Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 07.02.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 474 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1
от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост и насрещен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост
Производството
е образувано по искова молба на ищцеца А.Р.Ц.,
ЕГН ********** ***, срещу Ш. С.О., ЕГН **********; Р.С.О., ЕГН **********
и С.С.О., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че по силата на Нот.акт № 12
от 20.12.2016г. на Велинградския нотариус Мария Рангелова, е собственик на
поземлен имот №032116 в м.“Гюмюш дере” в землището на гр.Сърница, с площ 0.360
дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот
№032132 на К.Ц.; имот №032063 на Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот №032125 на Р.
Х. и имот №032121 - местен път на Община Сърница, ведно с 1/7 идеална част от
сграда - трансформаторен пост, едноетажна, със ЗС от 19 м2. Ответниците
притежавали в този имот единствено 1/14 ид.част от този трансформаторен пост,
но не били собственици на части от земята под тази сграда. Към 20.12.2016г.
процесният имот №032116 бил изключителна
собственост на бащата на ищеца -К.Д. Ц., на основание покупка и делба, видно от
Нот.акт №185 от 1996г. на Велинградския нотариус Г.Шуманов, както и от Договора
за доброволна делба акт № 326 от 2000г. на Нотариус Г.Халачев, вписан в
Службата по вписванията с вх.№658, акт №21, т.2, дело № 717/2000г. на
Велинградския нотариус Мария Рангелова.
Твърди също, че ответниците оспорвали правата
на ищеца върху процесната земя до размера на 1/4 идеална част, като се възползвали от
допусната грешка в Нот.акт №118/14.06.2016 г., точка 3-та. Това било така,
защото техните продавачи- съпрузите А. и Ш.О. никога не били притежавали права
на собственост до размера на 1/4 ид.част
от този поземлен имот, а единствените им права, съгласно Нот.акт № 77 от 1995г.
били върху 1/14 ид.част от трафопоста. Грешката била очевидна и произтичала от
съдържанието на този Нот.акт № 77 от 1995г., съгласно който праводателите на
ответниците били купили в съсобственост обособен имот - овчарник с площ от 1969
м2, с ясно посочени граници, който имот се намирал на около 150 м от процесния
имот, като двата имота дори не били съседни. Единственото общо между тези имоти
било, че те са попадали в бившия стопански двор на АПК Сърница и че са били
обслужвани от въпросния трафопост и за това са били прехвърляни идеални части
от него, без земята, на собствениците на конкретните отделни имоти, които се
обслужват от този трафопост.
Независимо, че ответниците се легитимирали
като собственици на общо 1/4 ид.част от
имота на ищеца, или по на 1/12 ид.част за всеки от тях, с тази сделка, оформена
по т.З-та от Нот.акт №118/14.06.2016г., те реално не били придобили права на
собственост, тъй като праводателите им също не са притежавали тази спорна 1/4 ид.част, с която са се разпоредили, без
правно основание. Ищеца се опитал доброволно да се споразумеят и да отстранят
съществуващата грешка, но за сега ответниците проявявали недобросъвестност и му
оспорвали правата върху имота - всеки от тях на по 1/12, или общо за 1 /4 ид.част.
Предвид
горното за ищеца бил налице правен интерес да предяви против тримата ответници
настоящия отрицателен установителен иск за собственост, за да се установи, че
тримата ответници не са собственици на по 1/12 - общо на 1/4 ид.части от
собствения му имот, като съгласно постулатите на ТР №8/2012г. на ОСГК на ВКС, в
настоящото исково производство тяхна била тежестта да докажат от къде те черпят
права на собственост за оспорваната 1/4
ид.част от процесния имот.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска съдът да се произнесе с Решение, с което приеме за
установено, че всеки от ответниците Ш.С.О., ЕГН-**********, Р.С.О., ЕГН-**********
и С.С.О., ЕГН-********** ***, не е собственик по на 1/12 ид.част от поземлен
имот №032116 в м.Тюмюш дере" в землището на гр.Сърница, с площ от 0.360
дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот
№032132 на К.Ц.; имот №032063 на Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот №032125 на Р.
