№ 80
гр. Велико Търново , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20204000500312 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 214/ 28.02.2020 г. по Гр. дело № 789/ 2018 г. по описа на ОС –
Плевен съдът е осъдил Община Червен бряг да преустанови бездействието си,
създаващо условия за наводняване на имот № 025005 с площ 19.477 дка в м. Лъката в
землището на с. Горник, Община Червен бряг, в който имот ДР. П. ЯК. е съсобственик,
като преустанови оттичането на ползваните води от рибарник – публична общинска
собственост, съставляващ имот № 000362, отдаден на концесия, в имот № 025005 и е
осъдена Общината да заплати на ДР. П. ЯК. сумата 25 000 лв. – обезщетение за
причинени имуществени вреди от наводняване на съсобствения му имот № 025005 с
площ 19.477 дка в м. Лъката в землището на с. Горник, Община Червен бряг, в резултат
на експлоатацията и отдаване на концесия на рибарник – публична общинска
собственост, съставляващ имот № 000362. Решението е постановено при участието
като трети лица – помагачи на страната на Община Червен бряг на Общинска служба
„Земеделие“ гр. Червен бряг, Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен и
Министерство на земеделието, храните и горите. С Решение № 260059/ 25.09.2020 г.
съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, като е
отразил в диспозитива на същото, че искът за обезщетение е предявен като частичен от
иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 596 759 лв.
1
Срещу решението са постъпили въззивни жалби от Община Червен бряг и от
третите лица – помагачи Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен и Министерство
на земеделието, храните и горите.
Община Червен бряг счита, че съдът се е произнесъл по нередовна искова
молба, тъй като ищецът не е посочил обстоятелствата, на които основава претенцията
си за обезвреда срещу Общината – с какви действия или бездействия тя е причинила на
имота му вреди, ангажиращи отговорността й, а освен това, неправилно приел ищеца
за легитимиран да предяви иска „в цялост“, доколкото той не е единствен собственик, а
съсобственик на процесния имот. В този смисъл счита решението за недопустимо. По
същество излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Сочи, че същото е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в следното: непълен и неточен доклад за
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест
между страните, като му било указано само най-общо, че носи доказателствена тежест
за направените в писмения му отговор възражения; недопускане събирането на
релевантно за спора доказателство, за което своевременно е направено искане – писмо
от 20.08.2014 г. на Басейнова дирекция; необсъждане на всички направени от
ответника доводи и наведени възражения – в това число неизвършване на проверка на
основание чл.17 ал.2 ГПК за валидността на Решение № 5С/ 15.08.2007 г. на ПК
Червен бряг, въз основа на което ищецът се легитимира като съсобственик на
процесния имот, чиято валидност е оспорена от Общината по съображение, че имотът
е общинска собственост на основание чл.19 ал.1 ЗВ предвид намиращия се в него
воден обект „дере“ още към датата на приемане на картата на възстановената
собственост; игнориране на ангажирани доказателства и същевременно ценене на
такива, които нямат правна стойност, както и безкритично възприемане заключението
на вещите лица, които са дали отговори включително и на правни въпроси. Счита, че
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като
съдът не е съобразил правната същност на намиращия се в имота на ищеца воден обект
„дере“ и изграденото към рибарника съоръжение „открит канал“ и че собствеността
върху тях принадлежи на Общината по силата на закона. Без да изясни действителния
статут на обекта съдът допуснал присъждане на средства за рекултивиране на
процесния имот и изравняване на образуваните по естествен път релефни вкопавания
вследствие оттичането на водни маси, които действия върху водния обект са
недопустими съгласно ЗВ. Изводът му, че процесното дере не е естествено природно
образувание, а е следствие от отводняването на рибарника, бил неподкрепен от
събрани по делото доказателства. Необосновани били изводите на съда за незаконно
построени в отдадения на концесия рибарник на още 6 клетки извън първоначалните
две клетки, защото още при издаването на акта за общинска собственост през 2001 г. в
2
имота имало изградени 9 клетки и рибарникът представлявал търпим строеж по
смисъла на § 127 ал.1 ПЗР на ЗУТ. За да уважи исковете, съдът необосновано приел, че
Общината като концедент не е изпълнила задължението си да осъществява контрол
върху дейността на концесионера, като не било изяснено какъв контрол е дължала,
нито било доказано с документи, изходящи от компетентни държавни органи и
институции, концесионерът да е извършил нарушения на законови норми, които да
обуславят намесата и съответно отговорността на Общината. Съдът посочил, че са
допуснати множество нарушения на ЗУТ и ЗВ без да конкретизира нито едно такова, а
актовете на единствените компетентни институции РИОСВ и БДУВ - ДР установявали,
че няма допуснати законови нарушения. Съдът не се произнесъл по заявеното
възражение за погасяване на вземането на ищеца за обезвреда по давност. Моли
решението да бъде отменено и исковите претенции – отхвърлени като неоснователни.
Претендира присъждането на разноски пред въззивната инстанция.
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен и Министерство на земеделието,
храните и горите са депозирали идентични по съдържание въззивни жалби, в които
заемат становище за неправилност на решението като постановеното при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до непопълване на делото с
доказателства, формирани неправилни изводи относно действителното фактическо
положение и неправилно приложение на материалния закон. Молят решението да бъде
отменено.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна ДР. П. ЯК..
Счита решението за допустимо, а по същество – правилно и обосновано и моли то да
бъде потвърдено. По делото било установено неизпълнението на задълженията на
Община Червен бряг като концедент да контролира дейността на концесионера по
сключения между тях договор, както и извършените закононарушения от
концесионера, който незаконно увеличил броя на клетките в рибарника от 2 на 9 при
липса на техническо съоръжение – изпускател, липса на заустване на водите и др.,
вследствие на което на имота на ищеца били причинени вреди. По отношение
оплакването за липса на легитимация на ищеца за предявяване на исковите претенции
излага, че се касае до действия на управление, каквито е допустимо да извършва всеки
съсобственик. Неоснователно жалбоподателят твърдял, че процесното дере е
естествено природно образувание, което съществувало в имота още преди
възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ – това противоречало както на установеното, че
има изграден бетонен канал, така и на решението за възстановяване на имота, в което
липсвали посочени ограничения в ползването на имота. Моли решението на ОС –
Плевен да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за въззивното
производство.
3
Въззивният съд е счел исковата молба на ДР. П. ЯК. в частта за предявения от
него иск по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за нередовна и с Определение № 312/ 30.11.2020 г.
в съответствие с разясненията по ТР № 1/ 17.07.2001 г. и ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ВКС
е оставил същата без движение с указания за остраняване на нередовностите. С
уточняваща молба от 11.12.2020 г., обсъдена с петитума на първоначалната искова
молба, ищецът е конкретизирал исковата си претенция както следва:
обезщетение в размер на 8 292 лв. от общо претендираното в размер на 25 500 лв.
– за загуба вследствие отнасянето от р. Искър на площ от 4 дка от имота,
находящи се в източната му част при незаконната точка на заустване на
рибарника;
обезщетение в размер на 8 292 лв. от общо претендираното в размер на 25 500 лв.
– за покриване на разходите за възстановяване и рекултивиране на площ от 8.9
дка от имота, разположена в централно-западната му част, трайно заблатена,
обраснала с папур и друга блатна растителност;
обезщетение в размер на 8 292 лв. от общо претендираното в размер на 25 500 лв.
– за покриване на разходите за премахване на промойна-дере с дължина 200 м и
дълбочина 4 м, преминаващо диагонално от северозападната към
североизточната част на имота;
обезщетение в размер на 623.26 лв. от общо претендираното в размер на 25 500
лв. – за пропуснати ползи от реализиране на добиви от имота през „последните
пет години“, което с оглед датата на завеждане на иска – 06.11.2018 г. обхваща
периода от 2013 г. до 2018 г. вкл.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани
страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и
следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от
ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе становищата на страните и събраните по делото доказателства, в
рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
ДР. П. ЯК. е законен наследник – праправнук на Й. Н. Й., който е оставил за
наследници син Нако и дъщеря Стана и ищецът е негов наследник по линия на сина
4
му, като родствените връзки са установени чрез приложеното по делото удостоверение
за наследници. С решение по Гр. д. № 71/ 2007 г. на РС – Плевен на основание чл.11
ал.2 ЗСПЗЗ е прието, че наследниците на Й. имат право да възстановят правото на
собственост върху посочени земеделски имоти в землището на с. Горник, Община
Червен бряг. С Решение № 5С/ 15.08.2007 г. на ПК Червен бряг, на основание влязлото
в сила съдебно решение, с оглед влезлия в сила план за земеразделяне и решение № 5С/
03.08.2007 г., на наследниците на Й. е предоставен като обезщетение имот от земите по
чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ – общинския поземлен фонд – процесният имот № 025005 с площ
19.477 дка в м. Лъката в землището на с. Горник, Община Червен бряг, представляващ
пасище, мера. В решението не е посочено върху имота да има някакви ограничения,
такива не са отразени и на приложената скица. Видно от скицата, процесният имот
граничи с р. Искър чрез дига и от юг – с имот № 000362 – рибарник с площ 107.128 дка
– публична собственост на Община Червен бряг, за който имот е издаден АОС № 268/
06.11.2001 г. В т.13 на акта е посочено, че рибарникът е разделен на 9 клетки, отделени
с диги. Не е спорно, че по силата на договор за концесия от 24.01.2013 г., в сила от
24.03.2013 г., Общината е отдала рибарника на концесия „за активно отглеждане на
аквакултури“ за срок от 35 г. на ЕТ „Ц. – 64 – П. Ц.“. Параметрите на договора и
условията за осъществяване на концесията са приети с Решение № 799 по протокол №
37 на ОС – Червен бряг /л.30 - 36 от делото/, като видно от същото, условията за
осъществяване на концесията са концесионерът при ползване на рибарника да спазва
нормативните изисквания, свързани с опазване на околната среда и обществения ред,
включително чрез предвиждане в инвестиционни програми на мерки и средства за
това; всички дейности да се извършват в съответствие с установените технически и
технологични стандарти; да не допуска неправилна или опасна експлоатация при
осъществяване на дейността; да не застрашава компонентите на околната среда и да
полага грижи за опазването й, а в задълженията на концесионера е да не допуска
нарушаване на обществени интереси, да получи разрешително за водоползване и
водовземане, да проведе детайлни хидроложки изследвания за всяко водохранилище с
предварително изяснени изисквания за количеството на водовземане и др. Концедентът
има задължение съгласно чл.7.5.3 и чл.11 ал.2 т.2 от решението да осъществява
контрол за спазване на условията на концесията и за изпълнението на задълженията по
концесионния договор, като в т.7.3.4 на решението е предвидено правото му да
прекрати договора при виновно неизпълнение от страна на концесионера на основните
му задължения или при нарушаване на условията на концесията. След сключване на
договора оценка за въздействието върху околната среда не е извършена, защото
РИОСВ със свое решение от 03.09.2013 г. е преценила, че такава не е необходима. В
решението е посочено, че заустването на отточните води от рибарника в р. Искър се
осъществява чрез съществуваща канализационна мрежа. Басейнова дирекция за
управление на водите Дунавски район – БДУВДР е издала на концесионера
5
разрешително за водовземване от повърхностен воден обект на 24.10.2013 г., в което е
посочено, че отвеждането на използваните от рибарника води ще се осъществява по
открит канал, местонахождението на който не е описано, като е посочено, че е
непосредствено след рибарниците и е предмет на процедура за издаване на
разрешително за ползване на водния обект с цел заустване в повърхностните води – в
р. Искър. По делото липсва такова разрешително. Посочени са координати на
заустване, които съгласно заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, приета пред ВТАС, попадат в имот № 025005.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след
възстановяване на имота до преди 2014 г. същият е бил проходим, хората са ходили
там да ловят риба на реката. Сочат, че тогава имало по-малко клетки на съседния
рибарник, като в някои от тях се отглеждали земеделски култури. Преди също оттам
изтичала вода, но когато клетките станали повече, водата прокопала урва. На
25.11.2013 г. ищецът Я. е сезирал за първи път Кмета на Община Червен бряг с
оплаквания за незаконно използване от Общината на имота му и увреждането му от
увеличения водоотток от рибарника, преминаващ през него, като около 8 дка били
трайно наводнени и заблатени, а около 3 дка били отнесени от реката. По тази жалба е
направена проверка от БДУВДР, която в Констативен протокол от 18.02.2014 г. е
отразила, че не са констатирани нарушения и не са дадени предписания на
концесионера. На 07.03.2014 г. БДУВДР е извършена нова проверка, на която на
концесионера е дадено предписание да „влезе в процедура за издаване на разрешително
за ползване на водния обект с цел заустване в повърхностни води“, предвид
констатацията за липса на такова. В писмо от 28.05.2014 г. РДНСК е дала указания до
кмета на Общината да предприеме законосъобразни действия с цел недопускане на
отводняването на рибарника през процесния имот. На 23.07.2014 г. Я. е отправил до
Общината нотариална покана за заплащане в едномесечен срок от получаването на
поканата на обезщетение за причинените на имота вреди в размер на 1 000 000 лв. В
Констативен протокол от 18.11.2014 г. на комисия при ОД „Земеделие“ – Плевен се
сочи, че съоръжението за източване на рибарниците излива вода от тях в имот №
025005 и с течение на времето водата е образувала дере с дълбочина на места до 2 м и
дължина около 140 м, самото дере и около него е обрасло с дървета, храсти и блатна
растителност, като с писмо от 21.01.2015 г. по повод поискана от Я. допълнителна
информация ОДЗ е конкретизирала, че 8.9 дка са обрасли с дървета, храсти и блатна
растителност, 3.6 дка са отнесени безвъзвратно от р. Искър и формиралото се дере е с
площ около 200 кв.м. Към писмото ОДЗ е приложило скица, върху която са отразени
отнетата от реката и заблатена и обрасла площи и дерето – л.23 от
първоинстанционното дело /приложена и към уточняващата молба на ищеца на л.15 от
въззивното дело/. Видно от тези скици, между р. Искър и заблатената част от имота
има площ, за която няма данни да е увредена, но към същата няма достъп от имота на
6
ищеца. При проверка на 10.07.2019 г. от гл. експерт в Д „Контрол“ на БДДР – Плевен е
установено обрушване на лявата предпазна дига на р. Искър с дължина около 500 м и е
направено предложение за отнемане на разрешителното за водовземане. В Констативен
протокол от 09.12.2019 г. са дадени предписания до кмета на Община Червен бряг за
предприемане на действия за преустановяване оттичането на водите от рибарника в
процесния имот.
Не е спорно, че още през 2014 г. Община Червен бряг е стартирала процедура по
чл.17 ал.8 ЗСПЗЗ пред МЗХ по отстраняване на явна фактическа грешка от влезлия в
сила план за земеразделяне на землището на с. Горник по отношение на няколко
имота, сред които и процесният, но преписката е върната поради непредставяне на
изискани документи относно собствеността.
По делото са изслушани няколко комплексни експертизи. Първата експертиза е
установила, че на границата на рибарника с процесния имот има изградена земно-
насипна дига, перпендикулярна на дигата на р. Искър и изцяло в процесния имот. На
тази дига от страната на рибарника /видно и от приложената снимка/ има метална
решетка за водооттока, недобре закрепена с бетон, като няма данни за сочената в
решението на РИОСВ от 03.09.2013 г. канализационна мрежа, липсва изпускател и
изграден бетонов открит отводнителен канал. Целият водоотток преминава през дере –
промойна, изцяло в границите на процесния имот. Вещите лица са констатирали
значими морфологични изменения в граничните с рибарника области и ареали – изцяло
не съществува предпазната дига на реката по течението след рибарника, която е
граничила и е предпазвала процесния имот; изменена структура на брега – обрушена
брегова ивица; усвояване на част от процесния имот от реката – навлизане на реката
около 25 м навътре в имота; трайно заблатяване на около 8.9 дка от имота и
обрастването му с блатна растителност; изменен хидрологичен режим на реката –
променено е руслото й, образували са се острови. Заключението им е, че тези
изменения са резултат от безконтролно изпускане на води, недооценено количество и
динамика на водния отток от рибарника. Вещите лица сочат, че към датата на
възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ – 2007 г. в рибарника е имало само две
клетки, а впоследствие концесионерът ги е увеличил на девет. Съдът не възприема
този извод на вещите лица, тъй като същият не е обоснован с проверени доказателства
и противоречи на вписаната в АОС още през 2001 г. информация за обекта.
Доказателствата установяват, че клетките са били и към момента са девет, като
съобразно заключението част от тях са вкопани в лявата дига на реката – граничат с
петата й. Във връзка с рекултивацията на имота експертите са дали заключение, че
същата ще бъде изключително трудна поради изключително силното нарушение на
геоморфологичната структура и изисква комплекс от законово регламентирани
мероприятия, проведени в определена последователност и в период от време от 5 до 10
7
г. Посочили са, че първият етап – техническа рекултивация – изисква почистване и
подготовка на терена, изземване и транспортиране на земни маси, подравняване,
добавяне на подобрители, изземване, транспортиране и разстилане на хумусен пласт,
изграждане на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения, а вторият етап –
биологическа рекултивация – изисква агротехнически, агрохимически, технологични и
мелиоративни мероприятия за възстановяване продуктивността на рекултивираните
площи. Относно средните пазарни цени на отдаване под наем и аренда на пасища/
мери, които са предназначени не за обработка, а за паша на животни, вещите лица са
установили такива в размер на 5 лв./дка за землището на с. Горник и 6.40 лв./дка за
землището на Община Червен бряг.
Втората експертиза е допълнителна – имала е задача да остойности разходите по
пера, необходими за възстановяване на имота в първоначалния му вид и да отговори на
формулирани от Община Червен бряг допълнителни въпроси. Вещите лица са изразили
становище, че по отношение на 3.6 дка от имота, която е загубена в резултат на
абразия – ерозиране на брега от вследствие разрушаващото действие на реката –
възстановяването е безсмислено без корекция на талвега на реката. Дават заключение,
че прогнозните разходи за техническата рекултивация на процесния имот възлизат на
85 665.13 лв. с ДДС, като след това ще са необходими и разходи за биологическата
такава. Относно състоянието на процесния имот през годините експертите въз основа
на аероснимки и карти на Google Earth от 2011 г. и 2014 г. и аероснимка от 2018 г.
излагат, че е налице прогресивно изменение на площта на имота. Сочат, че не са
налице данни за състоянието му преди 2011 г. и ерозионните процеси в него. Към
датата на извършения от тях оглед – 02.05.2019 г. 8-9 дка от имота са трайно заблатени,
почвата е негодна за обработка, тъй като е силно ерозирала и заблатена, обрасла с
блатна растителност. Проверката им е установила, че не съществуват строителни
документи и план за изграждането на рибарника, но доколкото същият е изграден
преди 31.01.2001 г., той представлява търпим строеж. Към датата на регистрация на
рибарника в ИА по рибарство и аквакултури – 13.12.2013 г. – не е подадена
информация за броя на клетките му за рибопроизводство, а само е посочена водната му
площ от 84 дка. След приемане на Наредба № 18/ 04.11.2016 г. концесионерът е
приложил към регистрацията технологично описание и схема, видно от която броят на
клетките е девет на площ от 85 дка и две клетки са спомагателни – утаителна и
съгревателна с площ 9 дка. Към рибарника липсват измервателни съоръжения за
отчитане количествата ползвана вода. Посочват, че откритият канал – ровина е
единственото съоръжение за отвеждане на водите от рибарника и същият е разположен
изцяло в процессния имот, като и той, и отводнителната решетка, не са изградени като
технически съоръжения в съответствие с хидрогеоложките условия на терена и не са
изпълнявали ефективно предназначението си през годините, което е довело до
8
увреждане и загуба на площта на процесния имот. За решаване на проблема с
инфилтрацията не е изграден изолационен екран по дигата между рибарника и имота и
това, заедно с високите водни нива на реката през годините, е причина за
заблатяването и за морфологичните изменения на бреговата ивица и коритото на
реката.
Във въззивната инстанция са допуснати допълнителни оценъчна и техническа
експертизи. Първата е имала задача да определи пазарната цена на процесния имот.
Вещото лице е дало заключение, че средната цена на дка на имот с характеристиките
на процесния възлиза на 282 лв. или общата му пазарна цена е 5 493 лв. Вещото лице
по допълнителната техническа експертиза дава заключение, че на скица от 2001 г. към
акта за общинска собственост на рибарника няма отразено дере или водоотвеждащо
съоръжение, разположено в съседния имот, такива няма и на скицата и извадката от
КВС на с. Горник към 2007 г., когато имотът е възстановен на правоимащите лица. За
първи път на аероснимка от 2011 г. част от терена на процесния имот е отразен като
шавар, граничещ с изпускателен канал – дере на рибарника. Вещото лице сочи, че
изграждането на земно-насипната дига на границата между рибарника и процесния
имот чрез отнемане на част от повърхностния слой на последния, е довело до локално
понижаване нивото на имота, а дерето е естествено природно образувание, което се
формира вследствие на ерозията на почвата при подходящи почвени и релефни
характеристики на терена, каквито са налични в процесния имот. Прогресивното
увеличаване на размерите на дерето по площ и в дълбочина е настъпило след отдаване
на рибарника на концесия – след 2014 г. от въздействието на изтичащите от рибарника
води и постоянно изнасяне на почва от имота. Излага, че ако е бил изграден открит
бетонов канал за отвеждане на водите от рибарника, движението на водите би било
ограничено само в неговото сечение и не би позволило прогресивното разрастване на
ерозията, довела до превръщането на дерето в ровина. Понастоящем площта и
дълбочината не можело да бъдат установени с точност поради абсолютна
непроходимост и липса на видимост по дължината на преминаване на дерето, но
ориентировъчно площта е около 1 дка.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.109 ЗС и чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, като вторият иск е предявен като частичен.
