Определение по дело №700/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 477
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20197100700700
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№………………/04.12.2019г.,гр.Добрич

                                                                                                                    ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                         

          като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 700 по описа на АдмС - Добрич за 2019г. намира следното :

 

Производството по делото е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. чл.9б от ЗМДТ и е образувано по жалба (неправилно именувана „молба“) на Ц.А.Я. *** срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107—1-2017-1/ 05.01.2017г. на старши експерт в отдел „МДТ“ при община Добричка в частта относно установените с него задължения за ТБО.  

Ответникът по жалбата – началникът на отдел „МДТ“ при община Добричка не изразява становище по жалбата.   

Съдът, като съобрази изложените в жалбата фактически обстоятелства и с оглед на представената по делото административна преписка, намира следното от фактическа и правна страна :

Предмет на жалбата в настоящото производство е АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107—1-2017-1/ 05.01.2017г. на старши експерт в отдел „МДТ“ при община Добричка в частта относно определените в тежест на жалбоподателката задължения за ТБО за притежаваните от нея четири поземлени имота, находящи се в с.Пчелино, общ. Добричка, за периода 2010г. - 2016г., ведно със съответните лихви за забава, начислени към 05.01.2017г. 

Актът за установяване на задължение за местни данъци и такси по декларация се издава и подлежи на обжалване по реда на ДОПК, като в чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, във вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, е предвидена забрана за обжалване на акта по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Следователно обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, като в чл. 4, ал. 5 ЗМДТ е предвидено, че правомощията на териториален директор на НАП се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.   

От данните по административната преписка е видно, че жалбоподателката Ц.Я. ***/29.12.2017г., с което е изразила несъгласие с начислените й задължения за ТБО. С това тя по същество е обжалвала по административен ред АУЗ в частта относно установените с него задължения за ТБО, с оглед на което следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по заявлението й е бил началникът на отдел „МДТ“ при община Добричка. Вместо да препрати жалбата на компетентния за решаването й административен орган, кметът на община Добричка е изпратил писмен отговор с изх. № 180/18.01.2019г., с който е уведомил Я., че дължи оспорените задължения. Тъй като кметът на общината не е имал правомощия да разгледа жалбата по административен ред, то издаденото от него писмо има характер на уведомление, което е без правни последици за страните. Отговорът на кмета не може да замести липсата на произнасяне от надлежния административен орган, без оглед на обстоятелството, че писмото е било съгласувано с началника на отдел „МДТ“ при община Добричка. По делото липсват категорични данни жалбата срещу АУЗ да е била изпратена за разглеждане на началника на отдел „МДТ“ при община Добричка, поради което не е възникнала и фикцията на мълчаливо потвърждаване на акта по смисъла на чл.156, ал.4 от ДОПК. Следователно към момента на сезиране на съда липсва произнасяне на компетентния административен орган по жалбата по административен ред, което е абсолютна процесуална пречка за допустимостта на съдебното обжалване. По тези съображения подадената пред съда жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено. Доколкото кметът на общината не е изпълнил задължението си по чл.7, ал.2 от ДОПК, то с оглед на общите принципи за бързина и процесуална икономия административната преписка следва да се изпрати по подведомственост на началника на отдел „МДТ“ при община Добричка за произнасяне по жалбата на Я. от 29.12.2017г., като преди да разгледа жалбата по същество решаващият орган следва да прецени нейната срочност и редовност в съответствие с изискванията на чл.147 от ДОПК. 

Едва след изчерпване на реда за административно обжалване на акта и неговото евентуално потвърждаване (изрично или мълчаливо), за жалбоподателката ще е налице правна възможност да го оспори по съдебен ред.        

Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, във връзка с чл.130, ал.4 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, съдът

                              

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.А.Я. *** срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107—1-2017-1/ 05.01.2017г. на старши експерт в отдел „МДТ“ при община Добричка в частта относно установените с него задължения за ТБО.    

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 700/2019г. по описа на АдмС - Добрич.

ИЗПРАЩА делото като преписка на началника на отдел „МДТ“ при община Добричка за произнасяне по жалба („заявление“) с вх.№ 6108/29.12.2017г. на Ц.А.Я. с ЕГН ********** ***.   

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България.

 

                        

                                           Административен съдия :