Х. и имот №032121 - местен път на Община Сърница. Претенидира и разноски.
Правна
квалификация: чл.124 ал. 1 от ГПК-
отрицателен установителен иск за
собственост .
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. В него оспорват иска
като неосновател и го намират за недопустим, като излагат и следните съображения:
От представените по делото, а също така и от представените на тях с отговора
писмени доказателства се установявало, че така предявения иск е процесуално
НЕДОПУСТИМ и като такъв се иска да
се постанови съдебен акт, с който да се
прекрати производството по делото по
следните генерални съображения: Липсвал
правен интерес: за да бъде един иск допустим следвало да е налице правен
интерес от търсената съдебна защита от категорията на абсолютните. От съдържащите
се в кориците на делото, а също така от представения с настоящия отговор
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в службата по
вписвания-Имотен регистър-Велинград с вх. рег. №1029; дв. вх. рег. №1030, акт
№46, том 4, дело №520; дата 14.0б.2016г., било видно, с т.З от него по
възмезден път ответниците да са придобили недвижимия имота, предмет на
настоящото дело и при придобиването на собствеността да са били добросъвестни
купувачи; Изминал бил повече от законоустановения двумесечен срок за
евентуалното му оспорване, а именно повече от три години. Освен това ответниците
ползвали процесния имот вече 25 години, а имено: 23.11.1995г., видно от нот.акт
за покупко-продажба на недвижим имот №77 от 23.11.1995г. със страни: продавачи:
А. R Ц. /чичо на ищеца; брат на баща му/ и съпругата му М.К.Ц., а ответниците-
тримата братя - купувачи, като четвъртия купувач по договора е чичо им А. М.О.,
от когото и от съпругата му Ш.О. фактически изкупили техните идеални части от
имота. Ответниците ползвали процесния
имот вече 25 години и от 23.11.1995г., когато са закупили имота, без прекъсване
от никого; явно, спокойно. Никога имота не се бил ползвал от ищеца или от
праводателя му, а не се ползвал от ищеца
и към днешна дата. Тоест налице била изтекла в полза на ответниците абсолютната
придобивна давност за имота по смисъла на Закона за собствеността.
При
евентуалност и в случай, че не бъде уважено искането за прекратяване
производството по делото на процесуално основание; алтернативно твърдят, че
искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН и поради това се иска отхвърлянето му. Претендират и
разноски по делото.
Съдът е
намерил за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на иска,
тъй като липсвал за ищеца правен интерес, поради следното: Ищецът твърди, че е
налице спор за собственост между него и ответниците, а видно от отговора
действително се оспорва правото на собственост на ищеца. При което е налице
правен интерес от предявения иск. Дали същият е основателен подлежи на
доказване, респективно не е предпоставка за прекратяване на делото. Ето защо и възражение
на ответниците, като неоснователно е оставено без уважение. А и към момента
съдат не намира причини да промени това си становище.
В
о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Хрисчев, подържа иска и иска
уважаването му, по съображения изложени в защита.
В
о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.А., оспорват иска, подържат възраженията
си и иска отхвърлянето му, по съображения изложени в защита.
Съдът, като прецени
всички доказателства по делото и доводите на страните, прие за установена следната
фактическа обстановка :
Видно
от НА № 12/20.12.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот, с него К.Д. Ц. е
продал на ищеца – негов син А.Р.Ц. следните имоти: Поземлен имот №032116 в
м.Тюмюш дере” в землището на гр.Сърница, с площ 0.360 дка, с начин на трайно
ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот №032132 на К.Ц.; имот
№032063 на Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот №032125 на Р.Х. и имот №032121 -
местен път на Община Сърница, ведно с 1/7 идеална част от СГРАДА -
трансформаторен пост, едноетажна, със ЗС от 19 кв.м.
От
НА №185/03.10.1996г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че собствениците
А. R Ц. и съпругата му М.К.Ц., са продали на К.Д. Ц. /праводателя на
ищеца/ ½ идеална част от следните
имоти: 1. Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 4250 кв.м.,
представляващо парцел I /първи/ от имот „Овцекомплекс“, целия с площ от 26982
кв.м., находящ се в землището на с.Сърница, който имот се намира извън
регулация, при съседи: път и п.№2, ведно с намиращата се в парцела масивна
стопанска постройка на ЗП 800 кв.м.; 2. Дворно място, застроено и незастроено,
цялото с площ от 3400 кв.м., представляващо парцел 7 /седми/ от имот
„Овцекомплекс“, целия с площ от 26982 кв.м., находящ се в землището на
с.Сърница, който имот се намира извън регулация, при съседи: път и п.№6, ведно
с намиращата се в парцела масивна жилищна сграда на ЗП 150 кв.м.
От
представения Договор за доброволна делба от 20.09.2000г. /нотариално заверен/
се установява, че съделителите А. R Ц. и съпругата му М.К.Ц. и К.Д. Ц. /праводателя на ищеца/ са разделили
съсобствените мужду тях три мота: По силата на тази делба К.Д. Ц. /праводателя
на ищеца/ е станал собственик, като му е поставен в дял следния имот: Дворно
място, застроено и незастроено, цялото с площ от 2070 кв.м. представляващо
парцел I /първи/ от имот „Овцекомплекс“ на бившето ОССС „Сортови
семена“ с.Сърница, който парцел е извън регулацията на селото, при граници: от
две страни улица, парцели V, I и II,
ведно с построената в същия парцел Масивна стопанска постройка със ЗП от 400
кв.м., ведно с 1/14 ид. част от трафопоста находящ се в имот „Овцекомплекс“.
С
НА №77/23.11.1995г. за покупко-продажба на недвижим имот собствениците А. R Ц.
и съпругата му М.К.Ц., са продали на А. М.О., Р.С.О., Ш.С.О. и С.С.О., следния
съсобствен им имот, находящ се в землището на с.Сърница: 1969кв.м от Дворно място –земеделски земи,
застроено и незастроено, при граници: сграда овчарник №2, ограда, сграда
овчарник № 4, Р. Стам.., К.Ц., И.Ц., цалото дворно място състоящо се от 26982
кв.м. с граници: земеделски земи, път на общ.Велинград и дере, ведно с
източната половина от сграда – Овчарник № 4, която цялата е със ЗП от 800
кв.м., а източната половина е със ЗП от 400кв.м., ведно с входа от пътя до
сградата, ведно с 1/14 ид част от трафопоста находящ се дворното място, ведно с
общата ел инсталация и ВиК инсталация.
От
представения от ищеца НА № 118/14.06.2016г. за покупко-продажба на недвижим
имот се установява, че А. М.О. и съпругата му Ш.С.О. са продали на съсобствениците си –Ш.С.О.,
Р.С.О. и С.С.О., при равни пава от по 1/3 ид част за купувачите, собствените си
идеални части от следните имоти:
1.
1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- дървопреработка,
цялото с площ от 1548 кв.м., в местността „Гкмадош дере", представляващ
имот № 032107, койтто имотът е образуван от имот е № 032099, ведно е 1/4 от
построената в имота сграда - дърводелски цех, цялата със застроена площ от 407 кв.м.,
ведно с В и К и ел. Инсталация,
2.
1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- стопански ДВОР,
целият с площ от 272 кв.м., находят се в местността „Гюмюш дере",
представляващ имот № 032118, като имотът е образуван от имот с № 032099, при
граници и съседи: имот № 032119 - стопански двор на Р.Б., имот № 032113 -
полски път на общ.Сърница, имот № 032122 - стопански ДВОР на „Лес ГРУП
2010" ЕООД, имот № 032096 - дере на община
3.
1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- стопански ДВОР,
целият с площ от 360 кв. метра, находят се в местността „Помпаш дере",
представляващ имот № 032116, ведно с 1/14 идеална част от трафопоста, находят
се в имота, като имотът е образуван от имот с № 0320991, ПРИ граници и съседи:
имот N5 032132, им.№ 032063, им.№ 032125 –стопански двор на Р.Х. и им.№ 032121
–полски път на общ.Велинград
Този
нотариален акт е именно оспорен от ищеца в частта му по т.3 с която е
прехвърлена собствеността върху 1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на
трайно ползване- стопански ДВОР, целият с площ от 360 кв, метра, находят се в
местността „Помпаш дере", представляващ имот № 032116 на ответниците.
По
делото няма доказателства за това въз основа на какъв документ за собственост прехвърлителите
по НА № 118 - А. М.О. и съпругата му Ш.С.О. са станали собственици на имот идеална
част от № 032116 площ от 360 кв. метра. Няма данни за това и съсобствениците им А. М.О., Р.С.О., Ш.С.О. и С.С.О.
някога да са придобивали собствеността върху останалите идеални части от този
имот. Точно обратно от НА №77/23.11.1995г. се установява само, че горните лица
са придобили собствеността само върху 1/14 ид част от трафопоста находящ се Стопанския
двор, но не и земята върху която е построен този трафопост.
Ето
защо и без наличие на каквото и да било правно основание, тоест без
прехвърлителите А. М.О. и съпругата му Ш.С.О. да са били собственици на имот
идеална част от № 032116 площ от 360 кв. метра са прехвърли на ответниците
такава собственост, каквато не са притежавали.
Ответниците
обаче твърдят, че са станали собственици на процесния имот № 032116 площ от 360
кв. метра, като са придобили собствеността на оригинерно основание – по
давностно владение, тъй като са ползвали
процесния имот вече 25 години и от 23.11.1995г., когато са закупили имота,
без прекъсване от никого, явно и спокойно.
За доказване на твърдението си, че са станали
собственици по давност са ангажирали гласни доказателства, като е разпитан
свидетеля И.Т– без родство със страните. Свидетелят твърди, че той също имал
място там – в бивше стопански двор на АПК, което закупил от А. и М.Ц.. Имал
собственост върху част от трафопоста, а върху земята на която е построен, но за
последното не е сигурен. Свидетелят твърди, че процесния имот бил ползван от
него, а и от ответниците, като както той така и те оставяли, като паркирали там
когато име нужно автомобилите си, за да не затварят улицата. Твърди също, че от
1997г. до сега не бил виждал Ц., нито да посещават имот нито да го ползват.
От показанията на свидетеля на ищеца –К. Ц., негов баща се установява следното: Свидетелят знае за имота на сина му с трафопоста, тъй като го имал от него, защото той му го прехвърлил този имот. Преди това през 1996 година свидетеля бил купил от брат си - А. R Ц. един имот, като тогава закупения имот бил 3 .600 кв.м, а брат му го купил от АПК. Там имотите били разделени на 7 части и свидетелят купил 7-мия имот който е 3600 дек. След като купил целия имот, го продал на парчета. Останали само тези 360 кв. метра и това което останало го прехвърлил на сина си. Прехвърлил го на сина си от 2017 година, тогава възникнал спора. До 2017 год. нямало никакви спорове. След няколко месеца се указало, че има съсобственик. Свидетелят сочи, че ответниците имат имот източно от неговия на 150 метра. Тези имоти са ги закупили от брат му. Те са на 150 метра от неговия имот и нямат нищо имота му. Те имали достъп до ток, защото от там се захранвал с ток целия комплекс, който бил един цял комплекс. Чичо му прехвърлил неговия дял на тримата братя, но същевременно с прехвърлянето включили и неговия имот, а от къде са взели неговите 360 кв.м за да се включат като собственици на неговия имот не знае. Свидетелят твърди, че до 2017 год. не е имало никакви спорове. Никой не бил влизал в имота му и не бил имал проблеми. Към 2016 година в края на годината го прехвърлих и до тогава никой не му бил пречил да го ползва и владее. Ползвал имота си за паркиране на колите и други работи си бил слагал понякога- различни материали - и не бил имал проблеми с никой, до ден днешен. Имота бил до самия път и имало вътрешен път. Можело всеки да иде там. Аз там съм си оставял и материали по някога. Не можело всеки да си оставя материали там, тъй като щял да го предупреди че няма право там да ходи на това място, понеже е негова собственост. Самият той спирал оставял си материали. През цялото време от 1996 година от както го купил това място до 2016-2017 -2018 г. си бил все там и си ползвал мястото, като паркирал и си оставял дървен материал там през годините, точно в този имот. Имота го ползвал от 1996 година, купил си го и е бил негова собственост.
Съдът
кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като са дадени от лица
лично възприели фактите и обстоятелствата за които свидетелстват, а и те се
подкрепят и от писмените доказателства по делото. Специално показанията на св.
И.Тсе
установява, че той и ответниците понякога използвали процесния имот и си
паркирали колите там, но същевременно не се установява някога да са заявявали
права на собственост върху този имот към ищеца или неговия праводател.
По
делото е приета и СТЕ изготвена от в.л.Г., неоспорена от страните, която съдът
кредитира, като компетентна
безпристрастна. Видо от заключение
по СТЕ е следното: 1 .Имота на ищеца, описан в н.а.№ 12 / 2016г., представлява
Поземлен имот № 032116 с площ от 0,360 дка, в местността ”Гюмуш дере”, землище
гр.Сърница с ЕКАТТЕ 70648 по КВС на ОСЗ гр.Сърница с определен начин на трайно
ползване- стопански двор, ведно с 1/7 ид.част от Сграда-Трансформаторен пост
със З.П. от 19,00м.кв., който имот е образуван от имот № 032099, целият от 26
982 м.кв.,при граници: имот№ 032152-К.Ц.; имот № 032125-Р. Х.; имот №
032063-ДПФ-МЗХ; имот №032121 -местен път.
Не
може да се установи идентичност с имотите, придобити от праводателя на ищеца и
описани в н.а.№ 185/1996г. и договора за делба от 2000г, тъй като същите
описват имоти и сгради с различна площ и обозначение по изготвен тогава
Парцеларен план на бивше ОССС- Сортови семена с.Сърница, който имот е бил с
площ от 26 982 м.кв. Идентичност се установява само със Сграда-Трансформаторен
пост със З.П. от 19,00м.кв., от която сграда ищеца притежава 1/7 ид.част.
Имота
на ответниците и описан в н.а.№ 77/1995г. представлява-Поземлен имот № 032107 с
площ от 1, 540 дка. в местността ”Гюмуш дере”, землище гр.Сърница с ЕКАТТЕ
70648 по КВС на ОСЗ гр.Сърница с определен начин на трайно ползване-
Дървопреработка, ведно със Сграда от 407м.кв и Поземлен имот № 032118 с площ от
0,273 дка. в местността” Гюмуш дере”, землище гр.Сърница с ЕКАТТЕ 70648 по КВС
на ОСЗ гр.Сърница с определен начин на трайно ползване-стопански двор, които
имоти са образувани от имот № 032099, целият от 26 982 м.кв.,при граници: имот
№ 032119 и 103-Р.Ш.Б.; имот № 032136-К.С.Ц.; имот № 032122-Лес Груп ЕООД; имот
№032113-местен път; имот № 032096- дере; имот № 032108- Б.С.А., ведно с общ
вход от пътя до сградата и 1/14ид.част от трафопоста, находящ се в дворното
място.
По
сега действащата КК и КР на гр.Сърница, имота на ищеца е Поземлен имот с
идентификатор 70648.32.116 с площ от 360 кв.м. и стар номер 032116. А на ответниците
представляват: Поземлен
имот с идентификатор 70648.32.107 с площ от 1547 кв.м., стар номер 032107
и Поземлен имот
с идентификатор 70648.32.118 с площ от 272 кв.м., стар номер 032118. Трафопоста е
сграда с идентификатор 70648.32.116.1.
Според
разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание и приложената към
експертизата скица, имота на ищеца и имотите на ответнците се намират на съвсем
различни места и дори не са близо един до друг, което е видно и от скицата.
Съдът
кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като се подкрепят и от
писмените доказателства и от заключение по СТЕ. Специално показанията на св.С.А.
в частта имота да е бил ограден от ограда по нанесените имотни граници, която е
била до терена отреден за улица, се подкрепят от Акт за непълноти и грешки от
20.04.2007г, в който се сочи, че границите на ПИ №82 са материализирани с
огради.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи:
Безспорно
се установява по делото, че собственост на
ищеца А.Р.Ц. са следните имоти: Поземлен имот №032116 в м.“Гюмюш дере” в
землището на гр.Сърница, с площ 0.360 дка, с начин на трайно ползване:
стопански двор, при граници и съседи: имот №032132 на К.Ц.; имот №032063 на
Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот №032125 на Р.Х. и имот №032121 - местен път
на Община Сърница, ведно с 1/7 идеална част от СГРАДА - трансформаторен пост,
едноетажна, със ЗС от 19 кв.м.
И
тъй като не се установява праводателите на ответниците някога са били
собственици на спорната 1/4 идеална част от Поземлен имот № 032116 с начин на трайно ползване- стопански ДВОР, целият
с площ от 360 кв., то и нямало е как да прехвърлят на ответниците тази идеална
част от имота. Съответно те не са станали собственици на тази идеална част по
силата на НА № 118/14.06.2016г.
Напълно
неоснователни съдът намира твърденията на ответниците, че са придобили по
давност спорната 1/4 идеална част от Поземлен имот № 032116, поради следното:
На първо място придобива се собственост по давностно владение на имот или на
реално обособени части от имот, тъй като само такива могат да се предмет на
владение от несобственик, а от тук и на придобиване на собственост на
оригинерно основание – т.е. по давност. Няма как да се придобие собственост по
давност на части идеална част от един поземлен имот, тъй като това би
означавало лицата които се позовават на давност да са владели едновременно със
собственика целия имот. На следващо място използването на един имот за да си
паркираш в него колата, каквито действия по делото има данни да са извършвали
ответниците, не може да обоснове владение с намерение за своене. А дори ида са
имали ответниците или техните праводатели такива намерения за своене на имота,
то няма данни такова да е демонстрирано пред собственика някога, тоест да е
достигнало до неговото знание. Ето защо и възражението на ответниците за
придобивана на спорните 1/4 идеална част от Поземлен имот № 032116 е
неоснователно.
При така установеното от фактическа
страна и по изложените съображения,
съдът намира, че предявеният от
ищеца А.Р.Ц., ЕГН **********, срещу Ш. С.О.,
Р.С.О. и С.С.О., иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост, е допустим и основателен, поради което следва да бъде уважен, като се ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че не
са собственици на общо 1/4 идеална част от Поземлен имот № 032116 , а всеки от
тях не е собственик по на 1/12 ид.част от поземлен имот №032116 в м.“Гюмюш дере"
в землището на гр.Сърница, с площ от 0.360 дка, с начин на трайно ползване-
стопански двор.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
разноски на ищеца в размер на 575 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК. Не са
налице предпоставките по чл. 78,ал.3 от ГПК за присъждане разноски в полза на
ответниците, тъй като предявения иск е уважен изцяло, а направените от тях
такива остават за тяхна сметка.
Водим от горното и на
основание чл. 124,ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.Р.Ц., ЕГН ********** *** от една страна и Ш. С.О., ЕГН **********; Р.С.О., ЕГН **********
и С.С.О., ЕГН ********** *** –от друга, ЧЕ
Ш. С.О., ЕГН **********; Р.С.О., ЕГН **********
и С.С.О., ЕГН ********** ***, не са
собственици на по
на 1/12 ид.част , или общо на 1/4 идеална част от следния имот: Поземлен имот № 032116 с
идентификатор 70648.32.116, находящ се в
м.“Гюмюш дере" в землището на гр.Сърница, с площ от 0.360 дка, с начин на
трайно ползване- стопански двор.
ОСЪЖДА Ш. С.О.,
ЕГН **********; Р.С.О., ЕГН ********** и С.С.О., ЕГН ********** ***, да заплатят на А.Р.Ц., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 575,0 лева / петстотин седемдесет и пет лева/
- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а препис от него да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………………