Решение по дело №923/2020 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 11.03.........2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

заседание.........единадесети февруари................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и двадесет и първа...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов.............................................

^{Членове:}........Юлиян Стаменов................................................

........Александър И...................................

при секретаря..............Вероника Якимова..................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Радослав Градев...............................................като разгледа докладваното от

......................................................................съдията Сирманов.........................................................................в.н.о.х....дело №...923...по описа

за...2020...год., за да се произнесе, съобрази следното:..........................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 260002/01.10.2020г., постановена от Районен съд - Бяла, по НОХД № 55/2020г., подсъдимият И.Х.С., ЕГН **********, български гражданин, род. на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, с висше образование, женен, неосъждан, работи, за ви­новен в това, че в периода от 04.09.2015г. до 05.09.2015г., в землището на гр.Бяла, в местността „Беленска гора“, след предварителен сговор с И.К.И. и М.М.И., посредством невинните лица А.Ж.М, Р.Ж.М. и Д.Б.И., без редовно писмено позволително, сякъл, добил и из­­возил с товарен автомобил марка „УАЗ“ с рег.№ ********и товарен ав­томобил марка „ЗИЛ“ с рег.№ *******, собственост на „Дея-Н-1“ ООД, представлявано и управлявано от И.Б.Т., от горския фонд на ДГС - Бяла, общо двадесет и пет пространствени кубически мет­ра дърва за огрев, сортимент: зимен дъб и габър, на обща стойност 698,55 лв., като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, поради което и на основание чл.235 ал.3 т.1, вр. ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 и чл.36 от НК го осъдил на лишаване от свобода за десет месеца. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не му наложил по-лекото наказание глоба, предвидено в чл.235 ал.3 от НК.

Районен съд - Бяла, признал този подсъдим за невинен, да е добил дърва за огрев на стойност 1 007,82 лв. и за това пре­стъп­ле­ни­е­то да е извършено чрез използване на неистински официални до­ку­мен­ти - превозни билети с №№ КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г. и  КС246392/004143 от 05.09.2015г., на които било придаден вид, че са издадени от Т.К.К., техник горско стопанство при ДГС - Бяла, от зачисления му ПОС терминал № КС 246392 и на основание чл.304 от НПК го оправдал в тази част на обвинението по чл.235 ал.3 т.3 пр.1 от НК.

Със същата присъда Районен съд - Бяла признал подсъдимия И.С. за виновен и в това, че в периода от 05.09.2015г. до 08.09.2015г., в землището на гр.Бяла и в гр.Бяла, при условията на про­дължавано престъпление, на два пъти, в съизвършителство с И.К.И. и М.М.И., съзнателно се ползвал от неистински официални документи - превозни билети №№КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г.; КС246392/004143 от 05.09.2015г. и КС246392/004146 от 06.09.2015г., на които било придаден вид, че са издадени от Т.К.К., тех­ник горско стопанство при ДГС - Бяла, от зачисления му ПОС терминал № КС 246392, съставени от неустановено лице с цел да бъдат използ­вани, като от И.С. за самото им съставяне не може да се тър­си наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.54 и чл.36 от НК го осъдил на лишаване от свобода за шест месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът наложил на подсъдимия И.С. най-тежкото от така определените наказа­ния, а именно лишаване от свобода за десет месеца, като отложил из­търпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години.

С посочената присъда Районен съд - Бяла признал също и под­съдимия И.К.И., ЕГН **********, български гражданин, род. ***г***- Враца, с постоянен и настоящ с адрес в гр.Бяла, със средно образование, женен, неосъждан, работи, за виновен в това, че в периода от 04.09.2015г. до 05.09.2015г., в землището на гр.Бяла, в местността „Беленска гора“, след предварителен сговор с И.Х.С. и М.М.И., посредством невинните лица А.Ж.М, Р.Ж.Ми Д.БИ., без редовно писмено позволително, сякъл, добил и извозил с товарен автомобил марка „УАЗ“ с рег.№ ********и товарен автомобил марка „ЗИЛ“ с рег.№ Р 4607 РХ, собственост на „Дея-Н-1“ ООД, представлявано и управлявано от И.Б.Т., от горския фонд на ДГС - Бяла, общо двадесет и пет пространствени кубически метра дърва за огрев, сортимент: зимен дъб и габър, всичко на обща стойност 698,55 лв., като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, поради което и на основание чл.235 ал.3 т.1, вр. ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 и чл.36 от НК го осъдил на лишаване от свобода за осем месеца. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не му наложил по-лекото наказание глоба, предвидено в чл.235 ал.3 от НК.

Районен съд - Бяла, признал този подсъдим за невинен, да е добил дърва за огрев на стойност 1 007,82 лв. и за това престъплението да е извършено чрез използване на неистински официални документи - превозни билети с №№ КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г. и  КС246392/004143 от 05.09.2015г., на кои­то било придаден вид, че са издадени от Т.К.К., тех­ник горско стопанство при ДГС - Бяла, от зачисления му ПОС терминал № КС 246392 и на основание чл.304 от НПК го оправдал в тази част на обвинението по чл.235 ал.3 т.3 пр.1 от НК.

Със същата присъда Районен съд - Бяла признал подсъди­мия И.И. за виновен и в това, че в периода от 05.09.2015г. до 08.09.2015г., в землището на гр.Бяла и в гр.Бяла, при условията на продъл­­жавано престъпление, на два пъти, в съизвършителство с И. Х.С. и М.М.И., съзнателно се ползвал от неис­тински официални документи - превозни билети №№КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г.; КС246392/004143 от 05.09.2015г. и КС246392/004146 от 06.09.2015г., на които било придаден вид, че са издадени от Т.К.К., техник горско стопанство при ДГС - Бяла, от зачисления му ПОС терминал № КС 246392, съставени от неустановено лице с цел да бъдат използвани, като от И.И. за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.54 и чл.36 от НК го осъдил на лишаване от свобода за шест месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът наложил на подсъдимия И.И. най-тежкото от така определените наказания, а именно лишаване от свобода за осем месеца, като отложил изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда Районен съд Бяла признал още и подсъдимия М.М.И. за виновен в това, че в периода от 04.09.2015г. до 05.09.2015г., в землището на гр.Бяла, в местността „Беленска гора“, след предварителен сговор с И.К.И. и И.Христов С., посредством невинните лица А.Ж.М, Р.Ж.М и Д. Б. И., без редовно писмено позволително, сякъл, добил и извозил с товарен автомобил марка „УАЗ“ с рег.№ ********и товарен автомобил марка „ЗИЛ“ с рег.№ Р 4607 РХ, собственост на „Дея-Н-1“ ООД, представлявано и управля­вано от И.Б.Т., от горския фонд на ДГС - Бяла, общо двадесет и пет пространствени кубически метра дърва за огрев, сортимент: зимен дъб и габър, всичко на обща стойност 698,55 лв., като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, поради което и на основание чл.235 ал.3 т.1, вр. ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 и чл.36 от НК го осъдил на лишаване от свобода за осем месеца. На основание чл.55 ал.3 от НК, съдът не му наложил по-лекото наказание глоба, предвидено в чл.235 ал.3 от НК.

Районен съд - Бяла, признал и този подсъдим за невинен, да е добил дърва за огрев на стойност 1 007,82 лв. и за това престъплението да е извършено чрез използване на неистински официални документи - превозни билети с №№ КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г. и  КС246392/004143 от 05.09.2015г., на които било придаден вид, че са издадени от Т.К.К., техник горско стопанство при ДГС - Бяла, от зачисления му ПОС терминал № КС 246392 и на основание чл.304 от НПК го оправдал в тази част на обвинението по чл.235 ал.3 т.3 пр.1 от НК.

Със същата присъда Районен съд - Бяла признал подсъдимия М.И. за виновен и в това, че в периода от 05.09.2015г. до 08.09.2015г., в землището на гр.Бяла и в гр.Бяла, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, в съиз­вършителство с И.К.И. и М.М.И., съзнателно се ползвал от не­ис­тински официални документи - превозни билети №№КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г.; КС246392/004143 от 05.09.2015г. и КС246392/004146 от 06.09.2015г., на ко­ито било придаден вид, че са издадени от Т.К.К., техник горско стопанство при ДГС - Бяла, от зачисления му ПОС тер­ми­нал № КС 246392, съставени от неустановено лице с цел да бъдат из­полз­вани, като от М.И. за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.54 и чл.36 от НК го осъдил на лишаване от свобода за шест месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът наложил на подсъдимия М.И. най-тежкото от така определените наказания, а именно лишаване от свобода за осем месеца, като отложил изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години.

С тази присъда, тримата подсъдими били осъдени солидарно да заплатят  на основание чл.235 ал.7, вр. чл.53 ал.2 б.„б“ от НК, в полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението в размер 698,55 лв.

На основание чл.53 ал.1 б.„а“ от НК, съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото превозни билети №№ КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г.; КС246392/004143 от 05.09.2015г. и КС246392/004146 от 06.09.2015г., като разпоредил след влизане на присъдата да бъдат унищожени като вещи без стойност.

С оглед така постановената присъда на подсъдимите били възложени разноските от досъдебното производство.

Недоволен от постановената присъда останал адв.Н.Б. ***, защитник на подсъдимите И.И., М.И. и И.С., който я обжалва от името на всеки от тях, с молба да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която тримата бъдат признати за невинни. В жалбата се твърди, че присъдата е не­правилна, тъй като е необоснована и постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуал­ните правила.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимите и техният защитник поддържат жалбата на съдържащите се в нея осно­вания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жал­­­­бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

В последната си дума, всеки от подсъдимите заявява, че се чувства невинен и иска да бъде признат за невинен.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

През 2015г., тримата подсъдими работели в Държавно горско стопанство (ДГС) - Бяла. Подсъдимият И.С. и И.И. заемали длъжността длъжност горски стражар, а под­съдимият М.И. - ръководител участък. С оглед зае­маните длъжности те били наясно със законовите  изисквания за извършване на сеч на дървета от горския фонд, добиването, извозването и съхранението им, както и необходимите документи за това.

В началото на месец септември 2015г., тримата подсъдими ре­шили без да притежават редовно писмено позволително, да извършат не­законно сеч на дърва за огрев в местността „Беленска гора“ от сортимента зимен дъб и габър, които след това да извозят до свои имоти в гр.Бяла. За тази цел решили да се снабдят с неистински превозни билети, които да представят при необходимост във връзка с добиването и транс­портирането на дървата от „Беленска гора“.

На свид.Т.К., заемащ длъжността техник горско сто­панство бил зачислен ПОС терминал за издаване на превозни билети № КС 246392. Същият на 04.09.2015г. се завърнал от командировка от гр.Елена и оставил терминала, заедно с документите си в шкаф в об­ща­та стая на службата. Докато бил там, чул подсъдимите да говорят за извозване на дървесина през почивните дни. Тримата подсъдими решили поискат от И.Т., който бил тогава управител на дърводобивната фирма „Дея-Н-1“ ООД, да им осигури работници, за извършване сечта и товарни автомобили, за извозване на добитата дървесина. Намерението им било да бъде разтоварена пред имотите на всеки от подсъдимите. С неистинските билети искали да уверят И.Т. и работниците му, че извършваните действия са законни и за тях има надлежно издадени документи. Уточнили се, сечта и извозването на дървесината да се извърши през почивните дни, на 04 и 05.09.2015г. Управителят на „Дея-Н-1” ООД разпоредил на свидетелите А.М., Р.М. и Д.И., които били работници в дружеството, да вземат необходимата техника, в т.ч. два товарни автомобила: „УАЗ“ с рег.№ ********и „ЗИЛ“ с peг.№ ********8. Управителят ги инфор­мирал, че ще извършат сеч на дърва за подсъдимите на посочените дати, като ги транспортират до пред домовете им. Тримата свидетели останали с убеждение, че ще извършват законна сеч на дървесина, тъй ка­то изпълнявали нарежданията на своя работодател. Съобразно угово­ре­ното между подсъдимите, с работниците трябвало да бъде подс. И.С.. Той трябвало да им посочва кои дървета да отсекат и нарежат и след това да ги маркира преди извозването им от сечището. На неустановена по делото дата през периода от време 04.09.2015г. - 05.09.2015г., под­съдимите се сдобили с три неистински превозни билета, съответно с номера: №№ КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г. и КС246392/004143 от 05.09.2015г., на които бил придаден вид, че са издадени от свид.Т.К., техник гор­ско стопанство при ДГС - Бяла, от зачисления му ПОС терминал № КС246392.

На 04.09.2015г., подс.И.С. и свидетелите А.М., Р.М. и Д.И., отишли в местността „Беленска гора“. През този ден, тримата свидетели само отрязали посочени от подсъдимия дървета. На следващия ден (05.09.2015г.), свидетелите отишли с двата товарни автомобила на сечището, където ги чакал подс.И.С. със служебен л.а.„Лада Нива“.

Свидетелите Т.К. и Б.А. били бивши колеги, които по това време поддържали не само служебни контакти, но и приятелски отношения. На 03.09.2015г., по телефона, свид. Т.К. казал на свид.Б.А., че подсъдимите ще извършат сеч в „Беленска гора“ през почивните дни. На следващия ден конкретизирал и мястото на сечището. На 05.09.2015г., свид.Б.А. отишъл на място, където заварил в отдел 34, подотдел „е“ един вече натоварен камион с дървесина, върху която нямало поставена контролна горска марка. В близост свидетелите А.М., Р.М. и Д. И., товарели друг товарен автомобил с дърва. При тях бил и подс.И.С.. До тях била паркирана и служебна „Лада Нива“ на ДГС. Свид.Б.А. попитал подсъдимия какво правят, а той му отвърнал, че събират дърва. След това свидетелят си тръгнал и отишъл в гр.Бяла.

Като натоварили дървесината на двата камиона, подс. И. С. я маркирал със своята контролна горска марка и предал на свид.Р.М. трите неистински превозни билета. Заедно с брат си Р.М. той се качил в единия камион, а свид.Д. И. управлявал другия. Така извозили дървесината до гр.Бяла. В същото време, свид. И.У. бил със служебен автомобил в района на „Беленска гора“. Забелязал товарния автомобил, управляван от свид.Р.М. да излиза от гората, натоварен с дърва и го спрял за проверка. Поискал документи за натоварената дървесина и водачът му представил превозен билет издаден от свид.Т.К., в който било описано, че се превозва вършина. Свид.И. У.констатирал, че камионът е натоварен с едра дървесина - зимен дъб и габър над 20 см., докато вършината била до 3см. Дървесината била маркирана с КГМ № А9038 на подс.И.С.. Свид.Р.М. обяснил, че дървесината „е за горските М., И. и Ивайло”. Докато извършвал проверка на камиона, при тях дошъл и подс.И.С. със служебния автомобил на ДГС. Той обяснил, че са си събрали дърва и имат билет издаден от свид.Т.К.. Свид.И. У.се обадил на прекия си началник - свид.Н. Н., който му отговорил, че ще бъде извършена допълнителна проверка по случая. След това, свид.И. У.освободил камиона.

По това време, свид.Г. К. се намирал по пътя за хижа „Горски кът“. Той забелязал да се движат служебната „Лада Нива“ на ДГС, последвана от два камиона, натоварени с дървесина. Служебната кола спряла при него и той видял, че я управлява от подс.И.С.. След автомобила отбили и спрели двата камиона. В единия били свидетелите А.М. и Р.М., а другият бил управляван от свид.Д. И.. Подсъдимият показал на свид.Г. К. превозни билети за превозваната дървесина, а той самият видял, че дървесината от сортимента зимен дъб и габър била маркирана. Приел, че всичко е редовно и автомобилите поели по пътя си. След като се придвижили до гр.Бяла, отишли първо до жилищен блок, в който живее подс.И.С., където разтоварили пет куб.м. от дървесината. След това се придвижили до Гара Бяла, където живеел подс.И.И. и разтоварили десет куб.м. Накрая стоварили останалите дърва пред ранчото на подс.М.И. ***.

Свид.Б.А., забелязал товарните автомобили и ги проследил. Видял ги да влизат в кв.Гара Бяла и да отиват към ранчото на подс.М.И.. Провел телефонен разговор със свид.Т.К., от когото разбрал, че пред подсъдимите И.И. и И.С. също има дървесина. Решил да посети адресите им, тъй като знаел къде живеят и видял, че пред блоковете има струпани прясно нарязани дърва.

Във връзка с подадения от свид.И. У., сигнал била назначена проверка от РДГ - Русе, за която на 08.09.2015г. били командировани свидетелите П.С.и Г.Ж.. Те били посрещнати от свидетелите И. У.и С.С, заедно с които извършили проверка на адресите на подсъдимите. На адреса на подс.И.С., констатирали пред гараж наличие на дървесина от сортимента зимен дъб и габър. Измерена от свид.П.С. дървесината се оказала пет куб.м. След това посетили ранчото на подс.М.И., където намерили десет куб.м. дървесина, а на адреса на подс.И.И., под тераса на жилищния блок още такова количество. На трите места дървесината била маркирана с контролна горска мар­ка на името на подс.И.С.. След проверката по адресите, сви­детелите отишли в ДГС - Бяла. Помолили директора свид.Б.Д.да повика подсъдимите, от които били снети писмени обяснения. В тях заявили, че намерената пред имотите им дървесина била заплатена и имали надлежни документи. Представили неистинските превозни билети - №№КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г. и КС246392/004143 от 05.09.2015г., както и четвърти неистински превозен билет № КС246392/004146 от 06.09.2015г., с който подсъдимите се били снабдили предварително. Обяснения били взети и от свид.Т.К., от чиито ПОС терминал били издадени превозните билети. Подс.И.С. завел проверяващите в отдел 34, подотдел „е“, от където била добита дървесината. На място, те установили, че сечта е навлязла и в съседни подотдели. След това се върнали в ДГС - Бяла, където свид.Г.Ж. съставил констативен протокол Серия Г00А № 077078/08.09.2015г. за направените констатации, който бил подписан от подс.И.С.. Във връзка с назначената проверка било изискано и досието на отдел 34, подотдел „е“. На база на констатациите отразени в констативния протокол, представените от подсъдимите превозни билети, както и досието на сечището, свид.Б.Л., гл.специалист „Горски инспектор“ в РДГ - Русе, съставила до­клад, в който отразила установените нередности изразяващи се в това, че превозните билети представени от тримата подсъдими във връзка с установените пред домовете им дърва, били издадени с изтекло поз­волително за сеч с № 0215383. Също така, в представените превозни билети били вписани като купувачи други лица - Р.М. и Д. И., като не доказвали законността на дървесината съхранявана пред домовете им. Освен това, в превозните билети не били попълнени всички реквизити, тъй като в тях задължително следвало да се по­сочи точния адрес на който ще бъдат закарани дървата, а в конкретните билети било посочено само „гр.Бяла“. Това представлявало наруше­ние на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите (ЗГ), а именно съхраняване на дървесина без превозен билет. Свидетелката установила и друго нарушение, изразяващо се в това, че на 07.09.2015г. в ДГС - Бяла бил със­та­вен Протокол № 18 за установяване на добитото количество дървесина, след като същата дървесина посочена в превозните билети била транс­портирана, което удостоверявало факта, че е била кубирана и мар­кирана след транспортирането. Редът бил този протокол да се състави преди транспортиране на дървесината, като след съставянето му тя се заплащала и едва тогава се издавал превозен билет. Последващото съставяне на Протокол № 18 представлявало нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ. Свидетелката констатирала също така, че на 04.09.2015г. били издадени позволителни за закупуване на дървесина №№ 09188 и 09189, в които бил посочен списък от 08.09.2015г. издаван от кмета на населеното място за хората, които желаят да събират клони във вече приключено с протокол сечище. Същевременно в представените превозни билети бил вписан номер 0215383, който бил на изтекло по­зволително за сеч. Този доклад обобщаващ извършената проверка бил представен на свид.Н. Н., който на свой ред уведомил Ди­ректора на РДГ - Русе, като дал препоръки за съставяне на АУАН на три­мата подсъдими. С писмо на Директора на РДГ - Русе до Директора на ДГС - Бяла, последният бил уведомен за резултатите от извършената проверка, направените констатации, както и че следвало тримата под­съдими да се явят на 29.09.2015г. в сградата на ДГС - Бяла за съставяне на АУАН за констатираните нарушения по Закона за горите. От своя страна Директора на ДГС - Бяла отговорил, че подсъдимите не били присъствали на извършената на 08.09.2015г. проверка и не съхранявали дървесина пред домовете си, като искал да бъде преразгледано ре­шението за съставяне на АУАН. На 29.09.2015г. свид.Г.Ж. със­тавил АУАН на подсъдимите И.С. (Серия ГООА № 067085) и И.И. (Серия ГООА № 020460), а на подс.М.И. на 09.10.2015г. (Серия ГООА № 020464), затова че на 08.09.2015г. съ­хранявали пред домовете си дърва за огрев от дървесния вид зимен дъб и габър без превозен билет, в количествата, посочени по-горе. Подсъдимите отказали да подпишат актовете, като не вписали и възражения. По-късно за случилото се били сигнализирани органите на МВР и след предварителна проверка, било образувано настоящото наказателно производство.

По делото има изготвени на досъдебното производство две лесотехнически експертизи:

Със заключение от 07.12.2015г. вещото лице посочило, че стойността на десет куб.м. дърва за огрев, възлиза на 279,42 лв. с ДДС, а на пет куб.м. на 139,71 лв. с ДДС.

Със заключение от 28.12.2016г. вещото лице приело, че пазарната стойност на десет куб.м. дърва за огрев - зимен дъб и габър е 403,13 лв. с ДДС, а на пет куб.м., съответно 201,56 лв.

В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна лесотехническа експертиза, в която експертът оценява пазарната стойност към 05.09.2015г. на десет куб.м. дърва за огрев - зимен дъб и габър на 361,87 лв. с ДДС, а на пет куб.м., съответно 180,94 лв. В съдебно заседание вещото лице посочва, че тази цена е средна продажна по данни на ИАГ, а на ДГС - Бяла. Разликата в цената се дължала на това, че експертизите били правени по различно време.

По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза с обект на изследване превозни билети с № КС246392/004141 от 05.09.2015г.; № КС246392/004142 от 05.09.2015г., № КС246392/004143 от 05.09.2015г., и № КС246392/004146 от 06.09.2015г. Според заключението ѝ, подписите за „превозвач“ и „издал“ се различават от сравнителните образци от подписи на свид.Т.К. и подсъдимите И.С., И.И. и М.И.. Ръкописния текст в четирите превозни билети бил изписан от подс.И.С..

Изготвена е и съдебно-почеркова експертиза с обект на изследване Констативен протокол Серия ГООА № 077078 от 08.09.2015г., подпис в реквизит „Присъствали: 1.“, чието заключение е, че подписът е изпълнен от И.С..

Като анализирал така установените фактически положения, пър­­­воинстанционният съд приел, че всеки от подсъдимите е осъществил обективните признаци на престъпния състав по чл.235 ал.3 т.1, вр. ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 04.09.2015г. до 05.09.2015г., в землището на гр.Бяла, в местността „Беленска гора“, след предварителен сговор помежду си, посредством невинните лица А.М., Р.М. и Делян И., без редовно писмено позволително, сякъл, добили и извозили с товарен автомобил марка „УАЗ“ с рег.№ ********и товарен автомобил марка „ЗИЛ“ с рег.№ Р 4607 РХ, собственост на „Дея-Н-1“ ООД, представлявано и управлявано от Илия Тодоров, от горския фонд на ДГС - Бяла, общо двадесет и пет пространствени куб.м. дърва за огрев, сортимент: зимен дъб и габър, на обща стойност 698,55 лв., като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянието е осъществено от подсъдимите при условията на пряк уми­съл и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, отмерил наказания под минималния размер от десет месеца на подс.И.С. и по осем месеца за подсъдимите И.И. и М.И., като и за тримата не наложил кумулативното наказание глоба.

При преценката на установената фактическа обстановка Районният съд - Бяла приел още, че всеки от подсъдимите е осъществил и обективните признаци на състава по чл.316, вр. чл.308 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като в периода от 05.09.2015г. до 08.09.2015г., в землището на гр.Бяла и в гр.Бяла, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, в съиз­вършителство помежду си, съзнателно се ползвали от не­ис­тински официални документи - превозни билети №№ КС246392/004141 от 05.09.2015г.; КС246392/004142 от 05.09.2015г.; КС246392/004143 от 05.09.2015г. и КС246392/004146 от 06.09.2015г., на ко­ито било придаден вид, че са издадени от Трайчо Кулев, техник горско стопанство при ДГС - Бяла, от зачисления му ПОС тер­ми­нал № КС 246392, съставени от неустановено лице с цел да бъдат из­полз­вани, като от подсъдимите за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност и при условията на чл.54 от НК им наложил наказания лишаване от свобода за по шест месеца на всеки.

На основание чл.23 ал.1 от НК, наложил на всеки от подсъдимите най-тежкото от тока посочените наказания, като отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години.

С оглед заключението на назначената допълнителна лесотехническа експертиза, първостепенният съд признал тримата подсъдими за невинни и ги оправдал за обвинението по чл.235 ал.3 т.1, вр. ал.1 от НК, над стойността 698,55 лв., до 1 007,82 лв., по обвинителния акт.

Оплакванията на жалбоподателя са подробно изложени в допълнението към въззивните жалби. В него са изредени множество взаимно противоречащи си оплаквания. Част от тях са неясни и остават неразбираеми за въззивната инстанция. Така например жалбоподателят твърди, че приемането от съда на най-ниската равностойност измежду посочените от експерта, не санира претендираното процесуално нарушение защото „експертизата е способ за проверка на доказателствата, а когато е некоректна, такава проверка не може да се извърши”. Или „Всъщност от мотивите на делото не става ясно най-важното - кои факти съдът приема за релевантни и въз основа на тях вече е приел извършените деяния за доказани” или „Не са кредитирани голяма част от показанията на свидетелите, като в същото време дори не са съотнесени към обективните фактически находки”. Това изброяване не е изчерпателно.

Допуснатите различия в дадените на досъдебното производство технически експертизи са убедително обяснени от допълнителната експертиза, назначена в хода на съдебното следствие и устните обяснения на вещото лице В.М.. Първоинстанционният съд прецизно е обсъдил въпроса в мотивите и правилно е възприел най-благоприятната за подсъдимите равностойност. Голословно е твърдението в жалбата, че с това не се отстранявало допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в ограничаване правото на защита. Жалбоподателят не е обосновал в какво точно се изразява това ограничаване, а при служебната проверка от въззивната инстанция данни за такова процесуално нарушение не се установиха. Подсъдимите, поради заеманите (и в момента) длъжности, притежават достатъчно знания по въпроса за цената на дървения материал, поради което не може да се твърди, че не са разбрали в какво са обвинени, респ. не са ограничени процесуалните им права.

Не намират опора в данните по делото и оплакванията от проведения в мотивите анализ на доказателствата. В действителност, първоинстанционният съд е предложил изключително подробно и добре аргументирано обсъждане на противоречивите гласни доказателства. Съдът ги изследвал заедно и поотделно, като обсъдил и динамиката в промените на тези показания, които са приобщени по реда на НПК. Настоящият състав не вижда процесуално нарушение в прочитането на гласните доказателства по реда на чл.281 от НПК. Тази разпоредба задължава съда при наличие на противоречие да прочете показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство. Единственото ограничение във времето е моментът, в който са депозирани противоречивите свидетелски показания. При наличието на тази предпоставка е без значение, дали приобщаването на дадените по-рано, ще се извърши в хода на разпита или след приключването му, както претендира защитника. Свидетелят, както впрочем и страните, нямат процесуална възможност да влияят върху съдбата на доказателствените средства. Ето защо, дори след като е мотивиран от последващите въпроси, свидетелят промени показанията си, противоречието, респ.предпоставките по чл.281 от НПК, се запазват, а вследствие на това и задължението на съда за приобщаването им.

Неоснователно е също и оплакването, че много голяма част от гласните доказателства събрани на досъдебното производство са били приобщени в съдебното следствие. Доводът, че: „така съдът би могъл да изчете цялото дело” има житейски характер и не може да аргументира отменително основание. Действащият процесуален закон не лимитира количеството гласни доказателства, които могат да бъдат прочетени по реда на чл.281 от НПК. Съдът е длъжен да приобщи всички гласни доказателства, събрани на досъдебното производство, за които са налични законовите предпоставки, без това да представлява процесуално нарушение.

Претенцията на жалбоподателя, че при разпитите пред съдия, проведени на досъдебното производство, на част от свидетелите е допуснато процесуално нарушение не недопустима. В разпоредителното заседание, проведено на 05.08.2020г., адв.Н.Б. и всеки от подсъдимите, са заявили, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Такъв е изводът и на първостепенния съд в произнесеното на същата дата опре­деление. След влизането му в сила, предвид разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, повече не могат да се правят възражения за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, които не са обсъдени в разпоредителното заседание. Въпреки това, след като запозна с материалите по делото, Окръжният съд не констатира наличието на претендираните нарушения. Свидетелите са потвърдили дадените показания в съдебно заседание и са обяснили допуснатите противоречия, включително за т.н.„златен дъб” - езикова или машинописна грешка, чието значение прекомерно е преувеличено от жалбоподателя.

Неоснователно е и оплакването, че присъдата е постанове­на в нарушение на разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК, тъй като съдът кредитирал само гласните доказателства, събрани на досъдебното производство. Тази норма има предвид случаите, когато постановената при­съда е постановена само и единствено върху доказателства, приобщени по реда на чл.281 от НПК. В случая са кредитирани и показания дадени в съдебното производство, а макар и частично и обяснения на подсъдимите. Освен това присъдата се основава както на гласни доказателства, също така и на експертизи, в т.ч. графологична, уличаваща пряко подс.Ивай­ло С., на писмени и веществени доказателства.

Не е лишен от известно основание единствено доводът свързан с незапазването на предмета на престъплението. Действително дървесината би трябвало да се приобщи като веществено доказателство, което не е извършено своевременно преди да „изчезне”. В делото действително няма доказателства, че това е станало със съдействието на подсъдимите, или техните колеги, включително ръководители в ДГС - Бяла, които иначе положили значителни усилия да прикрият престъплението. Съществено в случая е, че преди изгубването това вещественото доказателство е установено и изследвано от експерта. Резултатите са възпроизведени с експертизи и гласни доказателства. Следователно липсата му на етапа на съдебното следствие, не ограничава правата на подсъдимите и не представлява нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е и цитираната в мотивите съдебна практика.

На всички оплаквания в жалбата, свързани с осъществяването на  обективните признаци на двата престъпни състава и каузалния принос на всеки от тримата подсъдими, е даден изчерпателен отговор в мотивите на присъдата, като изводите на първостепенния съд се споделят напълно от въззивната инстанция.

Не е обсъден единствено въпросът поставен в жалбата, дали извършеното от подсъдимите не представлява административно нарушение. Постановявайки осъдителна присъда, Районният съд конклу­дентно е приел, че деянията на тримата подсъдими съставляват престъпление, а не административно нарушение - извод, който настоящият съдебен състав споделя напълно. Неправилно е твърдението в жалбата, че единственият разграничителен критерий е равностойността на предмета на престъплението. Всъщност, според правната теория, раз­ликата между административно нарушение и престъпление е в степента на засягане на охраняваните обществени отношения, като размерът на щетите е само един от факторите за тази преценка. В случая, дори след чувствителното ѝ намаляване, тя остава сравнително висока - почти два пъти минималната работна заплата за 2015г. По-съще­стве­но извършването на престъплението от служители на ДГС - гр.Бяла, техник и горски стражари, от които по силата на служебните им задължения се очаква не да извършват, а да препятстват извършването на подобни деяния. Това обстоятелство завишава степента на засягане на охраняваните обществени отношения и съответно изключва квалифицирането на извършеното като нарушение.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимите И. С., И.И. и М. И. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложените наказания са справедливи, поради по­ра­ди което присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002/01.10.2020г., постановена от Районен съд - Бяла, по НОХД № 55/2020г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.