин тридесет и два лева и 70
стотинки/, представляваща разлика над заплатените 1711,14 лв. /хиляда
седемстотин и единадесет лева и 14 стотинки/ до общия размер от 2543,84 лв.
/две хиляди петстотин четиридесет и три лева и 84 ст./ - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от И. И. С. имуществени
вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 16.11.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 24.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли, да се осъди ответната страна да заплати на ищцата и всички
направени по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Посочена е банкова сметка за плащане.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва така предявените искове, като неоснователни и
недоказани и моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят
изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в
настоящото производство, в това число разноските за адвокатска защита.
Алтернативно, ответникът моли в случай, че се намерят исковете за
основателни, да се намалят размерите на претендираните обезщетения, тъй
като същите са прекомерно завишени:
По редовността на исковата молба:
9
Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда да
остави производството по делото без движение по следните съображения:
Намира, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно
всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва пълно
описание на процесното ПТП в резултат, на което ищцата твърди, че са й
причинени неимуществени и имуществени вреди. Според ответника, ищцата
не е описала механизма на пътно-транспортното произшествие, липсват
подробности за скоростта на движение на участвалите в процесното ПТП
пътни превозни средства, маневрите, които са предприети преди твърдяното
ПТП и др. релевантни факти.
Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти,
ответникът сочи, че не може да упражни правото си на защита в процеса, тъй
като въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства не може да се
направи извод относно поведението на С., с оглед съпричиняването от
последната на вредоносния резултат.
По основателността, обстоятелствата, на които се основават исковете и
възраженията срещу тях:
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо лек автомобил „Пежо”, с peг. № ***, по силата на
Застрахователна полица № **/30/118000292534, валидна към датата на
процесното ПТП.
Признава за установено обстоятелството, че на 19.05.2020г. ответникът
е заплатил извънсъдебно на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв.
Признава за установено обстоятелството, че на 19.05.2020г. ответникът
е заплатил извънсъдебно на ищцата обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 711,14 лв.
Посочва следните обстоятелства нуждаещи се от доказване:
Останалите фактически твърдения на ищцата намира за
несъответстващи на действителността:
Оспорва всички твърдения изложени в исковата молба, касаещи
възникването на вземането, предмет на претенцията.
10
Твърди, че на 16.11.2018г., в землището на с. Д., общ. К., ПП 1-6, км
300+100 ищцата С., като пътуваща в лек автомобил „Пежо”, с peг. № ***, не е
получила твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди.
Заявява, че ако се допусне, че такива са настъпили, то те далеч не са с
характер, интензитет и в размер, които да обосноват претендираните в
исковата молба размери на обезщетения.
Намира, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в общ размер на 75 543,84 лв. е необосновано завишено.
Излага аргументи, че съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. Сочи, че такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, времето за
възстановяване и др. Намира, че от значение са и редица други обстоятелства,
които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка
да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за
неимуществени вреди.
В условията на евентуалност твърди, че със заплащането на сумата от
10 000 лв. извънсъдебно, ответникът изцяло е обезщетил ищцата за
претърпените от ищцата увреждания.
Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения
размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка
между претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахован в Д. деяние.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно -
транспортно произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата
молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения за
вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и
твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на
ищцата след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като
при условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените
11
увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е
в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и
предхождащи ПТП-то заболявалия.
Заявено е, че обстоятелството, че претърпените вреди не са от вида и
със степента на увреда и с характера, посочен от ищцата се доказва и от
представените с исковата молба оскъдни медицински документи.
Оспорва твърденията за възникнали имуществени вреди. Твърди, че
заплатените суми не са във връзка с причинените увреждания.
В условията на евентуалност твърди, че със заплащането на сумата от 1
711,14 лв. извънсъдебно, ответникът изцяло е обезщетил ищцата за
претърпените имуществени вреди, като категорично се противопоставя на
изискуемостта на претендирания адвокатски хонорар за представителство по
извънсъдебното производство пред ответника, а именно 500 лв.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че същият не отговаря на така
описания в исковата молба.
Твърди, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, което
съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан, като
пътуващ в лек автомобил. Отбелязано е, че с това си безотговорно и
противоправно поведение ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП, поради
което е съпричинила в изключителна степен вредоносния резултат. Сочи се,
че противоправното поведение на ищцата е в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпването на урежданията му, поради което следва да
бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото
обезщетение.
