П Р О Т О К
О Л № 56
Пловдив, 06.02.2020 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание, проведено на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на
прокурора Виктор Янков, сложи за
разглеждане докладваното от съдията докладчик Деница Стойнова в.ч.н.д. № 48 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11.06 часа в залата се явиха:
Обвиняемият А.А.Д. се явява лично и с адв. Й.Д.,
упълномощен от по-рано.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Д.– Да се даде ход на делото.
Съдът счита,
че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание,
за което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ същото от съдията докладчик Деница Стойнова.
НА СТРАНИТЕ се разясняват правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Д.– Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът –
Нямам искания за отводи и
доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат
доказателства и не желаят служебно събиране на такива, следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.– Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
подзащитния ми, с която иска да промените мярката му за неотклонение в по-лека,
като измените или отмените първоинстанционното определение на окръжния съд, по
следните съображения.
На първо място считам, че окръжният съд не е изложил
убедителни мотиви, тъй като те са много кратки и на едро, без да обсъди всички
доводи, които сме направили в това производство, а отделно от това ще видите, че част от
доказателствата по делото са интерпретирани не в онзи смисъл, до който водят
те, ако се направи добър анализ на
същите.
Пловдивският окръжен съд е приел, че няма изменение на
обстоятелствата от първоначалното вземане на мярката за неотклонение и първото
искане, за да бъде променена тя, обстоятелство обаче, което на първо място не е
правно защитено, на второ място - не е основателно. Не е правно защитено,
защото съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 НПК никъде не се изисква да има
настъпили нови обстоятелства за да се иска изменение на мярката. Вие ще видите,
че на задържания е дадено правото във всеки момент, казва законът, да поиска от
съда и счита, че неговото искане е основателно да направи такова искане. Но не
е верен и изводът, че няма нови обстоятелства, поради обстоятелството, че съдът
приема, че след първоначалното вземане на мярката и даже след предишното
гледане, са извършени нови следствени действия, които не може да не
представляват нови обстоятелства, защото с тях са вкарани нови доказателства в
досъдебното производство. Следователно, макар че не се изисква по закон, налице
са нови обстоятелства.
В пледоарията си държавният обвинител в първата
инстанция твърдеше, че всички извършени след задържане на доверителя ми
следствени действия водят до укрепване на обоснованото предположение, че той е
извършил престъплението, което не е вярно. Вие ще видите, че след задържането
на А. Д. са извършени следните
следствени действия, на които на всичкото отгоре се позовава и съда. Първо, разпознаване,
което ще видите, че моят доверител не е разпознат да е продал на свидетелят К.
наркотичните вещества, които са намерени в К.. Второ, извършен е след това
разпит на К., който потвърждава, че е закупил от друго лице въпросните
наркотични средства. Трето, разпитани са двама свидетели с оглед на това, че
наркотичното вещество, предмет на обвинение на моя доверител, освен 0,22 гр.
марихуана са намерени в едно съседно помещение, което обслужва целия етаж.
Разпитани са двама свидетели по въпроса кой ползва това помещение. Това е
свидетелят А. Й.на лист 39 от ДП и свидетелката М.Б. И двамата са категорични,
че не знаят кой е ползвал това помещение и че по-скоро всички ползват това
помещение, но не сочат това помещение да го е ползвал Д..
На последно място с оглед събраните
доказателства е извършен разпит пред съда на свидетелят К., който е
категоричен, че не е купувал нищо от моя доверител, а е купувал от т.нар. лице
„Ч.“, когото е изчаквал на първия етаж, същият се качвал някъде по етажите и му
свалил 30 таблетки наркотични вещества, които впоследствие са намерени в него.
Направен е обиск на моя доверител и не е открито нищо.
На следващо място, самият оглед не е
извършен съгласно изискванията на правилата, тъй като е бил държан в колата,
след това са отишли полицейските служители да извършат подготовка и тогава са
му сложили белезници и са го качили да извършат обиск в дома му.
По тези съображения считам, че всички
събрани доказателства след като той е бил задържан води до един единствен
извод. Може да се търси отговорност от моят доверител за 0.22 гр. марихуана и
за нищо повече, защото нищо повече не е
намерено в него. Намерено е в общо помещение, което обслужва етажите и никой не
е доказал кой е сложил там това наркотично вещество, още по-малко да има
доказателства моят доверител да е сложил там тези наркотични вещества.
Напротив, всички доказателства го опровергават. От това може да се направи един
единствен правилен извод – това, че обоснованото предположение, което е било
налице при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, което съдът е
счел за достатъчно за да бъде взета мярка задържане под стража е силно
разколебана към настоящия момент.
Отделно от това, с оглед на
обстоятелството, че вече ни призоваха да конкретизират обвинението и да ни
разпитат по това обвинение, де факто делото е приключило с тези доказателства и
вие наред с това може да правите изводи дали е налице обосновано предположение
на базата на което може да бъде осъдено лицето, защото ни заяви разследващия,
че предстои да ни предявят материалите по делото и да приключи делото.
Аз считам, че обоснованото
предположение за онова, за което ни е повдигнато обвинение с изключение на 0.22
гр., които ги признаваме, не е налице, поради което само по тази причина следва
да бъде променена мярката за неотклонение, защото има една несигурност в едно
бъдещо осъждане. Още повече, че на вас ви е известно като апелативен съд, че
многобройна е практиката на ВКС, когато независимо от предишни осъждания,
когато се касае за такова незначително количество и в тази насока аз съм
цитирал съответните решения на ВКС.
По тези съображения намирам, че липсва обоснованото
предположение, че той е извършил друго освен държането на 0.22 гр. марихуана.
Затова считам, че с оглед на това обстоятелство не е
целесъобразно да бъде държан моят доверител с мярка „Задържане под стража“,
която е изключителна по смисъла на закона и европейските и наши критерии, и тя
трябва да се взема само при изключителни случаи, какъвто случай не е
изключителен, поради което моля да уважите неговата молба и вземете по-лека
мярка.
В този смисъл ще ви моля да се произнесете.
ДАДЕ СЕ ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. А.Д..
Обв. Д. – Присъединявам
се към казаното от адвоката ми. Нямам какво да допълня.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата
без уважение, като неоснователна, и да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд, с което на обвиняемия е отказано изменението на мярката му за неотклонение
„Задържане под стража“.
Не е разколебано обоснованото предположение, че той е
извършител и е съпричастен към обвинението, което му е повдигнато.
Касае се не само за 0.22 гр. марихуана, но и за
разпространение на наркотични вещества по чл. 35а НК.
Действително мотивите са кратки, както каза защитата,
но са и ясни и аз изцяло се присъединявам към тях. Няма да ги преповтарям.
Както казах, не е разколебано обоснованото предположение или подозрение.
Относно опасността от укриване или извършване на престъпление следва да се отбележи, че обвиняемият е осъждан за престъпление от общ характер с
предмет наркотични вещества. Деянието, за което му е било повдигнато обвинение,
е извършено в изпитателния срок на друго предходно обвинение със същия предмет.
Съгласно чл. 68 НПК той ще следва да изтърпи и отложеното му по предходна
присъда наказание.
Адв.
Д./реплика/ – Важно е да се знае, че
предположението не може да бъде поставено в основата на осъдителна присъда, тъй
като това гласи разпоредбата на чл. 303, тъй като държавното обвинение говори,
че е налице предположение той да е извършител на деянието, защото когато е
налице предположение той да е извършител, е налице и другото предположение -да
не е извършител. И аз задавам въпроса защо останалите собственици на етажа не
са привлечени като отговорни за това деяние, тъй като по делото няма никакви
други доказателства той да го е ползвал, а има доказателства, че всички са
ползвали тази стая. Това не разколебава ли въобще обоснованото предположение?
Второ. Да не слагаме, така да се каже, каруцата пред
коня, защото държавното обвинение твърди, че ако бъде осъден, ще му се
присъедини, разбира се, ако се признае за виновен, ще му се присъедини и
предходното осъждане, но считам също, че може да се направи предположение, че
той ще бъде оправдан понастоящем.
Моля да промените мярката за неотклонение.
ДАДЕ СЕ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА обв. А.Д..
Обв. Д. – Искам по-лека мярка „Парична гаранция“. Имаме барче
пред блока, ние го държим.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание, съдът обяви на страните приложеното по делото определение:
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след
като се запозна с приложените по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна – защитник на обвиняемия, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, но по същество -
НЕОСНОВАТЕЛНА, респективно, атакуваното определение на Окръжен съд
Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
И към момента, спрямо обвиняемия Д.
продължава да е налично обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за
което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ и то в сериозен санкционен
размер. Посоченото обуславя наличието на първата предпоставка за продължаване
действието на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
И на защитата, и на обвинението е известно,
че за нуждите на производство по мярка за неотклонение, не се изисква
обвинението да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин, а е достатъчно да
има подозрение за съпричастност на обвиняемия и то обосновано такова, на базата
на доказателствата, събрани в досъдебната фаза към момента на произнасянето на
съда.
Настоящият въззивен състав споделя
извода на окръжния съд, макар и пестеливо защитен в мотивите към атакуваното
определение, че такова обосновано подозрение съществува и към настоящия момент,
и не се явява съществено разколебано.
От резултатите от извършените
претърсвания и изземвания, които на пръв поглед са осъществени, според
разписаните в НПК правила, се установява намирането в обитавания от Д. дом на
цигарена кутия, съдържаща с 0.22 гр. марихуана, според експертното изследване,
притежанието на която и самия обвиняем не оспорва. Но в дома на обвиняемия е
открита и електронна звена, със следи от марихуана и амфетамин, откриването на
която не бе обект на коментар от защитата днес и се игнорира, но е обективен
факт. Ноторно е известно, и съдебната практика изобилства от съдебни решения, в
които наличието на везна, да не говорим със следи от наркотични вещества по
нея, по косвен път се приема като подкрепящо обвинителната теза за
съпричастност на обвиняемото / подсъдимото/ лице към престъпната деятелност,
която в казуса е именно за държане и разпространение, чрез разфасоване и
продаване на наркотичното вещество на дребно, на марихуана и амфетамин. Вярно е, че другото претърсване и изземване,
при което са открити останалите наркотични вещества, е извършено в помещение,
за което никой от разпитаните свидетели - живущи в същия блок, не са посочили,
че се ползва точно от обвиняемия, но свидетелите са отрекли сами те да го ползват.
В това помещение са намерени вещи – кашон от притежавания от обвиняемия
телевизор и кутия - опаковката на електронната везна, намерена в дома на
обвиняемия, което води до подозрението, че именно обвиняемият е ползвал
помещението, в което са намерени останалите наркотични вещества. Интересно
обстоятелство, което се констатира от този състав, е пълната идентичност между
процентното съдържание на тетрахидроканабинол в откритото в цигарената кутия
вещество марихуана, и в марихуаната, открита в посоченото помещение, което също
води до подозрение, че веществата са от една „ пратка“. На следващо място, по делото са налице
показанията на свидетеля К., които е придобил - купил наркотично вещество на
инкриминираната дата и след задържането си е твърдял, че го е купил от лице,
което живее на адреса, на който живее обвиняемия, и не само това, но, че живее
на 3 или 4 етаж от този блок, а там, на 4 – и етаж живее Д.. В тези показания
не се е твърдяло, че покупката е реализирана, чрез лице, което не живее на
адреса, а е приятел на живущ там.
Еволюция се открива в тези показания, като в по-късен етап К. в разпита си пред
съдия и при извършено разпознаване, твърди, че не обвиняемия, а друго лице -
„Ч.“ му е продал наркотика. Отново въпрос на коментар по същество на делото е
дали и кои показания на този свидетел ще се ползват и кредитират при
постановяване на присъдата. Но, и при първия си разпит, проведен на
12.11.2019г. и пред съдия – на 28.01.2020г., К. сочи, че „Ч.“ не живее в блока,
където е отишъл да си купи наркотици, а там живее именно обвиняемия. Няма
процесуална пречка да се ползват в подкрепа на обоснованото предположение и
показанията на полицейския служител – св. К., който не е сред лицата,
извършвали действия по разследването и липсва забраната по чл. 118 от НПК да
придобие свидетелско качество в процеса. Посочената доказателствена съвкупност
е напълно достатъчна за обосноваване на подозрение за съпричастност на обв. Д.
към инкриминираната деятелност, в нейната цялост.
Опасностите от укриване и/или
извършване на престъпление, ако спрямо Д. се вземе по-лека мярка за
неотклонение, правилно са приети за налични от окръжния съд и към този момент.
Д. е осъждан три пъти, все за престъпления, имащи отношение към наркотични вещества - два пъти за държане на
марихуана и един път за управление на МПС, след употреба на амфетамин,
наркотични вещества от същия вид като инкриминираните и по настоящето дело.
Инкриминираното деяние се оказва в изпитателния срок на предходното осъждане на
Д.. Посоченото води до реална опасност, при вземане на по-лека мярка за
неотклонение обвиняемият да извърши престъпление, отново против народното
здраве, свързано с наркотични вещества, още повече при липсата на данни за
законни, правомерни източници на парични средства, нужни за неговата и на
семейството му издръжка.
Всичко изложено до тук мотивира
настоящият състав да се солидаризира с определението на окръжния съд, с което е отказано да се измени мярката за
неотклонение на обв. Д. от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Мотивиран от изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД :
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 121/31.01.2020 г., постановено по ЧНД №
172/2020 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11.34 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: