Р
Е Ш Е Н И Е
260362/6.10.2021г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито съдебно заседание, на осми септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№514 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове
за установяване на собственост и делба на недвижим имот, с правно основание
чл.21, ал.4 от СК /чл.21, ал.1 от СК, обн. ДВ, бр.41 от 28.05.1985 г., отм./,
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 34 от ЗС.
В исковата си молба до съда ищецът
Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че с ответника А.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, са бивши
съпрузи, като бракът по между им е прекратен с решение, постановено по
гр.д.№1513/1995 г. по описа на Районен съд Шумен, влязло в законна сила на
11.07.1996 г. Ищецът сочи, че по време на брака му с ответника, съпрузите
придобили следния недвижим имот: апартамент, с идентификатор
83510.658.6.18.106, находящ се в ***, с обща застроена площ 43.40 кв.м., с
принадлежащите - избено помещение №16 с площ 2.63 кв.м. с 0,580 % ид.ч. от
общите части на сградата и 0,580 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
при съседи: на същия етаж:83510.658.6.18.105;83510.658.6.18.104;83510.658.6.18.107;
под обекта - 83510.658.6.18.102; 83510.658.6.18.103; над обекта -
83510.658.6.18.110. От 1996 г. ответницата живеела в имота. Ищецът твърди, че
страните не могат да постигнат съгласие за доброволно разделяне на имота,
поради което моли съда да постанови решение, по силата на което да се допусне
делба на недвижим имот - апартамент, с идентификатор 83510.658.6.18.106,
находящ се в ***, с обща застроена площ 43.40 кв.м., с принадлежащите - избено
помещение №16 с площ 2.63 кв.м. с 0,580 % ид.ч. от общите части на сградата и
0,580 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж:
83510.658.6.18.105; 83510.658.6.18.104; 83510.658.6.18.107; под обекта -
83510.658.6.18.102; 83510.658.6.18.103; над обекта - 83510.658.6.18.110., ПРИ
КВОТИ: 1/2 ид.ч. за Ц.И.Ц. и 1/2 ид.ч. за А.Г.В..
В хода на производството, с оглед
констатираната смърт на ищеца, на основание чл.227 от ГПК, последният е заличен
като страна в производството и на негово място е конституирана, като
правоприемник, Община Шумен, представлявана от кмета.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, представя писмен отговор като
оспорва изцяло предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Предявява и инцидентни установителни искове, съединени в условията на
евентуалност за установяване правото на собственост върху процесния имот, с
правно основание чл.21, ал.4 от СК /чл.21, ал.1 от СК, обн. ДВ, бр.41 от
28.05.1985 г., отм./ и чл.124, ал.1 от ГПК, като се излагат твърдения за липса
на принос на бившия съпруг на ответницата в придобиването на имота, както и
твърдения за придобиване на същия по давност. Претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
По отношение на
откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Във връзка с представени от ищеца документи,
представляващи приходни квитанции с №№10905/27.01.2020 г. и 101906/27.01.2020
г. и при оспорване истинността им, по отношение автентичността на документите,
с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на ищеца, че желае
да се ползва от документите, съдът е открил производство по чл.193 от ГПК по
отношение на така оспорените документи, досежно проверка автентичността на същите.
Ответникът оспори документите, като заяви, че подписът в графата „платил“ не е
на задълженото лице- починалия ищец Ц.Ц.. Така оспорените документи
представляват по същността си частни удостоверителни документи и като такива
притежават т. нар. формална доказателствена сила. Съобразно разпределянето на
доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК,
тежестта за доказване неистинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/
на документите пада върху страната, която го оспорва, а когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го
оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е
представила.
От заключението по приетата СГЕ, по отношение на което
съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се
установи, че почеркът, с който са положени подписите в графата „Платил“ в
приходни квитанции с №№10905/27.01.2020 г. и 101906/27.01.2020 г. и този,
представен като сравнителен материал от името на лицето Ц.И.Ц., не принадлежи
на едно и също лице. Заключението не бе оспорено от страните. Предвид
изложеното, стига до извода, че оспорването е доказано, тъй като са налице
безспорни доказателства, че платец на описаните в документите задължения не е
отразеният като задължено лице Ц.Ц.. Ето защо тези документи следва да се
изключат от доказателствения материал по делото.
По отношение на установителния иск за
собственост по чл.21, ал.4 от СК /чл.21, ал.1 от СК, обн. ДВ, бр.41 от
28.05.1985 г., отм./, предявен като главен спрямо другия иск за собственост по
чл.124, ал.1 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Видно от приетия по делото официално
заверен препис от Решение №404/30.04.1996 г., постановено по гр. д. №1513/1995
г. по описа на ШРС и удостоверение от 1996 г., издадено от ШРС, безспорно се
установява, че сключеният на 24.10.1982 г. в гр. Шумен между Ц.И.Ц., ЕГН **********
/починалия в хода на делото ищец/ и А.Г.В.,
ЕГН ********** граждански брак е прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен, по вина на съпруга, като на съпругата е възстановено фамилното й
име, носено преди сключването на брака- В.. Със същото решение ползването на
семейното жилище, находящо се в *** е предоставено на А.Г.В.. Решението е
влязло в законна сила на 12.07.1996 г. От приложения по делото Договор за
продажба на държавен имот по реда на наредбата за държавни имоти от 30.03.1994
г., се установи, че на горепосочената дата, Ц.Ц. и А.В. са дали съгласие за
придобиване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в ***, с
обща застроена площ 43.40 кв.м., с принадлежащите - избено помещение №16 с площ
2.63 кв.м. и с 0,580 % ид.ч. от общите части на сградата и 0,580 % ид.ч. от
правото на строеж върху мястото. В договора е записано, че апартаментът се
продава за сумата от 54 806.00 лева, като купувачите са внесли и режийни
разноски в размер на 548.00 лева. Упоменато е в документа, че цената на имота е
покрита със собствени средства, внесени по сметка №5411300-5 ТБ №541 от
30.03.1994 г., в размер на 54 806.00 лева, а внасянето на режийните разноски е
потвърдено с писмо №3306 от 30.03.1994 г. От представените от ищеца по този иск
писмени доказателства /2 бр. разписки по сметка от 30.03.1994 г. и вносна
бележка от 30.03.1994 г., находящи се на стр.43, 44 и 45 от делото/, се
установи, че описаните в договора платежни документи са с платец От същите
доказателства става ясно, че посоченото лице е заплатило на продавача по
разглежданата прехвърлителна сделка общо сума в размер на 54 806.00 лева-
стойността на процесния недвижим имот, както и сума в размер на 548.00 лева-
режийни разноски. От представеното по делото удостоверение за родствени връзки
става ясно, че Г.В.М. е баща на ищцата А.Г.В.. От събраните по делото гласни
доказателства, се установи, че бившите съпрузи В. и Ц. са се разделили преди
формалното прекратяване на брака им. Тези обстоятелства се установяват и от
мотивите на бракоразводното решение. От последните става ясно, че фактическата
раздяла между двамата датира от месец януари 1994 г., когато съпругът признал,
че напуснал семейното жилище и заживял на съпружески начала с друга жена, от
която има дете. От показанията на свидетелите се установи и, че продажната цена
на имота е заплатена от бащата на В., като същият я заплатил с идеята да купи
на дъщеря си имот, в който да живее- „баща ми отиде и го плати, за да има къде
да живее, да не е на квартира. Намерението му беше тя да живее в апартамента… Ц.
не е имал претенции към този апартамент /са показания на свидетеля Д., сестра
на ищцата/; „Доколкото знам, че баща ѝ плащал всичко. Просто на едната
/дъщеря/ е купил гарсониера, а на другата - друго жилище. Такова решение е
взел“ /са показания на свидетеля Ж./; „Тя /А./ живее от 1994 г. там. Баща
ѝ купи апартамента. Това го знам, защото баща ѝ и тя бяхме си
приказвали и още една моя комшийка и А. каза „татко ми купи апартамент, а на
сестра ми купи къща на село“ /са показания на свидетеля П./. И тримата,
разпитани в полза на ищеца свидетели, категорично заявиха, че А. и Ц. никога не
са живели заедно в това жилище, като единствено А. ползва жилището. Съдът дава
вяра на събраните гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни,
непротиворечиви по между си, а от друга страна кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства. На следващо място, свидетелката Ц. Д. е сестра на
ищцата, която е имала възможност и е била в състояние пряко и в най- пълна
степен да възприеме поведението и отношението на бившите съпрузи един към друг,
както и да има яснота относно действията, намеренията и желанията на нейния и
на ищцата баща.
