Решение по дело №638/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 621
Дата: 24 август 2020 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150700638
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

621 /24.8.2020г.

гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, Х състав, в открито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              Председател:     Мариана Шотева

          Членове:    1.     Георги Видев

                                                  2.     Красимир Лесенски

 

при секретаря Тодорка Стойнова и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 638 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол против Решение № 60 от 06.04.2020 г., постановено по нахд № 384/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № Пз-9-ДНСК-78 от 15.08.2019 г. на заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 154 ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. 2, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от същия закон на „Пловдивинвест“ АД, ЕИК  ********* е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв.

Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и – да бъде потвърдено наказателното постановление. Излага съображения за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспорения съдебен акт. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция на ответника.

Ответникът – „Пловдивинвест“ АД – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в писмен отговор по жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Излага съображения за неговата законосъобразност и правилност. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел от една страна, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, нарушаващи правото на защита на лицето, а от друга, че извършването на нарушението не е доказано със събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство.

Констатираното несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП е съществено. В АУАН е посочено, че наказаното лице е допуснало част от строежа да бъде изпълнен в отклонение от Разрешението за строеж и действащия ПУП. Напротив, според НП ответникът е допуснал част от строежа да бъде изпълнен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, изразяващи се в нарушаване на предвижданията на действащия ПУП. Неоснователно е възражението на касатора, че описаните изпълнителни деяния определят едно и също нарушение, а именно  чл. 154, ал. 2, т. 1. Очевидно изпълнителното деяние е описано по различен начин в двата акта, поради което се налага тълкуване, за да се прецени, какво е извършеното нарушение, което е недопустимо и безспорно се нарушава в крайна степен правото на защита на лицето.

Правилни са и съображенията на съда за недоказаност на нарушението.

Вещото лице безспорно установява, че незаконният строеж, над който е изграден процесният водопровод не е отразен в действащия ПУП. Не е констатирано процесният строеж да е изпълнен в нарушаване на предвижданията на действащия ПУП и издаденото разрешение за строеж. Липсват отклонения между трасировачния план и геодезическото заснемане направено накрая от оторизирано лице.

Неоснователни са възраженията на касатора за липса на изградени компенсатори в процесния участък от водопровода. Според вещото лице компенсаторите са предвидени по проекта и по документи са налични. Независимо от  това следва да се посочи също, че нарушение, изразяващо се в неизграждане на предвидените в проекта компенсатори не е вменено нито с АУАН, нито с НП.

Несъстоятелни са и доводите за заинтересованост на вещото лице. Районният съд надлежно е мотивирал становището си за липса на заинтересованост. Действително, издаването преди много години на заповед за премахване на строеж против него и обжалването ѝ пред съда, приключило отдавна не би могло да обоснове такава заинтересованост и липса на независимост. Отделно от това самото вещо лице носи отговорност за своето заключение. Видно от последното е, че е мотивирано, обосновано и липсват основания да не бъде кредитирано.

Предвид гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон, като е отменил наказателното постановление на две отделни основания, всяко от които само по себе си представлява достатъчно основание за отмяната, а именно – съществени нарушения в административнонаказателното производство и недоказаност на нарушението. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Не следва да бъде намалявано платеното адвокатско възнаграждение от 600 лв., което дори е под законовия минимум съобразно материалния интерес.

Предвид гореизложеното съдът

 

    Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 60 от 06.04.2020 г., постановено по нахд № 384/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № Пз-9-ДНСК-78 от 15.08.2019 г. на заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол и с което постановление за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 154 ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. 2, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от същия закон на „Пловдивинвест“ АД, ЕИК  ********* е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв.

Осъжда Дирекция за национален строителен контрол да заплати на „Пловдивинвест“ АД, ЕИК  *********, разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                             Председател:/П/

 

                                                                             Членове:     1./П/

 

                                                                                                          2./П/