Решение по дело №2465/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Й. Б. от [населено място] срещу решение № 1182 от 09.09.2024 г., постановено по АНД № 1607 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0239-000061 от 05.02.2024 г. на началника на РУ Асеновград в ОДМВР Пловдив, с което на К. Й. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради неправилна преценка на събраните доказателства и игнориране на доказателствата, събрани по следствено дело № 273/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на обжалваното наказателно постановление или делото да се върне за ново разглеждане.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и материалите по досъдебно производство № 273/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, включително основната и допълнителната съдебно-медицинска експертиза, показанията на свидетелите Х., С., В. и А., като са изложени подробни съображения защо не са кредитирани изцяло показанията на съпругата на жалбоподателя. Районният съд е приел, че изготвената допълнителна експертиза не е в противоречие с първоначалната и е в пълно съответствие с показанията на свидетелите и полицейските служители, включително с показанията на свидетеля А., който е признал, че не той е управлявал автомобила, в какъвто смисъл е изводът, направен в първоначалната експертиза, че направените изчисления, посочените сведения и данните от наблюдаващите камери потвърждават единствено недостоверността на твърденията на жалбоподателя. Районният съд е приел за достоверна основа на направените изчисления отчетеното количество алкохол с дрегера – 1,73 промила – и часа на прибирането на жалбоподателя в дома му, което се установява от записите на видеокамерите. Съответно изключвайки възможността за два часа, докато вече е бил в дома си, концентрацията на алкохол от 1,73 промила да е резултат от употребата само на три чаши уиски, районният съд приема за правилен изводът на допълнителната експертиза, че 0,62 промила концентрация представлява остатъчното количество алкохол в кръвта на жалбоподателя преди прибирането в дома му и с каквато концентрация е управлявал автомобила. Според районния съд правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, материалният закон е приложен правилно, правилно е наложено административно наказание по чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП. При извършената проверка за спазване на процесуалните правила районният съд не е констатирал допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на жалбоподателя, наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Според районния съд не е налице основание за квалификация на случая като маловажен предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – гарантиране на сигурността на движението и спазване на правилата за движение по пътищата.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото районният съд е събрал достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, и в този смисъл районният съд е изпълнил служебното си задължение за установяване на правнорелевантните факти, включително са уважени всички доказателствени искания на касатора. Следователно касаторът е упражнил в пълен обем правото си защита чрез събиране на относими към възраженията му доказателства, които съдът е кредитирал, а правните му изводи са обосновани и кореспондират не само със свидетелските показания, но и с другите писмени доказателства, включително със заключенията на основната и допълнителната съдебно-медицински експертизи, извършени в досъдебното производство. Възраженията са идентични с възраженията от жалбата до районния съд, който съд е изложил мотиви по всички тях. Категорично не се споделя възражението на касатора, че обжалваното решение почива на предположения.

Материалният закон е приложен правилно. Касационната инстанция намира за необходимо единствено да подчертае изрично, че съгласно чл.189з за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г ЗАНН, т.е., не може да се прилага институтът за маловажност на нарушението.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1182 от 09.09.2024 г., постановено по АНД № 1607 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година.

Решението е окончателно.