Заявява, че по-конкретни твърдения във връзка с възраженията си за
съпричиняване ще изложи след отстраняване на нередностите в исковата
молба, с оглед липсата на достатъчно данни за механизма на твърдяното ПТП
в обстоятелствената й част, както и след представянето по делото на
изисканите по-долу доказателства.
Възразява срещу искането да бъде присъдена законна лихва от датата
24.11.2018г.
При хипотезата на частично уважаване на исковите претенции, твърди,
че лихва би се дължала от дата 11.11.2019г., когато е било депозирано при
12
ответника уведомление за изплащане на обезщетение по извънсъдебна
претенция. Аргументира се, че на основание чл. 380, ал. 3 във вр. с чл. 409 от
КЗ, когато ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
причинените вреди и е представил банкова сметка - датата на представянето й
се счита дата на изпадане в забава на кредитора. Посочва, че в процесният
случай, уведомление от ищцата е депозирано при застрахователя на
11.11.2019г. - видно от приложеното към исковата молба уведомление,
изходящо от ответника, с изх. № 1905/21.05.2020г., където това обстоятелство
е описано.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
взема становище по възраженията на ответника.
Намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител
на ответника за нередовността на молбата. Заявява, че в исковата молбата
изчерпателно са изложени релевантните факти и обстоятелства, както и
доказателствата, с които те ще се доказват.
Оспорва всички възражения на ответното дружество, като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Отбелязва, че следва да се има предвид, че е налице влязло в законна
сила на 10.07.2019 г. Определение постановено по НОХД №768/2019г. по
описа на PC – К., с което съдът е одобрил постигнато споразумение, като
съгласно чл.300 от ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Отделно от това се сочи, че с Писмо изх. № 1905/21.05.2020г. ведно с
приложения ответното дружество е признало основателността на претенцията
и е определило обезщетение за настъпилите неимуществени и имуществени
вреди, като единственото обстоятелство, на което е възразила ищцата е
несправедливия размер на изплатеното от ответното дружество обезщетение.
Счита, че е неоснователно оспорването на настъпването на твърдените
неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и претърпените имуществени вреди.
На първо място сочи, че има вл. в з.с. съдебен акт с посочени пострадали
лица, едно от които се явява ищцата. Твърди се, че всички описани в исковата
13
молба травми и страдания, техния интензитет и проявление при ищцата са
настъпили в следствие на процесното ПТП. Заявява, че с исковата молба са
представени множество медицински документи, установяващи причинените й
травми в следствие на ПТП, както и са направени доказателствени искания -
разпит на свидетели и назначаване на СМЕ по делото, с поставените към нея
въпроси.
Намира за неоснователно оспорването на възникналите имуществени
вреди в сочения размер, както и наличието на причинно-следствена връзка
между тях и причинените увреждания. Посочва, че с исковата молба са
представени множество документи за сторените от ищцата разходи поради
причинените й травми в следствие на ПТП, както и са направени
доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване на СМЕ по
делото, с поставените към нея въпроси.
По отношение възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, счита, че същите са голословни и неподкрепени с
доказателства. Сочи, че от представените писмени доказателства няма данни,
от които да се направи извода, че пострадалата е извършвала нарушения,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат. Нещо повече, в следствие на претърпяното ПТП и
поставения колан се е получило насиняване на предната коремна стена, като в
резултат на това се е образувала херния. Посочено е, че това обстоятелство е
отразено в Амбулаторен лист № 759/26.06.2019 г. и № 870/18.07.2019 г. изд.
от д-р Едрева-Илиева.
Счита, че неоснователно се оспорва претендирания размер на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Заявява, че
предявения иск е съобразен от една страна с принципа за справедливост с
оглед причинените травматични увреждания на доверителната ми вследствие
на претърпяното ПТП, а от друга страна с броя на пострадалите лица. Лимита
на отговорност на ответника и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
По отношение на възражението на ответника за претенцията за лихви за
забава, посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. Заявява, че в тази връзка следва да се има предвид,
че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
14
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Счита, че приложима правна норма е чл.429, ал.3 от КЗ, в
която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице. Сочи се, че тъй като за
деликвента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7 дневен
срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния
случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за
него възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия
ден, така както е посочено в исковата молба - 24.11.2018 г.
Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителната искова
молба, в който сочи, че в отговора подробно е изложил становището си по
предявените искове. Заявява, че е оспорил механизма на ПТП, вината на
водача, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдените
от ищцата вреди.