Предвид изнесената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Не се спори между
страните, че описаният в исковата молба недвижим имот, апартамент, находящ се в
гр. Шумен е придобит по време на формално сключения между наследодателя на ищеца
и ответника граждански брак. Съгласно нормата на чл.21, ал.1 от СК /отм./,
лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време
на брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 или с друго лично имущество,
придобито преди брака. Нормата на чл.20, ал.1 от СК /отм./ гласи, че вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по
наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В
действащия към датата на придобиване на имота СК съществува оборимата
презумпция за наличие на съвместен принос. Разпоредбата на чл.19, ал.2 от СК /отм./
дава възможните форми на съвместения принос, като гласи, че съвместният принос
може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа
в домакинството, като в случая изцяло в тежест на ищцовата страна е да обори
презумпцията за съвместен принос, като в този смисъл изключи съществуването на
всички негови възможни форми. В настоящия казус, съдът приема за безспорно установено,
че цената на закупения недвижим имот изцяло е заплатена от бащата на ищцата,
т.е. липсват ангажирани доказателства за предоставяне на някакви средства от
страна на бившите съпрузи. От доказателствата по делото стана ясно, че родителят
на ищцата е дарил на дъщеря си средствата за закупуване на имота с намерение и
желание същата да притежава собствено жилище, в което да живее. Установи се по
делото, че бившите съпрузи са били разделени още преди закупуване на
апартамента, като сделката е осъществена по време на фактическата им раздяла. Не
на последно място, съдът приема за безспорно установено по делото, че по
отношение придобиването на този имот, ответникът не е участвал по някакъв друг начин,
като няма данни да е проявил под някаква форма съдействие, /чрез влагане на труд, работа в домакинството/,
при реализирането на това имущество. Напротив, събраха се категорични доказателства
за липса на някакъв принос от негова страна за придобиване на имота. Ето защо
намира, че липсва съвместен принос в придобиването на апартамента в гр. Шумен,
описан по- горе, като ищцата А.В. е станала собственик на имота, придобила го
по дарение, извършено от нейния родител. Предвид изложеното заключава, че така
предявеният иск е изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи.
Доколкото съдът счита главния иск за
установяване право на собственост за основателен, то не дължи произнасяне по
евентуално заявената претенция за придобиване право на собственост върху същия
имот въз основа на придобивна давност.
По отношение на иска за делба, предвид
факта, че съдът установи, че въведеният в първоначалната искова молба, като
съсобствен, недвижим имот е лична собственост на А.В., т.е. липсва
съсобственост, заключава, че искът за делба е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на
ответника по иска за делба и ищец по установителния иск за собственост следва
да се присъдят извършените по делото разноски, в размер на 5 238, 40 лева.
Община Шумен следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен
сумата от 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса, дължима
съобразно отхвърления иск за делба.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Община Шумен, с адрес: ***, представлявана от кмета на Общината,
правоприемник на починалия в хода на делото Ц.И.Ц., ЕГН **********,***, че А.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик
на недвижим имот, представляващ апартамент,
с идентификатор 83510.658.6.18.106, находящ се в ***, с обща застроена площ
43.40 кв.м., с принадлежащите - избено помещение №16, с площ 2.63 кв.м. и 0,580
% ид.ч. от общите части на сградата, и 0,580 % ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, при съседи: на същия етаж: 83510.658.6.18.105;83510.658.6.18.104;83510.658.6.18.107;
под обекта - 83510.658.6.18.102; 83510.658.6.18.103; над обекта -
83510.658.6.18.110, поради липса на
принос в придобиването му от страна на починалия в хода на делото Ц.И.Ц., ЕГН **********.***, представлявана
от кмета на Общината, правоприемник на починалия в хода на делото Ц.И.Ц., ЕГН **********,***,
срещу А.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент, с идентификатор
83510.658.6.18.106, находящ се в ***, с обща застроена площ 43.40 кв.м., с
принадлежащите - избено помещение №16 с площ 2.63 кв.м. и 0,580 % ид.ч. от
общите части на сградата, и 0,580 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
при съседи: на същия
етаж:83510.658.6.18.105;83510.658.6.18.104;83510.658.6.18.107; под обекта -
83510.658.6.18.102; 83510.658.6.18.103; над обекта - 83510.658.6.18.110.
ОСЪЖДА Община Шумен, с
адрес: ***, представлявана от кмета на Общината, правоприемник на починалия в
хода на делото Ц.И.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на А.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 238,
40 лева /пет хиляди двеста тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
дължими разноски, съразмерно с уважената част от установителния иск за
собственост и отхвърления иск за делба.
Изключва
от доказателствения материал по делото приходни
квитанции с №№10905/27.01.2020 г. и 101906/27.01.2020 г.
ОСЪЖДА Община Шумен, с адрес: ***,
представлявана от кмета на Общината, правоприемник на починалия в хода на
делото Ц.И.Ц., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Шумен сумата от 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща
държавна такса, дължима съобразно отхвърления иск за делба.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: