О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .08.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в закрито заседание, проведено на 29 август
през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван
СТОЙНОВ– мл.с.
като разгледа докладваното от съдия
Н. Неделчева
в. гр. дело №1480 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. №41488/10.06.2019г. на В.Е.Й. срещу решение №2128/16.05.2019 год., постановено по гр. дело №8682/2018год.
по описа на ВРС. Според жалбоподателя, решението е необосновано и неправилно
поради което моли да бъде отменено, като бъде постановено възстановяване в
негова полза на владението върху 5/32 ид. части от процесния имот. В жалбата се
съдържа и особено искане, като жалбоподателят излага, че обжалва и размера на
присъдените разноски, като счита така присъденото адвокатско възнаграждение за
прекомерно с оглед размера на иска и правната сложност на делото, като моли да
бъде ревизиран неговия размер.
С определение №2420/15.08.2019г., съдът е оставил без
движение въззивната жалба, като е задължил жалбоподателят Й. в 1 седмичен срок от
уведомяването, с препис за насрещната страна да уточни дали във
въззивната жалба се съдържа искане за изменение на първоинстанционното решение
в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК.
С уточняваща
молба вх. №25367/26.08.2019г. В.Й. посочва, че обжалва първ. решение
включително и в частта за разноските. Ако въззивният съд намери, че решение по
същество е правилно и не го измени в негова полза, то моли да бъде разгледано
искането му за намаляване на разноските поради прекомерност с оглед фактическата
и правна сложност на делото.
Съдът намира,
че въпреки дадената му възможност, жалбоподателят не посочил дали желае
изменение на първоинстанционното решение в част за разноските, на осн.чл. 248 ГПК.
Предвид което
счита, че на същия следва да бъде дадена последна възможност, като следва да се
има предвид, че въззивният съд не може да измени решението само в частта за разноските, ако
достигне до идентичен извод относно основателността/неоснователността на претенцията.
С право да
измени сам решението си в част за разноските разполага първоинстанционния съд,
като тази възможност е уредена в чл. 248 ГПК. Ако жалбоподателят прави такова
искане във възвината си жалба, то делото ще бъде върнато на ВРС за провеждане
на това производство.
Ако
жалбоподателят не прави искане за изменение на първ. решение в частта за
разноските по реда на чл. 248 ГПК, то производството по въззивната му жалба ще
бъде насочено за разглеждане в открито с.з. пред въззивния съд, който с
решението си в зависимостта от изхода на спор ще се произнесе и по разноските
направени в хода на въззивното производство. До изменение на първ. решение в
частта за разноските би могло да се стигне само при евентуална отмяна на
същото, но при евентуално съвпадане на изводите относно неоснователността на
предявения иск, за въззивния съд не съществува законова възможност да измени
обжалваното решение само в частта на разноските поради прекомерност.
Водим от гореизложеното и
на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ ВЪЗЗИВНА жалба вх. №41488/10.06.2019г. на В.Е.Й. срещу
решение №2128/16.05.2019 год., постановено по гр. дело №8682/2018год. по описа
на ВРС
ДАВА
последна възможност на жалбоподателя в 1 седмичен срок от уведомяването, с
препис за насрещната страна да уточни дали прави искане за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК, в който случай делото
следва да бъде върнато на ВРС за произнасяне по молбата за изменение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.