РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Видин, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20251320101342 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие.
Подадена е молба вх. № 6588 от 28.05.2025 г. с правна квалификация чл.
12 - 19 от ЗЗДН.
Образувано е по молба от М. М. М., ЕГН **********, от гр. **********
за защита от домашно насилие, упражнявано върху нея от Ц. И. Т., ЕГН
**********, от гр. ********.
Сочи се от молителката, че от 2016г. е във фактическо съжителство с Ц.
Т., като почти от началото на техните взаимоотношения тя е жертва на
физическо, психическо и вербално насилие от страна на Т., което се
изразявало в почти постоянни побои, обиди, унижения, както и пълна липса
на грижа към нея и детето им.
Излага, че през 2018 г. бил първият акт на физическо насилие. Помолила
Т., да отиде с нея на един от медицинските прегледите, на които водела
дъщеря им. До този момент той никога не бил ходил с нея на медицински
прегледи, дори и когато била бременна. Спомня си, че в медицинския център
чакали повече от час, за да ги приемат, което видимо изнервило Т.. Веднага
щом се прибрали и влезли в кухнята, докато тя държала детето им в ръцете си,
1
той й ударил шамар, без никаква провокация от нейна страна. Тя паднала на
земята и изпуснала детето, което се ударило и разпищяло. Т. започнал да
крещи нещо от рода на „Повече няма да ме караш да чакам толкова време,
оправяй се сама!“. От онзи момент 2018г. до 20.05.2025 г. живее подложена на
постоянно физическо, психическо и вербално насилие, на което стават
свидетели децата им, които са силно стресирани от случващото се.
Поддържа, че голямата им дъщеря често споделя с нея, че се страхува
„Тати, да не те бие…“ и то защото той постоянно повтарял пред децата, че ще
я убие, защото е боклук и за нищо не става. Началото на месец май ищцата
взела окончателно решение да си тръгне от него, като му казала какво е
решила и го помолила за съдействие в намирането на транспорт до гр. Видин,
с който да изнесе багажа си и този на децата. Той й обещал, че ще й съдейства,
но това така и не се случило.
Посочва, че на 14.05.2025 г. бил предпоследният акт на физическо
насилие спрямо нея, който се изразявал основно в блъскане и вербална
агресия. На 18.05.2025 г. помолила Т., да я закара в гр. Видин при майка й,
заедно с децата . Той я закарал и на следващият ден – 19.05.2025 г. тя тръгнала
обратно с влака за гр. София, за да вземе останалата част от багажа, сред
който били и важни документи - актовете за раждане на децата, както и пари,
които била скрила. Оставила децата при майка й, за да не стават свидетели на
тази сцена и да се травмират допълнително. Предварително се била уговорила
с бригада от гр. София, която на следващия ден, да дойде с микробус и да
натовари багажа й. Също се обадила на нейна позната- Г. Б., на която казала,
че отива в апартамента и я предупредила, ако стане нещо с нея, да звънне на
полицията. Пристигнала в апартамента около 23:00 ч. на 19.05.2025г.,
позвънила и изчакала около 10 мин. преди Т. да й отвори. В момента, в който
отворил вратата, посегнал да я удари и тя инстинктивно вдигнала ръцете си,
като в едната си ръка държала ключа от апартамента, за да предпази лицето и
главата си. Влязла вътре, започнали да спорят, след което той започнал да се
опитва да я изгони от жилището, дърпайки я. Скубал ме постоянно, съборил я
на земята и докато се отбранявала, започнал да ме души, и да я ударя в
стената, след което отново се опитал да я изхвърли от жилището, но тя се
съпротивлявала и той я вкарал в хола, повалил я на земята, като казал, че ще
ме върже за дивА.. Сочи, че не помни какво казвал, помни само, че тя му
2
говорела за децата, с идеята да го омилостиви и да я пусне. В някакъв момент
той се успокоил и я пуснал. Тя кротко го помолила да я остави да отиде до
банята, за да се измие, да вземе някои неща и да си тръгне. Съгласил се и я
оставил да отиде до банята, откъдето успяла да взема част от скритите от нея
неща. След като излязла от банята му казала, че си тръгва и че утре би искала
да вземе останалата част от багажа й и този на децата, той не възразил, казал,
че няма да си бъде у дома и може да си взема нещата. Излизайки от
апартамента, тя се обадила на нейната позната, казала й какво се е случило и
че ще нощува в хотел, а утре ще изнесе багажа си. На следващия ден
20.05.2025г . посетила лечебно заведение, където й извършили преглед и й
издали съответното медицинско свидетелство, след което отишла до
апартамента, където я чакала бригадата, за да й помогнат с изнасянето. Били
няколко момчета и нещата се случили доста бързо, натоварили багажа й и тя
потеглила с тях за гр. Видин. Вечерта, докато приспивала децата си, Т. й
позвънил, казал, че иска да върне парите, които била взела от апартамента,
които пари не били негови, а нейни лични и тя била скрила в общия килер на
жилището. Преценила, че не иска да навлиза в излишни конфликти и му
казала, че ще му даде каквото поиска, само да я остави на мира. След около
половин час, отново й позвънил и казал, че е във Видин и иска да се видят, за
да му върне парите. Притеснила се ужасно, децата също се уплашили. Не
знаела какво да направи, успокоила децата и отишла в полицията, където
разказала какво се случва. Полицаите се обадили на Т., защото тя отказвала да
си тръгне от там, била ужасена къде е той и какво ще направи, а той й казал, че
изобщо не е във Видин и че е звъннал само, за да види колко й е акълът.
Успокоила се, че не е в града и се прибрала. На следващия ден отишла, за да
взема някакъв документ за това, че е била там и те й дали само листче с
входящ номер, но не пожелали, да й дадат копие от доклада. Същия ден Т. й се
обадил, за да я попита как е и дали не би искала да поправят нещата, но
разговорът бил кратък и той не бил настоятелен, а тя от своя страна била
повече от категорична, че не желае да се връща при него. Малко по-късно
следобяд й позвънил баща му с думите: „Малко ти е бил боят, трябваше да ти
счупя главата, мръсен видински боклук!“
Сочи, че до 25.05.2025 г. не е предприела никакви действия, защото се
страхувала и защото не знаела към кого да се обърне и какво да направи. На
25.05.2025 г. се свързала с Фондация „Анимус“, от които поискала съдействие,
3
като й обяснили, че биха могли да й окажат подкрепа, ако е на територията на
гр. София и й дали контакти на кризисен център. Свързала се с тях и от
28.05.2025г. е настанена в кризисен център заедно с децата.
Посочва, че е уплашена за живота и здравето си, притеснена е за
психиката на децата си, Т. е военнослужещ, той винаги когато й е посягал е
бил изключително внимателен и се е стремял, да не оставя следи по тялото й,
за да не може да докаже актовете му на насилие, но последните пъти вече не
успявал да се овладее и не знае до къде би могъл да стигне. Не на последно
място, същият притежава и служебно оръжие.
Иска се от съда да издаде заповед за защита и с нея да наложи мерки за
защита в следния смисъл: да задължи ответника Ц. И. Т. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката; да му забрани да
приближава жилището, в което живее, находящо се в гр. **********, както и
самата молителка на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, а
по преценка да наложи и други подходящи мерки по ЗЗДН.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата като
неоснователна и неотговаряща на истината.
Съдът намира за установено следното: не е спорно между страните
обстоятелството, че са били във фактическо съжителство, от което са родени
децата Йо. Ц. Т. ЕГН ********** и Д. Ц. Т., ЕГН **********, видно от
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№31/10.01.2017 г. на Община Столична, р-н Средец и Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №478/23.03.2020 г. на Община
Столична, р-н Средец.
От приложените справки за съдимост се установява, че молителката М.
М. М. и ответникът Ц. И. Т. са неосъждани.
От приложената справка от Психично отделение МБАЛ „Света Петка“
АД е видно, че молителката М. М. М. и ответникът Ц. И. Т. не се водят на
диспансерен учет.
Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл. 2
от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо и на
психическо насилие, в конкретния случай спрямо лице, с което е в фактическо
4
съжителство.
В молбата си по ЗЗДН молителката твърди, че Ц. Т. , с който живяли на
семейни начала, на 19.05.2025 г., около 23:00 ч., в жилището им в гр. София й
е нанесъл побой, изразяващ се в скубане, душене, стискане по крайниците, на
предмишниците и мишниците, и блъскане в стена.
Горните факти са описани и посочени и в Декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН, и в представеното съдебно медицинско свидетелство, включително и от
образуваното във връзка със случая ДП №227 ЗМК 1544/2025 г. по описа на 03
РУ –СДВР, пр. пр. 31802/2025 г. по описа на СРП. От ангажираните:
Удостоверение относно психологическо консултиране на ищцата, пострадала
от насилие, удостоверение от Кризисен център „Света Петка“ към Фондация
„Асоциация Анимус“, Удостоверение от Фондация „П.У.Л.С.“ Заявление от
ищцата за безплатна консултация по проект „Заедно за бъдеще без насилие“ и
Медицинска характеристика за ползване на социални услуги в общността, се
установява, че молителката е потърсила съдействие във връзка с акта на
домашно насилие.
По делото са разпитани свидетелите Г. Б. Б., А. В. М. и К. К. А.. В
показанията си свидетелката Б. и свидетелят М. излагат данни, които
кореспондират на изложената фактическа обстановка в молбата по чл. 8 ЗЗДН
и в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, сочещи за осъществен акт на домашно
насилие спрямо молителката под формата на физическо насилие, а и на
психическо такова. Показанията на свидетелите Б. и М. не противоречат на
установената фактическа обстановка. На фактическата обстановка по
същество не противоречат и показанията на свидетеля А..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което ги кредитира.
При така събраните доказателства, Съдът намира, че по делото се
доказва по безспорен начин, че спрямо молителката от стрА. на ответника е
упражнено домашно насилие, който факт наред с доказателствената стойност
на Декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН налага извода, че молителката е жертва
на такова, изразяващо се в актове на физическо, психическо и емоционално
насилие.
Във връзка с изложеното следва да бъдат предприети мерки за защита
срещу упражненото домашно насилие, чиято цел е предотвратяване бъдещи
5
такива прояви. По тази причина конкретните мерки, които следва да бъдат
взети спрямо извършителя, съобразени и с претендираните такива, са по чл. 5
ал.1, т.1 и т. 3, предложение 1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН , а именно:
- задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- забрана да приближава молителката, местоработата и жилището й,
както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата на разстояние
по-малко от 50 метра за срок от осем МЕСЕЦА, считано от 28.05.2025 г. -
датата на издаване на заповедта за незабавна защита, съгласно чл. 5, ал. 2
ЗЗДН.
В конкретния случай, съдът намира, че мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН
не следва да бъде налага, с оглед данните за образувано между страните
производство по чл.127, ал.2 ГПК, с направено искане за определяне на
привременни мерки, и в което производство интересът на децата ще бъде
защитен.
Във връзка с изхода на делото претенцията за направени разноски от
страна на молителката за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в
размер от 850 лева.
Държавната такса в размер на 25.00 лева следва да бъде заплатена от
ответника.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Ц. И. Т., ЕГН ********** от гр. ********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. М. М., ЕГН
**********, от гр. **********.
ЗАБРАНЯВА на Ц. И. Т., ЕГН ********** от гр. ********, да
приближава М. М. М., ЕГН **********, от гр. **********, жилището по
местоживеене, местата за социални контакти, и отдих на пострадалото лице,
на разстояние по-малко от 50 метра за срок от осем МЕСЕЦА, считано от
28.05.2025 г. - датата на издаване на заповедта за незабавна защита.
Да се издаде Заповед за защита, в която да се впише, че при
неизпълнение на същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР,
съгл. чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
6
Препис от Заповедта да се изпрати на 3-то РУ - СДВР за изпълнение.
ОСЪЖДА Ц. И. Т., ЕГН ********** от гр. ********, да заплати на М.
М. М., ЕГН **********, от *********, сумата от 850.00 /осемстотин и
петдесет/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. И. Т., ЕГН ********** от гр. ********, да заплати по
сметка на Районен съд - Видин, сумата в размер на 25.00 лева, представляваща
държавна такса за производството.
Преписи от Заповедта и Решението да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в
седемдневен срок от днес за страните.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7