№ 5855
гр. -**, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110147498 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
238525/25.08.2023 г., с която от името на „**“ ЕАД, ЕИК ** против *** са
предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК,
вр. чл. 98а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6 682,24 лева
(шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и 24 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 01.10.2022 г. до 28.11.2022 г. за обект с
клиентски № ---, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 237,58 лева (двеста
тридесет и седем лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 22.11.2022 г. до 29.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 107829/19.04.2023 г., ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ***, както следва: 1/ сумата от 6
682,24 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и 24 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 01.10.2022 г. до 28.11.2022 г. за обект с
1
клиентски № ---, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 237,58 лева (двеста
тридесет и седем лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 22.11.2022 г. до 29.03.2023 г.
На 21.04.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена
на настоящия ответник, като в законоустановения срок същият е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. На 28.07.2023 г. ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на
25.08.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на Комбиниран договор № ********** от 12.01.2022 г.
за продажба на електрическа енергия, сключен между „**“ ЕАД /с предходно
наименование --“ АД/, в качеството му на продавач и краен снабдител, и **, в
качеството му на купувач и краен клиент. Поддържа, че в изпълнение на този
договор в периода 01.10.2022 г. - 28.11.2022 г. е доставил електрическа
енергия за стопанска и обществена дейност на стойност от 6682,24 лева до
следния имот, собственост на ответника, а именно: гр. -**, УПИ IX – 1943, кв.
35, ВР. СТР. – Строителен обект, с клиентски номер ---. Излага твърдения, че
с измененията на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 57 от 2020 г., в сила от
01.10.2020 г./ било уредено крайните снабдители да осигуряват снабдяването
с ел. енергия само на битови крайни клиенти, като небитовите /какъвто е и
ответникът/ следвало да бъдат клиенти на търговец на електрическа енергия
или на доставчик от последна инстанция /какъвто бил ищецът/. Поддържа се,
че след като ответникът не е избрал доставчик на ел. енергия и не е сключил
договор с такъв в срок до 01.07.2021 г., то на основание § 15, ал. 5 от ПЗР на
ЗИДЗЕ е следвало да се снабдява с ел. енергия при условията на чл. 95а ЗЕ от
доставчик от последна инстанция, какъвто бил ищецът. Ищцовата страна
сочи, че ответникът не е заплатил дължимата цена за електрическ енергия за
периода 01.10.2022 г. - 28.11.2022 г. в размер на 6682,24 лева, поради което е
изпаднал в забава и следвало да заплати обезщетение за забава в размер на
237,58 лева, за периода 22.11.2022 г. - 29.03.2023 г.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват
2
предявените искове. Поддържа се, че ответникът е добросъвестен ползвател
на услугите, предоставени от ищеца, предвид всички изпълнени до момента
задължения по договора за покупко-продажба на електрическа енергия. До
момента на предявяване на настоящата искова молба доверителят ми е
изплащал всички задължения по получени от страна на дружеството
фактури, което би могло да се удостовери след справка от ищеца в системата
на електроснабдителното дружество.
Отделно от гореизложеното се твърди, че след промените в Закона за
енергетиката, ответникът е бил прехвърлен към електроснабдителното
дружество, без да бъде изрично предупреден за това и без да е имал
възможност да направи своя избор за покупкопродажба на енергия от друго
електроразпределително дружество при условия и цени каквито намери за
добре. В случая е получил услугата, без да е договарял условия и без да е
имал възможност да се ползва от правото си на избор и свободната воля при
договаряне.
Освен това се сочи, че до момента на получаване на исковата молба,
ответникът не е бил поканен доброволно да изпълни твърдените с исковата
молба задължения.
Като неоснователна се оспорва и претенцията за мораторна лихва.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК с правно основание чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с вр. с чл.
327 ТЗ, чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД,
съдът намира следното:
По иска с правно основание 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл.
79 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи съществуването на договорни
отношения между него и ответника с предмет доставка на електрическа
3
енергия, в това число качеството си на доставчик от последна инстанция,
респ. - качеството на ответника на небитов краен клиент на ел. енергия, обема
на реално доставената в процесния имот електрическа енергия за исковия
период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, както
и изпадане на ответника в забава за заплащане на дължимите главници за
електрическа енергия, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правното действие на твърдените в исковата молба договори за
търговска продажба попадат под приложното поле на ТЗ, тъй като се твърди
договорното правоотношение да е възникнало между търговци и за тях следва
да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1,
във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли
правото на собственост върху описаните в процесните фактури и складови
разписки стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника - да
заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договора
- арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма. Без значение е начинът на договаряне,
същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за
да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно
правоотношение. Само наличието на последното не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне
при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще
възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. В
случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта
фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за
4
породените от него права и задължения, но не е условие за действителността
му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на
договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата,
а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на
тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора
/получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на
облигационната връзка.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че че през процесния период страните в настоящото
производство са били обвързани от валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба и доставка на електрическа енергия,
по силата на сключения между тях Комбиниран договор № ********** от
12.01.2022 г. за продажба на електрическа енергия, сключен между „**“ ЕАД
/с предходно наименование --“ АД/, в качеството му на продавач и краен
снабдител, и **, в качеството му на купувач и краен клиент.
Същевременно горните обстоятелства се установяват и от събраните по
делото доказателствен материал, включително приетият като писмено
доказателство по делото Комбиниран договор № ********** от 12.01.2022 г.
за продажба на електрическа енергия, сключен между „**“ ЕАД /с предходно
наименование --“ АД/, в качеството му на продавач и краен снабдител, и **, в
качеството му на купувач и краен клиент.
От събраните по делото доказателства, а именно заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
техническа експертиза, се установи в производството, че ищецът
/респективно дружеството на което същото е правоприемник - -- АД/ е
изпълнил задължението си, поето по процесния Комбиниран договор №
********** от 12.01.2022 г. за продажба на електрическа енергия, сключен
между „**“ ЕАД /с предходно наименование --“ АД/, в качеството му на
продавач и краен снабдител, и **, в качеството му на купувач и краен клиент,
като в заявения в исковата молба период е доставил електрическа енергия за
небитови нужди в имот, представляващ обект с клиентски № ---.
Същевременно това обстоятелство се установява и от събраните по делото
5
доказателства.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че
именно ответното дружество е отправило предложение до ищеца
/респективно дружеството на което същото е правоприемник - -- АД/ за
сключване на Комбиниран договор № ********** от 12.01.2022 г. за
продажба на електрическа енергия, сключен между „**“ ЕАД /с предходно
наименование --“ АД/, в качеството му на продавач и краен снабдител, и **, в
качеството му на купувач и краен клиент, като предложението е прието и
такъв договор е сключен именно между страните в настоящото производство.
Възраженията на ответника, че ищцовото дружество не е материално
легитимирано да претендира цената на доставената и консумирана в
процесния имот, през заявения в исковата молба период, електрическа
енергия, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Ноторно
известно е и се установява от събрания доказателствен материал, че ищцовото
дружество е правоприемник на -- АД, като в тази връзка именно върху ищеца
са преминали всички права, задължения и фактически отношения на
дружеството -- АД, включително задължението да доставя до процесния имот
електрическа енергия за небитови нужди, респективно, да получава
продажната цена на доставената и консумирана в процесния имот
електрическа енергия, включително за процесния период.
Както се посочи по-горе, не е спорно, че ищецът /респективно
дружеството на което същото е правоприемник - -- АД/ е изпълнил
задължението си, поето по процесния Комбиниран договор № ********** от
12.01.2022 г. за продажба на електрическа енергия, сключен между „**“ ЕАД
/с предходно наименование --“ АД/, в качеството му на продавач и краен
снабдител, и **, в качеството му на купувач и краен клиент, като в заявения в
исковата молба период е доставил електрическа енергия за небитови нужди в
имот, представляващ УПИ IX-1943, кв. 35 находящ се в гр. -**, клиентски №
---.
Същевременно това обстоятелство се установява и от събраните по
делото доказателства.
По делото са представени 2 броя фактури, както следва: фактура №
********* от 10/11/2022 г. и фактура № ********* от 10.12.2022 г., ---,
издадени на името на ** за обект – представляващ -- находящ се в гр. -**,
6
клиентски № ---, съобразно които за периода 06.06.2021 г .- 31.03.2022 г.
консумираната ел. енергия за имота възлиза на обща стойност от 6682,24 лева
/след приспадане на компенсацията по РМС/.
Горните обстоятелства се установяват и от заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, и която съдът
намира, че следва да кредитира изцяло.
От изложеното следва, че по делото е доказано потреблението на ел.
енергия в процесния имот за периода 01.10.2022 г. до 28.11.2022 г. на парична
стойност от 6682,24 лева, колкото претендира ищецът. В тежест на ответника
по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да установи по безспорен начин, че е
погасил вземането чрез плащане или друг способ. По делото не са направени
твърдения, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Същевременно
от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, неоспорена от
страните и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза, се
установява в производството, че по процесните фактури не са извършени
плащания.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 от приложимите общи условия към договора
за продажба на ел. енергия, потребителят заплаща на продавача стойността на
ел. енергия веднъж месечно, като продължителността на периода за плащане
е 10 дни. В издадените фактури изрично е посочен срокът за плащане на
задълженията по тях. Съгласно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато денят на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно, от деня, следващ 10-тия ден за плащане,
ответникът изпада в забава и от този момент дължи мораторна лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, която съдът определя в размер на 268,29 лева /изчислена
посредством лихвен калкулатор на НАП/. С оглед принципа на
диспозитивното начало, обаче, акцесорната претенция следва да бъде уважена
до предявения размер от 237,58 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС има ищецът.
От името на същия е направено искане за присъждане на разноски в
7
производството, като са представени и доказателства за извършването на
такива, а именно: за заплатена държавна такса в исковото производство по
гр.д. № 47498/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 138,40
лева, за заплатени депозити за вещи лица в размер на 750,00 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1190,38 лева /с включен
ДДС/.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение в производството.
Съдът намира, че възражението е неоснователно, доколкото
претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в размер
на 1190,38 лева /с включен ДДС/ е в минималния размер, предвиден за
съответния вид работа, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
***, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „**“ ЕАД, ЕИК **
сумата от 2078,78 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 47498/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 49355/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ищеца е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 49355/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като са представени доказателства за извършването на такива. а
именно: за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. №
20469/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 138,40 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева /с включен
ДДС/.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
***, ЕИК --, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „**“ ЕАД,
ЕИК ** сумата от 378,40 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 20469/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
8
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от името на „**“
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---, --- против ***, със
седалище и адрес на управление: гр. -**, бул. Цар - III № 85, ет. 1, ап. 2, по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени
искове иск с правно основание 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 95а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „--“ ЕООД, ЕИК -- дължи в полза на „**“ ЕАД, ЕИК
**, суми, както следва: 1/ сумата от 6 682,24 лева (шест хиляди шестстотин
осемдесет и два лева и 24 стотинки), представляваща цена на доставена и
потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.10.2022 г.
до 28.11.2022 г. за обект, представляващ -- находящ се в гр. -**, клиентски №
---, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.04.2023
г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 237,58 лева (двеста тридесет и
седем лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
22.11.2022 г. до 29.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 21.04.2023 г. по гр.д. № 49355/2022 г. по описа на
СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ---- да заплати в
полза на „**“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---, ---, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 378,40 лева, представляваща разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 49355/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: ---- да заплати в
полза на „**“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---, ---, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2078,78 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 47498/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10