Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 25.04.2019 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.ЕВ
ВАНЯ И.
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 635 по
описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 108 от 27.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 242/2017 г. на П.ския районен
съд, „И. –
Решението е обжалвано изцяло от ответника в
първоинстанционното производство с искане за неговата
отмяна постановяване на ново по същество, с което се присъдят обезщетения въз
основа на доказани действителни имуществени вреди и при условията на чл. 201,
ал. 2 от КТ. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон. Направено е възражение срещу
извода на районния съд за липса на съпричиняване
настъпването на злополуката от страна на ищеца. В тази връзка жалбоподателят сочи,
че от събраните доказателства не се установява на ищеца да е било възложено извършването на ремонтни
работи в Анодна пещ № 1, а е установено,
че на същия е било възложено извършването на работа в Анодна пещ № 2, пътят до
която не минава през съоръженията на Анодна пещ № 1, с оглед на което
жалбоподателят счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по
делото. Изложено е и възражение срещу решението на съда в частта му за
присъждане на обезщетения за бъдещи разходи, във връзка с което се сочи, че
обезщетения за имуществени вреди може да се присъждат само след безспорното им
установяване по основание и размер. На следващо място, в жалбата се навежда и
възражение срещу приетото заключение на в.л. М. Л., в което като база за определяне
на обезщетението е взето трудовото възнаграждение не за заеманата от ищеца
длъжност „шлосер”, а за длъжността „заварчик”, което е значително по-високо.
В хода по същество жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. М., настоява за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново въз основа на приетото във въззивното
производство заключение на вещото лице.
Ответникът по жалбата оспорва същата. Сочи, че ответникът
не е доказал твърдението си за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия. Навежда довод, че „бъдещите разходи” са
резултат от увреждането на ищеца от трудовата злополука, относими
за срока на ТЕЛК и напълно предвидими и изчислими, поради което те могат да
бъдат присъдени, щом са поискани. В хода по същество жалбоподателят, чрез пълномощника
си адв. И., изразява становище в случай, че жалбата
се приеме за основателна, да се вземе предвид вариант 2 от приетото във въззивното производство заключение, определящо размера на
дължимото обезщетение въз основа на брутното трудово възнаграждение.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
П.ски районен съд е сезИ.н с
предявени от И.В.Г. срещу „И.-
В исковата молба ищецът твърди, че работел при ответника
по трудов договор на длъжността „шлосер”. Твърди, че на 07.04.2014 г. в
изпълнение на работата си претърпял трудова злополука, в резултат на което
получил описани в исковата молба телесни увреждания. С решение на ТЕЛК от 14.01.2016 г. му била призната 76% трайна намалена
работоспособност за срок от една година – до 01.01.2017 г., от които 56 % в
резултат на трудовата злополука, а с последващо
решение на ТЕЛК от 18.01.2017 г. му била определена намалена 56 % намалена
работоспособност в резултат на трудовата злополука. Ищецът твърди, че в
резултат на трудовата злополука претърпял и продължава да търпи имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би
получавал като здрав, и определената му пенсия от 165,31 лв. Освен това ищецът
продължава да ползва обезболяващи средства във връзка с травмата и претърпените
интервенции, както и средства за балнеолечение и помощни средства, които не се
поемат от НЗОК. Предстои му операция на ръката, за която ищецът нямал средства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и размер. Не оспорва, че
ищецът е претърпял трудова злополука, но възразява, че същият сам се е поставил
във високорискова ситуация, в резултат на което е пострадал. Във връзка с това
ответникът твърди, че на 07.04.2014 г. не му у било възлагано от възложителя „А.”
АД извършването на ремонт на процесната площадка –
съоръжение на Анодна площ № 1, а му е било възложено ремонт на съоръжение на
Анодна пещ № 2, поради което не е имал задължението да облага площадката на
Анодна пещ № 1 с работници и не е правил разпореждания в този смисъл. С оглед
на тези твърдения ответникът сочи, че на ищеца изобщо не му е било работа да се
намИ. на процесното място,
тъй като, нито му е възлагана от ответника работа на това място, нито пък там е
извършвал работа в негов интерес. Твърди, че преди началото на работния ден на
ищеца е направен изискуемия инструктаж, на който изрично му е указано къде да
отиде, какво да работи, и правилата за безопасност. На следващо място сочи, че
укрепването и обезопасяването на процесната площадка
е задължение на възложителя „А. Б.” АД, поради което ответникът не носи
отговорност за неизпълнение на това задължение. Прави възражение за прекомерна завишеност на претендИ.ния размер на имуществените вреди.
С протоколно определение от 05.12.2017 г. е допуснато
увеличение на предявения иск по т. 1 от исковата молба – за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил като здрав, и получената пенсия, за периода от
13.07.2015 г. до 01.01.2017 г., като същият се счита предявен за сумата
7 164,85 лв., както и на иска по т. 2 от исковата молба - за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищецът би получил като здрав, и получената пенсия, за
периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., като същият се счита предявен за
сумата 14 001,42 лв.
С протоколно определение от 11.07.2018 г. е допуснато
увеличение на размера на предявения иск по т. 3 от исковата молба – за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се разходи за
обезболяващи, поддържащо лечение, помощни средства, раздвижвания и
балнеолечение за периода 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., като същият се счита
предявен за сумата 11 053,50 лв.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а се установява
и от приетите писмено доказателства, че ищецът е работел въз основа на трудов
договор при ответника като е заемал длъжността „шлосер”.
Установява се от декларация вх. №
К-07-709/15.04.2014 г. за трудова злополука, приложение към чл.3, ал.1 от
Наредбата за установяване, разследване, регистрИ.не и
отчитане на трудовите злополуки, че на същата дата ответникът е декларИ.л пред НОИ настъпила на 07.04.2014 г. в Анодна пещ № 1 в „А. Б.” злополука с работника
И.В.Г.. Посочено е в декларацията, че при прикачване на метална площадка за
рампата по Анодна пещ 1, площадката се преобърнала и ищецът паднал. Като
настъпило увреждане е посочено счупване, а увредени части на тялото – рамо,
таз, лакът, дясна ръка.
Според протокол № 11/07.05.2014 г.
за извършено на основание чл. 58, ал. 1 от КСО разследване на станалата на
07.04.2014 г. трудова злополука, във връзка със сключен на 01.04.2011 г. рамков
договор между „А. Б.” АД и „И.
С
разпореждане № 28/16.05.2014 г. на НОИ – ТП С. област на основание чл.60, ал.1 КСО декларИ.ната от осигурителя
злополука вх. № 709/15.04.2014 г., настъпила на 07.04.2014 г., е приета за
трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. Увреждането на ищеца се настъпило по
време и във връзка с извършваната работа, като е причинило вероятна трайно
намалена работоспособност на пострадалия.
С
експертно решение № 100/14.01.2016 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. А. С.” АД се
установява на ищеца е призната 76% трайно намалена работоспособност, от която
56% в резултат на трудовата злополука /състояние след фрактура на дясната лакътна става, фрактура на шийка на дяснатараменна
кост и фрактура на сакрума/ и 20 % като последица от
общо заболяване, със срок на инвалидността до 01.01.2017 г.
С експертно решение № 107/18.01.2017
г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. А. С.” АД по повод преосвидетелстване на ищеца на
същия е призната 86 % трайно намалена работоспособност, от които 56% от
трудовата злополука, с период на инвалидност от три години – до 01.01.2020 г.
С
разпореждане от 03.02.2016 г. на ТП на НОИ – С. област на ищеца е определена
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 165,31 лв.,
считано от 07.08.2015 г.
Представени
са поръчка за доставка № Р50/22006603 от 17.03.2014 г., с която „А. Б.” АД
възлага на „И.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на в.л. Л., извършено на база разплащателните ведомости на ответника
относно трудовото възнаграждение на работниците М. М., Д. К. и П. Л. /включващо
основна заплата и клас прослужено време/, разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получил ищецът като здрав, и получаваната от него
пенсия за инвалидност за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г. е в общ
размер от 5650,16 лв., а за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. –
11 940,78 лв. /първи вариант/.
Отчитайки предвиденото увеличение на размера на минималната работна
заплата за страната за времето от 01.01.2018 г. до 01.01.2020 г. съобразно
публикувания проект на средносрочната бюджетна прогноза, разликата между
брутното трудово възнаграждение, което би получил ищецът като здрав, и пенсията
му за инвалидност за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г. е в общ размер
от 7164,85 лв., а за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. – 14 001,42
лв.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза на в.л. С., процесната
площадка е мобилна ремонтна площадка, поставяна върху две конзолни обслужващи
площадки, за достъп до фурмите на Анодна пещ № 1, чрез които се осъществява
ремонт и поддръжка. Площадката е демонтируема, т.е.
подвижна. Площадката е била обезопасена към момента на злополуката. Според вещото лице, по делото не се намИ.т документи, които да удостоверяват възложена от
ответника работа по процесната площадка.
Според основното заключение на съдебно - медицинска експертиза на в. л. С. от 23.11.2017
г., вследствие на трудовата злополука ищецът
е получил следните увреждания: счупване на дясна мишнична
кост в областта на лакътната става; счупване на кръстцовата кост /сакрум/;
счупване на дясна мишнична кост в горния й край;
счупване на лява мишнична кост в горния й край;
счупване на лява ключица. На ищеца е проведено оперативно лечение на счупването
на дясна раменна кост с поставяне на метална остеосинтеза
и консервативно лечение на останалите увреждания. Предстои му ново оперативно
лечение на счупването на дясна мишнична кост поради
установено при прегледа му несрастване на счупването, разпадане на остеосинтезата и счупване на остеосинтетичния
материал.
Според допълнителното заключение на съдебно-медицинската
експертиза на в.л. Сименов от 26.04.2018 г., извършено
на база представените от ищеца писмени доказателства / намИ.щи
се на л. 90, 91, 92, 99 и 99 от делото/ за извършени от него разходи при проведеното
оперативно лечение преди последната операция от 05.12.2017 г., общият размер на
направените разходи в хода на лечението възлиза на сумата 2143,50 лв. Посочено
е в заключението, че лечението продължава около 6-8 месеца след операцията.
Според допълнителното заключение на съдебно-медицинската
експертиза на в.л. Сименов от 28.04.2018 г.,
след оперативно лечение, каквото е било
проведено на ищеца на 05.12.2017 г., е необходимо провеждането на рехабилитация
и физиотерапия. Продължителността, вида и броя на процедурите се определят в
зависимост от общото състояние на пациента и локалния статус на увредения
крайник. Приблизителната цена на едно такова посещение е 20-40 лв. При
извършения личен преглед на ищеца вещото лице е установило наличие на надлъжно разположен
оперативен белег по задната страна на дясна лакътна
става без данни за възпаление; ограничен обем на движение на лакътната става. Лечението на ищеца към момента на
изготвяне на заключението е приключило. Няма медицински показания за извършване
на нови оперативни интервенции. По медицинска спецификация срокът за използване
на този вид изкуствена става е 15 години, след което ставата може да се смени,
а може да остане същата, ако няма противопоказания. Представените 3 бр. фактури / намИ.щи
се на л. 135, 136, 137 от делото/ за извършени разходи от ищеца при направената
на 05.12.2017 г. смяна на дясната лакътна става с изкуствена са за закупуване на ставни
компоненти, избор на оператор и избор на анестезиолог, са свързани с
провеждането лечение на травмите, получени при трудовата злополука. При разпита
му в съдебно заседание вещото лице сочи, че общият размер на така направените
разходи за извършената на 05.12.2017 г. операция на ищеца възлизат на сумата
5910 лв., която сума следва да се прибави към сумата 2154 лв. по първото
допълнително заключение. От здравната каса се поема един курс на лечение,
включващ 10 процедури, но често един курс не е достатъчен.
Според показанията на св. В. Г. /баща на ищеца/, след
злополуката ищецът бил закаран в болница и една седмица бил на легло, а през
Според показанията на св. Р. К., той бил на площадката в
цех „Металургия”. Дошъл камион с кислород, а свидетелят тръгнал да слиза по
стълбите, когато нещо се изтропало. Отишъл да види какво става и видял, че
ищецът бил паднал на земята. Веднага помогнали на И. и го изнесли навън, дошла
линейка. Те били на Анодна пещ № 1, където ги изпратил лице на име Г. Д. от гр.
П., който им разпореждал кой къде да работи.
Във въззивното производство е
прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Стоянов относно
разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът за двата процесни периода, ако работи при ответното дружество, и
пенсията за инвалидност. Заключението е извършено на база трудовото
възнаграждение на работник, заемащия същата длъжност /”шлосер”/ при ответника. В
заключението са дадени два варианта на дължимото обезщетение /разликата между
трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност/ за всеки от двата процесни периода, като в първия вариант като основа за определяне на обезщетението е
основната заплата на това лице, а във втория – основната заплата плюс дължимото
допълнително възнаграждение за прослужено време съобразно трудовия стаж на
ищеца. Във всеки от двата варианта са определени поотделно дължимите
обезщетения на база брутното трудово възнаграждение и чистата сума за
получаване /нетен доход от трудово възнаграждение/, които бил получил ищецът
като здрав, и пенсията му за инвалидност, съобразявайки минималната работна
заплата за всяка година. Така според вариант І-ви от посоченото заключение:
разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил ищецът като
здрав, за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г., е 4291,06 лв., а за
периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. – 10 749,86 лв.; разликата между
нетното трудово възнаграждение, които би получил ищецът като здрав, за периода
от 13.07.2015 г. и 01.01.2017 г., е 2674,37 лв., а за периода от 01.01.2017 г.
до 01.01.20120 г. – 6740,27 лв. Според вариант ІІ-ри: разликата между брутното
трудово възнаграждение, което би получил ищецът като здрав, за периода от
13.07.2015 г. до 01.01.2017 г., е 4547,71 лв., а за периода от 01.01.2017 г. до
01.01.2020 г. – 12325,26 лв.; разликата между нетното трудово възнаграждение,
които би получил ищецът като здрав, за периода от 13.07.2015 г. и 01.01.2017
г., е 2931,96 лв., а за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.20120 г. – 7962,30
лв.
С оглед на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени
са искове по чл. 200, ал.1 КТ, както следва: 1. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в резултат на трудова злополука, изразяващи се в пропуснати
ползи, съставляващи разликата между трудовото възнаграждение, която ищецът би
получил на заеманата при ответника длъжност, и реализИ.ните от него доходи – пенсия за инвалидност, за периодите
от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г. и от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г.,
определени в исковата молба съобразно сроковете на инвалидизИ.не
на ищеца; 2. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на
трудова злополука, изразяващи се в претърпени загуби – разходи за обезболяващи,
поддържащо лечение, помощни средства, раздвижвания и балнеолечение, за периода
от 01.01.2017 г. до 01.01.2012 г., ведно със законната лихва върху горните
обезщетения от датата на увреждането.
В
разпоредбата на чл. 200, ал.1 КТ е установена имуществена отговорност на
работодателя при професионален риск - “трудова злополука”, причинила трайна
неработоспособност.
За успешното провеждане
на иска по чл. 200, ал. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в
трудово-правни отношения с ответника, че злополуката, при която е получил
телесните увреждания, е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО,
че същата е призната за трудова по надлежния законов ред, че в резултат на
злополуката е претърпял неимуществени и/или имуществени вреди.
Отговорността на работодателя
по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с
гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ е причината за трудовата злополука, както и дали
други негови служители са действали виновно, и дали са създадени безопасни
условия на труд или не. Релевантно за обезщетяването и то относно размера, но
не до степен изключване на отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба
небрежност от негова страна. Ответникът
носи тежестта да докаже възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В случая, от събраните по делото доказателства
категорично се установява, че на 07.04.2014 г. в изпълнение на трудовата си
функция при ответника при извършване на ремонтни работи в обект на „А. Б.” АД -
производствен цех - Анодна пещ № 1, ищецът е претърпял трудова злополука по
смисъла на чл. 55 от КСО /внезапно увреждане на здравето, станало по време и
във връзка с извършваната работа/, довела до трайно намалена работоспособност
над 50 на сто. Травматичното увреждане на здравословното състояние на ищеца,
както причинената от това трайно намалена работоспособност, не се оспорват от
ответника и са безспорно установени от събраните по делото доказателства.
Установена е функционалната връзка на увреждането с изпълняваната от ищеца
работа по трудовото правоотношение с ответника – с влязлото в сила разпореждане
по чл. 60 от КСО декларИ.ната
от работодателя злополука е приета като трудова злополука по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО. Тук е мястото да се посочи във връзка с направеното от ответника
с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната
жалба възражение на ответника за липса на възлагане от негова стана на
извършване от ищеца на работа в Анождна пещ №1,
където е настъпила злополуката, че това възражение по същество представлява
оспорване на функционалната връзка на настъпилото увреждане на здравето с
работата на ищеца по трудовото правоотношение с него, която функционлана
връзка е конститутивен признак на трудовата злополука
по чл. 55 от КСО. Настъпването на травматичните увреждания на ищеца по време и
във връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение с ответника се
установява от съвкупната преценка на писмените доказателства - разпореждането
по чл. 60 от КСО; подадената от ответника – работодател декларация за трудова
злополука, както и от приетия като неоспорен от страните протокол за
резултатите от извършеното разследване на злополуката по чл. 58, ал. 1 от КСО.
В последния протокол е отразено, че във връзка със сключен през
Неоснователно е направеното с отговора на исковата
молба възражение, че обезопасяването на съоръжението е било задължение на
възложителя „А. Б.” АД, поради което ответникът не носи отговорност за това.
Както бе посочено по-горе, отговорността на работодателя за обезщетяване на
вредите от настъпилата трудова злополука е обективна и безвиновна,
като за възникването й няма значение нито конкретната причина за настъпването
на злополуката, нито наличието на причинна връзка между настъпването на вредите
и поведението на други лица. С други думи, неизпълнението на определени
задължения от лица, които се намИ.т в договорни
отношения с работодателя във връзка с извършването на работата, при която е
настъпила трудовата злополука, не освобождава работодателя от отговорност за
обезщетяване на причинените на работника вреди вследствие на тази злополука.
Както бе посочено по-горе, отговорността на работодателя може само да бъде
намалена при наличие на предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ, но не може да
бъде изключена /освен в хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ, за наличие на която
в случая не са релевИ.ни възражения от ответника/.
С оглед на горното съдът намИ.,
че е налице основанието по чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажИ.не
на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените от
трудовата злополука имуществени вреди.
Съгласно
препращащата норма на чл.212 КТ, намИ. приложение
правилото за деликтната отговорност, установено в чл.51, ал.2 ЗЗД - на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
По размера на обезщетението за имуществени
вреди – пропуснати ползи.
Ищецът претендИ. обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил, ако работеше при ответника, и пенсията му за
инвалидност, разделено за два периода съобразно срока на инвалидизИ.нето
му, както следва: от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г. и от 01.01.2017 г. до
01.01.20120 г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не се дължи обезщетение за бъдещи вреди,
съставляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би
получавал като трудоспособен и пенсията му за инвалидност. С експертно решение № 107/12.18.2017 г. на ТЕЛК за
общи заболявания е определен срок на инвалидността на ищеца до 01.01.20120 г.,
поради което вредите до тази дата, включваща бъдещ период, подлежат на
обезщетяване. Аргумент за допустимостта на присъждане на обезщетение за
пропуснати ползи за бъдещ период е възможността при доказана трайна
нетрудоспособност, определена пожизнено, да се присъжда обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за времето до навършване
на пенсионна възраст /ППВС № 4 от
В
случая не се претендИ. обезщетение за вредите,
причинени от влошаване на здравословното състояние, а обезщетяване само на
имуществените вреди, причинени от травматичното увреждане като резултат на
трудовата злополука за периода от време, за който е призната инвалидността с
експертното решение. Единствено наличието на съпричиняване
при настъпване на трудовата злополука, което не е налице в настоящата хипотеза
/по изложени по-долу съображения/, би могло да доведе до намаляване
отговорността на работодателя.
При
определяне на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за обособените с
исковата молба два процесни периода, изразяващи се в
разликата между трудовото възнаграждение, която ищецът би получил на заеманата
при ответника длъжност и реализИ.ните
от него доходи - пенсия за същите периоди, настоящият съд взе предвид приетото
във въззивното производство заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като това заключение е основано на
трудовото възнаграждение на заемащо същата длъжност при ответника работник,
каквато е заемал ищецът при ответника към момента на инвалидизИ.нето
му /длъжността „шлосер”/. Съдът приема дадения от вещото лице вариант № 2,
определен на база брутното трудово възнаграждение за длъжността, която е заемал
ищецът, определено като сбор от основната заплата и дължимото възнаграждение за
прослужено време за процесните периоди. Брутното
трудово възнаграждение се формИ. от основното трудово
възнаграждение /”основна работна заплата” според чл.3, т.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и добавките към него,
които имат постоянен характер. Допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен
и за придобит трудов стаж и професионален опит /чл.15, ал.1 от НСОРЗ/, т. е.
тези, които са предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор
и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в
индивидуалния трудов договор. С оглед на
това, съдът намИ., че размерът на обезщетението за
пропуснати ползи, съставляващи разликата между трудовото възнаграждение, което
ищецът би получил като трудоспособен при ответното дружество, и доходите от
пенсия за инвалидност, е 4547,71 лв.
за първия период / от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г./ и 12325,26 лв. за втория период / от 01.01.2017 г. до 01.01.20120
г./.
По размера на обезщетението за имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби.
Ищецът претендИ. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби – разходи за обезболяващи, поддържащо лечение, помощни
средства, раздвижвания и балнеолечение, за периода от 01.01.2017 г. до
01.01.2012 г. , в общ размер 11 053,50 лв. Видно е, че се претендИ.т разходи и за бъдещ период съобразно периода на
установената с експертното решение на ТЕЛК инвалидизИ.не
на ищеца.
От представените писмени доказателства и заключенията на
съдебно-медицинските експертизи се установява, че към момента на изготвяне на
заключенията ищецът е направил разходи във връзка с лечението си в общ размер 8053
лв. Тази сума включва: сумата 2143,50 лв., представляваща общ размер на
разходите за: преглед при хабилитИ.но лице, избор на анестезиологичен екип и оперативен екип, за закупуване на
консумативи във връзка с оперативното му лечение в периода от 04.09.2017 г. до
12.09.2017 г., и за закупуване на медикаменти и следоперативна профилактика; сумата 5910 лв., представляваща общ размер на
направените от ищеца разходи във връзка с последното му оперативно лечение от
05.12.2017 г., при което е направена смяна на дяната лакътна
става с изкуствена – за закупуване на ставни компоненти, избор на анестстезиологичен екип, избор на оперативен екип. Всички тези разходи са причинна връзка с настъпилото в резултат на
трудовата злополука увреждане на ищеца с оглед неговото естество, тъй като са
направени във връзка с оперативното лечение,
поради което подлежат на обезщетяване от работодателя.
Доказателства
за други направени от ищеца разходи не са представени по делото. ПретендИ.ните от ищеца бъдещи
разходи за обезболяващи, физиотерапевтични процедури и балнеолечение не са
предвидими, нито определими, поради което не следва
да бъдат включвани в общия размер на имуществените вреди, изразяващи се
претърпени загуби в резултат на трудовата злополука. Видно е от допълнителното
заключение на съдебно-медицинската експертиза, че лечението на ищеца е
приключило и няма медицински показания за извършване на нови оперативни
интервенции. Видно от обясненията на вещото лице при разпита му пред съда, един рехабилитационен
курс, включващ 10 бр. процедури в рамките на 6 месеца, се поема от Здравната
каса. Същевременно, няма данни за сигурна необходимост от бъдещо приемане от
ищеца на обезболяващи медикаменти в резултат на уврежданията му от трудовата
злополука, нито за количеството и стойността на такива медикаменти. С оглед на
това искът за обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи във
връзка с лечението, е основателен за сумата 8053 лв., представляваща общ размер
на разходите, извършени до последното оперативно лечение на ищеца на 05.12.2017
г., а до пълния предявен размер на тези разходи от 11053,50 лв. и за периода
след тази дата до края на исковия период 01.01.2020 г., искът е неоснователен.
Неоснователно е направеното от ответника възражение по
чл. 201, ал. 2 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Работникът действа при груба
небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна обстановка. В случая, ответникът основава направеното от него
възражение за съпричиняване с твърдение за липса на
възлагане от него на ищеца да извършва работа в Анодна пещ № 1, където е настъпила
злополуката. Това твърдение на ответника вече бе обсъдено по-горе във връзка с
изследването на въпроса за функционалната връзка между настъпилото увреждане и
извършваната от ищеца работа в изпълнение на трудовите му функции при
ответника. В подкрепа на възражението си за съпричиняване
ответникът не е изложил никакви твърдения за каквото и да било поведение на
ищеца, свързано с неполагане на дължимата грижа при осъществяване на трудовите
му функции, което да се квалифицИ. като груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Не се и установява от
доказателствата по делото ищецът да е нарушил
конкретни технологични правила и изисквания за безопасност при работата си при
ответника, което да е в причинна връзка
с настъпилата трудова злополука, за да се налага извършването на
преценка за това дали е налице допусната от него груба небрежност.
С оглед на горното, предявените
искове са основателни за следните суми: 1. сумата 4547,71 лв., представляваща обезщетение
за пропуснати ползи, съставляваща разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил като трудоспособен при ответното дружество, и доходите
от пенсия за инвалидност, за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г.; 2.
сумата 12325,26 лв., представляваща обезщетение
за пропуснати ползи, съставляваща разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил като трудоспособен при ответното дружество, и доходите
от пенсия за инвалидност, за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.20120 г./; 3.
сумата 8053 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в претърпени загуби – разходи за лечение за периода от 01.01.2017 г. до
05.12.2017 г. За разликата над посочените суми до пълните им предявени размери
и до края на исковия период за обезщетението на претърпени загуби от 01.01.2020
г. исковете са неоснователни.
С
оглед частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г. е уважен за разликата над
сумата 4547,71 лв. до
пълния предявен размер от 7164,85 лв.; в частта, с която искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода
от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. е уважен за разликата над
сумата от 12325,26 лв. до пълния
предявен размер от 14001,42 лв.; и в частта, с която искът за заплащане на
претърпени загуби, изразяващи се в разходи за обезболяващи, поддържащо лечение,
помощни средства, раздвижвания и балнеолечение, за периода от 01.01.2017 г. до
01.01.2012 г., е уважен над сумата 8053 лв. до пълния му предявен размер от
11053,50 лв., следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което
исковете се отхвърлят за разликите между присъдените от районния съд суми до
така определените от въззивния съд дължими суми. В
останалите му части, с които исковете за пропуснати ползи за периодите от
13.07.2015 г. до 01.01.2017 г. и от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. са уважени
за сумите 4547,71 лв., 12325,26 лв., както
и искът за претърпени загуби е уважен за сумата 8053 лв. за периода от
01.01.2017 г до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху горепосочените
суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред настоящата инстанция
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частите, с които са присъдени разноски
в полза на ищеца за разликата над сумата 754,60 лв. до сумата 890 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете, както и в полза на районния съд държавна
такса за разликата над 997 лв. до 1289 лв. и разноски за заплатени от бюджета
на съда възнаграждения на вещи лица разликата над сумата 500,50 лв. до сумата 650
лв.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и
направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да
бъде осъден да му заплати направените във въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждание
съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 539 лева. От своя страна жалбоподателят не е направил
искане за присъждане на разноски в настоящата инстанция, поради които такива не
следва да му се присъждат съобразно уважената част от жалбата.
Воден
от горното, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 108 от 27.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 242/2017 г. на П.ски районен съд, в ЧАСТТА, с която „И. –
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.В.Г. срещу „И. –
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 от 27.07.2018
г., постановено по гр.д. № 242/2017 г. на П.ски районен съд, в ЧАСТИТЕ, с които „И. –
ОСЪЖДА „И. –
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.