Първите спорни въпроси, очертани от въззивната жалба, на които съдът следва
да отговори, са относно материалната легитимация на Община Червен бряг да отговаря
за вредите – предмет на исковата претенция – предвид отдаването на рибарника на
концесия на трето за спора лице и относно материалната легитимация на ДР. П. ЯК. да
търси обезвреда предвид оспорването законосъобразността на Решение № 5С/
9
15.08.2007 г. на ПК Червен бряг за възстановяване на процесния имот, което решение
го легитимира като съсобственик на същия.
Съдът счита, че Общината следва да носи отговорност в случай на причинени на
трети лица вреди при и по повод експлоатацията на собствения й имот – обект на
концесията. Договорът за концесия, сключен между Общината и ЕТ, съгласно чл.21
ал.1 ЗЗД поражда действие само между страните по него, но не и спрямо трети лица,
какъвто се явява ищецът. При увреждащо го поведение и причинени му от ползването
и управлението на общинския имот вреди, той може да насочи претенциите си както
срещу собственика на имота – концедента, така и срещу концесионера, които носят
солидарна отговорност – всеки за собственото си противоправно поведение, довело до
настъпването на вредите: концесионерът – за увреждащите си действията си, а
концедентът – за бездействието си да упражни правомощията си на собственик, като не
допуска извършването в своя имот на действия, с които се създават пречки за
използуването на съседни имоти по-големи от обикновените – чл.50 ЗС. Доколкото се
касае до пасивна солидарност, кредиторът може да избира, чия отговорност да
ангажира. Поради изложеното Община Червен бряг е материално легитимирана да
отговаря по предявените искове по чл.109 ЗС и чл.49 ЗЗД.
Относно материалната легитимация на ищеца: На основание чл.17 ал.2 ГПК по
реда на косвения контрол съдът дължи проверка за законосъобразността на
административните актове на ПК /сега ОСЗ/, когато страната, на която такъв акт се
противопоставя, не е участвала в административното производство по издаването му и
възразява, че не са били налице материалните предпоставки за реституиране на
земеделския имот. При основателност на възражението, отпада легитимацията на
лицето, което черпи права от решението, т.е. то не се счита за собственик на имотите
по решението на основание реституция по ЗСПЗЗ. В този смисъл са разясненията в т.4
на ТР № 6/ 10.05.2006 г. по т.гр.д № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. Общината е заявила
възражение, че процесният земеделски имот незаконосъобразно е възстановен на
наследниците на Й. Н. Й., сред които и ищецът, като противопоставя своето право на
собственост върху част от него предвид наличието на воден обект – природно
образование дере и отводнителни съоръжения, обслужващи рибарника й.
Правоизключващото й възражение обосновава искането й за провеждане на косвен
съдебен контрол на реституционния акт. Община Червен бряг следва да се счита за
трето за административното производство лице, независимо че съгласно чл.19 ал.1
ЗСПЗЗ в редакцията към 2007 г. след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, става общинска
собственост, определянето на имотите по ал.1 се извършва от комисия, назначена от
директора на ОСЗГ, в която участват и представители на общината – ал.2 и за срок 5
10
години общините са длъжни да предоставят земите по ал.1 в няколко хипотези, една от
които – т.3 – за обезщетяване на собствениците, какъвто е настоящия случай, като
предоставянето на земите се извършва със заповед на кмета на общината по
мотивирано искане на ОСЗГ. Реституционното производство е едностранно, като
страна по него е само заявителят, а ПК/ ОСЗГ/ ОСЗ и кметът са само
административният орган, пред който се развива производството. В този смисъл са
разясненията в ТР № 5/ 14.01.2013 г. Съдът намира, че Решение № 5С/ 15.08.2007 г. на
ПК Червен бряг е материално законосъобразен индивидуален административен акт. По
делото не се доказа към датата на постановяването му да е съществувала законова
пречка за възстановяване на имота – предоставянето му в обезщетение на
правоимащите лица. Съгласно чл.19 ал.1 т.1 ЗВ водите и водните обекти, разположени
на земи – общинска собственост, са публична общинска собственост. Съгласно
дефиницията за воден обект в § 1 т.34 – постоянно или временно съсредоточаване на
води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или
изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи –
дерето представлява воден обект. По делото обаче е останало недоказано твърдението
на Общината, че към 2007 г. в процесния имот е съществувало естествено природно
образувание дере. Такова не е отразено като обслужващо отводняването на рибарника
в АОС на последния, нито в решението на ПК и скицата на имота на ищеца, нито е
налично по снимковия материал към този времеви период. Вещото лице И. Е., чиито
заключения /извън направените правни изводи/ съдът кредитира като детайлно
обосновани, сочат, че дере се формира вследствие на ерозията на почвата при
подходящи почвени и релефни характеристики на терена, каквито са налични в
процесния имот предвид локално понижаване на нивото му вследствие от изградената
земно-насипната дига на границата между него и рибарника и процесния имот чрез
отнемане на част от повърхностния слой на последния и отводняването на рибарника в
него. При липата на други доказателства се налага изводът, че дерето се е формирало в
резултат от дейността на рибарника, след възстановяване на собствеността на
наследодателя на ищеца. Чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ изключва от реституция земеделски земи,
намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, които са
застроени или върху тях са проведени мероприятия. В § 1в ал.2 на ППЗСПЗЗНе подлежат
на възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии /строителните граници на
населените места/ или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗВ
неизчерпателно са изброени съоръженията, които не позволяват възстановяване на
собствеността: канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции,
резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми,
открити паропроводи, нефтопроводи и др., т.е. видно е, че се касае до инженерно-
технически съоръжения. В процесния имот не е имало и няма изградено такова
съоръжение. Експертите са категорични, че липсва канализационна мрежа, изпускател
11
и открит бетонов отводнителен канал, че металната решетка за водооттока, недобре
закрепена с бетон, не представлява техническо съоръжение, а единственото
съоръжение за отвеждане на водите от рибарника е ровината в процесния имот. С оглед
изложеното, Решение № 5С/ 15.08.2007 г. на ПК легитимира наследниците на Й. Н. Й.
като собственици на процесния имот и те имат право да защитават правата си срещу
всяко лице, което ги накърнява.
Ищецът Я. притежава 1/32 ид. част от процесния имот. Тъй като предявяването
на иска по чл.109 ЗС представлява действие по обикновено управление на имота,
ищецът е легитимиран да го предяви без да е необходимо съгласието на останалите
съсобственици, но по отношение на иска по чл.49 ЗЗД, той може да претендира
обезщетение само съразмерно на своите права в съсобствеността.
Съгласно т.3 от ТР № 4/ 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, предпоставките за
уважаването на иска по чл.109 ЗС са наличието на неоснователни действия на
ответника по иска, с които се създават пречки за собственика да упражнява правото си
на собственост в неговия пълен обем. Тези предпоставки се доказаха по делото.
Отдавайки общинския имот на концесия на друг правен субект, Общината е възложила
на последния да го управлява, ползва и поддържа, като има насрещно задължение да
контролира дейността му и изпълнението на договорните му задължения. Този
контрол е много засилен в съответствие с изискването на чл.11 ЗОС за управление на
общинската собственост в интерес на населението на общината и с грижата на добър
стопанин. Чл.67в ал.1 от Закона за концесиите предвижда, че при изпълнение на
концесионния договор се осъществяват мониторинг и контрол на изпълнението на
задълженията на страните, а чл.105 ал.1 изисква определянето на длъжностни лица от
съответната администрация и назначаване на комисии, на които се възлага текущия
контрол по изпълнение на сключените концесионни договори. Община Червен бряг не
е осъществила дължимия контрол, дори след като е била сезирана от ищеца с
основателни оплаквания и искания във връзка с вредното въздействие върху
процесния имот, не е предприела адекватни и резултатни действия дори след като в
качеството си на собственик на процесния рибарник е получила предписания от
компетентни органи за предприемане на действия по отстраняване на проблемите със
съседния имот. Тя е можела и е била длъжна да извърши необходимото, в това число е
имала и право съгласно клаузите на концесионния договор, съответстващи на чл.76
ал.2 ЗК, да прекрати договора за концесия без да дава срок за изпълнение, защото по
делото безспорно се установи неизпълнение от концесионера на условията за
осъществяване на концесията и на основни негови задължения, определени с
решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия. При
експлоатиране на рибарника концесионерът не е спазил нормативните изисквания,
свързани с опазване на околната среда и е допуснал неправилна и опасна експлоатация,
12
несъотвестваща на установените технически и технологични стандарти, като е ползвал
обекта без да е получил разрешително за водоползване с цел заустване в повърхностни
води. Задължението да се снабди с такова му е поето от него с договора за концесия.
Допуснал е безконтролно оттичане на отпадъчните води от рибарника в частен имот и
действията му не само са застрашили околната среда, но и са я е увредили. По делото
са доказани значими морфологични изменения в граничните с рибарника области и
ареали, унищожаване на 500 м предпазна дига на реката по течението след рибарника,
изменен хидрологичен режим на реката, обрушена брегова ивица. По този начин
недопустимо е засегнат не само частният интерес на ищеца, но и общественият
интерес по смисъла на чл.49 ал.1 т.4 ЗВ, който общината има задължение да охранява.
Общината е разполагала с всички механизми да разреши възникналия проблем, но
фактите сочат, че тя не е сторила това повече от 7 години. Не отговарят на истината
твърденията на Общината, че компетентните държавни органи не са установили
никакви нарушения. Поначало констатациите на държавните органи за наличието или
не на законови нарушения, свързани с реализирането на административно-наказателна
отговорност, не обвързват съда, който дължи самостоятелна преценка при съпоставяне
на фактите със законовите разпоредби. В случая още през 2014 г. БДУВДР е
установила, че концесионерът няма разрешително за водоползване /след като месец по-
рано е издала констативен протокол, че няма допуснати нарушения и то при
положение, че тя е компетентният орган по издаване на разрешителното/, като
Общината е била наясно, че концесионерът не разполага с разрешително, защото
съгласно чл.70 ал.1 разрешителното или решението за отказ се изпраща писмено освен
на заявителя и на съответната общинска администрация в едноседмичен срок.
Дадените през 2014 г. предписания за предприемане на процедура за издаване на
разрешително с цел заустване не са изпълнени включително до 2020 г. Също през 2014
г. РДНСК е дала предписания до кмета за предприемане на действия по
преустановяване отводняването на рибарника в имота на ищеца, а ОСЗ е констатирала
сериозни увреждания на същия вследствие на оттока от рибарника. Самата община не
е отправила искане до никой компетентен орган с искане за нарочна проверка.
Допускането от Общината отвеждането на отпадните води от рибарника да се
осъществява през имота на ищеца без изградени хидротехнически съоръжения и при
противопоставянето на собствениците е неоснователно действие, с което не само са
създадени на последните пречки да го използват по предназначението му като пасище
- мера, но те са изцяло лишени от достъп до по-голяма част от него поради
възникването на ровината, силното овлажняване на терена, заблатяването му и
обрастването с растителност.
С оглед изложеното, предявеният от Я. негаторен иск е основателен и като е
достигнал до същия правен извод и е осъдил Община Червен бряг да преустанови
неоснователното въздействие върху процесния имот, ОС – Плевен е постановил
13
правилно и законосъобразно решение, което в тази му част следва да бъде потвърдено.
По същите съображения искът с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е доказан
по основание – осъществен е фактическият състав на деликта: виновно противоправно
бездействие на длъжностни лица на ответника, в причинно-следствена връзка с което
са причинени имуществени вреди на ищеца и се поражда правоотношение, насочено
към репариране на вредоносния резултат. Предвид правата на ищеца в съсобствеността
и доказаните по делото вреди, исковата му претенция за обезвреда е частично
основателна.
Доказано е отнасянето от р. Искър на 3.6 дка от процесния имот, находящи се в
източната му част, граничеща с реката, при незаконната точка на заустване на
рибарника. Тази вреда следва да се приеме за тотална, в каквато насока е заключението
на вещите лица, които са категорични, че възстановяването е безсмислено без
корекция на талвега на реката. Тя се претендира като тотална и от самия ищец.
Размерът на вредата, съгласно заключението на вещото лице за пазарната стойност на
процесния имот, възлиза на 1015.20 лв. /3.6 дка по 282 лв./, при което дължимото на
ищеца съобразно правата му в съсобствеността обезщетение е 32 лв. /1015.20 лв. : 32
ид.ч./
Доказано е увреждането на 8.9 дка от площта на имота, разположена в
централно-западната му част, което увреждане се изразява в трайното му заблатяване,
обрастване с папур и друга блатна растителност, както и увреждането на 1 дка от
имота чрез образуване на дере – ровина вследствие оттичането на отпадните води, т.е.
за площ от около 9.9 дка ищецът е лишен от достъп до имота и е налице невъзможност
за използването му. Деликвентът дължи обезщетение в размер на действителната
вреда, а тя се съизмерва с разходите, необходими за поправянето на вещта или когато
вещта е повредена по начин, че вече не е годна да бъде ползвана по предназначение – с
пазарната й равностойност, позволяваща да се закупи вещ от същия вид и качество,
при приспадане стойността на годните части или получените материали. Съдът в
настоящия му състав намира, че е налице втората хипотеза, като в случая предвид
естеството на вещта – недвижим имот земеделска земя – няма годни части и
материали, които собственикът да получи. Заключението на вещите лица е
категорично, че за период между 5 и 10 г. процесният имот не е възможно да бъде
използван по предназначението си, като видно от подробно описаните от тях действия
по рекултивирането му, се касае фактически до създаването на нов имот. Установи се,
че бъдещите разходи за рекултивирането /и то само прогнозните/ надвишават
пазарната стойност на имота повече от 15 пъти, при което присъждането на такова
обезщетение не отговаря на изискването то да служи за репариране на вредата, а
очевидно ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Вредата от
14
унищожаването на 9.9 дка от имота е на стойност 2792 лв. /9.9 дка по 282 лв./, при
което дължимото на ищеца съобразно правата му в съсобствеността обезщетение е 87
лв. /2792 лв. : 32 ид.ч./. Или общо дължимото на ищеца обезщетение за увреждане на
съсобствения имот е в размер на 119 лв.
Претенцията за обезщетение за пропуснати ползи от реализиране на добиви от
имота през „последните пет години“ – периода от 2013 г. до 2018 г. вкл. е
неоснователна. Невъзможността за реализиране на добиви ищецът свързва с
невъзможността да отдава имота си под наем или аренда и да получава съответно
наемно/ арендно възнаграждение. Пропуснатата полза се дефинира като
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. В ТР № 3/12.12.2012 г. на
ВКС е изяснено, че в този случай не се касае до хипотетична вреда, която почива на
логическо допускане, че при липса на деликтното поведение настъпването на
увеличаването е закономерно, т.е. се предполага, а пропуснатата полза представлява
реална вреда, която следва да бъде доказана в процеса. Цитираното тълкувателно
решение е постановено във връзка с обезщетение за пропусната полза поради
неизпълнение на договорно задължение, но принципните постановки, свързани с
характера на вредата и начина на установяването й, са приложими във всички случаи
на имуществено увреждане. /В този смисъл Решение № 347/ 06.03.2018 г. по Гр.д. №
34/ 2017 г., IV г.о. на ВКС./ В тежест на ищеца е било да докаже, че е съществувала
възможност за сигурно увеличаване на имуществото му или с оглед конкретния казус,
да установи сключени наемни/ арендни договори за исковия период и размера на
уговорената в тях цена. След като пропускането на дохода не се предполага, не може и
обезщетението да се базира на средномесечен пазарен наем. По делото липсват
ангажирани доказателства, като няма и подобни твърдения, за валидни наемни/
арендни договори с трети лица относно процесния имот, а вредата под формата на
пропусната полза се претендира по предположение за евентуалната наемна цена,
посочена от вещите лица. Поради изложеното искът в тази му част – за обезщетение в
размер на сумата 623.26 лв. – е неоснователен като недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Аргументиран от изложеното, ВТАС намира, че постановеното от ОС – Плевен
решение по иска по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД следва да бъде отменено за присъденото на Я.
обезщетение за разликата над 119 лв. до 25 000 лв., като исковата му претенция за този
размер обезщетение бъде отхвърлена поради неоснователността й.
По разноските: Разноските са дължими при съобразяване изхода на спора –
уважаване на иска по чл.109 ЗС и неоснователност на въззивната жалба в тази й част и
отхвърляне в голямата му част на иска по чл.49 ЗЗД. Ищецът Я. е направил разноски
пред ОС – Плевен в размер на 3636.20 лв., от които 1000 лв. – адвокатско
15
възнаграждение и 1000 лв. адвокатско възнаграждение пред ВТАС. При уговаряне
размера на възнаграждението няма разграничение за дължимото за всеки от двата
предявени иска, то не съответства и на сбора от дължимите минимални такива по
Наредба № 1 – 400 лв. за иска по чл.109 ЗС, който е приет от първоинстанционния съд
за неоценяем, и 1280 лв. за иска по чл.49 ЗЗД. При това положение съдът приема, че
400 лв. са договорени за първия иск, а 600 лв. – за втория и същото е валидно и за
въззивното производство. С оглед уважаването на този иск, на ищеца са дължими
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за двете инстанции. От
останалите разноски – за държавна такса и експертизи – съразмерно на уважената част
от иска се дължат разноски от 12.30 лв. Община Червен бряг е направила разноски
пред ОС – Плевен в размер на 1666.20 лв., от които 650 лв. – адвокатско
възнаграждение и 3160 лв. пред ВТАС, от които 2200 лв. адвокатско възнаграждение.
И пред двете инстанции липсва разграничение за дължимото за всеки от двата
предявени иска. За първоинстанционното производство съдът приема, че е по равно –
по 325 лв. По отношение на договореното за въззивното е направено възражение за
прекомерност на същото. Минималното за двата иска следва да е 1680 лв., но с оглед
изключителната фактическа и правна сложност на спора и допускане на допълнителни
експертизи пред ВТАС, съдът приема, че не е налице прекомерност, като при
съобразяване съотношението между предвидените в Наредбата възнаграждения,
приема, че за иска по чл.109 ЗС то е 700 лв. и 1500 лв. по иска по чл.49 ЗЗД. Т.е. на
Общината е дължимо заплатеното за двете инстанции адвокатско възнаграждение за
иска по чл.49 ЗЗД в размер общо на 1825 лв. От останалите разноски 1976.20 лв.
съразмерно на отхвърлената част от иска е дължима сумата 1967 лв. След компенсация
на дължимите от Общината на ищеца разноски – 812.30 лв. с дължимите от ищеца на
Общината разноски от 3792 лв., остава дължима от ищеца на Общината сумата 2979.70
лв. Решението на ОС – Плевен в частта за разноските, възложени в тежест на
Общината следва да бъде изцяло отменено и на последната да бъдат присъдени
направените от нея разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 214/ 28.02.2020 г. по Гр. дело № 789/ 2018 г. по описа на
ОС – Плевен в частта, с която Община Червен бряг е осъдена да заплати на ДР. П. ЯК.
сумата над 119 /сто и деветнадесет/ лв. – обезщетение за причинени му имуществени
вреди от наводняване на съсобствения му имот № 025005 с площ 19.477 дка в м.
Лъката в землището на с. Горник, Община Червен бряг, в резултат на експлоатацията и
отдаване на концесия на рибарник – публична общинска собственост, съставляващ
имот № 000362, както и изцяло в частта за разноските, възложени в тежест на
16
Община Червен бряг, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДР. П. ЯК. против Община Червен бряг иск за
обезщетение на причинени му имуществени вреди от увреждане на съсобствения му
имот № 025005 с площ 19.477 дка в м. Лъката в землището на с. Горник, Община
Червен бряг, в резултат на експлоатацията и отдаване на концесия на рибарник –
публична общинска собственост, съставляващ имот № 000362, и претърпени
пропуснати ползи от реализиране на добиви от имота през периода от 2013 г. до 2018
г., за разликата над 119 лв. до 25 000 лв., като неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214/ 28.02.2020 г. по Гр. дело № 789/ 2018 г. по
описа на ОС – Плевен в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ДР. П. ЯК. с ЕГН *********** от г*************, да заплати на
Община Червен бряг направените за двете инстанции разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на сумата 2979.70 лв. след извършена компенсация
с дължимите от Общината на Я. разноски съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17