№………..……./
…..02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното
от съдия Маринов
частно
търговско дело № 15 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250,
ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н "Лозенец", „Експо 2000", бул. "Н.Вапцаров"
№ 55, представлявано от Недялко Великов Михайлов - Изпълнителен директор и
Михаил Танев Петков - Прокурист, действащи чрез пълномощника си юриск.
Антоанета Цветкова, срещу Решение №4440/22.10.2019г, постановено по гр.д
№9813/18г. по описа на ВРС, с което е върната като недопустима искова молба в
частта, с която са предявени осъдителни искове срещу ответника М.Н.Г., ЕГН **********
да бъде осъден ответникът да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумите,
представляващи изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от
17.10.2014г., а именно: изискуема главница в размер на 15 945,93 лв.
(петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и три
стотинки); изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв.
(четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за
периода от 10.09.2017г. до 29.01.2018г. вкл., наказателна лихва в размер на
55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки), начислена за периода от
10.10.2017 г. до 08.02.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на искова молба до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага становище, че съдът дължи произнасяне
по евентуалния осъдителен иск, поради факта, че не е уважен в цялост основният
установителен иск на Банката и поради настъпилите в хода на производството
обстоятелства, водещи до промяна на основанието, на което се претендира
вземането на жалбоподателя. Признава обстоятелството, че Договорът за
студентски кредит от 17.10.2014г. е основният юридически факт, от който
произтича претендираното от него материално право, но сочи, че изискуемостта е
друг юридически факт, който представлява част от целия фактически състав,
материализиращ основанието на исковата претенция. Ищецът претендирал както
падежиралите и незаплатени вноски по Договора, така и предсрочно изискуемата
главница, като твърдението за предсрочна изискуемост на част от вземането се
основавало на факти, настъпили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ако се приемело обратното се достигало до
неправилния извод, че дори един бъдещ исков процес, основаващ се на последващо
падежирали и станали изискуеми вноски или последващо обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, би бил недопустим. На следващо място жалбоподателят
сочи, че след като не е налице предсрочна изискуемост на по-ранен етап било
допустимо изискуемостта да бъде обявена на ответника с връчване на препис от
молбата., с което се постигало изменение на договор и се променя погасителния
план и крайния падеж на цялото задължение. Тъй като обявяването на предсрочната
изискуемост било обстоятелство, настъпило в хода на исковото производство,
твърди че съдът съгласно чл.235, ал.З ГПК е длъжен да го вземе предвид. По
изложените съображения моли за отмяна на обжаланото първоинстанционно решение с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна М.Г..
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Производството пред РС-Варна е образувано въз основа на
искова молба, подадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, район „Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „Н.
Вапцаров“ № 55, срещу ответника М.Н.Г., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК, да
бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми, произтичащи от Договор за студентски кредит от 17.10.2014 г.: изискуема
главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и
пет лева и деветдесет и три стотинки), ведно със законна лихва за забава за
периода от 09.02.2018 г. до изплащане на вземането; изискуема редовна
(възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет
лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г до
29.01.2018г. вкл.; наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева
и дванадесет стотинки), начислена за периода от 10.10.2017г до 08.02.2018г.
вкл., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 226/02.03.2018 г. по ч.гр.д.№86/2018 г.
на Районен съд – Омуртаг.
В условията на евентуалност, в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с
чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на кредита, е
предявен осъдителен иск, да бъде осъден ответникът да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумите, представляващи изискуеми вземания по Договор за
студентски кредит от 17.10.2014г., а именно: изискуема главница в размер на 15
945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и
три стотинки); изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв.
(четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за
периода от 10.09.2017г. до 29.01.2018г. вкл., наказателна лихва в размер на
55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки), начислена за
периода от 10.10.2017 г. до 08.02.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на искова молба до окончателното й изплащане.
С Решение № 2699/17.06.2019 г. ВРС е приел за установено в
отношенията между страните, че М.Н.Г. дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 226/02.03.2018 г. по
ч.гр.д.№86/2018 г. на Районен съд – Омуртаг.:
765.63 лева - падежирала главница,
ведно със законна лихва за забава за периода от 09.02.2018 г. до изплащане на
вземането, като е отхвърлил иска за горницата над 765.63 лева до 15 945.93
лева;
308.78 лева – падежирала просрочена лихва по месечни
вноски с падежи в периода 10.02.2019 г. – 10.05.2019 г., като е отхвърлил иска
за горницата над 308.78 лева до 419.47 лева, начислена за периода 10.09.2017г.
– 29.01.2018г. вкл.;
17.15 лева – наказателна лихва за забава в периода
16.01.2019г. – 10.05.2019г., като е отхвърлил иска за горницата над 17.15 лева
до 55.12 лева, начислена за периода 10.10.2017г. – 08.02.2018г. вкл. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е
поискал на основание чл. 250 от ГПК ВРС
да се произнесе по отношение на предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове в отхвърлителната част на решението.
С Определение № 3431/27.09.2019 г., постаовено по в.т.д.
№ 1488/2019 г. по описа на ВОС е отменено Решение № 3295/17.07.2019 год.,
постановено по гр.дело № 9813/2018 год. на РС – Варна, с което оставена без
уважение подадената от ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********
молба с вх. № 46370/26.06.2019 г. за допълване на Решение № 2699/17.06.2019 г.,
постановено по гр.д.№9813/2018 г. на ВРС, на осн. чл.250 от ГПК и делото е
върнато на същия състав на Районен съд – Варна за произнасяне по евентуалния
осъдителен иск в частта, в която е отхвърлен установителния иск по чл.422 ГПК.
Въз основа на дадените задължителни указания
първоинстанционния съд е постановил обжалваното решение от 22.09.2019 г. /по
същността си определение/, с което е върнал като недопустима исковата молба, в
частта, с която са предявени в условията на евентуалност исковете са осъждане
на ответника и е прекратил производството в посочената част.
Съгласно задължителните постановки на т. 11 б от TP № 4
от 18.06.2014 г. по TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство.
Уведомлението на длъжника, че кредитора прави кредита
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба след
издаване на заповедта за изпълнение, има за последица настъпването
изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена
заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност, с оглед на което обжалваното първоинстанционно
решение, имащо характер на определение, с което исковата молба е върната, а
производството прекратено по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове е неправилно, и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да
бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на
предявените осъдителни искове в отхвърлителните части на основното решение.
С оглед факта, че с настоящото
определение не се слага край на правния спор по предявените искови претенции, а
висящността на същите се възобновява, по арг. на чл. 81 от ГПК не следва да
бъдат присъждани разноски на жалбоподателя, а по отговорността за разпределение
на същите ще се произнесе исковият съд с постановения акт по същество, като
съобрази и разноските, извършени в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение
№4440/22.10.2019г, постановено по гр.д №9813/18г. по описа на ВРС, с което е
върната като недопустима искова молба в частта, с която са предявени осъдителни
искове срещу ответника М.Н.Г., ЕГН ********** да бъде осъден ответникът да
заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумите, представляващи изискуеми
вземания по Договор за студентски кредит от 17.10.2014г., а именно: изискуема
главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и
пет лева и деветдесет и три стотинки); изискуема редовна (възнаградителна)
лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и
седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г. до 29.01.2018г. вкл.,
наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет
стотинки), начислена за периода от 10.10.2017 г. до 08.02.2018г. вкл., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на искова
молба до окончателното й изплащане.
ВРЪЩА
делото на същия
състав на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове, при съобразяване с изложените в
настоящото определение мотиви.
НЕ
ПРИСЪЖДА разноски.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: