Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 14.8.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5152
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането
(КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищцата А.Р.И.,
действаща чрез родител и законен представител Ю.В.Д., твърди на 28.06.2018 г. в
гр. София, на ул. „Бистришко шосе“ в района между с.
Железница и с. Бистрица, да е пострадала при пътно-транспортно произшествие (ПТП),
реализирано от водача на л.а. „Пежо“ с рег. № ******, който е самокатастрофирал. Ищцата била пътник в лекия автомобил. В
резултат на пътния инцидент тя получила увреждания: фрактура на дясна ключица,
открита рана на глава, контузия на главата и контузия на торса. Крайникът бил имобилизиран с поставена митела
за период от 30 дни. Ищцата била изписана за домашно лечение, предписана й била
обезболяваща терапия и й било забранено да спортува в продължение на 45 дни.
Телесните увреждания се твърди, че причинили на ищцата болки и страдания със
значителен интензитет в първите месеци след ПТП, като всяко неволно физическо
усилие й причинявало болка в травмираните области. Ищцата посочва, че горният
десен крайник е с намалена хватателна функция и
сетивност. След инцидента ищцата се разстройвала и започвала да плаче. Не
можела да спи, да се храни нормално, да се облича сама. Ограниченията във
физическата активност се отразили негативно върху емоционалното й състояние.
Продължава да изпитва болки при промяна на времето. Твърди се сериозното
телесно увреждане, съпроводено със стрес и шок, да са повлияли емоционалното
състояние на ищцата, тя е изживяла стрес и душевни страдания, довели до
нарушаване на нормалното протичане на живота й и оставили отпечатък, който щял
я съпътства до края на живота й. Ищцата се затворила в себе си и трудно
контактувала с приятели. ПТП преобърнало целия й живот в негативна посока и тя
никога нямала да може да го заличи напълно от съзнанието си. За лечението си
ищцата направила разходи в размер на 42 лв. – митела
(дезо). Ищцата посочва, че към датата на процесния инцидент ответното дружество е било застраховател
на гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо“ с рег. № ******. По
изложените съображения претендира осъждане на ответното дружество да й заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35000 лв., както и
имуществени вреди в размер на 42 лв., ведно със законната лихва върху сумите
считано от 16.04.2019 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът З. „Б.и.“
АД оспорва предявеният иск. Посочва, че не са представени доказателства за
механизма на ПТП и дори да се приеме, че ищцата е претърпяла телесни
увреждания, те не са в резултат на процесното ПТП. Прави
се възражение, че ищцата е съпричинила вредоносния
резултат, пътувайки без поставен предпазен колан и в правилно поставено
закрепено детско столче, съобразно изискванията на чл. 137б ЗДвП. Оспорва
причинените телесни увреждания да са довели до болки и страдания в твърдян от
ищцата интензитет и обем. Претендираното обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно.
В съдебно заседание
ищцата, чрез адв. Т., поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез адв. Алипиева, оспорва исковете.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В служебна бележка,
издадена от началника на отдел „Пътна полиция“ СДВР е отразено, че на
28.06.2018 г. ищцата е претърпяла ПТП на ул. „Бистришко
шосе“ в района между с. Железница и с. Бистрица като пътник в л.а. „Пежо“ с
рег. № ****** с водач Р.И., който автомобил самокатастрофирал.
За установяване
механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Р.А.И. – баща на ищцата. Свидетелят посочва, че към процесния инцидент е управлявал л.а. „Пежо“. Времето било
дъждовно – валял много силен дъжд, течели реки. При пътуване от с. Железница
към с. Бистрица автомобилът поднесъл в локва, която се била образувала от дъжда
на цялото платно на участък, в който пътят завивал наляво. В този участък пътят
бил с по една лента за движение в посока. Свидетелят посочва, че в този момент
автомобилът се движел със скорост 40 км/ч. Свидетелят опитал да натисне
спирачки, но автомобилът поднесъл още повече. Тогава навил волана наляво, но
автомобилът поднесъл надясно и паднал в дерето. Колата не се превъртяла,
ударила се челно в дърво от страната на шофьора. В този момент А. седяла на
задна дясна седалка в столче с поставен предпазен колан.
В приетата и
неоспорена Съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от инж. В.И., се сочи като възможен механизъм на ПТП: на 28.06.2018
г. при управление на л.а. „Пежо“ с рег. № ****** по ул. „Бистришко
шосе“ с посока към с. Бистрица, при движение с около 40 км/ч е настъпил т.нар.
явление „аквапланинг“. Това е възникване на
хидродинамичен клин в основат на контакта между гумата на автомобила и пътната
настилка. Това създава пълна или частична загуба на сцепление, предизвикано от
наличие на воден слой, отделящ гумата на автомобила от пътната повърхност. От
техническа гледна точка причина за възникване на аквапланинга
е невъзможността на колелото да отстрани водата ефективно от мястото на контакт
с пътната настилка. Колкото по-голям е водният слой и по-малка е дълбочината на
протектора на гумата – толкова по-голяма е вероятността от аквапланинг.
В тази хипотеза превозното средство става неуправляемо и продължава движението
си в посоката преди началото на аквапланинга и по
тази причина автомобилът, при ляв завой, е продължил дивжението
си вдясно и е паднал вдясно от пътя.
В съдебно заседание
експертът уточнява, че по делото няма констативен протокол за ПТП, фотоалбум,
няма описание на мястото на пътния инцидент, какви са били гумите на
автомобила, с какъв грайфер и колко напомпани. Скоростта е само един от
факторите за настъпване на аквапланинга. При скорост
до 15 км/ч е много по-малко вероятно да настъпи. От значение са дълбочината на
протектора на автомобилната гума, доколко е напомпана, колко остър е завоя,
колко дълбока е локвата, през която се преминава. Минималната скорост, при
която би настъпил е 35-40 км. Според експерта, ако водачът на автомобила е
карал със скорост 35-40 км/ч. най-вероятно този аквапланинг
не би настъпил. Подчертава, че за настъпване на това явление най-вероятно
скоростта на водача е била над 40 км/ч.
По делото е приета и
неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К.,
ортопед и травматолог. Експертът сочи, че в резултат на процесния
инцидент ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: фрактура на
дясната клавикула (ключица), разкъсно-контузна
рана в дясна темпорална (слепоочна) област на главата, контузия на главата и
контузия на торса. Експертът посочва, че тези увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
Фрактурата е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак
„трайно затруднение в движенията на десния горен крайник“ за период по-голям от
30 дни от датата на получаване на травмата, а раната и контузията на главата
съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
експерта фрактурите на ключицата при деца под 12-годишна възраст се лекуват
основно консервативно чрез мека имобилизираща
превръзка тип „осморка“ или митела. Благодарение на високия
потенциал за ремоделиране на костта почти всички
фрактури в тази възрастова група се лекуват неоперативно. Това лечение е много
ефективно и води до отлични резултати. Вероятността за несрастване или
зарастване в порочна позиция е минимална. При консервативния подход на лечение
не трябва да се правят опити за репозиция на
фрактурата. Имобилизацията с митела
или „осморка“ продължава обикновено 2-4 седмици, след което започват внимателни
упражнения за възстановяване обема на движенията в раменния пояс. Упражненията
за заздравяване на мускулатурата започват от 6-10 седмица, когато движенията
стават безболезнени и са налице отчетливи рентгенови данни за срастване.
Пълната активност, включвайки и спортни занимания, се възстановява след третия
месец от настъпване на фрактурата. Според експерта предприетото неоперативно
лечение, изразяващо се в обездвижване на раменния пояс с мека имобилизираща превръзка тип „митела“,
за която е приложен съответния разходен документ в делото, е било абсолютно
адекватно и правилно, тъй като не са били налице показанията за оперативно
лечение, за да бъде извършено такова. Експертът отбелязва, че никъде в делото
няма приложени медицински документи за настъпили усложнения или проблеми,
съпътстващи лечебния процес, поради което може да се заключи, че
възстановителният период при ищцата А.Р.И. е протекъл гладко и нормално в
стандартните за този тип фрактури срокове. Нормалният възстановителен период,
включително и завръщането към активни спортни занимания, трае около три месеца
след настъпване на фрактурата на ключицата. В този срок попадат както времето
за имобилизация, така и задължителното провеждане на
един или два курса на рехабилитация, необходими за възстановяване обема на
движенията на раменния пояс и мускулната сила и издръжливост. Периодът на
възстановяване на останалите увреди - разкъсно-контузната
рана в десния слепоочен дял и контузията на главата, както и контузията на
торса, е в рамките на 14 до 21 дни от настъпването им, което зависи от силата и
интензитета на кинетичната енергия на травматичния агент и степента на
травмата. Тези увреждания се характеризират с пълно клинично, функционално и
козметично възстановяване на меките тъкани в засегнатата област.
При извършен личен
преглед на ищцата д-р К. констатира, че по кожната повърхност на главата,
гръдния кош, както и горните крайници не се установяват видими цикатрикси и келоиди от стари
травматични увреди. Зоните на двете клавикули са
симетрични двустранно, без наличие на проминиращи
подутини и палпируеми формации. Няма видими данни за хипотрофия на мускулите на десния горен крайник. Мускулната
сила и захват са запазени и симетрични на тези на
здравия ляв горен крайник. Активните и пасивни движения в дясната раменна става
са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Липсват клинични данни за оток,
сетивни и циркулаторни смущения в дисталните
отдели на десния горен крайник на ищцата. Налице са рентгенови данни за пълна
консолидация на фрактурата на дясната клавикула със
завършен процес на ремоделиране на костта и без
наличие на екзуберантен калус
в зоната на счупването (т.е. образуване на нова кост в излишък). Според
експерта по отношение на локалния статус, свързан с процесната
фрактура на дясната ключица и мекотъканните
наранявания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в
дясна темпорална (слепоочна) област на главата, контузия на главата и контузия
на торса, е налице пълно зарастване на счупването и възстановяване на останалите
травматични увреждания.
Според д-р К. според
нормите на СЗО може да се предположи, че към датата на процесното
ПТП ищцата е била с тегло в границите между 19 и 23,6 килограма. Получените от
ищцата травматични увреждания са локализирани основно в дясната половина на
тялото - фрактура на дясната клавикула и разкъсно-контузна рана в дясна темпорална област на
главата, откъдето може да се направи извод, че пострадалата е седяла на задната
седалка вдясно по време на инцидента. Наличието на контузия на гръдния кош и
фрактура на дясната ключица, според експерта, говорят ясно, че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан. Ищцата А.Р.И. е седяла на детска
седалка за лек автомобил, а не на детско столче към момента на процесното ПТП. При инцидента тялото на ищцата е
осъществило рязко движение напред, при което е било ограничено от поставения
предпазен колан в резултат на което е възникнала контузията на гръдния кош. На
следващия етап тялото на пострадалата се е изместило на дясно, при което се е
реализирал ударът на дясното рамо във вътрешната повърхност на задната дясна
врата на лекия автомобил. При този директен удар е настъпила фрактурата на
дясната клавикула. Поради споменатия по-горе здрав и
жилав периостален калъф на костта, от една страна, и
наличието на предпазен колан, от друга, счупването на ключицата не е довело до
дислокация на фрагментите. Последни в хронологията на травматичните увреди са
настъпили контузията на главата и разкъсно-контузната
рана в дясна темпорална област на главата, които са възникнали отново в
резултат на директен удар на главата в задната дясна врата на автомобила. Порядъкът
на възникване на травмите, както и тяхната локализация, говорят, че ищцата е
била позиционирана в детска седалка за автомобил, а не в детско столче. Детското
столче е снабдено с дълбока облегалка за главата и странични протектори, които
обезопасяват областта на главата, раменете и бедрата на детето. Наличието на
тези предпазни средства със сигурност би могло да ограничи и предотврати някои
от увредите, получени от ищцата - фрактурата на ключицата и травмите на
главата. Поради тяхната липса при детската седалка директният механизъм на
възникване на тези увреждания не е можело да бъде избегнат. Наличието на
контузия на гръдния кош говори недвусмислено, че ищцата е била с поставен
предпазен колан по време на инцидента. Тази травма е една от т.нар. „коланни травми“.
В съдебно заседание
експертът допълва, че от медицинска гледна точка няма никакви противопоказания
детето да играе физкултура. От ортопедична гледна точка няма причина, която да
обяснява евентуално изпитване на болка.
За да съпостави
свидетелските показания с останалия доказателствен
материал по делото е назначена и Комплесна автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Експертите
подчертават, че морфологията на фрактурата на ключицата и наличието на разкъсно-контузна рана в дясната темпорална област на главата
на пострадалата, говорят недвусмислено за директен механизъм на получаване на
увредите. Счупването на дясната клавикула може да
бъде описано като прясна, закрита, двуфрагментна
фрактура с ангулация на фрагментите с връх, насочен краниално (т.е. нагоре). Характеристиката на фрактурата
показва, че тя е възникнала в резултат на латерална компресия на десния раменен
пояс спрямо осевата линия на торса. Това отговаря на удар на дясното рамо в
твърд и тъп обект от интериора на лекия автомобил. Експертите посочват с
категоричност, че ако ищцата е седяла в детско столче, снабдено с дълбока
облегалка за главата и странични протектори, които обезопасяват областта на
главата, раменете и бедрата на детето, което е било фиксирано с куки и изофикс за седалката на колата и е била здраво фиксирана с
колани, както се твърди в свидетелските показания, това означава, че тя
отвсякъде е била изолирана и обезопасена, което изключва възможността за
странично движение на тялото, а оттам и за реализиране на страничен удар на рамото
и главата, в резултат на който са възникнали процесиите увреди. По тази причина
констатират противоречие между показанията на свидетеля Р.И. и възможния
механизъм за получаване на фрактурата и контузията при ищцата. Според
експертите, ако ищцата е седяла в детско столче, а не в детска седалка, би
могло да се стигне само до контузия на гръдния кош, фрактури на ребра и
евентуална фрактура на ключицата, но в този случай ангулацията
на фрагментите ще бъде с връх насочен каудално (т.е.
надолу), тъй като тялото осъществява постъпателно движение напред и нагоре в
момента на настъпване на ПТП, а поставеният в областта на ключицата предпазен
колан го дърпа назад и надолу. Същевременно описаното в свидетелските показания
фиксиране на пострадалата в автомобила, както и липсата на каквато и да било автотехническа документация по делото, която да даде яснота
за механизма на възникване на ПТП-то, не могат да обяснят и наличието на разкъсно- контузна рана в дясната
темпорална област на главата на ищцата. Изключвайки като възможен механизма,
описан от свидетеля в частта относно детското столче, двете вещи лица
потвърждават изводите на д-р К. по съдебномедицинската експертиза относно
поставянето на ищцата в детска седалка.
Представен е фискален
бон за закупуване на медицинско изделие на стойност 42 лв.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката У.К., семейна приятелка с
родителите на ищцата. Свидетелката сочи, че след инцидента е видяла ищцата в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Детето пищяло поради прорезните
рани на главата. След изписването свидетелката прекарала в дома на ищцата 10-12
дни, тъй като в резултат на инцидента майката също претърпяла телесни увреди, а
бащата не можел да ходи пораду счупен прешлен и
гръбнак. Ищцата се грижела за децата А. и В.(близначки). Нощем те се въртели,
трудно спели. А. се оплаквала от болки и посочвала дясното рамо. Изпадала в
странни състояния на паника, особено ако трябвало да се придвижва с кола.
Свидетелката й помагала да се облича и съблича. Продължила да изпитва ужас от
превозни средства. В часовете по физическо възпитание се оплаквала от преумора.
Съдът кредити дадените показания освен в частта, описваща продължаваща болка на
ищцата при преумора и в часовете по физическо възпитание. В тази част
показанията противоречат на изводите на вещото лице д-р К. и са изолирани от
станалия докозателствен материал, вкл. приетия
социален доклад.
В Социален доклад,
изготвен от ДСП „Оборище“ е отразено, че А. е ученичка в 85 СУ „Отец Паисий“, с
отличен успех е и се класира на първите места в класа. Редовно посещава учебни
занятия. Към датата на процесния инцидент детето е
посещавало детска градина. По данни на майката А. е преживяла първоначалната
травма, свързана със страх от пътуване в автомобил, към момента се чувства
добре. Отказала е ползване на социална услуга чрез консултиране с психолог.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № ****** към 28.06.2018 г. В качеството си на застраховател,
ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, се доказва от приетата автотехническа
експертиза и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.И.,
които съдът кредитира частично и съпоставя с изводите на вещото лице инж. И..
Установява се, че процесният инцидент е настъпил на
ул. „Бистришко шосе“ при лоши атмосферни условия –
интензивен валеж от дъжд и в участък с ляв завой. Движението на автомобила в
посока от с. Железница към с. Бистрица е свързано със спускане, което
допълнително е изисквало повишено внимание предвид описаните от свидетеля
метеорологични условия – според думите му „течали
реки“. По тези съображения съдът намира, че не се касае за случайно деяние, а
избор на скорост над 40 км/ч (според изводите на вещото лице), довела до
невъзможност за контрол над автомобила поради описаното от експерта явление „аквапланинг“. Съдът отчита, че изводите на вещото лице са
изготвени при оскъден доказателствен материал, но
доколкото водачът е управлявал собствения си автомобил, той е имал допълнително
знание за факторите, които инж. И. посочва, че са от значение – грайфер на гума
и степен на напомпаност, респ. могъл е да ги съобрази
и допълнително да намали скоростта на движение. Последната съдът определя като
нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗДвП – доколкото за водача
на автомобила опасността се е явявала предвидима в конкретната пътна
обстановка.
Вината на деликвента се предполага и при
липсата на обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че Р.И.
виновно е причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищцата е
претърпяла травматични увреждания: фрактура на дясната клавикула (ключица), разкъсно-контузна
рана в дясна темпорална (слепоочна) област на главата, контузия на главата и
контузия на торса. Същите са в пряка-причинно следствена връзка с процесния пътен инцидент.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане, както и по отношение необходимостта от направата на разходи за лечение
– закупуване на митела на стойност 42 лв..
По
възражението за съпричиняване.
Съдът
намира за частично основателно наведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване, като изводите си основава на приетите
съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
При
съобразяване на заключенията на вещите лица съдът приема за установено, че
ищцата А.И. е пътувала в лекия автомобил на задна дясна седалка с поставен
предпазен колан, който не би предотвратил получените уврежания.
Същевременно
обаче се установява нарушение на правилото на чл. 137б ЗДвП за ползване на нормативноустановена система за обезопасяване, съответна на
възрастта и теглото на детето. Към датата на процесния
инцидент ищцата е била на 5-годишна възраст при предполагаемо тегло в границите
между 19-23,6 кг. и ръст под 150 см, следователно тя е трябвало да ползва обезопасителна система тип ІІ или тип ІІІ – детско столче. Като
несъответни на приетия от експертите механизъм на ПТП съдът не кредитира
показанията на свидетеля И. в частта, в която сочи детето да е било поставено в
система за обезопасяване тип детско столче, а не тип. седалка. Експертите са
категорични, че в тази хипотеза е изключено получаването на фрактура на ключица
и разкъсно-контузна рана в дясната темпорална област
на главата на ищцата.
Съгласно
задължителните указания по тълкуване на закона, дадени с Постановление № 17 от
18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Настоящият съдебен състав е
запознат с противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 51 ЗЗД.
Следва
да бъде споделена тази практика, съответстваща на законовата разпоредба и на
цитираното постановление. Приема се, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни
за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди (Решение № 44/26.03.2013 година по т. д. №
1139/2011г. на ІІ ТО, Решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. №93/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., Определение № 533/30.10.2017 год. по т.д. № 1321/2017 год. І
ТО).
Съдът
отчита изводите на вещите лица, че настъпилите най-значими по интензитет и
тежест увреждания: фрактура на ключица, както и разкъсно-контузна
рана в дясната темпорална област на главата на ищцата не биха се получили при
изпълнение на законоустановените изисквания за
използване на обезопасителна система детско столче,
съответна на възрастта, теглото и ръста на ищцата. Ето защо отчитайки
изключителното значение на факта на нарушението за настъпване на вредоносния
резултат съдът определя приноса на пострадалата на 75 %.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания
в първите седмици от произшествието. Общият възстановителен период е бил до 3
месеца. Избраното лечение по отношение на фрактурата е консервативно. По
отношение на контузията на главата и на торса, както и на констатираните разкъсно-контузни рани възстановителният период е до 21
дни. Няма загрозяващи белези. Фрактурата е зарастнала
и движенията на рамото са възстановени в пълен обем. Не се установи извън
периода на лечение инцидентът да е засегнал ищцата в психичен план, извън
естествените негативни емоционални реакции по повод преживяването на събитието.
Съдът
съобрази и икономическата обстановка в страната и определените към датата на
ПТП лимити на отговорност на застрахователя.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищцата обезщетение от 15000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При
съобразяване на определения % съпричиняване искът
следва да бъде уважен за сумата от 3750 лв. по отношение на претендираните
неимуществени вреди и за сумата от 10,50 лв. по отношение на имуществените
вреди, за които суми на основание чл. 497 КЗ лихва е дължима считано от
16.04.2019 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 24.08.2020 г. ищцата е частично
освободен от заплащане на държавна такса и освободен от заплащане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
5,50 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
Ответникът
следва да заплати на адв. М.Н. от САК възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – в размер на 208,73 лв. с ДДС (1897,51х0,11).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва
да заплати в полза на ответника разноски, при съобразяване на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в общ размер 2267,28 лв. (2547,51х0,89),
в това число адвокатско възнаграждение и депозит за експертизи. Депозитът от 50
лв. за разпит на свидетел не е изплатен и подлежи на връщане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 100,42 лв., както и разноски за вещи
лица в размер на 49,5 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на А.Р.И.,
ЕГН **********, действаща чрез родител и законен представител Ю.В.Д., ЕГН **********:
-
на основание чл. 432 (1) КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 3750 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 28.06.2018 г. по вина на водача на л.а. “Пежо” с рег. № ******, ведно със законната лихва от 16.04.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 35000 лв;
-
на основание чл. 432 (1) КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 10,50 лева обезщетение за
имуществени вреди – закупуване на медицинско изделие митела, настъпили в резултат от пътнотранспортно
произшествие от 28.06.2018
г. по вина на водача на л.а. “Пежо” с рег. № ******, ведно със законната лихва от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 42,00 лв;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – 5,50 лв. държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на адв. М. Н.Т.
от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 208,73 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА А.Р.И., ЕГН **********,
действаща чрез родител и законен представител Ю.В.Д., ЕГН **********, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2267,28
лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 149,92 лв. – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
Съдия: