№ 722
гр. С., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500837 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 21.11.2022г , постановено по гр.д. № 11721/2020г, Софийски
градски съд, ГО, І-18 състав е осъдил ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на
Т. С. К. и на К. П. К. чрез неговата майка и законен представител Т. К. по 135 000лв на
всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на П. К. К.-съпруг и баща на ищците, настъпила вследствие на ПТП
реализирано на 18.06.2020г, причинено по вина на водач на МПС, застраховал своята
ГО при ответника, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил предявените искове за
сумата над 135 000лв до 200 000лв и е присъдил законна лихва от 05.11.2020г. Съдът е
приел, че се установява съпричиняване на уврежданията от страна на починалия в обем
на 10%. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от
спора и доказаните разноски от страните.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника
ДЗИ-Общо застраховане ЕАД.
Решението на СГС е влязло в сила за сумата от по 60 000лв за всеки ищец, като
необжалвано.
Решението на СГС е обжалвано с обща въззивна жалба от ищците Т. К. и К. К.,
1
представлявани от адв. Н. в отхвърлителната му част. Въззивниците- ищци поддържат,
че решението е неправилно , поради неправилно приложение на материалния закон
чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорват обосноваността и правилността на извода на СГС
за наличие на съпричиняване. Поддържат, че по делото не се установява причинна
връзка между поведението на починалия и неговите увреждания. Подържат, че
определените обезщетения по размер са занижени, а не справедливи и не са съобразени
всички относими обстоятелства към размера на справедливото обезщетение. Молят
решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с
което предявените искове да бъдат изцяло уважени, като върху главниците бъде
присъдена законна лихва от 05.11.2000г. Претендират и разноски по делото.
Ответникът ЗАД ДаллБогг: живот и здраве АД обжалва първоинстанционното
решение в осъдителната му част. Въззивникът- ответник поддържа, че съдът е
определил завишени обезщетения и за непоискани от ищците вреди. Поддържа, че
неправилно съдът е приложил чл.51,ал.2 от ЗЗД и е определил съпричиняване в
занижен размер. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не
е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото. Поддържа, че в нарушение на
чл.53 от ЗЗД съдът не е обсъдил твърдяно съизвършителство при настъпване на
деликта. Сочи , че смъртта на П. К. е породила право на иск на други негови роднини
и по техните дела е прието съпричиняване от 50%, какъвто обем на съпричиняване
счита за правилен. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и
предявените искове да бъдат отхвърлени за сумата над 60 000лв.
Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивниците - ищци се представляват от адв. Н., която поддържа въззивната
жалба. Моли , по съображения развити в жалбата, предявените искове да бъдат
уважени изцяло, като изцяло поддържа оплакването си за липса на съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия. Възразява постановени решения във връзка със
същия деликт и същия пострадал да имат връзка с настоящото дело. Оспорва жалбата
на застрахователя. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът- ответник се представлява от адв. П., който оспорва жалбата на
ищците и поддържа жалбата на застрахователя. Поддържа, че по делото се установява
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия в по-голям от обема,
определен от първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивните жалби на двете страни.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице , против
застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така
предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието
на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка
ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на
основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното
дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на
застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е
причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както
причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото
лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение/ решението на СГС е влязло в
сила за сумата от по 60 000лв за ищец- присъдено обезщетение за неимуществени
вреди на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо
горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗАД ДаллБогг: живот и здраве АД дължи на ищците заплащане на
обезщетение за вреди, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща при ПТП,
настъпило на 18.06.2020г от водач застрахован по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е размера на дължимото се от ответника на
ищците обезщетение за неимуществени вреди , определен по реда на чл.52 от ЗЗД,
наличието и обема на съпричиняване и твърдяното от ответника наличие на
съизвършителство.
По делото е установено, че починалият П. К. е баща на ищеца К. и съпруг на Т.
К., съответно към момента на ПТП П. К. е бил на 44 години, съпругата му е била на
3
42години, а синът– на 3 години .
В о.с.з. на 24.03.2022г е изслушана и приета САТЕ, изготвена от в.л. инж. Е. ,
който дава заключение, че процесното ПТП е настъпило на АМ Тракия, в посока към
гр. С., между три автомобила. Произшествието е настъпило на прав пътен участък след
плавен ляв завой, без да има ограничаване видимостта на водача на л.а.Тойота.
Автомобилът се е движил със скорост от около 125км/ч. В същото време пред него се
намира спрял автомобил Сеат Леон. Водачът на л.а.Тойота е имал видимост към
спрелия Сеат, но не го е възприел, реагирал е със закъснение със спиране, поради което
л.а. Тойота е ударил с предна лява част задната част на л.а. Сеат. Ударът е настъпил
при скорост от около 93км/ч за л.а. Тойота и след него автомобилът продължил
движението си с остатъчна скорост от около 60км/ч, въртейки се и в аварийната лента
ударил спрелия л.а. Ауди 80. Според вещото лице дължината на опасната зона за
спиране на л.а. Тойота е около 136м. При тези данни вещото лице дава извод, че ударът
е бил предотвратим за водача на л.а. Тойота чрез своевременно спиране или
заобикаляне на спрелия автомобил. Вещото лице сочи, че л.а. Тойота е бил оборудван с
триточкови инерционни колани. Сочи още, че П. К., като пътник на задна лява седалка,
ако е бил с правилно поставен колан, не би достигнал с глава части от интериора на
автомобила при първоначалния челно-ляв удар. При последвалото въртеливо движение
тялото на пострадалия не би било ограничено от колана. Според вещото лице при
втория удар К. е получил травми от съприкоснованието с вратата и прпедмети вътре в
купето.
В същото о.с.з. е изслушана и СМЕ, изготвена от д-р М., който дава заключение,
че причината за смъртта на П. К. е тежка черепно-мозъчна травма, с развилите се
усложнения, като установените травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени
при процесното ПТП, а между уврежданията получени при процесното ПТП и
причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
В о.с.з. на 10.11.2022г е изслушана КСМАТЕ, изготвена от в.л. инж. Д. и д-р Н.,
които дават заключение, че при правилно поставен предпазен поставен колан
пострадалият не би се получил тежката черепно - мозъчна травма, довела до смъртта
му. Вещите лица са установили, че при първия удар тялото на пострадалия е политнало
напред и нагоре и вследствие на ротацията се е отклонило наляво , при което главата е
достигнала до горната част на средната колонка и тавана на автомобила, при което е
причинена тежката черепно-мозъчна травма. Останалите травматични увреждания са
получени при удари в предната седалка и ляво-странично в интериора на
автомобила.Според вещите лица получените травми навеждат на категоричен извод, че
К. е бил поставен предпазен колан.Според вещите лица при правилно поставен колан
биха се получили травми по тялото в областта, през която преминава колана, ключица,
ребра, гръдна кост. Тъй като шията и главата не са обхванати от колана в следствие на
4
високата скорост при удара биха могли да се получат травми в областта на шията в
следствие на камшичен удар.
В о.с.з. на 11.05.2023г е изслушана КСМАТЕ, изготвена от в.л. д-р Г. и инж. М. ,
които дават заключение, че отчитайки механизма на ПТП пасажерът на задна лява
седалка е достигнал с голяма сила с глава и лице вертикалната задна част на
шофьорската седалка. Ако е бил с правилно поставен колан , той не би позволил
движението на тялото напред и нагоре, при което челната част на главата не би
достигнала предната седалка, възможно средна колонка или таван и по този начин
пострадалият не би получил тежката черепномозъчна травма, която е водеща причина
за настъпилата смърт. Според вещите лица гръдната травма също би била
превантирана при поставен колан. Вещите лица сочат ,че при конкретния механизъм
на ПТП няма данни зда претърпян камшичен удар.
В о.с.з. вещите лица сочат,че предпазния колан е ефективен до скорост от около
60км/ч и при челен удар. Сочат, че при удар при скорост от 93км/ч е щяло да има
травми и при поставен колан, като не може да се каже дали биха били смъртоносни.
В о.с.з. на 24.03.2022г е изслушан свидетеля М. Р., която установява да живее със
семейството на ищцата и починалия от 7 години. Свидетелката установява, че
семейството било изключително сплотено, събирали се на празници, помагали си.
Двамата заедно отглеждали детето си К., грижели се за него. Бащата отделял много
време на детето.Свидетелката установява,че Т. приела тежко смъртта на съпруга си и
продължава да страда.Детето плачело за него, сънувало го. Установява , че детето се
затворило в себе си, трудно комуникирало с другите, често плачело. Свидетелката
установява,че Т. и П. живеели заедно в къща в с. ***. Установява,че двамата са имали
общи три деца.
Съдът кредитира свидетелските показания, които са житейски логични.
Свидетелката установява факти лично възприети от нея , които не се опровергават или
оспорват по надлежен ред по делото.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за вреди , претърпени на деликтно
основание се определя от съда по справедливост. Според съдебната практика
справедливостта изисква преценка на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, имащи своето отражение върху справедливото обезщетяване на
претърпените вреди. Такива обстоятелства при причинена смърт от непозволено
увреждане представляват начина на извършване на деликта, възрастта на увредения,
дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията
между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди,
икономическото условия в страната, оформящи общественото възприятие за
справедливост.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
5
доказателства- неочакваната смърт на млад мъж, глава на семейство, осигуряващ
стабилност и спокойствие в семейството, като съобрази близките семейни отношения
между ищците и починалия, изградени на основата на дългогодишна любов и
подкрепа, като съобрази създадените навици в общото ежедневие и бит, неочаквано и
необратимо прекъснати, като съобрази още , че ищцата остава без подкрепа и помощ
на която е разчитала, че продължава да мисли и жали за починалия,което е установено
от свидетеля като съобрази, че детето- момченце, му предстои израстване без баща ,
чиято липса ще усеща във всеки етап от неговото детство, че в семейството не могат да
преодолеят случилото се и да се върнат към своя предишен живот съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение за ищците възлиза на сумата от по 180 000лв
за всеки ищец. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. Следва да се съобрази и времето на
настъпване на вредата, към които момент се преценява и стандарта на живот в
страната, , доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
При така възприетите изводи за дължимостта на обезщетение за неимуществени
вреди съдът следва да се произнесе по направените възражения от ответника за
съизвършителство и съпричиняване на увреждането .
Ответникът застраховател навежда възражение за съизвършителство на деликта,
като сочи, че и друг водач на МПС, не само застрахования при него, е виновен за
деликтното увреждане на ищците.
По делото няма предявен иск против съизвършител на деликта, действал наред
със застрахованото при ответника лице- водач на МПС Тойота Авенсис. Привличането
на трето лице помагач на страната на застрахователя не разширява предмета на спора,
въведен с исковата молба от ищеца. Ето защо не е предмет на изследване в настоящото
производство поведението и на друг водач, застрахован при застраховател, различен от
ответника. Привличането на помагач има за предмет обвързването на главната и
подпомагащата страна със задължителната сила на мотивите при евентуален бъдещ
спор между тях, но не и установяване на факти, невъведени като спорни между
главните страни с исковата молба и отговора към нея. Нещо повече, дори и да е
налично съизвършителство при увреждането на ищците, то на основание чл.53 от ЗЗД
съизвършителите отговарят солидарно спрямо увредените лица. На осн. чл. 122 от ЗЗД
кредиторът- увреденото лице- може да търси изпълнение на цялото задължение от
които и да е от солидарните длъжници. В този случай този длъжник дължи пълно
удовлетворение на кредитора, а уреждането на отношенията между солидарните
длъжници е между тях- извънсъдебно или в отделно производство.
Ето защо ответникът дължи пълно удовлетворяване на ищците, дори и при
наличие на съизвършителство и наведеното възражение за съизвършителство по
6
делото е ирелевантно за спора и следва да бъде оставено без уважение.
Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа направеното възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на починалата , поради несъобразяване на
разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и неизползване на обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото се установява,че пострадалия П. К. е пътувал като пътник в л.а. Тойота
Авенсис на задна лява седалка без поставен обезопасителен колан. Този извод
съдебният състав намира за категорично установен от изслушаните по делото СМЕ,
САТЕ и две КСМАТЕ. Всички изслушани вещи лиза по делото категорично дават
заключение, че с оглед механизма на ПТП, ако пострадалият е пътувал с поставен
правилно колан, не би получил травмите по главата и гръдния кош. Сочат, че такива
травми са възможни за получаване само ако пътникът е пътувал без поставен колан.
Тези изводи на вещите лица, освен че са еднозначни и категорични, не се разколебават
от никакви доказателства по делото. По делото се установява от неоспорената СМЕ , че
причината за смъртта на П. К. е получената тежка черепно-мозъчна травма. Също така
и двете изслушани КСМАТЕ по делото дават заключение , че тази травма не би била
получена при поставен обезопасителен колан т.е. травмата, от която е починал К. е
получена в резултат на това,че същият не е ползвал обезопасителен колан. Както сочат
вещите лица действително при поставен колан и с оглед скоростта на движение на л.а.
Тойота Авенсис към момента на ПТП , пострадалият би получил други травми, но би
било спекулативно да се преценява какви и колко тежки биха били те. Категоричният
извод, относим към делото, е че при ползване на обезопасителен колан П. К. не би
получил травмата, станала при конкретното ПТП причина за прекъсване на живота му.
От изложеното следва , че поведението на пострадалия е било противоправно - в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП и в пряка причинна връзка с
настъпилото увреждане. При така установеното следва да се приеме,че е налице
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, което съдът определя на 1/3.
Този обем съпричиняване съдът приема като съобразява , че водачът на автомобила
носи по-голяма отговорност, доколкото е поел отговорността и за живота и здравето на
пътниците в автомобила си и че водачът е имал техническа възможност да предотврати
ПТП , която не е реализирал.
Неоснователно е позоваването на ответника- застрахователя на други дела с
7
предмет обезщетяване на вреди от смъртта на същото лице, причинена от същото ПТП,
по които дела е приет по-голям обем съпричиняване. Няма данни и при служебна
справка извършена от съда за влязло в сила съдебно решение, в което да е разглеждан
въпроса за обема на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия К. при
процесното ПТП, така че да се разсъждава дали този установен факт е обвързващ
настоящия състав.
При така възприетите размери на обезщетенията за неимуществени вреди и като
съобрази обема на съпричиняване на увреждането от страна на починалия съдът
приема, че предявените искове са основателни за сумите от 120 000лв за всеки ищец.
Върху така определените главници ответникът дължи лихва за забава като пред
настоящия съд няма въззивно оплакване против датата на забавата възприета от
първоинстанционния състав.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковите
претенции са уважени за сумата над 120 000лв до 135 000лв и в тази част предявените
искове следва да бъдат отхвърлени. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищците се дължи възнаграждение от
5718 лв над която сума решението на СГС следва да бъде отменено.
На застрахователят ищците дължат разноски от още 632.25лв до пълния дължим
размер от 3372лв, с оглед отхвърлената част от исковете.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от 9600лв, над която
сума решението следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция на пълномощника на ищците се дължи
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 4221.43лв. Сумата се получава като
се съобрази обжалваемия интерес- 140000лв за ищец, уважената част от исковете-
60 000лв за ищец и претендираното възнаграждение от пълномощника на ищците.
На ответника се дължат разноски от 3 000лв заплатени за държавна такса и
2х300лв- юрисконсултско възнаграждение.при съобразяване изхода от спора на
застрахователят се дължат разноски от 2057.14лв.
8
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263339 от 21.11.2022г , постановено по гр.д. №
11721/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-18 състав в частта, с която ЗАД
ДаллБогг: живот и здраве АД е осъдено да заплати на Т. С. К. и на К. П. К.
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 120 000лв до 135 000лв на всеки
ищец, както и в частта, с която ЗАД ДаллБогг:живот и здраве АД е осъдено да заплати
разноски по чл. 38 от ЗА за сумата над 5718 и държавна такса по сметка на СГС за
сумата над 9600лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Т. С. К. с ЕГН ********** и от К. П. К. с
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Т. К. против
ДаллБогг: живот и здраве АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на П. К. К., настъпила вследствие ПТП,
реализирано на 18.06.2020г , причинено от водач, сключил договор Гражданска
отговорност на автомобилистите при ответника, на осн. чл.432,ал.1 от КЗ , за сумите
над 120 000лв до 135 000лв за всеки ищец.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263339 от 21.11.2022г , постановено по гр.д. №
11721/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-18 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ДаллБогг: живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С. К.
Н. от САК сумата от 4221.43- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от
ЗА.
ОСЪЖДА Т. С. К. с ЕГН ********** и К. П. К. с ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Т. К. да заплатят на ДаллБогг: живот и
здраве АД с ЕИК ********* сумата от 2689.39лв- разноски , направени пред двете
съдебни инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника
ДЗИ-Общо застраховане ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10