РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Д.а
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря М.а Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500237 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от М. Г. М., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. П. Р. - *АК, срещу решение № 44/06.03.2025
год. по гр.д.№ 298/2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е
осъден М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “К.“ № **, вх. *, етаж *,
ап. ** да заплати на Л. С. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ул.
“С. С. К. М.“ № **, ет. * сумата в размер на 29 941,55 лева, представляваща
наемна цена за периода 01.09.2021 г. до 21.12.2021 г., дължима по договор за
наем на недвижими имоти, сключен на 26.07.2021 г., представляваща частична
претенция от пълния размер от 276 828 лева, както и законната лихва върху
присъдената главница, считано от 14.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 4300 лева, представляваща
деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като незаконосъобразно и постановено при грешно преценяване на събраните
1
в производството доказателства. Твърди се, че окръжният съд се е позовавал
само на част от показанията на свидетелката М., която част е в интерес на
ищеца, без да обсъди тези показания в цялост и без да уточни защо дава
приоритет на една част, а друга игнорира. Анализирани са свидетелските
показания с твърдение, че от тях се установява, че Л. не е бил гост на
събиранията организирани от Асоциация „Качество на живот“, какъвто извод
е направил първоинстанционният съд, а е бил главен организатор. Твърди се
погрешно позоваване на свидетелските показания на свидетелката С., която
няма възприятие за отношенията между ищеца и ответника през процесния
период, при необсъждане на показанията на св. П., от които се установява, че
процесните имоти, през процесния период са ползвани от Л., а М. М. е бил
канен там от него, за да извършва различни процедури. Твърди се, че в
пледоарията си ответникът е оспорил депозитната разписка, по което съдът не
е взел отношение, като въпреки, че е приел разписката, съдът не е приспаднал
с решението си посочената в нея сума. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Л. С. Л.,
чрез процесуален представител адв. В. Д., в който се твърди, че
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като е
направено искане за отхвърляне на въззивната жалба, за потвърждаване
на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивния
съд. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по
делото, извършил е съвкупна преценка на всички относими и допустими
доказателства, а крайният съдебен извод е обоснован, мотивиран и подкрепен
от практиката на съдилищата. Изложени са съображения по възраженията на
въззивника с твърдение, че те са общи и неоснователни. Сочи се, че
свидетелите са допуснати само за да установят предаване на имота от ищеца
на ответника, а задължението за заплащане на месечната наемна цена е
възникнало на базата на сключения договор, по който е договорен месечен
размер на наема от 8 142 лева без ДДС. Сочи се, че оспорването на
депозитната разписка с пледоарията е преклудирано, а платената по нея сума е
гаранционна и не погасява плащания за наемни вноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
2
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по
частичен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 228 и сл. от ЗЗД.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът чрез
процесуалния си представител поддържа възраженията си по въззивната
жалба, прави възражение за недопустимост на решението поради неспазена
местна подсъдност, както и искане за служебно произнасяне на въззивния съд
за нищожност на договора за наем, като сключен в нарушение на императивна
правна норма.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е постановено от компетентен
първоинстанционен съдебен състав, в съответната форма, по допустима
искова претенция, поради което е валидно и допустимо. Неоснователно е
възражението за недопустимост на постановеното решение поради местна
неподсъдност на спора на Сливенски окръжен съд. Съгласно разпоредбата на
чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в район на който е постоянния
адрес на ответника. Видно от приложени по делото справки от НБД население,
постоянният адрес на ответника от **** год. е в гр. С., ж.к. “Р.“ № **, вх. *, ет.
*, ап. *, а от уведомлението и съобщението приложени на л. 73 и л. 74 от
делото е видно, че първото редовно връчване на книжа по делото е извършено
лично на ответника, чрез призоваване на този адрес.
Ищецът Л. С. Л. е предявил иск, заявен като частичен, за осъждане на
ответника М. Г. М. да му заплати сумата от 29 941,55 лв. от обща
претенция в размер на 276 828 лв. - неплатени месечни наемни вноски,
дължими по договор за наем за недвижими имоти сключен между страните на
26.07.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата от 19 941,55 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Ищецът твърди, че като наемодател по сключен договор за наем с
ответника, който представя, е изпълнил задължението си за предаване на
наетите недвижими имоти, но ответникът не е изпълнил на договорените
падежи задължението си за заплащане на месечните наемни вноски за периода
от м.09.2021 год. до м.06.2024 год., които са в общ размер 276 828 лв. Сочи, че
с нотариална покана връчена на ответника на 17.05.2024 год. изрично го
3
поканил да изпълни задължението си за заплащане на наем, но и след
поканата ответникът не платил дължимите суми. Ищецът поддържа иска
заявен като частичен за дължимия месечен наем за периода от 01.09.2021 год.
до 21.12.2021 год. в размер на 29 941,55 лв., ангажира доказателства, прави
искане за присъждане на съдебните разноски.
Ответникът с депозирания отговор е възразил срещу съществуването на
облигационно правоотношение по договора за наем представен от ищеца,
оспорил е автентичността на договора с твърдение, че не е подписан от него,
направил е искане за отхвърляне на иска и за присъждане на съдебните
разноски.
От събраните пред окръжния съд доказателства – представен договор на
наем от 26.07.2021 год., разписка подписана от ищеца за получаване от
ответника на сумата от 8000 лв. за т.н. „гаранционен депозит“ по договора за
наем, заключение на съдебно-почеркова експертиза и свидетелски показания
на трима свидетели, се установява, че представеният по делото договор за
наем, сключен на 26.07.2021 год. между ищеца Л. С. Л. като наемодател и
ответника М. Г. М. като наемател, за описаните в него недвижими имоти
находящи се в гр. С., е автентичен и валидно обвързва страните по него.
Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза приета от
окръжния съд, подписът положен за наемател на всички страници от договора,
е на ответника по делото М. Г. М., поради което следва да се приеме, че
оспорването на автентичността на договора по възражението на ответника и
откритото производство по чл.193 от ГПК е неуспешно проведено, а
представеният от ищеца договор валидно доказва елементите на твърдяното в
исковата молба облигационно наемно правоотношение, при договорените
права и задължения, които съгласно чл. 9 от ЗЗД обвързват страните по
договора със силата на закон.
Предвид платената към момента на сключване на договора за наем от
ответника на ищеца сума от 8000 лв., определена в представената разписка за
получаване на сумата от ищеца като „гаранционен депозит“ по договора за
наем, ответникът ясно е съзнавал както наличието на облигационно
правоотношение между тях, така и неговите елементи, тъй като в противен
случай не би предал този депозит на ищеца.
Както окръжният, така и настоящият съд дължат произнасяне
4
единствено от надлежно и своевременно въведените възражения на ответника.
В случая това са възраженията направени с отговора на исковата молба, които
се изчерпват с оспорването на автентичността на договора за наем като
неподписан от ответника по делото и липсата на облигационно
правоотношение между страните, по които настоящият съд вече изложи
мотиви. Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното
производство, поради преклузия, ответникът не разполага с възможност за
прави други последващи възражения срещу предявения иск, а съдилищата не
дължат произнасяне по такива преклудирани възражения. Оспорването на
представени от страните документи в открито съдебно заседание, следва да
бъде направено най-късно в заседанието, в което са представени. Оспорването
им с пледоарията по делото е недопустимо. Предвид горното се явяват
неоснователни възраженията по въззивната жалба, относно необсъдени с
обжалваното решение преклудирани възражения и неприето оспорване на
представена от ищеца разписка за гаранционен депозит, направени от
ответника едва с пледоарията му пред окръжния съд.
Неоснователно е възражението на ответника относно неправилна
преценка от страна на съда на свидетелските показания. Нито една от
страните не твърди и не установява представеният по делото договор за наем
да е бил прекратен или развален, поради което към момента, по него за ищеца
като наемодател е установено правото да получава месечен наем в размер
на 8142 лв. без ДДС /т. 1.2/ от ответника в качеството му на наемател, от
първо до пето число на всеки месец, за периода от 01.09.2021 год./ т. 4/ до
изтичане на предвидения срок от пет години /т. 5/ – т.е. до 26.07.2026 год. За
процесния период от 01.09.2021 год. до 21.12.2021 год. задължението на
ответника за заплащане на наем по процесния договор е както следва : за м. 9,
м.10 и м.11.2021 год. – по 8142 лв., а за периода от 01.12.2021 год. до
21.12.2021 год. – 5 515,55 лв. – т.е. в общ размер от 29 941,55 лв.
Договорът за наем е консенсуален и се счита сключен с постигнатото
съгласие между наемодателя и наемателя, което в случая е обективирано в
писмен акт, надлежно доказващ правата и задълженията на страните.
Въпреки, че изпълнението на основното задължение на наемателя по
договора - предаването на вещта към момента на сключване на договора, не е
надлежно оспорено чрез въвеждане на възражение от ответника в този
смисъл, от свидетелските показания на свидетелите М. и С. се установява, че
5
след м. 07.2021 год. ответникът е имал ключ и е осигурявал достъп на трети
лица до процесните имоти, поради което съдът намира, че наемодателят е
установил, че е изправна страна по правоотношението относно задължението
за предаване на вещите, предмет на договора за наем.
Ответникът по делото се е стремял със свидетелски показания на
свидетеля П. да установи, че присъствието му в имота е било в качеството му
на гост, по покана на ищеца, а не в качеството му на наемател. При валидно
сключен между страните договор за наем обективиран в нарочен писмен акт
относно волеизявленията им, чието оспорване за неистинност е неуспешно
проведено, твърдението на ответника, че е присъствал в друго качество в
процесните имоти е без значение за настоящия спор, тъй като не води до
отмяна на задълженията на наемателя по представения договор.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели М., С.
и П. се установява, че в периода след сключване на договора за наем, в наетите
от ответника имоти, свидетелите, като и други, трети за наемното
правоотношение лица, са присъствали на мероприятия. На тези мероприятия
са били както ищеца, така и ответника по делото, но сочените от свидетелите
обстоятелства относно това кой се е намирал в имота след сключване на
договора за наем, също са без значение за спора. Задължението за заплащане
на договорената наемна цена съществува за наемателя независимо от това
дали ползва или не наетите вещи и независимо от това кой е бил допуснат в
наетите имоти за периода на действие на договора. Ето защо, дори ищецът по
делото да е посещавал наетите от ответника имоти, това също не освобождава
ответника от задължението му за заплащане на договорената наемна цена.
Предвид обстоятелството, че ответникът не твърди и не представя
доказателства за заплащане за процесния период на договорения месечен
наем, следва да се счете, че претенцията на ищеца е доказана по
основание.
Съгласно заявения в хода на производството пред окръжния съд отказ за
сумата от 58,35 лв., от първоначалната частична претенция за сумата от 30 000
лв., направен с уточняващата молба на л. 47, ответникът дължи на ищеца
общо сумата от 29 941,55 лв., поради което предявеният иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да я
заплати в полза на ищеца, ведно със законната лихва считано от предявяване
6
на иска - 14.06.2024 год., до окончателното плащане на сумата.
Неоснователно е евентуалното възражение на въззивника относно
неизвършено приспадане от страна на окръжния съд от дължимата сума, на
сумата от 8000 лв.- платен от ответника на ищеца „гаранционен депозит по
договор за наем от 26.07.2021 год.“, съгласно представена от ищеца на л. 96
разписка. Гаранционният депозит не е предмет на договаряне по представения
договор. За този депозит не е договорено между страните, че следва да се
приспадне от наемодателя при неплащане на договорена наемна сума от
наемателя, от общото му задължение. Ето защо, за да възникне задължение за
съда за приспадане на гаранционната сума от 8000 лв., от дължимата сума по
исковата претенция, следва да е налице валидно въведено възражение за
прихващане от страна на ответника, каквото липсва по делото, поради което
съдът няма основание да извърши такова прихващане.
Противно на направеното искане, не са налице обстоятелства при които
съдът служебно да констатира нищожност на процесния договор за наем,
поради нарушение на императивна правна норма във връзка с
неиндивидуализиран предмет и липсата на описание на наетите вещи.
Описанието на наетите вещи направено с договора за наем включва посочване
на административен адрес на наетите недвижими имоти - град, район, улица,
вход и етаж, посочена е номерацията на обектите, квадратурата им, описание
на помещенията в тях и съседни обекти, както и предназначението им, като за
апартаментите е посочено също, че са напълно обзаведени. Описанието на
имотите е подробно и несъмнено дава възможност за идентификация на
наетите обекти.
Не е налице твърдяната нищожност на договора за наем, която да
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, в
какъвто смисъл са изискванията на ТР № 1/2022 год. по ТР 1/2020 г. на ОСГТК
на ВКС.
Предвид горното, като е стигнал до идентични правни изводи за
основателност на предявения частичен иск, окръжният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд,
включително в частта за присъдените в полза на ищеца и в тежест на
ответника съдебни разноски.
С оглед изхода от делото, в полза на въззиваемия са дължими
7
направените по делото разноски в размер на 3050 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/06.03.2025 год. по гр.д.№ 298/2024 год.
по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “К.“ № **, вх.
*, етаж *, ап. ** да заплати на Л. С. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр. С., ул. “С. С. К. М.“ № **, ет. * направени пред въззивния съд разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лв. /три хиляди и
петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8