Поддържа всички оспорвания и възражения заявени с отговора на
исковата молба, включително и по доказателствените искания на насрещната
страна.
Поддържа всички доказателствени искания направени с отговора на
исковата молба. Счита, че те са допустими и необходими, с оглед доказване
на изложените оспорвания и възражения и моли съдът да ги уважи.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 16.11.2018 г., около 17.30ч., в посока към
гр.К., обл. С.З., на ПП - І-6, в района на 301 км е възникнало ПТП между
МПС - л.а. „Пежо 307” с ДК № ***, с водач с. п. с. и л.а. „Опел Зафира” с ДК
№ ***, с водач Г.Н.И..
Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Пежо 307” с ДК
№ ***, управляван от с. п. с., е имал валидно сключен Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със З.Д.Ж.З. АД -
застрахователна полица № **/30/118000292534 със срок на действие на
застрахователния договор до 16.01.2019 г.
15
По случая е образувано досъдебно производство № 1391/2018г. по
описа на РУ - К., което е приключило с влязло в сила споразумение
постановено по НОХД № 768/2019 г. по описа на Районен съд - К., по силата
на което водачът с. п. с., ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че
на 16.11.2018 г. в землището на с. Д., общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“,
модел „307“ с peг. № ***, е нарушил правилата по Закона за движение по
пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на И. И. С. от гр. К., изразяваща се в контузия на гръден кош и
счупване на VI, VII, VIII, IХ и X ребра в дясно, причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на
горния десен крайник, и средна телесна повреда на Г.Н.И. от гр. К.,
изразяваща се в счупване на левия ацетабулум /ставна ямка на таза, която
участва в лявата тазобедрена става/, причинила трайно затруднение на
движението на левия долен крайник, като от деянието е настъпила средна
телесна повреда на повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а",
вр. с чл. 343 ал. 1 б. "б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищцата е предявила застрахователна претенция на 11.11.2019 г. пред
„З.С.Ж.З.” АД, по която е образувана Щета № 0801- 000809/2019-03 и 04 по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
След разглеждане на претенцията, последващи кореспонденции и
проведени разговори с писмо изх. № 1905/21.05.2020г., „З.С.Ж.З.” АД
уведомил, че се ангажира с обезщетяването на И. И. С., с обща сума
възлизаща на 11 711,14 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и
имуществени вреди в размер на 1 711,14 лв., от които:
фактура № ********** от 26.11.2018 г. на стойност 58,00 лв.;
фактура № ********** от 03.12.2018 г. на стойност 78,00 лв.;
фактура № ********** от 29.11.2018 г. на стойност 1480,00 лв. и 4,44
лв. такса по „вносна бележка“;
фактура № ********* от 28.02.2019 г. на стойност 40,60 лв.
потребителска такса;
фискален бон № 0045798 от 30.11.2018 г. на стойност 50,10 лв.
16
По делото не е спорно, че на 19.05.2020 г. ответникът е заплатил
извънсъдебно на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10
000 лв.
На 19.05.2020 г. ответникът е заплатил извънсъдебно на ищцата
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 711,14 лв.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
Лек автомобил "Пежо" 307 с peг. № ***, управляван от с. с. се е движил
в южната лента /лентата предназначена за движение в посока от запад на
изток/ в посока изток.
Лек автомобил "Опел" Зафира с peг. № ***, управляван от Г.И. се е
движил в средната лента /лентата предназначена за движение в посока от
изток на запад - в противоположна посока/.
Преди настъпването на сблъсъка водача на л.а. "Пежо" е променил
траекторията си на движение в посока североизток, напуснал е южната лента
за движение и е навлязъл косо в ляво спрямо надлъжната ос на платното за
движение в лентата предназначена за движение на л.а "Опел" /средната
лента/.
Сблъсъкът между л.а. "Пежо" 307 и л.а. "Опел" Зафира е настъпил в
лентата предназначена за движение на л.а. "Опел" Зафира на около 12.00 м,
западно и на около 6.00 м. северно от ориентира /Ор/.
От техническа гледна точка водачът на л.а. "Пежо" 307 с peг. № *** е
отнел предимството на движение на л.а. "Опел" Зафира с peг. № *** и това е
техническата причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна
обстановка.
Скоростта на л.а. "Пежо" 307 с peг. № *** преди удара и в момента на
удара е равна на 76.46 км/ч.
Преди настъпването на сблъсъка водача на л.а. "Пежо" е променил
траекторията си на движение в посока североизток, напуснал е южната лента
за движение и е навлязъл косо в ляво спрямо надлъжната ос на платното за
движение в лентата предназначена за движение на л.а "Опел" /средната
лента/, като е пресякъл "Коси успоредни линии" - М15. Обозначава площ,
забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на площта се
17
очертава с непрекъсната линия.
Към този момент водача на л.а. "Опел" се е движил в своята лента
/средната/ и не я е напускал, като надлъжната ос на л.а. "Опел" е била
успоредно на надлъжната ос на платното за движение.
Товарен автомобил "ДАФ" се е движил в своята лента /южната/ и не я е
напускал, като надлъжната ос на т.а. "ДАФ" и прикаченото ремарке са били
успоредно на надлъжната ос на платното за движение.
Приложена е мащабна скица на ПТП настъпило на 16.11.2018 г.
Лекият автомобил "Пежо", с peг. № *** е със система за пасивна
безопасност от типа на *R* (*upplemen*al Re**rain* *y**em) включваща
стандартно оборудване:
триточкови инерционни предпазни колани на предните седалки със
система за донатягане и блокиране, чрез задействане от импулсен датчик:
триточкови инерционни предпазни колани на задните седалки:
предпазни възглавници вградени във волана и арматурното табло
предназначени за водача и пътника на предна дясна седалка.
Предпазните колани предотвратяват придвижването на намиращите се в
автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с
частите на интериора или с други пасажери, а също така се гарантира, че
пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на
въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга малко при
рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на
пътника. Разтягането на предпазните колани се извършва с помощта на
устройства за удължаване.
Тези колани разпределят по-равномерно натоварването на тялото в
повече опорни точки.
Предпазни въздушни възглавници са допълнителна зашита на
пътниците при тежки фронтални и странични сблъсъци. Същите се надуват за
част от секундата, чрез взривяване на инертен газ за да могат да осигурят с
висока скорост допълнителна защита в случай на злополука, като по този
начин предпазват водача и пътника вдясно от съприкосновение с частите от
интериора.
При челно-кос удар отляво, горната част на тялото и главата на И. С.
18
получават ускорение на движение в посока напред и в ляво, но това движение
е ограничено от предпазния колан или от предпазната въздушна възглавница,
при което не би следвало да има контакт с някоя част или елемент вътре в
купето.
При челно-кос удар отляво и непоставен предпазен обезопасителен
колан, е възможно да има контакт на тялото на И. С. в панела на арматурното
табло, с разположените детайли от купето отдясно на водача и контакт на
главата в предното панорамно стъкло.
От техническа гледна точка, към момента на настъпването на ПТП И. С.
е била с поставен триточков предпазен колан.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
В резултат на възникналото ПТП, И. И. С. получава следните
увреждания:
Разкъсно контузна рана на лицето в областта на дясна буза; фрактура на
VI, VII, VIII, IX И X ребро в дясно контузия на бял дроб; хемоторакс в дясно
и фрактура на дясна раменна кост.
В клиника по гръдна хирургия е извършена торакоцинтеза и дренаж с
трайна след оперативна вакуум аспирация видно от оперативен протокол
191/20.11.2018 г. Медикаментозно лечение - антибиотици, седатива,
антикоагуланти, диуретици, калциеви препарати и вливки на водно- солеви
разтвори. Проследявана с компютърна томография глава, торакс.
Консултации УНГ - рана в областта на дясна буза ; хирург - без данни за
остър корем; неврохирург - не се налага неврохирургично лечение ; ортопед
травматолог - Ф-ра на дясна раменна кост, била поставена гипсова ръкавна
лонгета. След стабилизиране на състоянието- липса на фебрилитет и разгънат
белодробен паренхим. На 26.11.2018 г. дехоспитализирана. Същият ден
хоспитализирана в клиника по ортопедия и травматология ИЗ 24113 и на
29.11.2018 г. видно от оперативен протокол 725 под обща интубационна
анестезия е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с LCP плака
под рентгенов контрол. Гладък след оперативен период под антибиотична и
антикоагулантна защита. На 03.12.2018 г. дехоспитализирана с препоръки
антикоагулантната профилактика да продължи 10 дни. Оздравителният
процес при фрактури на няколко ребра продължава около два и половина, три
19
месеца, фрактурата на раменна кост която е била с трети фрагмент и
обхващаща участък от средна и долна трета на раменната кост, въпреки
металната остеосинтеза, при липса на усложнения зараства за срок от три до
пет месеца.
В деня на прегледа 11.01.2023 г. вещото лице установява следното:
Лице - в ъгъла между горна и долна устна вдясно добре зараснал
цикатрикс около 3 см, който не затруднява движението на устните;
Гръден кош - задна гръдна половина вдясно под долния ръб на
лопатката добре зараснал цикатрикс около 2 см, след направената на това
място торакоцинтеза.
Дясна мишница - по предно медиална повърхност в горна трета добре
зараснал цикатрикс с дължина около 15 см, по предна повърхност в долна
трета непосредствено над лакетна става добре зараснал цикатрикс около 10
см. Изразена хипотрофия на делтоидната мускулатура и двуглавия мускул.
Абдукция в раменна става 100 градуса, леко ограничена външна и вътрешна
ротация. Движение в лакетна, гривнена става и пръстите на дясна ръка в
пълен обем. Липсват сетивни и циркулаторни движения. Запазен захват.
Корем- в областта на левия хълбок тумурна формация е размери 20 х 21
см с меко еластични стени, палпаторно неболезнено.
Няма пълно възстановяване на движенията в дясна раменна става.
Установената при прегледа формация в областта на левия хълбок от
предоставената медицинска документация и амбулаторен лист 001011
/20.05.2019 г. от Д-р К. в анамнезата отразено „ От няколко дена забелязала
оток и болка на левия хълбок и лява долна част на корема, подуване и повече
газове, нормална дефикация и уриниране” Назначено ултразвуково
изследване. От абдоминална ехография 27967 /20.05.2019 г., заключение -
Холицистит. Хроничен пиелонефрит. На 04.06.2019 г направен КАТ коремни
органи заключение- Абдуминална латерална херния. От амбулаторен лист
000724/24.06.2019 г Д-р Раев- хирург отразено като диагноза Друга
абдоминална херния с непроходимост, без гангрена. В статуса „В ляво под
пъпа оформена херния около няколко см.същата е репонибелна и
неболезнена”
Липсва медицинска документация преди гореспоменатите изследвания
20
и прегледи по повод абдоминалната херния.
При постъпване в клиниката по Гръдна хирургия е отразено корем-
респираторно подвижен, палпаторно мек, неболезнен с физиологична чревна
перисталтика. Гръден кош- дясна гръдна половина- палпаторно болезнена,
наличие на суфузии и сугилации. От КАТ на корема /17.11.2018 г. - не се
установяват патологични промени както на вътрешните органи, така и на
меките тъкани. И от консултацията с хирург е видно, че не се налага
оперативна дейност в коремната област, тъй като няма патология. Твърде
вероятно по време на ПТП да е била травмирана коремната стена в
незначителна степен и в последствие в предвид възрастта и слабостта на
коремните мускули ( загуба на еластичност) да се е получила въпросната
абдоминална херния.
Направени разходи:
потребителска такса в УМБАЛ” П. АД - 58 лв. придружител- 78 лв.
метал необходим за остеосинтезата - 1480 лв.
фактура от 27.11.2018 г. ( Фраксипарин, превързочни материали )-88.70
лв. допълнително на 30.11.2018 г. памперси плюс 10 амп.Фраксипарин на
стойност- 49.10 лв.
потребителска такса специализирани болници за рехабилитация
национален комплекс филиал П.Б. - 40.60 лв.
Направените разходи имат връзка с проведеното лечение.
Според вещото лице, винтовата фрактура на дясна мишница е резултат
на хващане на ръкохватката над предна дясна врата в купето и ротация.
Твърдените телесни увреждания биха се получили и при ползване на
обезопасителен колан.
От медицинската документация са описани множество кръвонасядания
в дясна гръдна половина, но хирурга консултант е отразил, че няма остър
хирургичен корем и не се налага хирургично лечение.
Оздравителният процес при фрактури на няколко ребра продължава
около два и половина, три месеца, фрактурата на раменна кост, която е била с
трети фрагмент и обхващаща участък от средна и долна трета на раменната
кост, въпреки металната остеосинтеза, при липса на усложнения зараства за
срок от три до пет месеца.
21
От медицинската документация е видно, че при изписване от клиниката
по гръдна хирургия са назначени два контролни прегледа на седми и
четиринадесети ден след хоспитализацията. От ортопедична клиника са
назначени контролни прегледи на 10.12.2018 г. и 17.12.2018 г. На 7.01.2019 г.
е направена контролна рентгенография на дясна раменна кост в Т. на която е
видно, че към момента липсва костно срастване.
От амб.лист 96/15.01.2019 г Д-р Г.- изпратена на ЛФК и физиотерапия.
От амб.лист 195/25.01.2019 г. Д-р Г. – отразено, че движенията са силно
ограничени, да проведе втори курс физиотерапия след 10 дни.
Липсва медицинска документация, в която да са отразени назначените
контролни прегледи в двете епикризи.
Контролните прегледи имат значение за правилното протичане на
възстановителния процес и при забавяне на същия да бъде направена
съответната корекция.
От предоставената медицинска документация, включваща периода
16.11.2017 г. до 15.11.2021 г. - 22 бр. амбулаторни листи се касаят за следните
заболявания: хипертонична болест с хипертонично сърце, катаракта,
стенокардия. Тези заболявания не пречат на възстановителния период.
Непосредствено след травмата както и в първите дни след травмата,
независимо от обезболяващите средства болките са силни и затрудняват
дишането. По отношение счупване на рамената кост най- силни са болките
непосредствено след получаване на фрактурата. С обездвижването и
стабилизацията озвучават за около десетина дни.
Проведена е рехабилитация през м.януари 2019 г. - два пъти, и през
м.февруари от 28.02.2019 до 07.03.2019 г по кл.п. 265 провела рехабилитация
в П.Б..
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Й.С., която е дъщеря на ищцата посочва, че живее в
Испания. Сестра й се обадила да я уведоми за катастрофата и на другия ден се
прибрала в България. Отишла в болницата в С.З., майка й била в интензивно и
не можели да я виждат. След три - четири дни я прехвърлили в Гръдна
хирургия, имала шест счупени ребра и някакъв маркуч за белия дроб да не
събира кръв. Около седмица майка била настанена в Гръдна хирургия, като
22
през това време докторите наблюдавали ръката й. Ръката й била под съмнения
дали ще я спасят. След седмица я настанили в травматология за ръката,
направили операция, през това време й зашили устната, понеже при удара
ченето било изхвръкнало. Впоследствие се появила херния от едната страна,
която и до ден днешен й пречи, но докторите посъветвали да не се прави
операция. Когато пристигнала в България, баща й също бил зле вкъщи.
Свидетелката и сестра й се редували да се грижат за родителите си.
Свидетелката посочва, че общо три месеца била в България да се грижа за
майка си и баща си. Към момента, бащата на свидетелката, обслужвал и
обгрижвал ищцата. Според свидетелката, на майка й било все по - трудно да
ходи, баща и я къпел и се грижел за нея. И до ден днешен ищцата не можела
да забрави катастрофата. Според свидетелката, майка й била коренно
различна след ПТП – то, катастрофата й се отразила много зле на психика, и
на телосложението, а преди това се движела напълно свободно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 16.11.2018 г., по силата на което З.Д.Ж.З. АД е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
„Пежо 307” с ДК № *** трети лица, се установява от застрахователна полица
№ **/30/118000292534 със срок на действие на застрахователния договор до
16.01.2019 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с КЗ, с цел предотвратяване
23
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
С молба-уведомление от 11.11.2019 г. ищцата И. И. С. предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от него
имуществени и неимуществени вреди пред З.Д.Ж.З. АД.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на И.
И. С. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил с. п. с.,
което е установено с влязло в сила споразумение от 04.07.2019 г. постановено
по НОХД № 768/2019 г. по описа на Районен съд – К.. Съгласно нормата на
чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в
сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
24
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза при
процесното ПТП, ищцата е получила следните травми: разкъсно контузна
рана на лицето в областта на дясна буза; фрактура на VI, VII, VIII, IX и X
ребро в дясно; контузия на бял дроб; хемоторакс в дясно и фрактура на дясна
раменна кост.
Към настоящия момент, състоянието на ищцата е следното: в ъгъла
между горна и долна устна вдясно добре зараснал цикатрикс около 3 см,
който не затруднява движението на устните; гръден кош - задна гръдна
половина вдясно под долния ръб на лопатката добре зараснал цикатрикс
около 2 см, след направената на това място торакоцинтеза. Дясна мишница -
по предно медиална повърхност в горна трета добре зараснал цикатрикс с
дължина около 15 см, по предна повърхност в долна трета непосредствено
над лакътна става добре зараснал цикатрикс около 10 см. Изразена
хипотрофия на делтоидната мускулатура и двуглавия мускул. Абдукция в
раменна става 100 градуса, леко ограничена външна и вътрешна ротация.
Движение в лакетна, гривнена става и пръстите на дясна ръка в пълен обем.
Липсват сетивни и циркулаторни движения. Запазен захват. От обясненията
на вещото лице в съдебно заседание е видно, че фрактурата на дясна раменна
кост не е възстановена и предвид възрастта и продължителната имобилизация
е възможно и да не се възстанови напълно обема на движение в дясно рамо.
Относно появилата се херния впоследствие, няма категорични доказателства,
че същата се намира в причинна връзка с процесното ПТП.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният
и възстановителен период на ищцата е бил продължителен. Неминуемо
вследствие на ПТП – то, ищцата е преживяла и силен емоционален стрес. При
определяне на обезщетението следва да вземе предвид, че към момента
на ПТП – то, ищцата е била на 68 години, което обуславя значително по-
висок стрес, по-тежко преживяване на претърпените травми и по-трудно
възстановяване на телесното здраве.
Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на
ищеца към момента на ПТП – 68 години, неудобства и ограничения от личен,
битов и социален характер, които е претърпяла ищцата, както и факта, че към
25
настоящия момент не е налице напълно възстановяване на една от травмите
/фрактурата на дясна раменна кост/ приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от И. И. С. неимуществени вреди би била сумата от 40 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищецът в качеството си на
кредитор не може да бъде задължен да получи частично плащане. Въпреки
това доброволно изплатената от застрахователя сума, следва да бъде
приспадната от определеното от съда обезщетение в размер на 40 000 лв. за
претърпените от И. И. С. неимуществени вреди. Трайната съдебна практика
приема, че изплатената от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от него по банкова
сметка на името на пострадалото лице, когато последното не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя,
следва да бъде отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че
след като от обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
се приспадне заплатената от ответното дружество сума в размер от 10 000
лв., то на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер 30 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
Видно от представените по делото доказателства във връзка с
претърпените травми, ищцата е направила следните разходи: за медицински
материали и лекарства сума в размер на 88, 70 лв., за което е издадена
Фактура № 1220/13.12.2018г. с прикрепен Фискален бон № 39215/27.11.2018
г.; за Компютърна аксиална томография сума в размер на 50 лв., за което са
издадени - Фискален бон № 0014968/ 04.06.2019 г. и фискален бон №
0004799/04.06.2019 г. за сума в размер на 180 лв. или общо сума в размер
на 230 лв.; За застраховка - Застрахователна полица №
014112619009001101/28.02.2019 г. по застраховка „Злополука“ на пациенти
сума в размер на 14 лв. и по Договор за правна помощ във връзка със
завеждането на настоящата застрахователна претенция, водене на преговори и
подписване на споразумение адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
или в общ размер на 832, 70 лв.
Поради това, съдът намира, че след като от обезщетението за
имуществени вреди в размер на 2 543, 84 лв. се приспадне заплатената от
ответното дружество сума в размер от 1 711, 14 лв., то на ищецът следва да
бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер 832, 70 лв.
26
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, поради неизползване на
предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Видно от заключенията и на автотехническа и на съдебномедицинската
експертиза категорично се установява, че при процесното ПТП, ищцата е
използвала обезопасителен колан в съответствие с чл. 137 от ЗДвП. Поради
това съдът приема, че в този смисъл възражението е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По
делото е представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователната
си претенция на 11.11.2019 г. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да бъде
прието, че 11.11.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се
начислява лихва за забава. Поради това за периода от 24.11.2018 г. до
10.11.2019 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът следва да вземе предвид, че на 19.05.2020 г. ответното дружество
е заплатило на И. И. С., сумата от 10 000 лева за претърпените
неимуществени вреди от процесното ПТП.
В случай, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
27
отговорност" на автомобилистите е направил доброволно плащане на
обезщетение за неимуществени вреди на увредено лице, застрахователят
дължи законна лихва върху тази сума от датата на забавата до датата на
предложеното изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира, че на И. И. С. законна лихва се
дължи по следния начин: върху сумата в размер на 10 000 лв. от
11.11.2019 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 19.05.2020 г.
/датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в
размер на 30 000 лв. от 11.11.2019 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до окончателното плащане.
Съдът следва да вземе предвид, че на 19.05.2020 г. ответното дружество
е заплатило на И. И. С., сумата от 1 711, 14 лева за претърпените
имуществени вреди от процесното ПТП.
С оглед изложеното съдът намира, че на И. И. С. законна лихва се
дължи по следния начин: върху сумата в размер на 1 711, 14 лв. от
11.11.2019 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 19.05.2020 г.
/датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в
размер на 832, 70 лв. от 11.11.2019 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.Д.Ж.З.“ АД следва да
заплати на И. И. С., допълнително сумата от 30 000 лв. към доброволно
изплатената сума от 10 000 лв. преди завеждане на делото, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените при
ПТП на 16.11.2018 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както
следва: върху сумата в размер на 10 000 лв. от 11.11.2019 г. /датата на
претенцията до застрахователя/ до 19.05.2020 г. /датата на доброволното
плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 30 000 лв. от
11.11.2019 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 30 000 лв. до
претендирания размер от 70 000 лв. и искът за законна лихва за периода
от 24.11.2018 г. до 10.11.2019 г. като неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.Д.Ж.З.“ АД следва да
заплати на И. И. С., допълнително сумата от 832, 70 лв. към доброволно
28
изплатената сума от 1 711, 14 лв. преди завеждане на делото,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените й имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, вследствие на получените при
ПТП на 16.11.2018 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както
следва: върху сумата в размер на 1 711, 14 лв. от 11.11.2019 г. /датата на
претенцията до застрахователя/ до 19.05.2020 г. /датата на доброволното
плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 832, 70 лв. от
11.11.2019 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от
24.11.2018 г. до 10.11.2019 г. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Процесуалният представител на ответното дружество е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата, адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лв. /л.244/.
В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие между И.
И. С. и адв. Р. Ж. е сключен на 25.01.2023 г. /лист 244/, поради това
приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г.
Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер,
поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратно действие/ в този смисъл
определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС,
Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о.,
ТК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 до 100 000 лв.
– 2 650 лв. +8 % за горницата над 25 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 6 316, 61 лв., а заплатеното от ищцата
възнаграждение е в размер на 3 000 лв., т. е. под минимално предвидения
29
размер.
С оглед изхода на делото „З.Д.Ж.З." АД следва да заплати на И. И. С.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 305, 87 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното дружество е направило следните разноски: възнаграждение
за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 800 лв. и
възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на
300 лв. или общо в размер на 1100 лева. Ответникът е направил искане за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но видно от данните по
делото същият е представляван само от адвокати, като липсват доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, на ответника по
настоящото дело не се дължи нито юрисконсултско, нито адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото И. И. С. следва да заплати на „З.Д.Ж.З." АД
направените по делото разноски в размер на 621, 18 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба, насрещна
искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса
4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Поради това
„З.Д.Ж.З.“ АД следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 1 200 лв., представляваща 4% върху уважената част от
иска за неимуществени вреди и държавна такса в размер на 50 лв. върху
цената на предявения иск за имуществени вреди от 832, 70 лв./
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.Д.Ж.З." АД следва да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт и сумата от 87,
06 лв. за депозит за съдебномедицинска експертиза, платен от бюджета на
съда съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** от гр. К., ***
допълнително сумата от 30 000 лв. към доброволно изплатената сума от
10 000 лв. преди завеждане на делото, представляваща застрахователно
30
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на получените при ПТП на 16.11.2018
г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва върху сумата
в размер на 10 000 лв. от 11.11.2019 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до 19.05.2020 г. /датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху сумата в размер на 30 000 лв. от 11.11.2019 г.
/датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 30 000 лв. до
претендирания размер от 70 000 лв. и искът за законна лихва за периода
от 24.11.2018 г. до 10.11.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** от гр.К., ***
допълнително сумата от 832, 70 лв. към доброволно изплатената сума от
1 711, 14 лв. преди завеждане на делото, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, вследствие на получените при ПТП на 16.11.2018 г. телесни
увреждания, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер
на 1 711, 14 лв. от 11.11.2019 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
19.05.2020 г. /датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху
сумата в размер на 832, 70 лв. от 11.11.2019 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за
законна лихва за периода от 24.11.2018 г. до 10.11.2019 г. като
неоснователен.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: I*AN: ***, *IC: ******* в*** с титуляр Р. А. Ж..
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** от гр.К., ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 305, 87 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. И. С. с ЕГН ********** от гр.К., *** да заплати на
„З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***
направените по делото разноски в размер на 621,18 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
31
управление: гр. С.*** да заплати по бюджета на съдебната власт, сумата от
1 250 лв. за държавна такса, както и сумата от 87, 06 лв. за депозит за
съдебномедицинска експертиза, платен от бюджета на съда съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
32